№ 64
гр. Пазарджик, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Коста Ст. Стоянов
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
в присъствието на прокурора Живко Динев Пенев (ОП-Пазарджик)
като разгледа докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20215200600413 по описа за 2021 година
Производството е по реда глава 21 - ва НПК.
Делото е образувано по въззивна жалба защитника на подс.Д. ОГН. Р. против
присъда от 12.05.2021г по НОХД№24/2021г на РС В. .
Съдът е признал подс. Д. ОГН. Р. за виновна в това, че: на
27.05.2020 г. по време на обявената с Решение №325/14.05.2020 г. на
Министерския съвет извънредна епидемична обстановка, свързана с
епидемичното разпространение на „COVID-19“ и съществуващата
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите ,като лице по I-
5 от Заповед№РД-01-265/14.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването на
Република България , издадена на основание чл.61, ал.2, чл.63 ал.4 , 5 и 11 и
чл.63в от Закона за здравето и чл.73 от Административно процесуалния
кодекс, като български гражданин пристигнал от Държава с регистрирани
случаи на „COVID-19“ - Чешка Република, поставен под карантина с
предписание с изх.№ 192725/19.05.2020 г. на Регионална здравна инспекция
Видин, е нарушила мерки , издадени против разпространението на
1
заразителна болест по хората , като не е изпълнила задължението си да не
напуска мястото на настаняване, на което е посочила, че ще пребивава за
срока на предписанието - от 19.05.2020 г. до 02.06.2020 г., а именно в Р. на
ул.“****“ №3, Р. и е напуснала адреса, като е с неизвестно местонахождение ,
поради което и на основание чл.355, ал.2 от НК , във връзка с ал.1 от НК и
чл.54 от НК я О С Ъ Д И Л на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на ДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА.
На основание чл.66, ал.1 от НК, ОТЛОЖИЛ изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ ,
считано от влизане на присъдата в сила, като по време на изпитателния срок
възпитателните грижи възложил на обществен възпитател при Община Р..
Във жалбата се твърди се,че присъдата е неправилна,
незаконосъобразна и необоснована,че е постановена в нарушение на
материалният закон.,че деянието е несъставомерно както от обективна така и
субективна страна.Иска се да бъде отменена,като се оправдае подсъдимата по
чл.355 ал.2 вр. С ал.1 НК.
В съдебно заседание,подсъдимата която не участва лично,чрез
защитника си жалбата се поддържа със заявеното в нея искане.
В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът намира
обвинението за доказано. Моли да се потвърди присъдата.
Пазарджишкият окръжен съд, като се запозна с доводите на страните и
сам служебно подложи на цялостна проверка за правилност и
законосъобразност атакуваната присъда, прие следното:
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е провел
надлежно съдебно следствие, при пълно изясняване на обективната истина.
В хода на съдебното производство съдът не е допуснал съществени
нарушения на процесуални правила. Правата на страните за пълноценно
участие в производството и защита са били гарантирани. В това отношение
оплакавания се явяват голословни и декларативни и не могат да бъдат
зачетени.
2
На следващо място, първоинстанционният съд правилно е
интерпретирал събрания доказателствен материал, като го е подложил на
вярна оценка, без да изкривява съдържанието на доказателствените
източници, съпоставил ги е в тяхната система и е достигнал до следната
фактическа обстановка, а именно: През 2020 год. подс. Д. ОГН. Р. била на
работа в чужбина, за да издържа себе си и семейството си. През месец май
2020 год. тя решила да се прибере от Чешката Република в България и на
19.05.2020 год. преминала границата на Република България на граничния
пункт в гр.Видин. След като преминала през граничен контрол подсъдимята
била поставен под задължителна 14 дневна карантина с Предписание с изх.№
192725/19.05.2020г на Регионална здравна инспекция -Видин, издадено въз
основа на обявената с Решение №325/ 14.05.2020г на Министерския съвет
извънредна епидемична обстановка, като лице по 1-5 от Заповед №РД-01-
265/14.05.2020г на Министъра на здравеопазването на Република България,
издадена на основание чл.61 ал.2, чл.63 ал.4 , 5 и 11 и чл.6Зв от Закона за
здравето и чл.73 от Административнопроцесуалния кодекс, като българска
гражданка пристигнала от Държава с регистрирани случаи на заразна болест
по хората - „COVID-19“. Подсъдимата подписала посоченото
предписание,като сама посочила,че ще пребивава в срока на карантината на
следния адрес - Р. Р. на ул.“****“ №3 а именно от 19.05.2020 година,като е
предупредена,че за неизпълнение на посоченото предписание подлежи на
наказателна отговорност ,съгл. чл. 355 от НК,както и че може да обжалва
предписанието.
