№ 286
гр. гр. Добрич, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20243200500435 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба с вх. №11008/04.06.2024г. от А. Г. А. с ЕГН ********** от гр.К., чрез
адв.И. С., срещу решение №410/17.05.2024г. по гр.д.№459/2023г.на РС-
Добрич, с което се отхвърлят предявените от него срещу М. Х. И. с
ЕГН********** от гр.Д., искове за парични вземания на договорно основание
както следва : - 10 956.00 лева, представляваща неплатена цена по договор за
покупко-продажба на 182,60 кг. лавандулово масло, за която е издадена
фактура №********** /30.10.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на иска 20.02.2023 г. до
окончателното й изплащане; -1396.89 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 10 956 .00 лева за периода от 30.10.2021г. -
31.01.2023г.; - 9 702.00 лева, представляваща неплатена цена по договор за
покупко-продажба на 176,40 кг. лавандулово масло, за която е издадена
фактура №**********/30.10.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на иска 20.02.2023 г. до
окончателното й изплащане; - 1237.02 лева -обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 9 702.00 лева за периода от 30.10.2021г. -
1
31.01.2023г., както и предявените в условие на евентуалност искове за
заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване - сумата от 23 292.00
лева формирана от сбора на сумите 10 956.00 лева пазарната цена на 182,60
кг. лавандулово масло и 9 702.00лева пазарната цена на 176,40 кг. лавандулово
масло, реколта 2021г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
иска, и за сумата от 958.00 лева обезщетение за забава плащането на сумата от
23 292.00 лева за периода от 17.08.2022г. до 31.01.2023г.
Според вззивника решението противоречи на процесуалните правила
по чл.236, ал.2, чл.1890 и чл.172 от ГПК. Съдът основал извод за отхвърляне
на исковете единствено на показанията на св.П. П., без да анализира
останалите гласни доказателства-показанията на св.Д.В. и св.Г.В. , без да
изследва доказателствената стойност на писмените доказателства-кантарни
бележки и фактури. Подробно в жалбата се обсъждат показанията на св.П. П.,
извежда се извод за вътрешната им противоречивост, липсата на основание за
кредитирането им поради липсата на подкрепящи ги писмени доказателства за
факти, за които законът изисква писмен документ, и заинтересованост у
свидетеля от отхвърляне на исковете. При обсъждане и на останалите гласни и
писмени доказателства се обосновава извод за сключен между страните
договор за покупко-продажба на движима вещ, при сключването на който
ответницата действала като скрит косвен представител на „Лавенде“ООД ,
според собствените и защитни аргументи . Независимо какви били
отношенията и с „Лавенде“ООД, след като е действала от свое име и не е
посочила, че действа от името на трето лице, правата и задълженията по
договора за продажба били възникнали за нея, поради което дължала
продажната цена и обезщетение за забавено плащане. Необосновано съдът
отхвърлил и евентуалните искове,приемайки да не е изпълнен фактическия
състав на неоснователното обогатяване, тъй като стоката е приета от
ответницата за трето лице „Лавенде“ЕООД. Дори и стоката да е приета от
ответницата за „Лавенде“ЕООД, този факт бил непротивопоставим на ищеца,
тъй като тя не е демонстрирала, че действа от името и за сметка на трато лице
и всички последици от приемането на стоката в отношенията между нея и
ищеца възниквали за нея.Иска отмяна на решението и уважаване на главните
искове, а при отхвърлянето им-уважаване на евентуалните искове.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба не е
подаден от насрещната страна, която в хода на въззивножто производство е
2
изразила становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на
решението.
При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
съобщено на 05.07.2021г., въззивната жалба, изпратена по пощата на
19.07.2021г., се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него
първоинстанционно решение, отговаря на регламентите на чл.260 и чл.261 от
ГПК.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и
основателността на исковете, като приема за установено следното:
Предмет на обжалване от ответника е решението в цялост. Подадената
жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в
чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на
валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по
правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на
релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на
съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая
решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен
състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма,
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено право на
иск с искова молба вх.№3234/20.02.2023г. от А. Г. А. с ЕГН **********, от
гр.К., с която срещу М. Х. И. с ЕГН********** от гр.Д., са предявени
осъдителни главни искове както следва: за сумата от 10 956.00 лева,
представляваща неплатена цена по договор за покупко-продажба на 182,60 кг.
