№ 3180
(населено място), 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110129307 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на ИВ. Н. ИВ. срещу
„(фирма)“ АД.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не
дължи на ответника сумата от 1294.40лв., представляваща главница, както и сумата от
785.88 лв., представляваща лихва за периода 23.12.2003г. до 16.10.2008г., както и сумата от
146.20 лв. разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист по гр. д. №
34767/2008г. на СРС, 60 с-в. Позовава се на изтекла погасителна давност.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, не оспорва, че сумите са погасени по давност.
Моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е приет като доказателство изпълнителен лист от 04.03.2009г., издаден по
ч. гр. д. № 34767/2008г. на СРС, 60 с-в срещу ищеца.
Като доказателство по делото е приет препис от изп. д. № 1233/2016г. на ЧСИ П..
Други доказателства не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния
закон преклузивни срокове.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
1
По делото не са спорни между страните релевантни факти, че ищецът е бил
потребител на ел. енергия за битови нужди и че през исковия период между страните са
съществували облигационни отношения по договор за доставка на ел. енергия за ел.
снабдения имот; че стойността на доставената ел. енергия възлиза на процесните суми.
С оглед отделянето на фактите, описани по – горе, като ненуждаещи се от
доказване, спорният въпрос по делото е погасено ли е задължението на ищеца по давност.
Видно от събраните по делото доказателства изпълнителният лист по ч. гр. д. №
34767/2008г. на СРС, 60 с-в, е издаден на 04.03.2009г.
Изпълнителното дело е образувано по молба на ответника едва на 18.07.2016г.
Приложима в случая е кратката три годишна давност. В този смисъл са и
указанията на ВКС - Решение № 168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г.
и др./, което е постановено по реда на чл. 290 от ГПК, съгласно което вземанията на
търговски дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено задължение по договор,
поради еднородния и падежиран характер на задължението са периодични плащания и се
погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.
От датата на издаване на изпълнителния лист до образуване на изпълнителното
дело са изтекли повече от 3 години, поради което основателни са твърденията на ищеца, че
задължението е погасено по давност. Ответникът признава така предявените искове по
основание и размер.
Ето защо, искът следва да бъде изцяло уважен като основателен и доказан.
По разноските:
Неоснователни са възраженията на ответника, че ищецът следва да понесе разноските
по делото. Действително извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да
бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяване на иск за несъществуване на
вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичане на срока за
отговор на исковата молба, но влече отговорност за вреди при отправянето на последващи
покани, след като длъжникът се е позовал на давност. В случая обаче е налице издаден
изпълнителен лист и предприети от страна на ответника действия за принудително събиране
на вземането, поради което с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото
и следва да понесе отговорността за разноските.
Основателно е възражението на ответника за прекомерност на платения адвокатски
хонорар на процесуалния представител на ищеца. Съобразно материалния интерес по
делото, фактическата и правна сложност на делото и като съобрази извършените
процесуални действия, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде
намалено до сумата от 400 лв.
С оглед на изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати направените по настоящето дело разноски в размер общо на 551.78 лв., от
2
които 400 лв. адвокатско възнаграждение и 151.78 лв. държавна такса.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „(фирма)“ АД, ЕИК (номер), със
седалище и адрес на управление: (населено място), (улица), че ИВ. Н. ИВ., ЕГН **********,
с адрес: (населено място), (улица), не дължи на „(фирма)“ АД, по предявените искове с
правно основание чл. 124 ГПК сумата от 1294.40лв., представляваща главница за потребена
електроенергия, сумата от 785.88 лв., представляваща лихва за периода 23.12.2003г. до
16.10.2008г., както и сумата от 146.20 лв. разноски по делото, за които е издаден
изпълнителен лист по гр. д. № 34767/2008г. на СРС, 60 с-в.
ОСЪЖДА „(фирма)“ АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление:
(населено място), (улица) да заплати на ИВ. Н. ИВ., ЕГН **********, с адрес: (населено
място), (улица), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 551.78 лв., представляваща
направените по настоящето дело разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3