Р Е Ш Е Н И Е № 260269
гр. Пловдив, 24.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на двадесет
и пети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния секретар Диана
Плачкова разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1343 по описа на съда за
2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1 ЗС.
Ищците З.С.Г.,
ЕГН **********, П.А.Г., ЕГН **********, и К.А.Г., ЕГН **********, тримата с
адрес ***, чрез пълномощник адв. И.Д.,***, молят съда
да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на
ответниците Н.Я.В., ЕГН **********, и М.Б.В., ЕГН **********, двамата с адрес ***, К.Д.Г., ЕГН **********, Ц.Н.Г., ЕГН **********,
К.Д.Г., ЕГН **********, С.Т.Б., ЕГН **********, П.Т.Б., ЕГН **********, и М.А.Б.,
ЕГН **********,***, Й.В.Б., ЕГН **********, и Т.Б.Н., ЕГН **********, с адрес ***,
че ищците са съсобственици на основание придобивна
давност, упражнявана през периода от 26.01.1994г. до 08.03.2012г. от ищцата З.Г.
и съпруга й А.З.Г., починал, и наследяване на следните недвижими имоти:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56784.532.767.2.1 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град **, община **, област **, одобрени със
Заповед РД-18-48/ 03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо самостоятелния обект: от
15.10.2019 г., с адрес на
самостоятелния обект: **, находящ се в сграда с идентификатор № 56784.532.767.2., с
предназначение -Жилищна сграда - многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.532.767, с предназначение на
самостоятелния обект: Жилище,
апартамент, брой нива на обекта:1, с
посочена в документа площ от 149.95 кв.м., с прилежащи части: Изба №6, с площ 9,10
кв.м., изба №5, с площ 5,95
кв.м., таван №1, с площ 26.80 кв.м. и 21,78% идеални части от обиците части на сградата, ниво: 1,
стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под
обекта: 56784.532.767.2.7, 56784.532. 67.2.8., 56784.532.767.2.9, 56784.532.767.2.5 и
56784.532.767.2.6, под обекта: 56784.532.767.2.2,
Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 56784.532.767.2.7 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. **, община **, област **, одобрени със Заповед
РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри засягащо самостоятелния обект: от 15.10.2019 г.,
с адрес на самостоятелния обект: **, находящ се в сграда
с идентификатор № 56784.532.767.2, с предназначение — Жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
56784.532.767, с предназначение на самостоятелния обект: Гараж в сграда, брой нива
на обекта: 1, с посочена в документа площ от 17.24 кв.м., с прилежащи
части: 2.05% ид.
части от общите части на сградата, ниво: 1, стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни
обекти и сградата: на същия
етаж: 56784.552.767.2.8, 56784.552.767.2.6, под обекта: няма, над обекта:56784.532.767.2.1,
1/8 ид. част от поземлен имот с
идентификатор 56784.532.767 по КККР на град **, община **, област **, одобрени със Заповед РД-18-48/05.06.2009
г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо
поземления имот: от
17.05.2016 г., с адрес: **, с площ: 745 кв.м., с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско
застрояване /до 10
м/, номер по предходен план: 5320767, квартал 65, парцел: V1-767,
при съседи - поземлени
имоти с идентификатори: 56784.532.768,
56784.532.769, 56784.532.766, 56784.532.765, 56784.532.9526 и 56784.532.9524, за
който поземлен имот е отреден УПИ VІ- 767, в кв. 65 по плана на гр. **,
при квоти в съсобствеността – 4/6 идеални части за З.С.Г., и по 1/6
идеални части за ищците П.А.Г. и К.А.Г..
В условията на евентуалност, в случай че съдът счете предявеният
положителен установителен иск за недопустим, е
формулирано искане да бъде постановено съдебно решение, по силата на което да
бъде признато за установено в отношенията между ищците и ответниците, че
ответниците Н. и М. В.не са собственици на гореописаните недвижими имоти.