На 27.05.2020г при СПО , имаща за цел да се установят лица, които са
поставени под карантина, но нарушават предписаните мерки относно
местопребиваването си - служители на РУ В. в - свидетелите Л. и Л.
извършили проверка на адреса - посочен от подсъдимата при изготвяне на
посоченото по-горе предписание,а именно на ул.“****“ №3 в Р., Р.. Там
свидетелите заварили брата на подсъдимата - свидетеля А.Р., който заявил на
свидетелите / служителите на РУ В./, че сестра му не са намира на адреса в
дома и той не знае къде се намира сестра му , както и защо е нарушила
мерките , издадени против разпространението на заразителна болест по
хората, свързана със смъртни случаи /„COVID-19“/ и не изпълнява
задължението си да не напуска мястото на настаняване, на което е посочила,
3
че ще пребивава за срока на предписанието, а именно - до 02.06.2020г., като
споделил, че вероятно сестра му е отишла да си пазарува. Полицейските
служители изчакали на адреса 15-20 минути и след това си тръгнали,като
изготвили Докладна, с която сигнализирали Районна Прокуратура В..
Изложената фактическа обстановка се установява въз основа на събрания
по делото доказателствен материал.
Като е анализирал доказателствата по делото първоинстанционния съд
е стигнал до извода, че подсъдимата е осъществила от обективна и
субективна страна съставът на престъпление чл.355,ал.2 от НК, във вр. с
чл.355,ал. от НК,тъй като на 27.05.2020 г. по време на обявената с Решение
№325/14.05.2020 г. на Министерския съвет извънредна епидемична
обстановка, свързана с епидемичното разпространение на „COVID-19“ и
съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите ,като лице по I- 5 от Заповед№РД-01-265/14.05.2020 г. на
Министъра на здравеопазването на Република България , издадена на
основание чл.61, ал.2, чл.63 ал.4 , 5 и 11 и чл.63в от Закона за здравето и
чл.73 от Административно процесуалния кодекс, като български гражданин
пристигнал от Държава с регистрирани случаи на „COVID-19“ - Чешка
Република, поставен под карантина с предписание с изх.№ 192725/19.05.2020
г. на Регионална здравна инспекция Видин, е нарушила мерки , издадени
против разпространението на заразителна болест по хората , като не е
изпълнила задължението си да не напуска мястото на настаняване, на което е
посочила, че ще пребивава за срока на предписанието - от 19.05.2020 г. до
02.06.2020 г., а именно в Р. на ул.“****“ №3, Р. и е напуснала адреса, като е с
неизвестно местонахождение.
Първоинстанционни съд в мотивите си е посочил,че са налице
обективните признаци на състава на престъпление по чл. 355,ал.2 във вр. с
ал.1 от НК ,тъй като е безспорно установено,че деянието е извършено по
време на обявена по съответния ред извънредна епидемична
обстановка,свързана със смъртни случаи от „COVID-19“ в страната ни.
Съставът на престъпление по чл. 355,ал.2 от НК,обаче изисква
деянието да е извършено по време на епидемия, пандемия или извънредно
4
положение,а такова обвинение против подсъдимата няма.
При това положение ,като е признал подсъдимата за виновна и я осъдил
за извършено престъпление по чл. 355,ал.2 от НК,съдът е нарушил
материалният закон и в тази част присъдата подлежи на отмяна.
От доказателствата по делото безспорно се установява,че подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна съставът на престъплението
по чл.355ал.1 от НК. Посоченото по-горе предписание е връчено лично на
подсъдимата,тя е посочила адреса,на който ще пребивава в следващите 14
дни,вкл. и че е запозната с наказателната отговорност по чл. 355 от НК за
неизпълнение на предписанието и то по т. 1 от същото – относно поставянето
й под карантина. съдът не приема възраженията на защитата на
подсъдимата,че не й било ясно какво означава да спазва предписанието за
карантина ,а само била запозната с последващите предписания – за
дистанция и пр.,тъй като всички предписания са дадени в отделни точки и
изрично е посочено предупреждение за носене на наказателна отговорност
именно за спазване на предписанието по т.1. Налице са и субективните
признаци на посочения престъпен състав,като не се подкрепя от събраните
доказателства по делото,че подсъдимата не е предупредена за наличие на
забрана да напуска дома си,тъй като в предписанието на РЗИ Видин,което е
подписала същата ясно е отразено,че се поставя под карантина,а незнанието
на същата относно това понятие не сочи,че не е налице субективния елемент
на престъплението.Понятието „карантина“ е определено в пар.1,т.47 от ДР на
Закона за здравето,като същият е публикуван по съотв. ред и е станал
достояние на всички граждани на Република България. Поради това и не
може да се възприеме твърдението на защитата на подсъдимата,че
поставянето под карантина не означава забрана за напускане на мястото –
самото законово определение на това понятие,сочи отделяне на посочени от
закона лица,като в случая същото е осъществено чрез пребиваване на точно
определен адрес . Подсъдимата е съзнавала, че с напускане на дома си
нарушава предписанието, Имала е съзнание, че нарушава мерките по
конкретното предписание и тези въведени с нормативни актове.