лавандулово масло, за която е издадена фактура №********** /30.10.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане
на иска 20.02.2023 г. до окончателното й изплащане; за сумата от 1396.89 лева
- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 10 956
.00 лева за периода от 30.10.2021г. - 31.01.2023г.; за сумата от 9 702.00 лева,
представляваща неплатена цена по договор за покупко-продажба на 176,40 кг.
лавандулово масло, за която е издадена фактура №**********/30.10.2021г.,
3
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане
на иска 20.02.2023 г. до окончателното й изплащане; за сумата от 1237.02 лева
-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 9 702.00
лева за периода от 30.10.2021г. - 31.01.2023г., както и съединени с тях в
условие на евентуалност искове за заплащане на обезщетение за
неоснователно обогатяване - сумата от 23 292.00 лева формирана от сбора на
сумите 10 956.00 лева пазарната цена на 182,60 кг. лавандулово масло и 9
702.00лева пазарната цена на 176,40 кг. лавандулово масло, реколта 2021г.,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска, и за сумата от
958.00 лева обезщетение за забава плащането на сумата от 23 292.00 лева за
периода от 17.08.2022г. до 31.01.2023г.
Обосноваващите исковите претенции твърдения на ищеца се свеждат до
наличие на договорни отношения между страните, произтичащи от договор за
продажба на лавандулово масло, сключен на 30.10.2021г. Конкретно се излага,
че като замеделски производител през стопанските 2019/2020г. и 2020/2021г.,
подпомаган от сестра си Г.В. и зет си Д.В., произвел около 360кг.лавандулово
масло, една част от което съхранявал в склад в гр.К., друга в дома си. В края на
2021г. зет му разбрал от познати, че търговец има интерес от изкупуване на
маслото и ще дойде в гр.К. да прегледа сертификатите за маслото и да
договорят цената. От зет си Д.В., който имал пълномощно да го представлява,
ищецът разбрал, че на 30.10.2021г. в склада в гр.К. дошла ответницата заедно с
мъж, за който по-късно разбрал, че и е съпруг. Видяла сертификатите и
предложила цена по 55лева и 60лева за килограм. Маслото от склада
натоварили в камиона си и поискали да закупят и другото, което съхранявал в
дома си. Зет му го взел и го прелял в бидон на ответницата. Зет му попитал на
кого да издаде фактурата и ответницата казала, че тя купува маслото и ищецът
издал фактури на нейно име. Маслото било изтеглено лично от ответницата на
кантар в с.С., която изписала и издала кантарни бележки № 30 и 31 от
30.10.2021г. Плащането следвало да бъде направено веднага. Въпреки това
плащане не последвало. Започнали да разпитват къде живее ответницата и
разбрали, че живее в с.П.д.. Ищецът изпратил зет си да я намери, тя не дала
никакво логично обяснение за липсата на плащане. Това наложило да
изпратят писмена покана до ответницата с рег.№3861/24.06.2022, том 1, акт
№129/2022г на нотариус №158, с която и бил предоставен 14 -дневен срок за
плащане.При посещенията на адреса и на 26.06, 06.07,17.07, 20.07, 23.07 и
4
01.08 през 2022г ответницата не била намерена и било залепено уведомление
на вратата на двора. Към настоящия момент дължимата сума все още не била
заплатена. При тези обстоятелства иска осъждането на ответницата да
изпълни договорното си задължение за плащане на цената на продаденото
лавандулово масло.
В случай, че тя отрече, че е закупила лавандулото масло за посочената
във фактурите цена, доколкото го е получила посочвайки, че го получава за
себе си и се е обогатила без основание за негова сметка, иска да бъде осъдена
да му заплати обезщетение в размер на стойността на предаденото
лавандулово масло по пазарни цени към датата на предаването-55лева/кг. за
176,4кг и 60лева/кг за 182.6кг., както и обезщетение за забава в размер на
законната лихва от датата на нотариалната покана.
Ответницата в писмен отговор на исковата молба е оспорила
съществуването на процесните вземания с доводи, свеждащи се до липсата на
продажбено правоотношение между нея и ищеца, получаване на стоката от
името и за сметка на трето лице , на което е предала маслото, което и до сега
се съхранява от това лице. Конкретно излага, че няма договорни отношения с
ищеца, не се е задължавала с никакъв документ към него, не е уговаряла
конкретни условия по сделки, материализирани по представените фактури.
