№ 480
гр. Плевен, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. Г.
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20234430200883 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление № НЯСС – 27/13.03.2023г. на
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА МЕТРОЛОГИЧЕН И
ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР, на ОБЩИНА ПЛЕВЕН ЕИК: ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.200 ал.1
т.39 от Закона за водите, за нарушение по чл.190а ал.2 вр.ал.1 т.3 ЗВ.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита,
че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
/бланкетно/ съществени нарушения на процесуалните правила - по чл.42 и
чл.57 ЗАНН. Наред с това счита, че административнонаказващият орган се е
произнесъл в разрез с разпоредбата на чл.52 ЗАНН – т.е. след изтичане на
едномесечен срок от получаване на преписката; че АУАН е съставен след
изтичане на тримесечния срок по чл.34 ЗАНН, тъй като нарушението се сочи
като извършено на 01.06.2022г.; че не е посочена конкретна дата на
извършване на нарушението, както и че не е ясно неговото изпълнително
деяние; неясно е къде се намират сочените въздушен и воден откос на
процесния язовир, тъй като легалните дефиниции на понятията „язовирна
стена“ и „язовир“, дадени в ЗВ, не съдържат понятията „въздушен“ и „воден“
откос; не са изложени подробни съображения защо не е приложен чл.28
ЗАНН. В този смисъл, счита, че е нарушено правото за защита на
санкционираното лице и моли за отмяна на НП, като незаконосъобразно.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване
1
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от съответно
упълномощен защитник, който поддържа жалбата и изложените в нея
съображения. Представя писмени бележки, в които допълва, че въз основа на
констатациите на органите на ДАМТН, обективирани в КП №03-04-
39/30.06.2022г. са съставени два АУАН, респ. – издадени две НП:
обжалваното № НЯСС – 27/13.03.2023г. и № НЯСС – 28/14.03.2023г., което е
влязло в сила. Счита, че по този начин, ОБЩИНА ПЛЕВЕН е двукратно
санкционирана за едно и също деяние, изразяващо се в бездействие, като в
тази връзка се позовава на Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС
по тълк. д. № 3/2015 г., ОСНК и Тълкувателно решение № 4 от 6.2.2018 г. на
ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСНК; изтъква, че административнонаказващият
орган е следвало да ангажира административнонаказателната отговорност на
нарушителя в рамките на едно административнонаказателно производство, а
като не го е сторил – е допуснал нарушение на принципа ne bis in idem.
Пледира за отмяна на НП, като незаконосъобразно.
За ответната страна – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА
АГЕНЦИЯ ЗА МЕТРОЛОГИЧЕН И ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР – не се явява
представител. От страна на съответен юрисконсулт е депозирано становище
по съществото на делото, в което се излагат съображения в подкрепа на
тезата на административнонаказващия орган, че в хода на
административнонаказателното производство са спазени изискванията на
процесуалния и материалния закон, като е издадено законосъобразно и
правилно Наказателно постановление, което следва да бъде потвърдено;
отправено е и искане за определяне на юрисконсултско възнаграждение,
съобразно чл.63д ЗАНН.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно
обсъждане на събраните доказателствени материали - поотделно и в тяхната
съвкупност, по основателността на жалбата, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
03-017/16.09.2022г. от страна на С. Д. Д. – главен инспектор в отдел
„НАДЗОР НА ЯЗОВИРНИТЕ СТЕНИ И СЪОРЪЖЕНИЯТА КЪМ ТЯХ“ –
СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ в ГД „НАДЗОР НА ЯЗОВИРНИТЕ СТЕНИ
И СЪОРЪЖЕНИЯТА КЪМ ТЯХ“ при ДАМТН, в присъствието на свидетеля
Е. Г. Д. и съответен упълномощен представител на ОБЩИНА ПЛЕВЕН.
Съставен е за това, че на 22.06.2022г., на основание чл.190, ал.4, т.2 от Закона
за водите е извършена проверка на язовир „****“, находящ се в поземлен
имот №67088.192.91 (стар №192091) в землището на гр. ***, ОБЩИНА
ПЛЕВЕН, Акт за общинска собственост № 31781/14.02.2001 г., собственост
на ОБЩИНА ПЛЕВЕН, във връзка с която е съставен Констативен протокол
№03-04-39/30.06.2022г.; при проверката, чрез обход и оглед на язовирната
стена и съоръженията към нея, вкл. преглед на документацията от
експлоатацията, е установено наличие на храстовидна растителност по
2
въздушния откос на язовирната стена, която възпрепятства огледа му и
своевременното установяване на неизправности по същия, т.е. че от
собственика на язовир „****“ не е изпълнено задължителното предписание,
дадено с Констативен протокол №03-04-119/24.11.2021г. на Главна дирекция
„Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно: да се
почисти въздушния откос от храстовидна растителност, със срок на
изпълнение - 31.05.2022г. В този смисъл е прието, че ОБЩИНА ПЛЕВЕН е
извършила нарушение по чл.190а ал.2 вр.ал.1 т.3 ЗВ. При съставяне на АУАН
не са направени възражения; такива не са постъпили и в срока, и по реда на
чл.44 ал.1 ЗАНН.