Претендират разноски за настоящото производство.
Исковата претенция се основава на твърденията, че през 1990 г. М.
Т.и С.Б., в качеството си на собственици на гореописаното дворно място,
незастроено към този момент, са продали по 1/8 идеална част от него на Д.П.Г., К.
П.Г., К.Д.Г., Б.Т.Б., П.Т.Б. и Н.Я.В. срещу насрещното задължение приобретателите да построят четириетажна жилищна сграда,
като всяка от прехвърлителките получи по един
апартамент от втори жилищен етаж – съответно от източната и от западната част
на проектираната по КЗП в парцела жилищна сграда, и по един гараж, а останалите
апартаменти – три в западната и три в източната част на проектираната сграда,
ведно с гаражи и прилежащи избени и тавански помещения да останат в собственост
на приобретателите.
Твърдят, че
сградата е била изградена в груб строеж към 1993г., като съсобствениците към
онзи момент са постигнали съгласие как да се разпредели жилищната площ.
Твърдят, че в дял на Н.В. се паднал „жилищен етаж първи, гараж от западната
част на сградата между гаражите на М. С.Т.и П.Т.Б., таванско помещение под
наименование /по план/ таванско складово помещение, избено помещение- откъм ул.
„**“ под гаража на Б.Т.Б..
Твърдят че на
26.01.1994г. ответниците Н. и М. В.сключили с А.З.Г. – съпруг на ищцата З.Г. и
баща на останалите двама ищци, предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, по силата на който В.продали на Г. 1/8 идеална част
от дворно място, цялото с площ 738 кв.м., застроено и незастроено, находящо се в **, съставляващо парцел VІ- 767 в кв.65 по
действащия регулационен план на кв. **, заедно с 1/8 идеални части от
построената в същото дворно място четириетажна масивна жилищна сграда,
построена съгласно одобрен архитектурен проект и строително разрешение, при
граници на парцела: от две страни улици, А.Б., Д.П.и Т.Щ.за сумата от 600000
лв., като купувачът е заплатил в дена на подписване на предварителния договор
сумата от 450 000 лв. Твърдят, че съгласно договора владението на имота се
предава в деня на сключването на предварителния договор. Твърдят, че страните
по предварителния договор се уговорили, че при извършване на делба на жилищната
сграда купувачът може да претендира за жилището на първия жилищен етаж от
западната част на сградата, за гараж от западната част на сградата, между
гаражите на М. С.Т.и П.Т.Б., таванско помещение под наименование по плана
„таванско складово помещение“, избено помещение откъм ул. „**“ под гаража на Б.Б..
Твърдят, че от
26.01.1994г., когато е предадено владението върху процесните имоти, до
настоящия момент ищците владеят описаните по- горе недвижими имоти; че от
1997г. са декларирали имоти и оттогава плащат данъци за тях. Твърдят, че през
годините никой не е оспорвал владението им и не е имало претенция от трети
лица, включително от ответниците.
Твърдят, че
ответниците са извършили доброволна делба на построената в описания поземлен
имот жилищна сграда само между тях и без участието на ищците.
Мотивират правен
интерес от предявяване на исковете, като сочат че доброволната делба е
фактическо действие, което смущава тяхното право на собственост, тъй като
ищците са изключителни собственици на процесните недвижими имоти- първи жилищен
етаж от западната сграда, гараж и ид. части от
двора/, поради което няма основание тези имот да са предмет на делба, доколкото
по отношение на тях няма съсобственост между ответниците и ищците.
В срока по
чл.131 ГПК ответниците К.Д.Г., ЕГН **********, Ц.Н.Г., ЕГН **********, К.Д.Г.,
ЕГН **********, тримата с адрес ***, С.Т.Б., ЕГН **********, с адрес ***, П.Т.Б.,
ЕГН **********, и М. А.Б., ЕГН **********,***, Й.В.Б., ЕГН **********, и Т.Б.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, са подали отговори на исковата молба.
