РЕШЕНИЕ
№
190/5.3.2021г.
гр.
Пазарджик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, Първи състав в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ШОТЕВА
при секретаря Тодорка
Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Шотева адм. дело № 685 по описа
на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Делото
е образувано по жалба на „Сила Груп БГ“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Пещера, ул.“Петър Стайков“№12 и адрес за кореспонденция
гр.София, ул.“Коста Лулчев“№10 , представлявано от В.В. - управител против РА №
Р-16001319005093-091-001/20.02.2020г. издаден от В.И., Началник сектор Ревизии
и Нина Плачкова главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив, потвърден с Решение № 209/11.05.2020г. на ДД
ОДОП – Пловдив ЦУ на НАП.
С
процесният ревизионен акт допълнително на дружеството-жалбоподател е начислен
корпоративен данък по ЗКПО за периода от 02.02.2017г. до 31.12.2017г. в размер
на 10 911.00лв. и лихва за просрочие 2 094.47 лв.
В
жалбата се навеждат твърдения, че обжалвания ревизионен акт е
неправилен,издаден в противоречие на материалноправните разпоредби и при
съществено нарушение на процесуалните правила.Твърди се, че са налице безспорни
документи, платежни нареждания за извършените плащания, договори и
приемо-предавателни протоколи.
Ответникът
по жалбата – Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"
- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител главен юр.П. , е на
становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Претендира присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение. Подробни
съображения са изложени в представена по делото писмена защита.
Ревизионният
акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния орган в структурата
на НАП, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив
резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен
процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Съдът
намира, че обжалваният РА е издаден от надлежно оправомощени органи по
приходите, съобразно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК и Тълкувателно
решение № 5/13.12.2016 г. по тълк. дело № 10/2016 г. на ОСС на Първа и Втора
колегия на ВАС.
Съгласно
Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001319005093-020-001 / 01.08.2019, изменяна
със Заповеди Р-16001319005093-020-002 / 06.11.2019, Р-16001319005093-020-003 /
16.12.2019, спирана със Заповеди Р-16001319005093-023-001 / 19.11.2019,
възобновявана със Заповеди Р-16001319005093-143-001 / 27.11.2019, от екип от
ревизори:
1. Нина Иванова Плачкова - Главен инспектор
по приходите(ръководител на ревизията)
2. Димитър Алеков Елшански - Главен инспектор
по приходите
Е извършена ревизия на
„Сила Груп БГ“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Пещера, ул.“Петър Стайков“№12 и адрес за кореспонденция гр.София, ул.“Коста
Лулчев“№10 , представлявано от В.В. – управител.
Обхвата
на ревизията е бил относно ДДС за периода 22.05.2017г. до 31.12.2017г. и
Корпоративен данък за периода 02.02.2017г. до 31.12.2017г.
По
СД/ЗДДС от регистрацията по ЗДДС до края на 2017 г. са декларирани облагаеми
продажби с 20% ДДС -11 580,58 лв., ДДС за внасяне -933,85 лв. и ДДС за
възстановяване -133,33 лв. Не са установени обстоятелства, водещи до
допълнително начислен ДДС или отказан данъчен кредит. Не са установени други
данни, различни от декларираното от дружеството.
Относно
корпоративния данък :
Ревизията
на „Сила Груп БГ" ЕООД по ЗКПО обхваща периода от 02.02.2017 г. до
31.12.2017 г. за задълженията за корпоративен данък.
Органите по приходите
са установили допълнително дължим корпоративен данък по ЗКПО за ревизирания
данъчен период в размер на 10 911,00 лв. и лихви за просрочие размер на 2
094,47 лв.
С
протокол № 1576263/18.10.2019 г. са присъединени доказателства, събрани в хода
на извършена ПУФО на „Сила Груп БГ" ЕООД, документирана с протокол №
П-16001318120869-073-001/04.07.2019 г.
Дружеството
- жалбоподател декларира строително монтажна дейност.
Предмет
на обжалване в настоящето производство е извършеното преобразуване, което се изразява в увеличение на счетоводния
финансов резултат за 2017 г. на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО със сумата в
размер на 33 110,00 лв. и на основание чл. 26, т. 2 от с. з. със сумата общо за
76 000,00 лв.