Описаната по – горе фактическа обстановка и правна
квалификация са възприети от административнонаказващия орган, който
издал обжалваното Наказателно постановление, с което на ОБЩИНА
ПЛЕВЕН ЕИК: ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1000
/хиляда/ лева на основание чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите, за нарушение
по чл.190а ал.2 вр.ал.1 т.3 ЗВ.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен,
а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.15 – 20 от
делото, чл.201 ал.11 и 12 ЗВ/.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя по редовността
на административнонаказателното производство. Не е вярно, че АУАН е
съставен след изтичане на три месеца от откриване на нарушителя /чл.34
ЗАНН/, тъй като нарушението се сочи като извършено на 01.06.2022г. За
последната дата ще стане дума и по-долу, но тук следва да бъде отбелязано,
че липсват каквито и да било доказателства, че към 01.06.2022г., на
компетентните органи на ДАМТН е било известно извършването на
процесното нарушение. Видно е, че неизпълнението на дадено с Констативен
протокол №03-04-119/24.11.2021г. предписание, е установено на 22.06.2022г.,
при проверка от страна на органите на ДАМТН на място, т.е. към
16.09.2022г., тримесечния срок по чл.34 ЗАНН, не е бил изтекъл. Също така
не отговаря на истината твърдението, че не е посочена конкретна дата на
извършване на нарушението, както и че не е ясно неговото изпълнително
деяние. Внимателното запознаване със съдържанието на АУАН/НП разкрива,
че се твърди бездействие от страна на ОБЩИНА ПЛЕВЕН, във връзка с
дадено задължително предписание по чл.190а ал.2 вр.ал.1 т.3 ЗВ – да бъде
почистен въздушния откос от храстовидна растителност на язовир „****“, в
срок до 31.05.2022г. Едва ли описанието на нарушението би могло да бъде по
ясно от това, на именно тук следва да бъде отбелязано, че сочената от страна
на наказващия орган дата на нарушението – 01.06.2022г., е плод на
юридическа непрецизност. Същата обаче не повлиява негативно правото на
защита на нарушителя, защото ясно и разбираемо е отбелязано, че ОБЩИНА
ПЛЕВЕН е следвало да изпълни посоченото задължително предписание до
31.05.2022г. В този смисъл, видно е – и това следва именно от съдържанието
на АУАН/НП – че противоправното бездействие, което се твърди, е през
3
периода от даване на задължителното предписание с Констативен протокол
№03-04-119/24.11.2021г., до изтичане на неговия срок – 31.05.2022г., като
след тази дата /т.е. считано от 01.06.2022г./ единствено подлежи на
констатация фактическото положение, че задължителното предписание не е
изпълнено в указания от компетентните органи, срок. Отново обаче следва да
бъде подчертано, че датата 01.06.2022г., сочена от наказващия орган, не
повлиява негативно правото на защита на нарушителя, защото се касае за
интерпретация на фактите, а не за ненадлежно/неясно/ изложение на същите
факти в обстоятелствената част на АУАН или НП. Аналогично неоснователно
е възраженията във връзка с понятията „въздушен“ и „воден“ откос, както и
къде се намират те в процесния язовир. Действително, легалните дефиниции
на понятията „язовирна стена“ и „язовир“, дадени в ЗВ, не използват
понятията „въздушен“ и „воден“ откос, но е безспорно, че по своята природа,
легалните дефиниции няма как да обхващат абсолютно всички
характеристики и компоненти на определяното понятие, а рамкират
минимума, над който, съответното понятие е налице, респ. – под който,
същото понятие липсва. Впрочем, т.нар. „въздушен“ и „воден“ откос са
технически понятия /разяснени например в показанията на свидетеля С. Д./,
които обаче несъмнено са добре известни на лицата, ангажирани с
поддръжката на язовирните стени и съоръженията към тях – а впрочем,
следва да са добре известни и за собствениците на язовири, каквато е
ОБЩИНА ПЛЕВЕН, защото именно собствениците следва надлежно да ги
стопанисват, вкл. – по начин, който да не създава опасност за живота,
здравето на хората и инфраструктурата. Не представлява съществено
нарушение на процесуалните правила и евентуалното неспазване на срока по
чл.52 ал.1 ЗАНН, от страна на административнонаказващия орган. Същият
срок е с инструктивен характер, а отделно от това, липсват доказателства за
момента, в който наказващият орган е получил преписката от страна на
актосъставителя, за да се обоснове категоричен извод дали сочения