Ответниците с
отговора на исковата молба оспорват исковете като недопустими по отношение на
тях поради липса на правен интерес.
Заявяват, че
признават придобитото по давност и по наследство право на собственост на ищците
върху процесните недвижими имоти. Заявяват, че не твърдят, че ответниците Н. и М.
В.са собственици на процесните обекти.
Не оспорват, че
ищците живеят в процесното жилище от 1994 г., като до смъртта на А.Г. всички
ищци са живели там, около 2-3 години след неговата смърт неговите деца са
заминали да живеят в **, а ищцата З.Г. продължава да живее в жилището и досега.
Не оспорват, че ответниците Н. и М. В.никога не са живели в това жилище.
Твърдят, че А.и З. Г.са влезли във владение на построената в груб строеж сграда
и те са извършили всички довършителни работи в описаните в исковата молба
апартамент и гараж.
Твърдят, че с
поведението си те не са дали повод за завеждане на настоящото дело, че
извършването на доброволна делба е необходимо на самите тях, доколкото сградата
е построена в съсобствено дворно място и по приращение става съсобствена на
всички съсобственици на земята, да може всеки от съсобствениците да стане
изключителен собственик на обектите, които ползва. Твърдят, че независимо от
това те не оспорват правото на собственост на ищците по отношение на процесните
обекти и че спор относно правото на собственост върху процесните обекти ищците
имат само с ответниците Н. и М. В..
Молят съда, ако
се произнесе по основателността на исковете, направените по отношение на тях
разноски да бъдат възложени на ищците.
В срока по
чл.131 ГПК ответниците Н.Я.В., ЕГН **********, и М.Б.В., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, чрез пълномощник адв. М.К., със
съдебен адрес ***, са подали отговор на
исковата молба.
С отговора на
исковата молба ответниците оспорват предявените искове като недопустими,
евентуално като неоснователни.
Оспорват
твърдението, че ищците са собственици на процесните недвижими имоти. Твърдят,
че те /ответниците В./ са носители на правото на собственост върху имоти, като
твърдят че се легитимират като собственици с два титула за собственост –
нотариален акт от 10.10. 1990 г., с който закупуват 1/8
идеална част от правото на собственост върху празното дворно място срещу
задължението при извършването на строежа да се построи за прехвърлителката
М. Т.апартамент на втори жилищен етаж, и нотариален акт за делба на съсобствен недвижим имот от 07.08.2020 г., с който всички
съсобственици на поземления имоти са разпределили реалните дялове от
построените в имота сгради и всеки един от съсобствениците е станал
изключителен собственик на посочения в нотариалния акт недвижим имот и по
силата на който нотариален акт за доброволна делба на ответниците са
предоставени в дял процесните недвижими имоти.
Оспорват
твърдението да е налице придобивна давност, упражнявана от ищцата З.Г. и
съпруга й А.Г. за периода от 26.01.1994г. до 08.03.2012г. Оспорват сградата да
е била завършена в степен „груб строеж“ на 26.01.1994г., като твърдят, че няма
доказателства към коя дата сградата е изградена на етап „груб строеж“, за да
може същата да бъде годна за ползване и съответно да може ищците да се позовават
на владение.
Оспорват
действителността на предварителния договор за продажба на недвижим имот от
1994г. Оспорват да е подписван от ответниците. Твърдят, че предварителният
договор е нищожен на основание липса на предмет и липса на съгласие.
Оспорват
съсобствениците на поземления имот да са постигнали съгласие към момента на
построяване на сградата на етап „груб строеж“ как да се разпредели жилищната
площ, оспорват действителността на договора за разпределение от 22.09.1993г.,
като твърдят че същият е нищожен поради липса на съгласие.