Относно
увеличението на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО за 2017
г. със сумата общо в размер на 76 000,00 лв.
Установено
е по време на проверката извършена от данъчни служители на ТД НАП-Пловдив, че през 2017 г. ревизираното дружество е
осчетоводило по дебита на сметка 602 - разходи за външни услуги два превода
общо в размер на 76 000,00 лв. „Сила Груп БГ" ЕООД е извършило превод на
30.10.2017 г. сумата 56 000,00 лв. с основание „плащане по договор" по
договор към „Василев Вилдс" ЕООД. На 23.11.2017 г. е извършен авансов
превод за сумата от 20 000,00 лв. към „КIМ ТIНОМIR М0NOPROSORY IКЕ " с
основание „аванс по договор". Посочените суми участват при формиране на
финансовия резултат за 2017г.
Относно
извършения превод в размер на 56 000.00 лв. от „Сила Груп БГ" ЕООД е
представено копие на договор с „Василев Билдс" ЕООД с ЕИК *********, като е установено, че авансът от 56 000.00 лв. е
преведен по сметка ВG70ВРВI79421022473401 на „Василев
Вилдс" ЕООД с ЕИК204725457 .
При ревизията от „Сила Груп БГ" ЕООД не са представени копия на самите платежни
документи, копия на издадени фактури, протоколи за приемане на извършената
услуга, има ли окончателно разплащане по фактурите и др. доказателства, че
такава услуга е
извършена, такива доказателства не са представени и в съдебно заседание,
въпреки разяснената доказателствена тежест.
При проверка в информационната
система на НАП е установено, че в дневниците за продажби на „Василев
Вилдс" ЕООД с ЕИК ********* и „Василев Билдс" ЕООД с ЕИК *********
няма вписани фактури, издадени към „Сила Груп БГ" ЕООД. В представения
от „Сила Груп БГ" ЕООД договор от
30.10.2017 г., сключен между ревизираното дружество и „Василев Билдс" ЕООД
с ЕИК ********* за доставка и монтаж на мрежи се установява, че в него не е
посочена цена по договора. В чл. 3 от приложения договор е посочено, че
възложителят заплаща цената за извършените услуги и вложените материали по
банков път. Посочена е банкова сметка, *** -ВG64РIRВ91701606168696, ВIС:
PIRBBGSF. От представените при проверката банкови извлечения е установено, че
на 30.10.2017 г. е извършен превод от 56 000,00 лв. на друга фирма, която не е
посочена в представения договор -„Василев Вилдс" ЕООД и по друга сметка в
различна банка -ВG70ВРВI79421022473401. Т. е. представеният договор не може да
бъде свързан с извършения превод и отчетения разход от дружеството
жалбоподател. Други доказателства, доказващи включения разход за 2017 г. в
размер на 56 000,00 лв. не са представени по време на ревизията, не са
представени и в съдебно заседание. В сметка 602 - разходи за външни услуги не е
посочен № на фактура, а банковото извлечение.
На
дружеството „Василев Вилдс" ЕООД с ЕИК *********, към което е извършен
превод от 56 000,00 лв., е извършена насрещна проверка, документирана с
протокол, приложен по делото. При проверката от „Василев Вилдс" ЕООД не са
представени изисканите документи - копия на самите платежни документи, копия на
издадени фактури, протоколи за приемане на извършената услуга, извършено ли е
окончателно разплащане на извършената услуга и др. доказателства, както такива
не са представени и от ревизираното лице.
Констатирано
е, че от „Сила Груп БГ" ЕООД е извършен на 23.11.2017 г. превод - аванс по
договор в размер на 20 000,00 лв. към „КIМ ТIНОМIR МОNOPROSORY IКЕ" с ЕИК
ЕL800820655 по договор от 23.11.2017 г. за доставка и монтаж на мрежи и колове.
По този договор и за извършения превод от ревизираното дружество не са
представени копия на самите платежни документи, копия на издадени фактури,
протоколи за приемане на извършената услуга, извършено ли е окончателно
разплащане на извършената услуга и др. доказателства, че такава услуга е
извършена.Такива доказателства не са представени и пред съда.
