Решение по дело №890/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 май 2023 г.
Съдия: Светомир Витков Бабаков
Дело: 20237180700890
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 април 2023 г.

Съдържание на акта

                                                                                                    Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 983/29.05.2023 год.

 

гр. Пловдив,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пловдив – ХХХI – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април, две хиляди  двадесет и трета година в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                                           ЧЛЕНОВЕ:

1. ХРИСТИНА ЮРУКОВА
2. СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

 

При секретар

К.Р.

и с участието

на прокурора

КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ

изслуша докладваното

от съдия

СВЕТОМИР БАБАКОВ

по к.адм. дело № 890 по описа на съда за 2023 г.

 

         Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр.  чл.63в, ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „ПИМК“ ООД, ЕИК ********* срещу РЕШЕНИЕ № 157 от 27.01.2023 г. на ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 7408/2022г.

         В касационната жалба са развити съображения за неправилност на въззивния съдебен акт. Касаторът твърди, че въззивната инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение, като не е уважила единственото доказателствено искане- да бъде извършен разпит на свидетел, който да установи момента на сключване на трудовия му договор. Иска се отмяната на съдебния акт на РС Пловдив поради неговата неправилност и при условията на евентуалност връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание, касаторът не се представлява.

         Ответникът по касационната жалба „ДИТ Пловдив“ се представлява от юрк. Б., която оспорва жалбата. Претендира юрисконсулстко възнаглаждение.

         Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ПЛОВДИВ дава заключение за  неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.

         Административен съд- Пловдив, в настоящия  състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване  разпоредбата  на чл.218, ал.1 и 2  от АПК, приема  за  установено  следното:

Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.       

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното:

На 19.10.2022г. около 11:30 часа е извършена проверка на строителен обект в гр. Пловдив, многофамилна жилищна сграда - УПИ - II - 513.391 за жилищно застрояване, кв.4 по плана на ПУП-ПУР с устройствени зони кв. „Христо Смирненски" III, изпълняван от „ПИМК" ООД. По време на проверката на строителния обект е установено да работи като работник строителство С.К.Е., ЕГН **********. Същият е заявил, че работи за „ПИМК" ООД с работно време от 8:00 часа до 12:00 часа, с уговорено трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата, с почивни дни събота и неделя и няма
сключен трудов договор.

 От извършената проверка на строителния обект, от представените документи на 25.10.2022г. в Дирекция „Инспекция по труда" - Пловдив и дадените писмени обяснения от управителя на дружеството е установено, че от страна на работодателя „ПИМК" ООД към 11,30 часа на 19.10.2022г. на строителния обект е приет на работа като работник строителство С.К.Е., ЕГН **********, без да е сключен с него преди постъпването му на работа трудов договор.

Нарушението е извършено на 19.10.2022 г. в гр. Пловдив, кв.4 по плана на ПУП-ПУР с устройствени зони кв. „Христо Смирненски" III. Трудов договор с работника е сключен по-късно същият ден, с което нарушението е отстранено.

Районният съд коментирал събраните по делото доказателства и установил фактическа обстановка, идентична с изложената в АУАН и НП. От правна страна районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП, същите съдържат изискуемите реквизити, а по същество е извършено твърдяното в НП нарушение.

Решението е неправилно.

С жалбата пред първоинстанционния съд е поискан разпита на св. С.К.Е., относно обстоятелството в коя част на деня е сключен трудовия договор с него. С разпореждането за насрочване на делото в открито съдебно заседание, съдът е призовал свидетеля на известния по делото адрес, но последния не се е явил. В проведеното на 17.01.2023 г. съдебно заседание, С.К.Е. не се е явил, жалбоподателят е бил представляван от процесуален представител, който не е заявил изрично, че се отказва от разпита му. Съдът е преценил, че делото е изяснено от фактическа страна, събрани са достатъчно по обем доказателства за правилното му решаване и е заличил свидетеля, като е дал ход по същество.

Касационната инстанция следва да се произнесе по довода за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като такъв е въведен изрично в касационната жалба- аргумент по чл. 218 ал.1 от АПК.

Няма как да бъдат споделени съображенията на въззивната инстанция, че разпита на св. Е. не е наложителен за изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като свидетелските показания са поискани за установяване на момента на сключване на трудовия договор, което пък е основния спорен въпрос по делото. Показанията на актосъставителя и попълнената декларация по чл. 402 от КТ са доказателства, ангажирани от наказващия орган и с оглед осигуряването на правото на защита на привлеченото към административно- наказателна отговорност лице е следвало да му се даде равностойна възможност да ангажира доказателства за оборването им. Какво ще заяви свидетеля Е. в съдебно заседание, както и дали неговите показания могат да се противопоставят на кредитираните от съда доказателства е въпрос, на който съдът дължи отговор с крайния си съдебен акт, след обсъждане на доказателствената съвкупност.

Ето защо, допуснато е съществено процесуално нарушение, налагащо отмяната на въззивния съдебен акт и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд-чл. 222  ал.2 т.1 от АПК.

По искането за разноски, следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226 ал.3 от АПК.

Така мотивиран и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК във вр. с чл.63 в от ЗАНН СЪДЪТ,

 

 

                                       Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 157 от 27.01.2023 г. на ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 7408/2022г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                  2.