Правят
възражение, че придобивната давност е прекъсната с
иск, като твърдят че през 1996г. е вписана искова молба срещу всички купувачи
по нотариалния акт от 10.10.1990 г., а през 1999 г. е
образувано второ дело с номер 1711/ 1999г. по описа на Окръжен съд- **.
Твърдят, че
процесните имоти са декларирани на името на ответниците и същите са заплащали
дължимите за имота данъци.
Въз основа на
изложените обстоятелства е формулирано искане да бъде постановено решение, с
което исковете да бъдат отхвърлени като недопустими, евентуално като
неоснователни. Претендират разноски за производството.
По същество
ищците, в о.с.з. от 25.01.2021г., чрез пълномощника си адв.
Д., пледират за уважаване на иска. Излагат съображения в представени писмени
бележки.
По същество
ответниците В., в о.с.з. от 25.01.2021г., чрез пълномощника си адв. Т., пледират за отхвърляне на иска. Излагат
съображения в представени писмени бележки.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери
за установено следното:
По
допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими, мотиви за което съдът
е изложил в Определение № 260391/ 27.10.2020г., с което е оставено без уважение
искането на ответниците за прекратяване на производството, с оглед на което
същите следва да бъдат разгледани по същество.
По
основателността на исковете.
По делото не са
спорни следните обстоятелства, които се установяват и от събраните по делото
писмени доказателства- Удостоверение за наследници с изх. № 16194/ 08.07.2019г.
/л.16/., нотариален акт за покупко- продажба на
празно дворно място от 28.09.1990г. /л.11 – л.12/, нотариален акт за продажба
на празно дворно място от 10.10.1990г. /л.13- л.14/ и
нотариален акт за делба на съсобствени недвижими
имоти от 07.08.2020г. /л.169- л.181/: че ищците са наследници на А.З.Г.,
починал на **; че през 1990 г. М. Т.и С.Б., в качеството си на собственици на
гореописаното дворно място, незастроено към този момент, са продали по 1/8
идеална част от него на Д.П.Г., К. П.Г., К.Д.Г., Б.Т.Б., П.Т.Б. и Н.Я.В. срещу
насрещното задължение приобретателите да построят
четириетажна жилищна сграда, като всяка от прехвърлителките
получи по един апартамент от втори жилищен етаж – съответно от източната и от
западната част на проектираната по КЗП в парцела жилищна сграда, и по едни
гараж, а останалите апартаменти – три в западната и три в източната част на
проектираната сграда, ведно с гаражи и прилежащи избени и тавански помещения да
останат в собственост на приобретателите; че с
договор за доброволна делба, сключен на 07.08.2020г. между ответниците, в дял
на ответниците Н. и М. В.се поставят в собственост процесните недвижими имоти-
самостоятелни обекти в сграда.
Не е спорно, че
дворното място е било незастроено и че строежът на сградата е реализиран от
съсобствениците М. Т., С.Б. Д.П.Г., К. П.Г., К.Д.Г., Б.Т.Б., П.Т.Б. и Н.Я.В.,
което обстоятелство се установява и от прието по делото писмено доказателство –
разрешение за строеж № 20 от 11.03.1991г. /л.182/. От последното се установява,
че на М. Т., С.Б., Д.П.Г., К. П.Г., К.Д.Г., Б.Т.Б., П.Т.Б. и Н.Я.В. е разрешено
съгласно одобрените проекти за четириетажна жилищна сграда с гаражи, в парцел №
VІ, кв. № 65 по плана на кв. **, да извършат предвидените в проекта строително-
монтажни работи, както и че строителството ще се извърши по стопански начин.