На
основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е извършено преобразуване в увеличение на
финансовия резултат за 2017 г. общо в размер на 76 000,00 лв. /56000,00 лв. и
20000,00 лв./.
Органите
по приходите не са признали на ревизираното дружество разходи за външни услуги
общо за 76 000,00 лв. в т. ч. 56 000,00 лв. - превод на 30.10.2017 г. и сумата
от 20 000,00 лв. превод на 23.11.2017 г. към „КIМ ТIНОМIR М0NOPROSORY IКЕ „.
При преглед на приложените при ревизията разпечатки се установи, че приходите
на дружеството са отчетени по сметка 709 -приходи от други продажби като всички
приходи по тази сметка са приходи от цесии. Не са установени през 2017 г.
приходи от извършена доставка и монтаж на мрежи.
От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава,
фактическата обстановка не е променена.
С
оглед на така възприетата фактическа обстановка счетоводно сумата в размер на
56 000,00 лв. и сумата от 20 000,00 лв. не следва да бъдат отнесени в разходите
за външни услуги, а следва да се отчитат по сметка доставчици по аванси, както
правилно са възприели ревизионните органи. По смисъла на закона за счетоводство
авансовите плащания не са разход и не могат да участват при формиране на
годишния финансов резултат, тъй като те се явяват единствено парични потоци и
дават отражение само по сметки Банка/каса и Доставчици по аванси. Разход е
намаляването на икономическата изгода през отчетния период под формата на
извеждане извън предприятието или намаляване на активите, или увеличаване на
пасивите, което води до намаляване на собствения капитал, отделно от това,
което подлежи на разпределяне между собствениците на капитала, и преоценката,
отразена в собствения капитал. В случая отчитането на разходите и приходите от
определени сделки следва да се извършва при строго спазване изискванията на
ЗСч. и приложимите стандарти, с оглед получаване на верен счетоводен финансов
резултат. Изисква се разходите, извършени във връзка с определена сделка или
дейност, да се отразят във финансовия резултат за периода, през който
предприятието черпи изгода от направените разходи, а приходите да се отразят за
периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване.
В
чл. 10, ал. 1 от ЗКПО е регламентирано, че счетоводен разход се признава за
данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ
по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
Според разпоредбата на чл. 10 от ЗКПО „документална обоснованост" е
налице, когато стопанската операция е документално обоснована чрез първичен
счетоводен документ по смисъла на ЗСч., отразяващ вярно стопанската операция.
Изискванията за документалната обоснованост на стопанските операции се съдържат
в чл. 3, ал. 3 от ЗСч. По смисъла на този текст документалната обоснованост ще
е налице при документирането чрез съдържащи необходимите реквизити по ЗСч и
отразяващи вярно и точно всяка стопанска операция документи. Принципът за
документална обоснованост е основен принцип при отчитане на приходи, на
разходи, включително на разходи за външни услуги.
Съгласно
разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходи,
които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Това е данъчна
постоянна разлика и на основание чл. 22 от ЗКПО, при определяне на данъчния
финансов резултат за ревизирания период, счетоводният финансов резултат следва
да бъде преобразуван с констатираната данъчна постоянна разлика.
Установено
е, че през 2017 г. „Сила Груп БГ" ЕООД основно е извършвало дейност
свързана с цесии, от която са отчетени приходи общо за 115 005,53 лв. по сметка
709 - други приходи, а от строително ремонтна дейност са отчетени приходи по
сметка 701 - приходи от продажби на продукция общо за 19 130,58 лв.
С
оглед така възприетата фактическа обстановка органите по приходите правилно на
основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО не са признали за данъчни цели отчетени разходи
за външни услуги по извършен превод от „Сила Груп БГ" ЕООД към „Василев
Вилдс" ЕООД в размер на 56 000,00 лв. и отчетени разходи за външни услуги
по извършен превод от „Сила Груп БГ“ към „КIМ ТIНОМIR М0NOPROSORY IКЕ“ с ЕИК
ЕL800820655 за 20 000,00 лв.