едномесечен срок, се явява спазен; същественото в случая обаче е това, че НП
безспорно е издадено преди изтичане на шестмесечния срок по чл.34 ал.3
ЗАНН. Що се отнася до възражението, че не са изложени подробни
съображения във връзка с неприлагането на чл.28 ЗАНН – то такива не са и
наложителни, при положение, че явно случаят не е такъв, а е видно, че
административнонаказващият орган е приел, че случаят не е „маловажен“. Не
на последно място, внимателното запознаване със съдържанието на
съставения АУАН и издаденото НП разкрива, че не са налице и други,
допуснати нарушения на процесуалните правила, в т.ч. – такива по чл.42 и
чл.57 ЗАНН, независимо от бланкетния характер на това оплакване, намерило
отражение в сезиращата Съда жалба.
Ето защо Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност бяха
събрани гласни доказателствени средства – показания на свидетелите С. Д. Д.
и Е. Г. Д., както и писмени доказателства /л.23 – 35, л.96 - 134 от делото/.
4
Съдът преценява като убедителни и достоверни показанията на свидетелите
С. Д. и Е. Д. – и им отдава вяра. Същите са относително подробни и изцяло в
подкрепа на изложената в АУАН и НП, фактическа обстановка. В нейно
потвърждение са и приетите по делото писмени доказателства и по-конкретно
- заверени преписи на Констативен протокол №03-04-39/30.06.2022г.,
Констативен протокол №03-04-119/24.11.2021г., Акт за публична общинска
собственост и извлечение от съответна скица. Наред с това, липсват
доказателствени материали в опровержение на изложените в АУАН и НП,
факти и обстоятелства; напротив, от представените по делото доказателства и
доказателствени средства, същите факти и обстоятелства, се потвърждават по
убедителен начин, Съдът ги приема и няма да ги преповтаря.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.190а ал.1 т.3 ЗВ,
„Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат
право: да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на
съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и
наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за извършване на мерки и действия
за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на
контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение № 1 към
чл. 13, т. 1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява
съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното
изпълнение…“, а съобразно чл.190 ал.2 ЗВ, „Собствениците на язовирни
стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал.
1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5.“. Видно е, че е налице задължение, което, при
установените по-горе условия на време, място, обстановка, не е било
изпълнено от страна на ОБЩИНА ПЛЕВЕН, защото въпреки даденото
задължително предписание за почистване на въздушния откос на язовир
„****“, това не е било сторено в указания срок, т.е. в случая е налице
доказано по убедителен начин нарушение по чл.190а ал.2 вр.ал.1 т.3 ЗВ,
изразило се в осъществено от страна на жалбоподателя, противоправно
бездействие.
Не може да бъде споделено възражението на жалбоподателя по
съществото на делото и по-конкретно, че ОБЩИНА ПЛЕВЕН е двукратно
санкционирана за едно и също деяние, изразяващо се в бездействие, тъй като
въз основа на констатациите на органите на ДАМТН, обективирани в КП
№03-04-39/30.06.2022г., са съставени два АУАН, респ. – издадени две НП:
обжалваното № НЯСС – 27/13.03.2023г. и № НЯСС – 28/14.03.2023г., което е
влязло в сила. В хода на настоящото производство беше приобщен заверен
препис от материалите на административнонаказателната преписка, въз
основа на която е издадено НП № НЯСС – 28/14.03.2023г. на
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ на ДАМТН и действително от тях се установява, че с КП
№03-04-39/30.06.2022г. са констатирани неизпълнения на две предписания,
дадени с Констативен протокол №03-04-119/24.11.2021г.: от една страна, да
бъде почистен въздушния откос от храстовидна растителност, а от друга – да
5
бъде почистен водния откос от храстовидна растителност. Касае се обаче за
две отделни предписания, касаещи различни компоненти на язовирното
съоръжение и налагащи предприемане на отделни действия от страна на
ОБЩИНА ПЛЕВЕН, във връзка с тяхното изпълнение. В този смисъл, касае
се за две деяния, съставляващи нарушение по чл.190а ал.2 вр.ал.1 т.3 ЗВ.