Спорните по
делото въпроси се свеждат до това кога сградата, в която се намират процесните
самостоятелни обекти в сграда, е изградена в степен „груб строеж“, както и дали
ищците в продължение на 10 години са упражнявали непрекъснато владение върху
процесните недвижими имоти.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът намира за установено и доказано, че към януари 1994 г. сградата е била
завършена в степен „груб строеж“. Този извод съдът прави въз основа на
Удостоверения с изх. № 3985/ 5.10.1993г. и изх. № 3986/ 05.10.1993г., издадени
от „Пловдивинвест“ АД /л.183 – л.184/, от които се
установява, че строителството на сградата, за която е издадено разрешение за
строеж № 20/ 11.03.1991г., е реализирано в груб вид. На следващо място от
показанията на свидетелите Д.А., А.А.и Г.Т.,
разпитани в о.с.з. от 25.01.2021г. се установява, че през 1993г. – 1994г.
сградата е била на груб строеж, имало е изграден покрив на сградата. Съдът
кредитира показанията на свидетелите като незаинтересовани, добросъвестно
дадени и почиващи на техните непосредствени наблюдения, като същите не се
оборват от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства.
Показанията на свидетелите А.А.и Д.Х.не са убедителни
относно това към кой момент сградата е била завършена в груб строеж, същите нямат
преки впечатления от строителството й. Налице е и признание на факта, че към
1994 г. сградата е била завършена на етап „груб строеж“ от ответниците К.Г., Ц.Г., К.Г., С.Б., Й.Б., Т.Н., П.Б.
и М.Б., направено с отговора на исковата молба. Отделно от това като писмени
доказателства по делото са приети нотариално заверени декларации от
29.11.1993г., подписани от К.Г., Д.Г., Д. Г., Ц.Г., К.Г.Й.Б., П.Б. и М.Б.,
видно от които деклараторите заявяват, че в съсобственото
им дворно място е построена четириетажна масивна желязо- бетонна жилищна
сграда.
Степента на завършеност на сградата в „груб строеж“ е
фактическо положение, като съгласно разпоредбата на §5, т.46 от ДР ЗУТ „груб
строеж“ по смисъла на закона е сграда или постройка, на която са изпълнени
ограждащите стени и покривът, без или с различна степен на изпълнени
довършителни работи.
Не е спорно, като това се установява и от писмените
доказателства по делото - нотариален акт за покупко-
продажба на празно дворно място от 28.09.1990г. /л.11 – л.12/, нотариален акт
за продажба на празно дворно място от 10.10.1990г.
/л.13- л.14/, че всички ответници са придобили идеални части от дворното място,
като същевременно съсобствениците в дворното място не са си учредили взаимно
право на строеж, поради което построената жилищна сграда и съответно всички
отделни самостоятелни обекти в нея, по силата на приращението
на основание чл.92 ЗС, стават съсобствени на всички
съсобственици на земята.
След построяването на жилищната
сграда в степен на завършеност „груб строеж“ отделните самостоятелни обекти в
нея могат бъдат придобивани в собственост въз основа на осъществено давностно владение.
Владението е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Неговите основни
признаци са обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта, и
субективен – намерението на владелеца да държи вещта като „своя“, да стане неин
собственик. В теорията и съдебната практика са възприети и няколко допълнителни
признаци, присъщи на владението. То трябва да е постоянно (владелецът трябва да
изразява трайно намерение да свои вещта, като противопоставя своята воля на
всяко друго лице, което иска да установи фактическа власт върху същата вещ),
непрекъснато (не трябва да е изгубвана фактическата власт в продължение на
повече от 6 месеца), несъмнено (по безспорен начин да упражнява фактическа власт
върху вещта, както и своето намерение да я държи като своя), спокойно, явно
(владението трябва да не е установено по скрит начин, т.е. всяко друго лице да
може да разбере, че се упражнява фактическа власт върху вещта с намерение тя да
се придобие в собственост). Претенция за изтекла придобивна давност на един
отчасти или изцяло чужд недвижим имот може да бъде уважена, само доколкото са
налице елементите на фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС по отношение
претендиращото собствеността лице, и то установени при пълно и пряко доказване
в процеса. В тежест на този, който се
позовава на придобивна давност по чл.79, ал.1 ЗС е да установи, че такава е
започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. За да се приеме,
че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата
власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да
намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на
досегашния собственик, което следва от изискването владението да не е
установено по скрит начин.