Приела описаното в кантарните бележки масло от трето лице, а не от ищеца,
действайки от името на „Лавенде“ЕООД гр.Добрич, с което дружество имала
граждански договор. Присъствала на меренето на маслото и подписала
кантарните бележки. Не е договаряла конкретни параметри като цена, срокове
на доставка , място на приемане, условия за съхранение от свое име. Не е
участвала при съставяне на представените фактури, съставени били по-късно
от предаването на маслото, не била предоставяла личните си данни и адреса за
изготвяне на фактурите. Първоначално маслото се съхранявало в база в с.П.
С., където като пазач работел Й. Г., който предложил мослото от името на
ищеца. За това предложение бил уведомен управителя на „Левенде“ЕООД П.
В. П. от гр.Добрич. По искане на пълномощника на управителя на тази фирма
уведомила чрез човека, свързал фирмата и производителя, както и самият
производител, че маслото не е добро и няма да може да се реализира. Няколко
пъти разговаряла по този въпрос с представител на ищеца в присъствие на
съпруга и, свидетел в опитите и да върне маслото. В течение на тези разговори
бил П. В. П.. Маслото и до сега се съхранявало от „Левенде“ЕООД.
5
Предявените главни искове намират правното си основание в чл. 79, ал.
1 от ЗЗД във вр. чл.183, вр.чл.200 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД-искове за реално
изпълнение чрез плащане на цената по договор за покупко-продажба с
предмет 176.400кг. лавандулово масло реколта 2021г. на стойност 9 702лева и
по договор за покупко-продажба с предмет 182.600кг. лавандулово масло
реколта 2021г. на стойност 10 956лева, искове за обещетение за забава
плащането на продажната цена по всеки договор, а евентуалните в чл.59 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД- обезщетение за неосноватено обогатяване, съизмеримо
със стойността на предаденото лавандулово масло и обезщетение за забава.
Безспорно е между страните, установява се и от събраните по делото
доказателства, че на датата 30.10.2021г. представител на ищеца е предал на
ответницата М. Х. И., която от своя страна претеглила и приела в склад в с.П.
С. общо 395кг.лавандулово масло, за което издала две кантарни бележки-
едната за количество от 182.600 кг., другата за количество от 176.400 кг. В
кантарните бележки като предал стоката е посочен ищеца А. Г. ако и маслото
фактически да е предадено от другиго, като приел-М. И.. Няма спор и по
факта, че към момента на предаването не е заплатена цената, посочена по
кантарната бележка за 176.400кг.лавандулово масло-55лева/кг., нито цена за
количеството лавандулово масло от 182.600кг. по другата кантарна бележка,
която по търденията на ищеца е 60лева/кг.. Спорно е съществуването на
договор за продажба между страните, респ. възникването на задължение за
ответницата да плати цената на полученото от нея лавандулово масло.
Не е спорен и факта, че от името на ищеца маслото е предадено на
ответницата от св. Д.Г. В., съпруг на сестрата на ищеца. Според неговите
показания през 2020/2021 г. той помагал на ищеца А. А. в отглеждането на
лаванула, имали уговорка относно разпределение на печалбата от реализиране
на продукцията. Една част от произведеното през стопанската
2020/2021г.лавандулово масло било в дестилерията, а друга част в дома на
свидетеля, в бидони в мазата му. Тогава нямало пазар на лавандуловото масло.
Негов познат на име Й. му се обадил, че в склада в с.С. имало хора, които
изкупуват масло на цена от 55лева/кг.до 60лева/кг. Свидетелят Д.В. казал на
Й., че е съгласен на тази цена да продава. Й. му се обадил, че ще дойдат той,
М. и мъжа и да вземат маслото. Свидетелят работел на партия с ищеца и си
имали техни отношения как ще печелят. М., съпругът и и Й. дошли в
дистилерията в гр.К. и взели съхраняваното там количество масло. Свидетелят
6
, заедно със своята съпруга, взел останалото количество, съхранявано в дома
му. Всички отишли в с.С. , в склада, в който Й. работел. Изтеглили маслото,
бидоните преляли в техен варел и М. написала кантарни бележки. Свидетелят
попитал М. дали цената е тази, която му бил казал Й. и тя я потвърдила.