Неоснователно се счита, че деянието е едно, тъй като се касае за бездействие
– напротив, посредством бездействие, могат да бъдат осъществявани
/теоритично/ безброй множество нарушения на различни задължения, от
страна на едно и също лице – но това съвсем не означава, че деянието е едно.
В тази връзка, неоснователно е и позоваването на Тълкувателно решение № 3
от 22.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСНК и Тълкувателно
решение № 4 от 6.2.2018 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСНК, тъй като,
отново следва да бъде подчертано – касае се за две деяния, които макар и да
са извършени от едно и също лице, при една и съща фактическа обстановка
/вкл. – в един и същи период от време/ и да представляват нарушения от един
и същи вид по ЗВ, но същите представляват самостоятелно неизпълнение на
две отделни задължителни предписания, дадени от компетентните органи на
ДАМТН. Впрочем, провеждането на едно или две отделни
административнонаказателни производства в този случай, само по себе си е
било технически въпрос и макар да е било напълно възможно провеждането
само на едно административнонаказателно производство за двете нарушения
по чл.190а ал.2 вр.ал.1 т.3 ЗВ, от друга страна, провеждането на две отделни
такива производства, в никакъв случай не е в разрез с принципа ne bis in idem.
Въз основа на изложените дотук фактически и правни
съображения Съдът намира, че правилно, административнонаказващият орган
е пристъпил към налагане на имуществена санкция на основание чл.200 ал.1
т.39 ЗВ– в размер от 1 000 до 20 000 лева. Тъй като в случая, имуществената
санкция е определена в самия минимум /1000 лева/, този размер повече няма
да бъде обсъждан, като единствено следва да бъде отбелязано, че очевидно, от
страна на административнонаказващия орган е проявена определена
снизходителност. Именно тук следва да бъде подчертано, че деянието не
представлява „маловажен случай“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН.
Неговата обществена опасност по никакъв начин не се отличава от тази на
обикновения случай на нарушение по чл.190а ал.2 вр.ал.1 т.3 ЗВ. Впрочем, не
само не се събраха доказателства, че обществената опасност на процесното
нарушение е по-ниска, а напротив - налице са доказателства в обратния
смисъл: според събраните по делото гласни доказателствени средства и
писмени доказателства, язовир „****“ е класифициран като първа висока
степен на потенциална опасност, тъй като при възникване на неизправност би
била налице заплаха за човешки жертви в заливаемата зона, както и за
отрицателни последствия за общественото здраве и стопанската
инфраструктура /л.34 – 35 от делото/.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно, поради което – следва да бъде
6
потвърдено. При този изход на административнонаказателното производство
и при надлежно отправено искане от страна на административнонаказващия
орган, Съдът намира, че следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение. В тази връзка взе предвид, че в съдебните заседания по
делото не е участвал юрисконсулт, а единствено е депозирано Становище по
съществото на делото; наред с това, фактическата и правна сложност на
случая, не са големи. Поради това, като справедлив размер на
юрисконсултското възнаграждение, Съдът прецени минималния – 80 лева.
Ето защо, на основание чл.143 ал.3 АПК вр. чл.63д ал.5 вр.ал.4 ЗАНН
вр.чл.27е НЗПП, следва да бъде осъдена ОБЩИНА ПЛЕВЕН да заплати на
ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА МЕТРОЛОГИЧЕН И ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР
паричната сума в размер на 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща
направени разноски за юрисконсултско възнаграждение по АНД №883/2023г.
по описа на РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр. ал.2 т.5 вр. ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС –
27/13.03.2023г. на ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА
МЕТРОЛОГИЧЕН И ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР, с което на ОБЩИНА
ПЛЕВЕН ЕИК: ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1000
/хиляда/ лева на основание чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите, за нарушение
по чл.190а ал.2 вр.ал.1 т.3 ЗВ.
На основание чл.143 ал.3 АПК вр. чл.63д ал.5 вр.ал.4 ЗАНН
вр.чл.27е НЗПП ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛЕВЕН да заплати на ДЪРЖАВНА
АГЕНЦИЯ ЗА МЕТРОЛОГИЧЕН И ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР паричната сума
в размер на 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща направени разноски за
юрисконсултско възнаграждение по АНД №883/2023г. по описа на
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7