В настоящия случай от събраните по делото писмени и гласни
доказателства може да бъде направен безспорен извод за упражнявано от ищцата З.Г.
и съпругът й А.Г. необезпокоявано владение върху процесните недвижими имоти с
намерение да ги своят, за периода 1994 г. – 2012 г.
От показанията на свидетелите Д.А., А.А.и Г.Т., разпитани в о.с.з. от 25.01.2021г. се
установява, че ищцата З.Г. и съпругът й А.са дошли в процесната жилищна сграда
през 1993г. – 1994г., първоначално са заживели в таванското помещение, като са
направили ремонт на същото – поставили са прозорци, защото е нямало, след което
са започнали да извършват довършителни работи в апартамента /поставяне на дограма,
направа на мазилка на стените/. Установява се, че още същата година, когато са
дошли да живеят в таванската стая, са се нанесли в апартамента. Установява се,
че А.Г. заедно с Б.Б.
са участвали в довършителните работи на общите части на жилищната сграда.
Установява се от показанията на св. А.и св. А., че никой друг освен З. и А.Г.не
са живели в процесното жилище, първоначално същото е било на груб строеж, след
това са извършени довършителните работи от Г.и същите са започнали да живеят
там и никой друг освен тях не се е нанасял там. Съдът кредитира показанията на
свидетелите Д.А., А.А.и Г.Т. като незаинтересовани,
достоверни, логични и почиващи на преките и непосредствени наблюдения, които
свидетелите – като съседи на процесния имот, имат върху процесната жилищна
сграда. Показанията на посочените свидетели са еднопосочни и непротиворечиви и
от тях безспорно се установява, че в периода 1994г- 2012г. А.и З. Г.са установили
фактическа власт върху процесните имоти, с действията си са демонстрирали
намерението си, че държат имота като свои, влезли са във владение на
построената в груб строеж сграда и са извършили всички довършителни работи в
процесните недвижими имоти – апартамент и гараж, както и са участвали активно в
извършването на различни довършителни работи по общите части на жилищната
сграда. В подкрепа на свидетелските показания за участието им в различни
довършителни работи е приетото като писмено доказателство договор за извършване
на дадена работа от 11.03.1994г., сключен между ищцата З.Г. и фирма „**“ с
предмет измазване на жилищната кооперация /л.187/.
Показанията на разпитаните свидетели Ал. А.и Д. Х.не оборват
показанията на ищцовите свидетели и не мотивират
обратен извод, а именно че в процесния период З. и А.Г.не са живели в
процесното жилище.
От прието по делото писмено доказателство- писмо, изх.
№ 94-М-7401/ 07.12.2020г., от ВиК ** се установява,
че за периода март 2000 г. – декември 2012г. партидата за вода за процесното
жилище е била с титуляр А.Г..
Не се доказа възражението на ответниците В., че придобивната давност е била прекъсвана с предявени от тях
искове през 1996г. и 1999г. От приетите като писмени доказателства по делото
съдебно удостоверение, изх. № 66331/ 08.12.2020г. /л.204/ и искова молба
вписана под № 129, том 1/ 1996г. в Служба по вписванията – ** /л.206-л.207/ се
установява, че по искова молба на М. Т.и С.Б. против Б.Б.,
Н.В. и П.Б. е образувано гр. дело № 4766/ 1996г. по описа на Районен съд- ** и
в.гр.д. № 1711/ 1999г. по описа на Окръжен съд – ** с предмет разваляне на
договор за покупко- продажба на идеални части от
празно дворно място, обективиран в нотариален акт № 119/ 10.10.1990г.,
и ревандикация на същите. Не се установи да са водени
други съдебни производства, в частност ответниците В. да са предявили срещу А.и
З.Г. установителен иск за собственост или ревандикационен иск, посредством който и в случай че е бъде
уважен ще настъпи прекъсване на придобивната давност.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира за установено и доказано, че в продължение на
повече от десет години /1994г. – 2012г./ З. и А.Г.са упражнявали фактическа
власт върху процесните недвижими имоти, с намерение за своене
на имота като техен, което субективно отношение са демонстрирали и което е
намерило външен израз в извършвани от тях действия. Упражнявали са фактическата
власт непрекъснато в продължение на повече от десет години. Владението им е
било постоянно, несъмнено, явно и необезпокоявано, същото е достигнало до
знанието на ответниците, които не са се противопоставили. Предвид на това А.и З.Г.