Поради
изложеното и цитираните законови разпоредби, ревизиращите органи правилно са
коригирали декларирания от дружеството финансов резултат за 2017 г. в посока
увеличение със сумата в размер на 76 000,00 лв. и в резултат на това са
установили допълнителен корпоративен данък с лихви за закъснение.
Относно увеличението на финансовия резултат на
основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО за 2017 г. с 33 110,00 лв.
Посочената сума е
включена в счетоводните регистри на дружеството жалбоподател в сметка 602 -
разходи за външни услуги въз основа на пет броя фактури, издадени от „Терабилд
Консултинг" ЕООД с ЕИК *********, изброени в РД по №, дата и суми. Същите
участват при формиране на финансовия резултат за 2017 г. Така изброените
фактури не са представени при ревизията, както и в съдебно заседание, поради
което не може да се установи предмета на доставката и дали същите са свързани с
дейността на дружеството.Други доказателства, които да оборват тази фактология
не се представиха. Експертизата не промени така посочената фактическа обстановка.
На
основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО за 2017 г. е преобразуван счетоводният финансов
резултат в увеличение с разходите, несвързани с дейността, по фактури, издадени
от „Терабилд Консултинг" ЕООД общо за 33 110,00 лв.
По
смисъла на чл. 26, т. 1 от ЗКПО, непризнати за данъчни цели са разходите,
несвързани с дейността. При положение, че посочените фактури не са представени
не може да се установи предмета на доставка и дали същите са свързани с
дейността на дружеството. Установено е, че спорните разходи са отчетени за 2017
г. по сметка 602 - разходи за външни услуги, но не е доказано от дружеството-жалбоподател,
че тези разходи са използвани във връзка с осъществяваната от дружеството
дейност. При положение, че са налице разходи, които не са използвани с цел
осъществяване основната дейност на дружеството, същите правилно са приети от
ревизиращите органи, че са разходи несвързани с дейността му. Законодателят е
предвидил в посочената норма да се включват всякакви разходи, които не са
присъщи или иначе казано са чужди или потенциално не създават доход за
дейността на данъчно задълженото лице. В случая жалбоподателят не представя
доказателства, които да оборят извода направен от административния орган.
В
хода на административното обжалване се е извършила проверка в информационната
база данни на НАП, при която се установило, че от доставчика „Терабилд
Консултинг" ЕООД не са подадени годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2016 г. и за 2017 г. От извършената проверка в търговския регистър се
установява, че „Терабилд Консултинг" ЕООД не е публикувало годишен
финансов отчет за 2017 г., обстоятелство задължително за всички юридически
лица. Предвид така установените факти и обстоятелства за „Терабилд
Консултинг" ЕООД не се доказва, че са налице реално извършени услуги, тъй
като същият не е разполагал с материална, техническа и кадрова обезпеченост,
необходима за реално осъществяване на услуги.Не са представени каквито и да са
доказателства в тази насока.Не са представени никакви доказателства,
включително и приемо-предавателни протоколи или пък в съдебно заседание не се
посочиха лица, които могат да бъдат разпитани като свидетели.
След
като дружеството иска да бъдат признати процесиите разходи за данъчни цели, в
негова тежест е да докаже, че по отношение на същите са спазени изискванията на
ЗСч. и ЗКПО.
С
оглед изложените факти и обстоятелства както и приетите по делото писмени
доказателства правилно административния
орган е достигнал до извода, че за отчетените разходи на външни услуги не е
доказано реалното изпълнение на стопански операции, което предполага наличието
и на разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, според който не се признават за
данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този
закон/в случая не са представени първичните счетоводни документи -фактури/.Изготвената
и приета експертиза не установи противното, тъй като отново не са представени
сочените фактури.Не са представени първични счетоводни документи.
С
оглед изложеното може да се направи извод, че за 2017 г. са налице основания за
преобразуване на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26. т.1 и т. 2 от ЗКПО със сумата 33 110,00 лв. по пет фактури, за които се твърди, че са
издадени от „Терабилд Консултинг" ЕООД.
В
настоящото производство и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му. По изложените вече във
фактическата част на решението съображения съдът намира, че обжалваният
ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 112, чл. 118, ал. 2 и
чл. 119, ал. 3 от ДОПК орган по приходите. Спазена е формата по чл. 120, ал. 1
от ДОПК.
