№ 2353
гр. София, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512312 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20102259 от 22.04.2021 г. по гр.д. № 73391/2019 г. по описа на
СРС, 55 с-в е осъден ЕТ „Д-р М.Д. АИП за ПМП“, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к. ****, да заплати на „АПМП - ИППМП Д-р Й.С.“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „****“, бл.****,
следните суми:
- на основание чл.79, ал.1 ЗЗД - сумата 1641.47 лева - възнаграждение за
предоставени услуги за м.март 2018г. по договор от 01.02.2017г., за което е издадена
фактура № 64/20.04.2018г„ ведно със законната лихва от 17.12.2019г. до окончателното
плащане;
- на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - сумата 263.09 лева - лихви за забава за
периода 10.05.2018г. - 16.12.2019г.
Срещу постановеното решение е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК въззивна
жалба от ответника ЕТ „Д-р М.Д. АИП за ПМП“ с излагане на доводи, че решението е
неправилно, поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон, както
и поради необоснованост. Според въззивника неправилно СРС е приел, че за
образуваното производство ответникът е надлежно призован и уведомен. Излага
фактически и правни доводи сочещи за нарушения в процесуалните правила при
1
уведомяване за образуваното производство, проведените с.з. и постановеното решение.
Поддържа, че в проведеното производство ищецът не е доказал изпълнение на
сключения договор и исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Неправилно съдът е уважил исковете при недоказване изпълнение на договора и при
липса на предпоставки за присъждане на законна лихва върху сумата по договора.
Моли за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на исковете в цялост.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ищеца „АПМП - ИППМП Д-р Й.С.“ ЕООД, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Заявява, че постановеното решение в частта на уважаване
на исковете е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено. Заявява становище, че първоинстанционния съд не е допуснал нарушения
на процесуалните правила и материалния закон, както и че постановеното решение е
обосновано.
Моли за потвърждаване на решението на СРС, като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове от „АПМП - ИППМП Д-р Й.С.“ ЕООД срещу ЕТ „Д-р М.Д. АИП за
ПМП“, както следва:
- по чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане
на сумата 1641.47 лева - възнаграждение за предоставените услуги за м.март 2018г. по
договор от 01.02.2017г., за което е издадена фактура № 64/20.04.2018г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане;
2
- по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 263.09 лева - лихви за забава за
периода 10.05.2018г. - 16.12.2019г.
В подадената искова молба ищецът е изложил фактически и правни доводи, че
по силата на сключения на 01.02.2017г. договор между страните ответникът е
възложил на ищеца да осъществява извънболнична помощ от пациентската листа на д-
р М.Д. срещу възнаграждение в размер на 50 % от стойността на спецификацията за
съответния месец отчетена и одобрена от НЗОК медицинска дейност. Посочва, че за
осъществената работа за м.март 2018г. е била издадена фактура на стойност 1641.47
лева, изпратена на възложителя по обичайния начин за комуникация - по електронна
поща, но тази фактура останала незаплатена и до днес. Предвид изложеното, предявява
описаните по-горе осъдителни искове, прецизирани с молба от 10.02.2020г. Уточнява,
че срокът за плащане на вземането е изтекъл на 10.05.2018г., от който начален момент
претендира закъснителни лихви.
В срокът по чл.131 ГПК ответникът ЕТ „Д-р М.Д. АИП за ПМП“ не е депозирал
писмен отговор.
Доводите на ответника за нарушение на процесуалните правила при
уведомяването му за образуваното производство и проведените съдебни заседания,
съдът намира за неоснователни. Съобщение за постъпилата искова молба и
предоставяне на срок за писмен отговор по нея съобразно правилата на чл.131 ГПК е
било изпратено на 19.02.2020 г. и връчено редовно на 28.07.2020 г. с изтичане на
двуседмичен срок от залепване на уведомлението по чл.47, ал.1 ГПК /л.34-л.37 по
делото на първата инстанция/. Съобразно приложената справка от търговския регистър
към 28.05.2020 г. ответникът ЕТ „Д-р М.Д. АИП за ПМП“ е бил с регистриран адрес
гр.София, ж.к. ****, на който е било изпратено съобщението редовно. Съобразно
действащите към този момент правила на чл.50 ГПК /редакция ДВ, бр.59 от 20 Юли
2007г./ мястото на връчване на търговец е последният посочен в регистъра адрес.