са придобили в режим на СИО по време на брака им изключителното право на
собственост върху процесните недвижими имоти.
Оригинерното придобиване на собствеността на въведеното от ищците основание настъпва
автоматично – с изтичането на срока на придобивната
давност, като позоваването не е елемент от фактическия състав на чл.79, ал.1
ЗС. С ТР № 4/ 17.12.2012 г. по т. д. 4/ 2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че е
възможно да бъде придобито право на собственост на недвижим имот на основание
чл.79 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си, и
неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор
за собственост. В случая правата на А.Г., починал на **, следва да се признаят
на неговите наследници З.Г., П.Г. и К.Г., при равни квоти между тях – т.е. по
1/6 идеални части.
От
горното следва, че ищцата З.Г. притежава 4/6 идеални част, а ищците П.Г. и К.Г.
– по 1/6 идеални части от правото на собственост върху процесните апартамент и
гараж и върху 1/8 идеални части от дворното място.
Неотносими към предмета на спора са възраженията на ответниците В.за
нищожност на предварителния договор за продажба на недвижим имот от 1994г. и за
нищожност на договора за разпределение от 22.09.1993г. на построените в
жилищната сграда самостоятелни обекти. Това е така, тъй като исковата претенция
на ищците се основава на твърдението, че З. и А.Г.са придобили изключителното
право на собственост върху описаните в исковата молба апартамент и гараж и 1/8
идеални части от дворното място на основание осъществено давностно
владение в продължение на повече от 10 години. В тази връзка е неотносимо към
предмета на доказване дали ответниците са подписали предварителния договор и
дали същият е нищожен поради липса на предмет и на съгласие. Ищците не черпят
права от този договор, той може да служи евентуално за доказване на факта, че
ответниците са предали владението на имота на ищците и за началния момент на
упражняваното от ищците владение. Посочените обстоятелства се установяват обаче
от събраните по делото гласни доказателства, а именно че през 1994г. ищцата З.Г.
и съпругът й А.Г. са установили фактическа власт върху обектите и оттогава са
започнали да ги владеят. Неотносимо към предмета на
доказване е и възражението за нищожност поради липса на съгласие на договора за
разпределение от 22.09.1993г. на построените в жилищната сграда самостоятелни обекти,
доколкото е ирелевантно дали собствениците на
дворното място към 1993г. са постигнали съгласие кои обекти от построената
сграда ще бъдат разпределени на ответниците В.. Към момента, когато е изтекъл срокът на придобивната
давност и съответно З. и А.Г.са придобили правото на собственост върху
описаните в исковата молба самостоятелни обекти, същите са били собствени, по
силата на приращението на основание чл.92 ЗС, на
всички ответници – собственици на дворното място.
Гореизложеното обосновава
основателността на предявените искове, предвид на което същите следва да бъдат
уважени.
В частта за разноските.
С оглед изхода от спора – основателност
на исковата претенция, своевременно заявената претенция за присъждане на
разноски и представените по делото доказателства за тяхната направа, в тежест
на ответниците В.следва да бъдат присъдени направените от ищците разноски в общ размер от 7521,20 лв.