Разпоредбата
на чл. 2, ал. 1 от ДОПК въвежда принципът за законност при осъществяване на
производството по ДОПК, а чл. 3, ал. 1 от ДОПК изисква органите по приходите да
установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата,
задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този
кодекс.
Съдът
намира за неопровергани констатациите на
ревизиращите органи по приходите, довели до допълнително определяне на данъчни
задължения за корпоративен данък за 2017 г. В тази насока следва да се посочи,
че законодателят не предпоставя признаването на разходите само с формалното им
документално оформяне, ако то не е свързано с действително осъществени
стопански операции. При една осъществена стопанска операция, данъчнозадължените
лица са длъжни да я оформят и документално, да я отразят в счетоводството си и
чак тогава разбира се ще е налице спазване на принципа за документална
обоснованост. При положение, че липсват доказателства за действително извършване
на процесните доставки, съдът намира, че настоящият случай се субсумира в
хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. В част втора, глава шеста от ЗКПО, са уредени общите положения за
определяне на данъчния финансов резултат. Така съгласно чл. 22 от закона,
същият се определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и
начин, определени в тази част, със 1. данъчните постоянни разлики; 2. данъчните
временни разлики; 3. други суми в случаите, предвидени в този закон. Член 23,
ал. 1 от същия закон пък, дава дефиниция за данъчни постоянни разлики, а това
са счетоводни приходи или разходи, които не са признати за данъчни цели. В ал.
2, т. 1 от посочения член е пояснено, че за целите на определяне на данъчния
финансов резултат, когато в този закон е посочено, че разход (загуба) не е
признат за данъчни цели, с този разход (загуба) се увеличава счетоводният
финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата) и
не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години. От
своя страна счетоводните разходи, които не се признават за данъчни цели са
изчерпателно изброени в чл. 26, т. 1 - 11 ЗКПО, сред които по т.1- разходи не
свързани с дейността и т. 2 - разходи, които не са документално обосновани по
смисъла на този закон. Съответно понятието документална обоснованост както
посочих по-горе е уредено в чл. 10 ЗКПО. В ал. 1 на цитираната законова
разпоредба изрично е посочено че счетоводен разход се признава за данъчни цели,
когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на
Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
При
това положение, настоящият съдебен състав намира, че допълнително установените
задължения за 2017г. за корпоративен данък по ЗКПО в размер на
10 911.00лв. и лихви за просрочие 2094.47 лв. са законосъобразно и
правилно установени.
С
оглед изхода на настоящия правен спор, претенцията на ответника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде уважена. На основание
разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита в размер на 920 / деветстотин и двадесет/лв.
Водим от горното Съдът,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Сила Груп БГ“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Пещера, ул.“Петър Стайков“№12 и адрес за кореспонденция гр.София,
ул.“Коста Лулчев“№10 , представлявано от В.В. - управител против РА №
Р-16001319005093-091-001/20.02.2020г. издаден от В.И., Началник сектор Ревизии
и Нина Плачкова главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив, потвърден с Решение № 209/11.05.2020г. на ДД
ОДОП – Пловдив ЦУ на НАП
ОСЪЖДА
„Сила Груп БГ“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Пещера, ул.“Петър Стайков“№12 и адрес за кореспонденция гр.София, ул.“Коста
Лулчев“№10 , представлявано от В.В. - управител да заплати на Национална
агенция за приходите сумата в размер на 920 / деветстотин и двадесет/ лв.
представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
РЕШЕНИЕ № 2324 по по адм. дело № 6672/2021от 14.03.2022 на Върховен административен съд на Република България - Осмо отделение , в съдебно заседание на
петнадесети февруари две хиляди и двадесет и втора година по АД
№685/2020г.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 190 от 05.03.2021 г., постановено по адм.дело №
685/2020 г. по описа на Административeн съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА „Сила груп БГ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище: гр. Пещера, [адрес], да
заплати на Националната агенция за приходите сумата от 920 /деветстотин и
двадесет/ лева, юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.