Останало понеделник, най-късно вторник/датата 30.10.2021г. като ден от
седмицата е събота/, да оформят документите и плащането. Предал маслото
на нея и от нея чакал парите. Попитал я дали няма да му сложи печат на
фирма, тя му казала да не се притеснява, тя взема маслото. Не казала, че
работи за някаква фирма. На нея предал сертификатите за маслото, тя ги
прегледала и нямала възражения. Свидетелят не си спомня Й. да му е казал
кой купува масло в с.С., казал ,че има хора които купуват масло в с.С. и дали
иска да попита дали ще вземат маслото за цена от 55-60лева и свидетеля се
съгласил. Й. бил посредник и ги свързал. Той бил първият човек, който
посочил цената на маслото. Там където предал маслото нямало офис, било
един голям склад. Предал го на М., тя не казала, че работи за фирма. След
предаването на маслото свидетелят правил опити да се свърже с М.. От Й.
научил къде живее и веднъж ходил в дома и в с.П.д. и тя му казала , че има
някакво забавяне, да не се притеснява, че ще му бъде платено. Провел с нея
няколко разговора по телефона, не била му казвала, че маслото не е хубаво,
само обещавала, че ще платят/М. и съпруга и/. Свидетелят не си спомня дали
пролетта или есента вече имало тенденция да върнат маслото, но свидетеля не
искал. М. и съпруга и казвали, че ще върнат маслото, не казвали, че е лошо.
При тези разговори М. споменала и за лице на име П. и, че очаква от него да се
реализира маслото. Тогава свидетелят не знаел, че П. има фирма, с която
работи. В последствие разбрал, че този П. има фирма, която изкупува масло в
района. Казали му, че маслото е при него, но с него свидетелят не бил
контактувал. Не му били казали, че за него са купили маслото. Разбрали се
плащането да е по банков път след като свидетеля даде на М. документите с
банковата сметка на А.. Предполага, че те трябва да приведат парите.
Фактурите съставила съпругата на свидетеля в деня на предаване на маслото,
когато се прибрали. Свидетелят искал да ги предаде на М., но не знаел как,
след пет месеца и ги изпратил по вайбър.
Според св.Г. Г.а В.а , сестра на ищеца и съпруга на св. Д.Г. В., съпругът и
бил упълномощен от ищеца А. В. да продава продукцията му от лавандула
като сключва сделки, договаря условия, цени и да го подписва. В това негово
7
качество той казал, че е намерил купувачи, които са искали да се запознаят с
качеството на лавандуловото масло. После и казал, че на 30.10.2021 г. ще
дойдат двама души да купят маслото от град К.. Понеже било с различно
качество и различни сертификати са предложили цени, съответно 55.00 лева и
60.00 лева . Имена не и казал. Тези хора били казали, че ще теглят маслото в
с.С.. Когато отишли в склада в с.С. свидетелката се запознала с М. И. и
съпруга и. Там маслото било изтеглено и М. И. написала кантарните бележки.
Според свидетелката съпругът и договарял с М. И. цената, количеството и
качеството, за което М. И. видяла сертификатите и ги одобрила. Свидетелката
я попитала за фирма, М. И. и казала, че няма фирма, че тя го купува и издала
кантарните бележки в този вид. Във фактурите било описано всичко по
кантарните бележки. Съпругът на свидетелката говорил с М. И., че плащането
ще се извърши след няколко дни като се срещнат, но не се срещнали. Съпругът
на свидетелката неведнъж търсил М. И. по телефона. При първото обаждане
последвало отлагане на деня на срещата и плащането, при второто пак, после
по Коледа, след Нова година и така за пролетта без уточнение за месец от
нейна страна. Свидетелката не си спомня какво е казвала като причина да
отлага плащането. Не била споменавала да са правени нови анализи на
маслото. Свиделката съставила фактурите, но не си спомня от къде е взела
личните данни на М. И., вписани във фактурите. След много разговори и
чакани срещи съпругът на свидетелката изпратил фактурите на М. И.. От
съпруга си свидетелката знае, че М. И. му дала телефон на лице на име П. да
говори с него по повод плащането. При разговора на съпруга и с П.,
последният не се представил по никакъв начин като фирма. Подробности за
разговора между съпруга и и П. свидетелката не си спомня.
Според св.П. В. П. той ръководи дейността на фирма „Лавенде“ЕООД,
която била на сина му П. П.ов П., имал генерално пълномощно за това. М.