Не следва да бъдат присъждани разноски в
тежест на останалите ответници, тъй като същите с отговора на исковата молба са
признали иска и правата на ищците в съсобствеността и с поведението си не са
дали повод за завеждане на делото.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Я.В.,
ЕГН **********, и М.Б.В., ЕГН **********, двамата с адрес ***, К.Д.Г., ЕГН **********,
Ц.Н.Г., ЕГН **********, и К.Д.Г., ЕГН **********, тримата с адрес ***, С.Т.Б.,
ЕГН **********, с адрес ***, П.Т.Б., ЕГН **********, и М. А.Б., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, Й.В.Б., ЕГН **********, и Т.Б.Н., ЕГН **********, двете с
адрес ***, че З.С.Г., ЕГН **********,
П.А.Г., ЕГН **********, и К.А.Г., ЕГН **********, тримата с адрес ***, са съсобственици, на основание
придобивна давност, упражнявана през периода от 1994г. до 08.03.2012г. от
ищцата З.С.Г. и съпруга й А.З.Г., починал на **, и наследяване на следните недвижими имоти:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56784.532.767.2.1 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град **, община **, област **, одобрени със
Заповед РД-18-48/ 03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо самостоятелния обект: от
15.10.2019 г., с адрес на
самостоятелния обект: **, находящ се в сграда с идентификатор № 56784.532.767.2., с
предназначение -Жилищна сграда - многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.532.767, с предназначение на
самостоятелния обект: Жилище,
апартамент, брой нива на обекта:1, с
посочена в документа площ от 149.95 кв.м., с прилежащи части: Изба №6, с площ 9,10
кв.м., изба №5, с площ 5,95
кв.м., таван №1, с площ 26.80 кв.м. и 21,78% идеални части от обиците части на сградата, ниво: 1,
стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под
обекта: 56784.532.767.2.7, 56784.532. 67.2.8., 56784.532.767.2.9, 56784.532.767.2.5 и
56784.532.767.2.6, под обекта: 56784.532.767.2.2,
Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 56784.532.767.2.7 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. **, община **, област **, одобрени със Заповед
РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри засягащо самостоятелния обект: от 15.10.2019 г.,
с адрес на самостоятелния обект: **, гараж
За, находящ се
в сграда с идентификатор № 56784.532.767.2, с предназначение — Жилищна сграда -
многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 56784.532.767, с предназначение на самостоятелния обект: Гараж в сграда, брой нива
на обекта: 1, с посочена в документа площ от 17.24 кв.м., с прилежащи
части: 2.05% ид.
части от общите части на сградата, ниво: 1, стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни
обекти и сградата: на същия
етаж: 56784.552.767.2.8, 56784.552.767.2.6, под обекта: няма, над обекта:56784.532.767.2.1,
1/8 ид. част от поземлен имот с идентификатор 56784.532.767 по КККР на град **, община **, област **, одобрени със Заповед РД-18-48/05.06.2009
г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо
поземления имот: от
17.05.2016 г., с адрес: **, с площ: 745 кв.м., с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско
застрояване /до 10
м/, номер по предходен план: 5320767, квартал 65, парцел: V1-767,
при съседи - поземлени
имоти с идентификатори: 56784.532.768,
56784.532.769, 56784.532.766, 56784.532.765, 56784.532.9526 и 56784.532.9524,
за който поземлен имот е отреден УПИ VІ- 767, в кв. 65 по плана на гр. **,
при квоти в съсобствеността – 4/6 идеални части за З.С.Г., и по 1/6
идеални части за П.А.Г. и К.А.Г..
ОСЪЖДА Н.Я.В., ЕГН **********, и М.Б.В., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, да заплатят на З.С.Г., ЕГН **********, П.А.Г., ЕГН **********,
и К.А.Г., ЕГН **********, тримата с адрес ***, сумата от 7521,20 лв. /седем
хиляди петстотин двадесет и един лева и двадесет стотинки/, представляваща
разноски за производството по гр. дело № 1343/ 2020г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: