№ 670
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241000502926 по описа за 2024 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по гр.д. 16454/15 г. по описа на СГС
ЗК Олимпик клон България, КЧТ. С решение по делото 1769/23.03.18 г., съдът е
уважил предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.
226 КЗ отм. за ищцата С. А. - съпруга (в лично качество, като понесла неимуществени
вреди – болки и страдания от телесни увреждания, получени от ПТП и заради
страданията, търпени от загубата на съпруга й – А. А., загинал поради несъвместими с
живота увреждания, получени в същото ПТП) и за Г. А. – дъщеря на А. А..
В полза на ищцата С. А. (съпруга на загиналия А. А., пътувала с него и също
получила травми от катастрофата) съдът е присъдил обезщетение за неимуществени
вреди за личните й травми в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва от 12.09.15
г. и 200 000 лв. - обезщетение за страданията поради смъртта на А. А., ведно със
законната лихва от 13.09.15 г. В полза на втората ищца Г. А. – дъщеря на загиналия А.
А., е присъдено обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на баща й в
размер на 180 000 лв., ведно със законната лихва от 13.09.15 г. До пълните размери –
10 000 лв. – неимущедствени лични вреди на С. А. и по 200 000 лв. – обезщетение в
полза на Г. А. исковете са отхвърлени.
Решението, в частта, с която в полза на С. А. е присъдено обезщетение за
страданията от личните й увреждания, не е обжалвано и е влязло в сила.
Ответникът оспорва правилността на решението в частта, с която съдът е определил
1
на основание чл. 52 ЗЗД обезщетения в полза на съпругата и дъщерята на загиналия
заради вредите от смъртта му. Счита, че същите са несъразмерни с обезщетителната
функция за страдания от загуба на близък човек и не съответстват на икономическата
конюнктура към момента на смъртта на А. А.. В подкрепа на твърдението си
въззивникът съизмерява присъдените обезщетения с минималната работна заплата в
страната.
Въззиваемите оспорват жалбата. Твърдят, че за страданията на дъщерята е без
значение дали е пълнолетна и дали е живяла в общо домакинство с починалия родител,
а минималната работна заплата не може да е критерий при определяне на
обезщетенията за неимуществени вреди.
В производството пред САС не са събирани нови доказателства.
Съдът установи, че жалбата е подадена в срок, а обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Дължи се произнасяне според доводите за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваните негови части според доводите на
въззивника и на база приобщените в първоинстанционното производство
доказателства.
Въз основа твърденията на страните, на база доказателствата, събрани в
производството пред СГС и в рамките на очертания предмет на проверка, САС
прави следните изводи:
Частичното влизане на решението в сила обосновава основателност на исковете.
Поради това не следва да се преповтарят изводите на СГС относно механизма на ПТП,
противоправността на деянието на водача на застрахования автомобил и доказаността
на материалноправната легитимация на ответника.
Спори се дали по правилен начин съдът е определил полагаемите се в полза на
пострадалите обезщетения за неимуществени вреди, породени от смъртта на техния
съпруг респ. баща.
При определяне страданията на всеки от ищците следва да се отчетат събраните по
делото гласни доказателства за това, че семейството е било сплотено, загубата е
настъпила в най-активния период от живота на загиналия (на 47 г.), като всяка от
ищците продължава да тъгува за изгубения близък човек. Няма значение, че дъщерята
към момента на смъртта на баща си е била пълнолетна и не е живеела с него в едно
домакинство. Същевременно следва да се отчете моментът на настъпване на
вредоносния резултат – 2015 г. С икономическата конюнктура към този момент следва
да се съизмери обезщетението за неимуществени вреди. Неотносимо е
обстоятелството дали и в какъв размер обезщетение за забава ще бъде изплатено на
ищците. Основанието за неговото плащане е друго и няма отношение при определяне
2
на обезщетението за неимуществени вреди.
Настоящият състав приема, че към момента на настъпване на застрахователното
събитие суми от по 100 000 лв. като еквивалент на необратимата загуба са
справедливи за възмездяване на страданията на всяка от ищците. На това основание
жалбата на ответника е основателна. Над тази сума решението следва да се отмени, а
разноските – да бъдат преизчислени, като присъдените в полза на адв. К. разноски за
първоинстанционното производство следва да се намалят до суми в размер на по 3630
лв. за всяка от ищците (според Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения
преди нейното изменение). За производството пред САС в полза на адв. К. следва да се
адвокатски хонорар в размер на по 8 650 лв. за всяка ищца. В полза на защитавалия
интересите на въззивника юрисконсулт следва да се присъди възнаграждение в размер
на 500 лв.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 1769/23.03.18 г., постановено по гр.д. 16454/15 г. по описа на
СГС., в частите, с които в полза на всяка от ищците С. А. и Г. А., като съпруга, респ.
дъщеря на загиналия А. А. са присъдени обезщетения от по 100 000, респ. 80 000 лв.,
ведно със законните лихви от 13.09.15 г. за търпени страдания от смъртта на А. А.,
настъпила на 13.09.15 г. след ПТП и в частта, с която в полза на адв. П. К., на
основание чл. 38 ЗА е присъден хонорар над суми от по 3630 лв. за защита на всяка от
ищците и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от С. А. и Г. А., като съпруга, респ. дъщеря на
загиналия А. А. за суми от 100 000 лв. (в полза на С. А.), респ. 80 000 лв. (в полза на Г.
А.), ведно със законните лихви от 13.09.15 г. за търпени страдания от смъртта на А. А.,
настъпила на 13.09.15 г. след ПТП.
ОСЪЖДА ЗК Олимпик клон България, КЧТ на основание чл. 38 ЗА да заплати на
адв. П. К. адвокатски хонорар в размер на 17 300 (седемнадесет хиляди и триста) лв. за
въззивното производство.
ОСЪЖДА С. А. и Г. А. да заплатят на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК на ЗК
Олимпик България, КЧТ юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство
в размер на 500 (петстотин) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4