работела за фирмата на кантар-приемала и предавала стоката, била на
граждански договор, плащали и с разходен касов ордер примерно 30-35лева
на ден когато присъства на кантара, само когато дойдели клиенти тя се
качвала в базата, приемала маслото и изписвала кантарна бележка, работела на
повикване. В с.С. имало база за слънчогледови обелки и съхранение на зърно,
собственост на Х.. Й. /наричан от свидетеля бате Д./ бил пазач на базата.
„Левенде“ЕООД били наематели и ползвали цеха, работели с етерични масла
от лавандула и правели износ. Й. предложил на свидетеля около 400кг.масло,
8
казал, че хората били готови да продават, те имали някаква роднински връзка
с Й., неговият син бил съпруг на тяхната дъщеря, свидетелят не ги познавал.
Лично на свидетеля Й. дал анализа и свидетелството за маслото. Едното масло
било що-годе нормално по показатели, а другото било лошо. Свидетелят казал
на Й., че евентуално при вземане на маслото ще направят проби и ще кажат
колко могат да го платят. Принципно свидетелят определял цената според
качеството. В случая за цена 50-60лева говорил с Й. според показателите,
които той му дал. Й. знаел, че стоката е за „Левенде“. Със знанието и
съгласието на свидетеля, Й., М. и Т., съпруг на М., отишли и взели маслото
някъде от Каварненско. Т. карал камиончето, собственост на фирма „Лавенде.
След това го изтеглили на кантар в село С. , М. направила бележка за прието
масло и пуснали анализ. Не минало много време, някъде около 30 дни и
върнали маслото в цеха в с.С.. Свидетелят казал на Й., че не иска маслото,
няма да го платят, хората да си го вземат. Свидетелят контактувал само с Й.,
нямал контакт с хората. Казал и на М. да го преместят и да предадат на хората
да си го вземат. От М. свидетелят знае тя да им е казала да си вземат маслото,
а те питали дали маслото с такива анализи е тяхното и не дошли да си го
вземат. Й. изрично бил предупреден, че са оставили стоката в базата в с.С. и да
дойдат хората да си я вземат.
Св.С.Х.Т. е съпруг на ответницата. Споделя, че П., който работи за
„Лавенде“ му дал ключовете за камиончето на фирмата и му казал да отиде в
гр.К. да вземе маслото. Свидетелят не работел за фирмата. Познавали се
много отдавна с П., преди десетина години работил с него. В камиона били
бате Д. и М.. Взели маслото, в с.П.д. му правили някакъв анализ и го върнали
в с.С., защото като му излезли показателите, казали, че не става. М. работела
за „Левенде“, не е изкупувала тя маслото, П. го изкупувал за „Левенде“.
Договорът за покупко-продажбата е двустранен, възмезден и поначало
неформален договор. Счита се за сключен с постигане на съгласие между
страните по отношение основните елементи на продажбата – предмета на
договора и неговата цена. Принципно купувачът може да изрази съгласието си
и с фактическото получаване на стоката, при което е без значение
обстоятелството, че не е подписал съставените от продавача документи, но
при спор относно съществуването на договор за продажба между страните,
само фактът на получаване не е недостатъчен за установяване на
съществуването на правоотношение между тях по договор за продажба.
9
Ответницата не е оспорила получаването на лавандуловото масло, за което е и
издала двете кантарни бележки, но е оспорила съществуването на договор за
продажба между нея и ищеца . В тежест на ищеца е да установи при условията
на главно и пълно доказване, съобразно правилата на доказателствената
тежест в гражданския процес съществуването на договор за продажба между
него и ищцата с предмет 176.400кг. лавандулово масло реколта 2021г. на
стойност 9 702лева и договор за продажба с предмет 182.600кг. лавандулово
масло реколта 2021г. на стойност 10 956лева. В случая ищецът се позовава на
две фактури от датата 30.10.2021г./л.7 и 8 от делото на ДРС/, в които като
получател е посочена ответницата, идентифицирана и с посочен ЕГН, посочен
е и адреса и. Като издател е посочен ищецът, фактурите са подписани от св.