Относно следващото по вид възражение на защитата а именно, че
следва подсъдимата да бъде оправдана, като спрямо нея се приложи нормата
5
на чл. 9, ал. 2 от НК, т. е. извършеното от нея деяние попадало в хипотезата
на "маловажен случай", настоящия съдебен състав го счита за неоснователно.
Деянието по чл. 355, ал. 1от НК е формално престъпление, т. е. не се изисква
да има определен вредоносен резултат, за да е съставомерно. С това деяние
обаче се застрашават определени обществени отношения. И ако с конкретно
деяние, което от фактическа страна се изпълва фактическия състав на
престъплението, и тези обществени отношения са били реално застрашени, то
съдът не счита, че спрямо деянието би могла да се приложи разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от НК. Идеята на мерките по цитираните по-горе заповеди на
министъра на здравеопазването е да ограничат разпространението на заразна
болест (в случая COVID-19) по време на обявена по съответния ред
извънредна епидемична обстановка , каквато има и в момента в страната. С
действията си подс. не само не е спазила изискванията за поставянето и под
карантина, но и е увеличила опасността от разпространението на болестта.
Чрез напускането на местото, където е следвало да изтърпи карантината си
нейните действия по никакъв начин не биха могли да се квалифицират като
"маловажен случай" и съответно спрямо нея да бъде приложена нормата на
чл. 9, ал. 2 от НК.
Предвиденото по закон наказание за престъплението по чл. 355, ал. 1от
НК е лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до десет хиляди
лева. За това въззивният съд констатира,че в случая са налице
предпоставките на чл.78А ал.I НК и подсъдимата следва да се освободи от
наказателна отговорност за извършеното деяние по чл. 355, ал. 1от НК , ,тъй
като са налице едновременно следните условия:за престъплението се
предвижда наказание до 3 години лишаване от свобода, подсъдимата не е
осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от
наказателна отговорност по реда на този раздел,а с престъплението
имуществени вреди не са причинени,за да бъдат и възстановени.
При определяне на административно - наказателната отговорност
въззивният съд прие, че тя следва да е при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства отчитайки нейният социален статус,
образование, трудова заетост,добри характеристични данни.. Чистото съдебно
минало на подсъдимата не е обстоятелство, което да се отчита за целите на
наказанието, доколкото е законодателно съобразено за приложението на чл.
6
78а НК. Отегчаващо отговорността обстоятелство не се констатира.
Въззивният съд ,като отчита всички обстоятелства които са от значение
при определяне размера на глобата по чл.78А ал.I НК намира,че тя следва да
бъде в размер предвиден на 1000 лв.,в който смисъл се измени и присъдата
на първоинстанционния съд.
В изложения смисъл присъдата на ВРС подлежи на
изменение.Мотивиран от това и на основание чл. 334, т. 3 НПК и чл. 337, ал.
1, т. 4 НПК, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда от 12.05.2021г по НОХД№24/2021г на РС В. КАТО
Я
ОТМЕНЯВА в ЧАСТТА, с която съдът е признал подсъдимата Д. ОГН. Р. ,
с установена самоличност, за виновна по чл.355ал.2 от НК, и я е О С
Ъ Д ИЛ на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ
МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на ДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА.,като на основание
чл.66, ал.1 от НК, ОТЛОЖИЛ изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ като по време на
изпитателния срок възпитателните грижи възложил на обществен възпитател
при Община Р.., като я ПОТВЪРЖДАВА В ЧАСТТА й с която е призната за
виновна по чл.355ал.1 от НК,като ОСВОБОЖДАВА подсъдимата Д. ОГН. Р.
за така извършеното престъпление ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и
й налага на основание чл. 78а ал. 1 НК АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
"ГЛОБА" в размер на 1000 ( две хиляди и петстотин) лв. платима в полза в на
Държавата по бюджета на съдебната власт .
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8