Съответно, според указанията на чл.50, ал.4 ГПК, когато връчителят не намери достъп
до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той
залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, като второ уведомление не се залепва. В
случая са спазени тези процесуални правила, както и правилата на чл.47 ГПК. Както е
посочено в разпоредбата на чл.50, ал.3 ГПК, връчването на търговци и на юридически
лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник,
който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва
имената и длъжността на получателя. В случая на адреса не е установено наличие на
канцелария и/или служители на фирмата, поради което са приложени правилата на
чл.50, ал.4 ГПК именно с оглед осигуряване на по-голяма и сигурна възможност за
уведомяване на търговеца за образуваното производство. Приложимо и достатъчно в
сочената хипотеза би било спазване на правилото на чл.50, ал.2 ГПК сочещо, че ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички
3
съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Това съответно е
било установено при посещенията на адреса извършени от връчителя в периода
04.03.2020 г. до 25.05.2020 г.
Доводите на ответника за недоказване изпълнение на сключения договор за
услуга от 01.02.2017г., по силата на който ответникът е възложил на ищеца да оказва
първична медицинска помощ съгласно изискванията на НРД 2017г. на пациенти от
пациентската листа на д-р М.Д., съдът намира за неоснователни.
Чрез представените пред първата инстанция доказателства - договор за услуга от
01.02.2017г., фактура № 64/20.04.2018г., издадена от ищеца, покана от 29.06.2018 г.,
писмо от СЗОК от 05.03.2021г., уведомително писмо от д-р Д. до СЗОК, че за периода
от 01.08.2017г. до края на НРД 2017г. ще бъде замествана от д-р С. в нейния кабинет,
спецификация за извършена ПИМП за м.март 2018г., подадена по договора на НЗОК с
д-р М.Д., фактура № 355/18.04.2018г. с издател ответника и получател РЗОК на
стойност 3282.94 лева и с посочено основание заплащане на медицинска дейност за
м.03.2018г. е установено именно изпълнение на сключения договор за оказване на
първична медицинска помощ, по който страните не спорят. С оглед това настоящата
инстанция възприема същият формиран и от СРС извод, че в производството са
доказани и предпоставките за издаване на фактурата от ищеца за дължимото плащане
по договора и за дължимостта на сумата по нея. При установяване, че за процесния
период медицинските услуги за пациенти на ответника са били осъществени именно от
ищеца и по възлагане на ответника, както и че същите възлизат на 3282.94 лева, поради
което 50 % от тази стойност или сума от 1641.47 лева е дължимото на ищеца
възнаграждение, то, правилно и законосъобразно искът за главното вземане е бил
уважен изцяло.
При липса на конкретни доводи срещу постановеното решение в частта на
уважаване на искът за акцесорното вземане, съдът намира следното:
Предвид приетия от съда извод за основателност на главния иск и изпадането на
ответника в забава за плащане на цената по процесната фактура, съгласно изначално
определените в договора правила, основателна се явява и претенцията за мораторна
лихва, изтекла в периода 10.05.2018г. /началната дата на забава съгласно чл.4 от
договора/ до 16.12.2019г. /датата на подаване на исковата молба/. Нейният размер е
определен от съда по реда на чл.162 ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор и
същият възлиза на сумата 267.22 лева. Доколкото искът е предявен за сумата 263.09
лева, то, искът по чл.86, ал.1 ЗЗД правилно и законосъобразно е бил уважен за
посочения размер.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
4
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на 400.00 лв. според
представения списък по чл.80 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20102259 от 22.04.2021 г. по гр.д. № 73391/2019
г. по описа на СРС, 55 с-в.
ОСЪЖДА ЕТ „Д-р М.Д. АИП за ПМП“, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к. ****, да заплати на „АПМП - ИППМП Д-р Й.С.“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „****“, бл.****, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 400.00 лв.-разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5