№ 225
гр. София, 22.05.2024 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Недялка Николова
Членове:Кристина Ив. Тодорова
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Мария Д. Жаблянова
в присъствието на прокурора Б. Ив. Б.
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20231800600583 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 306 ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от НПК.
С протоколно определение от 20.09.2023 г. на Районен съд гр.И.,
постановено по н.о.х.д. № 723/2023 г. по описа на същия съд, в процедура по
чл.306 ал.1, т.1, вр. чл.383 ал.2 от НПК, подсъдимият И. А. С. е осъден на
основание чл.343б ал.5, вр. ал.1 от НК, да заплати в полза на държавата,
сумата от 10 500 лева, представляваща равностойността на моторното
превозно средство, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б
ал. 1 от НК, за което е признат за виновен.
Срещу така постановеното определение е постъпила въззивна жалба от
адв. М. Д. – защитник на подсъдимия И. С., с искане същото да бъде
отменено, като незаконосъобразно и неправилно. В жалбата се излагат
доводи, че неправилно първостепенният съд е приложил разпоредбата на чл.
343б ал. 5, вр. ал. 1 от НК, като е присъдил равностойността на лекия
автомобил, послужил за извършване на транспортното престъпление от
страна на подсъдимия, доколкото тази санкция, противоречи на Протокол № 1
от ЕКПЧ. В тази насока се сочи, че така наложената мярка, не отговаря на
изискването за пропорционалност, тъй като е несъответна на характера и
степента на обществена опасност на извършеното от подсъдимия престъпно
деяние, а също така и на конкретната степен на обществена опасност на
личността на подсъдимия – същия е с добри характеристични данни, не е
осъждан и спрямо него не е било образувано наказателно производство до
настоящия момент. С тези аргументи, се заявява искане за отмяна на
1
обжалваното определение на първоинстанционния съд.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция, защитникът на
подсъдимия И. С. - адв. М. Д., поддържа изцяло въззивната си жалба, по
изложените в нея съображения. Не излага допълнителни аргументи в
подкрепа на доводите и оплакванията в жалбата.
В проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание,
представителят на С. окръжна прокуратура изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли атакуваното определение на
районния съд да бъде потвърдено. Не излага конкретни аргументи в полза на
тези доводи и искания.
Във въззивното съдебно заседание, подсъдимият И. А. С. изцяло се
солидаризира с релевираните от защитника си доводи и оплаквания. От своя
страна изтъква, че определената по експертен път парична равностойност на
процесния лек автомобил, е силно завишена.
С. окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата и данните по
делото, намира следното:
Данните по делото сочат, че първоинстанционното производство е било
образувано по повод внесено от Районна прокуратура – гр.И. споразумение за
решаване на делото в досъдебното производство, изготвено на основание
чл.381 ал.1 от НПК, между прокурор от РП И., подсъдимия И. А. С. и неговия
защитник – адв.М. Д..
С определение от 20.09.2023 г., състав на РС И. е одобрил по реда на
чл.382 от НПК, така внесеното споразумение за решаване на делото, като с
него е признал подсъдимия И. А. С. за виновен в извършването на
престъпление по чл.343б ал.1 от НК, за което му е наложил наказание –
лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изтърпяване е отложено по
реда на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 6 месеца.
С определение от същата дата /20.09.2023 г./, в процедура по реда на
чл.306 ал.1, т.1 от НПК, първостепенният съд се е произнесъл по въпроса,
касаещ приложението на разпоредбата на чл.343б ал.5, вр. ал.2 от НК,
относно приобщения като веществено доказателство по делото - лек
автомобил марка „БМВ”, модел „525И”, с рег. № ******, послужил за
извършването на престъплението по чл.343б ал.1 от НК, като е присъдил
неговата равностойност. Приел е, че въпросният автомобил не е
изключителна собственост на подсъдимия, а съпружеска имуществена
общност между него и съпругата му – Г. С.а, поради което следва да се
възложи в тежест на подсъдимия заплащането на неговата парична стойност в
размер на 10 500 лева.