Д.Г. В. като пълномощник на ищеца, но и двете фактури не носят подпис на
ответницата М. И., респ.не доказват съществуването на договорно
правоотношение между страните по договор за продажба. В качеството си на
счетоводен документ фактурата установява факта на предявеното от нейния
издател искане за плащане към лицето, посочено в нея като получател. В този
смисъл тя е само индиция за съществуването на правна връзка, обвързваща
лицата, посочени като издател и получател. Фактурата не е основание за
плащането на цената на стоката. Цената се дължи не защото е издадена
фактура, а защото е извършена продажба и купувачът дължи заплащането на
цената на предадената стока. В този смисъл издаването на фактура само по
себе си не означава, че продажба между ищеца като продавач и ответницата
като купувач е била извършена. Следва да са налице безспорни доказателства,
че е налице продажба, за да се приеме, че се дължи насрещна престация по
издадената фактура, т.е категорични доказателства, удостоверяващи не само,
че ответницата е получила от ищеца общо 395кг. лавандулово масло, но и че
това е станало по силата на договор за покупко-продажба, т.е., че между
страните е била постигната договореност относно формирането на покупната
цена, както и относно начина и срока за плащането й. Тъй като в случая се
касае за договори на стойност над 5 000лева, доказването им с гласни
доказателства на основание чл.164 ал.1 т.3 от ГПК е недопустимо. Поради
което и съдът намира, че събраните гласни доказателства относно вида на
сделката между страните, уговорките между тях и постигнато съгласие за
количество, цена и срок на плащане, са недопустими. Вън от това, дори и да
бяха допустими/в случая само в хипотезата на чл.164, ал.2 от ГПК-при
10
изрично съгласие на страните, данни за което няма/, показанията на св.Д.Г. В.
и св. Г. Г.а В.а, разпитаните в полза на ищеца, не биха могли да се кредитират
защото са дадени от лица, силно заинтересовани от изхода на спора не само
предвид родствената връзка с ищеца и съпружеските отношения между
двамата свидетели, но най-вече предвид обстоятелството, че св. Д.Г. В. не
само действал като пълномощник на ищеца, но според неговите показания
между него и ищеца било налице съдружие по повод отглеждането на
лавандулата и уговорки за разпределяне на печалбата от продукцията.
Последното обстоятелство лишава показанията им от обективност и
безпристрастност. Освен това достоверността им е разколебана от
противоречия в тях– не знаели как да предадат издадените на
30.10.2021г.фактури на ответницата и едва м.май 2022г. св. Д.Г. В. и ги
изпратели по вайбър, макар в тях още при издаването им да е вписан от св. Г.
Г.а В.а адреса на ответницата/идентичен и с адреса и посочен в исковата
молба/, макар св.Д.Г. В. да я е посещавал след предаване на маслото в дома и в
с.П.д., както и от изложената и от двамата нелогична необходимост при
предаване на маслото да се изяснява дали отгветницата купува за фирма или
за себе си, при условие св. Д.Г. В. да е договарял с ответницата в качество и на
купувач, поради което ищеца иска тя да му заплати цената на стоката, както и
от пестеливата информативност за пряко възприети факти относно
получените сведения от ответницата, че маслото е у П., че по повод плащането
ответницата е „прехвърлила“св.Д.Г. В. към този човек, с който според св.Г. Г.а
В.а съпругът и разговарял, но свидетелката няма спомени за детайлността на
разговора, освен, че П. не се представил като фирма. Други доказателства,
които да удостоверяват, че лавандуловото масло е предадено на ответницата
на основание сключен между страните договор за покупко-продажба ищецът
не е ангажирал.
С оглед предприетата от ответницата защита и последиците от
недоказването на въведеното от ищеца и оспорено от нея твърдение за
съществуването на правоотношение между тях по договор за продажба,
ирелевантно се явява установяването на въведеното от ответницата
възражение за получаване на лавандуловото масло от името и за сметка на
трето лице – „Лавенде“ЕООД в изпълнение на задължение по договор с това
търговско дружество. Доколкото по делото е представен договор от
01.07.2021г., с който „Лавенде“ЕООД възлага на М. И. от името и за сметка на
11
дружеството „да приема и предава стоки“, да „следи наличности по вид в
складовете на дружеството“ срещу възнаграждение, оспорен от ищеца като
създаден за нуждите на производство, и са събрани гласни доказателства чрез
разпитания в полза на ответницата св. П. В. П. за отношенията между нея и
търговското дружество, следва да се отбележи, че лишена от основание е
преценката на съда за вида и последиците на тези отношения за ищеца, след
като не са въведени от него като основание, поради което ответницата следва
да му заплати исковите суми.