Според настоящият състав на въззивния съд, този съдебен акт на
първата инстанция е правилен и законосъобразен, т.е. напълно правилно и
законосъобразно първия съд е намерил наличието на основанията за
приложение на разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК, във връзка с осъждането
2
на подсъдимия И. С. за престъпление по чл.343б ал.1 от НК. Правилно също
така, първият съд е сторил това в производство по чл.306 ал.1, т.1 от НПК,
доколкото регламента на чл.383 ал.2 от НПК предвижда, че съдебното
произнасяне по прилагането на чл.53 от НК, следва да се извърши именно по
този ред.
Известно е, че разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК предвижда отнемане
в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за
извършване на престъплението по ал.1-4, когато е собственост на дееца, и
присъждането на неговата равностойност - когато деецът не е изключителен
собственик. Без съмнение тази имуществена санкция на дееца, е вид
принудителна мярка по чл.53 от НК и като такава същата несъмнено не
представлява наказание по смисъла на НК. Същата следва да бъде приложена
императивно от решаващият съд във всички случаи на осъждане за
престъпление по чл.343б ал.1-4 от НК.
Обстоятелството, че лекият автомобил е използван за извършване на
престъплението не е достатъчно, за да бъде постановено отнемането му в
полза на държавата, на основание чл.343б ал.5 от НК. Законодателят е
предвидил кумулативно и следващото изискване – вещта да е изключителна
собственост на подсъдимия. Тъкмо тази предпоставка в случая не е налице.
От събраните по делото доказателства, се установява, че процесният лек
автомобил, послужил за извършването на транспортното престъпление, за
което И. С. е бил признат за виновен и съответно осъден, е в режим на
съпружеска имуществена общност между него и съпругата му – Г. С.а.
Предвид това, законосъобразно първият съд е приел, че приложение следва да
намери втората алтернативна хипотеза на чл. 343б ал. 5 от НК, като е
присъдил пълната равностойност на процесното превозно средство.
Не следва да се разглеждат като основателни доводите в жалбата, че
така приложената спрямо подсъдимия принудителна мярка не отговаря на
изискването за пропорционалност, тъй като е несъответна на характера и
степента на обществена опасност на извършеното от подсъдимия престъпно
деяние, както и на конкретната степен на обществена опасност на личността
на подсъдимия. Това е така, защото отнемането по чл.343б ал.5 от НК е една
принудителна мярка от вида на мерките по чл.53 от НК, различна от видовете
наказания по чл.37 от НК, поради което за нея не се прилагат правилата за
наказанието, включително същата не следва да се съобразява с тежестта на
извършеното престъпление и обществената опасност на неговия извършител.
Това означава, че в тези случаи правата на дееца могат да бъдат засегнати и в
значително по-висока степен.
По повод заявеното от подсъдимия във въззивното производство
оплакване, че присъдената за заплащане от него стойност на процесния
автомобил, е значително завишена, следва да се отбележи, че настоящият
състав на СОС не констатира порок в експертното заключение, въз основа на
което е присъдена тази стойност, който порок да води до неправилност или
3
необоснованост на същото, поради което с основание е било кредитирано от
първия съд. Освен това, посочените доводи се изтъкват от подсъдимия едва в
предоставената му по реда на чл.297 ал.1 от НПК, последна дума пред
настоящата инстанция. Подсъдимият е разполагал с възможността още в
досъдебната фаза на процеса да направени своите искания и възражения във
връзка с това обстоятелство, като е могъл да стори това и в производството по
чл. 306, ал. 1, т. 1 от НП, включително и пред настоящата инстанция.
Гореизложеното от своя страна обуславя и заключителния извод на
въззивната инстанция, че атакуваната определение на районния съд е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, С. окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 20.09.2023 г. на Районен
съд - гр.И., постановено по н.о.х.д. № 723/2023 г. по описа на същия съд, в
процедура по чл.306 ал.1, т.1, вр. чл.383 ал.2 от НПК, с което подсъдимия И.
А. С. е осъден на основание чл.343б ал.5, вр. ал.1 от НК, да заплати в полза на
държавата, сумата от 10 500 лева, представляваща равностойността на
моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението
по чл. 343б ал. 1 от НК, за което е признат за виновен.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4