По гореизложените съображения съдът намира, че ищецът не е провел
успешно доказване на сключването на договор за покупко-продажба на
лавандулово масло с ответницата, чието изпълнение претендира. Предявените
искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца 10 956.00 лева по
договор за покупко-продажба на 182,60 кг. лавандулово масло, за която е
издадена фактура №**********/30.10.2021г. и 9 702.00 лева по договор за
покупко-продажба на 176,40 кг. лавандулово масло, за която е издадена
фактура №**********/30.10.2021г. като неоснователни и недоказани следва
да се отхвърлят, както следва да се отхвърлят и акцесорните претенции за
сумата от 1396.89 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 10 956 .00 лева за периода от 30.10.2021г. - 31.01.2023г., и за
сумата от 1237.02 лева -обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 9 702.00 лева за периода от 30.10.2021г. - 31.01.2023г.
С оглед изхода от главните искове, налице е процесуалното условие за
разглеждане на евентуалния иск по чл.59 от ЗЗД за сумата от 23 292.00 лева
формирана от сбора на сумите 10 956.00 лева пазарната цена на 182,60 кг.
лавандулово масло и 9 702.00лева пазарната цена на 176,40 кг. лавандулово
масло, реколта 2021г.
Основателността на иска по чл.59 ЗЗД предполага установеност на
следните обстоятелства - увеличаване на имуществото на едно лице за сметка
на имуществото на друго лице, липса на друга възможност за защита на
обеднелият, обедняването и обогатяването да произтичат от едни и същ факт
или обща група факти като връзката между тях не е причинно – следствена.
Липсата на един от елементите от фактическия състав на иска по чл.59 ЗЗД,
води до извод, че не е налице неоснователно обогатяване. В хипотезата на
чл.59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да
12
му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването,
т.е.дължи се връщането на по-малката сума между обединяването и
обогатяването при разлика между тях. В производството следва да се установи
наличие на увеличаване на патримониума на едно лице, намаляване
патримониума на друго, като следва да се изясни и наличието на връзка
между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника
В разглеждания случай събраните по делото доказателства не дават
основание за извод за обогатяване на ответницата с получаване на
лавандуловото масло. Няма твърдения и данни тя да се е разпоредила с
маслото или да го е употребила, нито дори, че е в нейно държане. Сам ищеца в
хода на производството заявява, че маслото е в склада в с.С., за който е
изяснено от показанията на св. П. В. П., че се ползва за дейността на
„Лавенде“ЕООД. От показанията на св. П. В. П., в достоверността на които
съдът няма основание да се съмнява, се установява и, че лавандуловото масло
е налично и в държане на -„Лавенде“ЕООД- получено е от ответницата в
изпълнение на поети към „Лавенде“ЕООД задължения за фактически
действия по приемане и предаване на стоки и е предадено на търговското
дружество, понастоящем се съхранява в наетия от дружеството склад в с.П. С.
и правоимащия може да си го получи. И в показанията на св. Д.Г. В. се
съдържа информация за знание, че маслото е налично и е уведомен, че може
да го получи, но не иска да го получи . Липсват категорични доказателства,
които да установяват, че с получаване на лавандуловото масло от ответницата
патримониумът и се е увеличил без валидно правно основание.
При така установеното не може да се приеме за доказано възникването
на вземането на ищеца за обезщетение по чл.59 от ЗЗД. Предявения иск за
сумата от 23 292.00 лева формирана от сбора на сумите 10 956.00 лева
пазарната цена на 182,60 кг. лавандулово масло и 9 702.00лева пазарната цена
на 176,40 кг. лавандулово масло, реколта 2021г., и якцесорния иск за сумата от
958.00 лева обезщетение за забава плащането на сумата от 23 292.00 лева за
периода от 17.08.2022г. до 31.01.2023г. следва да се отхвърлят.
Обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено на
основание чл.271 от ГПК и с мотивите на районния съд за основателност на
исковете, към които съобразно чл.272 от ГПК настоящата инстанция
препраща.
13
С оглед изхода от спора, право на съдебно деловодни разноски има
въззиваемата страна, но същата не е удостоверила извършване на разходи във
въззивната инстанция, респ. отговорност за разноски не следва да се
разпределя.
Водим от горното , Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №410/17.05.2024г. по гр.д.№459/2023г.на РС-
Добрич.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните при условията на чл. 280,ал.1 от ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14