РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. гр. Хасково, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20235640101251 по описа за 2023 година
Предявен е при условията на пасивно субективно съединение иск с правно основание
чл.87, ал.3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от Б. Р. А., ЕГН **********, с
адрес: ***********, съдебен адрес: ***********, адв. С. П. от АК – Хасково, против Б. С.
Ю., ЕГН **********, с адрес: *********** и Ф. А. Ю., ЕГН **********, ***********.
Ищцата твърди, че съпругът й С. Х. А., бивш жител на гр. Хасково, починал на
30.06.2013 г., й оставил в наследство недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда /СОС/ с идентификатор 77195.717.14.2.16, с административен адрес: ***********,
находящ се в сграда с идентификатор 77195. 717.14, с предназначение: жилище, апартамент,
в жил. сграда, брой нива на обекта: 1, с площ по документи: 102,00 кв.м., ведно с
прилежащото му избено помещение - мазе № 16 от 4,70 кв.м., и ведно с 3,472 % идеални
части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при съседи: същия
етаж 77195.717.14.2.17, 77195.717.14.2.15, под обекта: 77195.717.14.2.10, над обекта
77195.717.14.2.22, със стар идентификатор - няма. С Нотариален акт /НА/ № 55, том XXII,
дело № 329 от 13.11.2017 г., вписан в СВ – Хасково, прехвърлила на първата ответница
притежаваните от нея 2/3 идеални части от СОС, срещу задължение от нейна страна да се
грижи за ищцата и да я гледа до края на живота й. Съсобственик на тези части станал и
съпругът на първата ответница - вторият ответник, който, макар че не живеел с нея и не
полагал никакви грижи за ищцата, следвало да бъде конституиран като страна в процеса.
Поддържа се в исковата молба, че въпреки фактът, че ищцата и първата ответница
живеели в едно домакинство, същата не полагала никакви грижи за ищцата, както и не
предоставяла никакви парични средства, като изпълнението било непълно за целия период
на действие на договора. Ищцата не притежавала други имоти, от ползването на които да
получава доходи освен пенсията си, която била в минимален размер и не можела да по‐
среща завишението на цените на стоките за ежедневна употреба през последната година.
Така до момента на депозиране на исковата молба първата ответница, както и бившият й
1
съпруг – втория ответник, не били полагали никакви грижи за ищцата, както и не й били
осигурявали средства за задоволяване на елементарните й нужди, което обуславяло
правния интерес от предявяване на иска за разваляне на договора, обективиран в НА № 55,
том XXII, от 13.11.2017 г.
Предвид изложеното се иска от съда да бъде постановено решение, с което да се
развали процесния договор за издръжка и гледане и да се осъдят ответниците да заплатят
направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника Ф. А. Ю. чрез надлежно оправомощен процесуален представител в
лицето на адв. В. З..
Най-напред се прави възражение за изтекла погасителна давност съгласно чл.87, ал.5
ЗЗД, тъй като от сключването на договора на 13.11.2017 г. до подаване на исковата молба на
16.06.2023 г., изтекъл период по-голям от 5 години, т.е. правото да се развали процесния
договор било погасено по давност.
На следващо място се излагат съображения, обосноваващи неоснователност на
заявените претенции, а именно: Ставало ясно от изложените твърдения в исковата молба, че
ищцата и първата ответница - нейна дъщеря живеят в едно домакинство. По гр.д.№
2418/2022 г. На РС – Хасково /делото за развод между ответниците/ се установило, че в края
на 2015 г. или началото на 2016 г., след семеен скандал между бившите съпрузи,
ответницата Б. С. напуснала семейното жилище и отишла да живее в жилището на своята
майка - ищцата в настоящото производство. Поддържа се, че след прехвърляне на
притежаваните от ищцата 4/6 ид.части от процесния апартамент, ответницата Б. С.
предоставяла ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на майка си Б. А. и
задоволявала нуждите й от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско
обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Дължимата престация по алеаторния
договор била неделима, поради което задължението на двамата длъжници /ответниците по
делото/ било също неделимо съгл. чл. 128, ал.1 ЗЗД. От тук следвал и изводът, че когато на
ищцата-кредитор по алеаторния договор се предоставят грижи и издръжка в пълния обем от
единия длъжник/ първата ответница/, липсата на изпълнение от другия длъжник /втория
ответник/, не можела да доведе до разваляне на договора на осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД - поради
неговото неизпълнение. Продължителната фактическа раздяла между ответниците /бивши
съпрузи/ и прекратяване на брака им с развод по гр.д.№ 2418/2022 г. по описа на РС -
Хасково, обяснявало поведението на втория ответник, който обаче не бил отказвал
съдействие при осъществяване на грижите и издръжката предоставяни на ищцата.
С оглед на изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме, че
предявеният иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за прехвърляне от ищцата на
първата ответница Б. С. през време на брака й с втория ответник Ф. Ю., на 4/6 ид.ч. от
процесния апартамент, е неоснователен, поради което да бъде отхвърлен и на ответника да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба и от ответника Б. С. Ю., която счита предявеният иск за допустим и основателен.
Посочено е в отговора, че когато ищцата и майка на първата ответница Б. Р. А.
разбрала за делбата след развода й с втория ответник Ф. А. Ю. се ядосала много, като я
предупредила, че ще развали договора за издръжка и гледане. Според първата ответница
ищцата имала право и тя също искала да се развали договора за издръжка и гледане. По
времето, когато ищцата й прехвърлила 4/6 ид. части от процесния имот, с втория ответник
се намирали във фактическа раздяла, което било заявено от него и в хода на бракораводното
дело между тях. Според първата ответница, бившият й съпруг водел разхитителен начин на
живот, работел непостоянно и не полагал никакви грижи на майка й, не давал и никакви
2
парични средства за издръжката и гледането й, т.е. нямал никакъв принос за придобиването
на имота. Освен това, от баща си С. Х. А., ответницата Б. С. Ю. имала и Саморъчно
завещание от 28.11.2006 г., оставено на съхранение в кантората на П. Г. Нотариус № 253 и
Протокол за обявяване на саморъчно завещание на 20.04.2022 г., вписан в Служба по
вписванията на 24.08.2022 година, а договорът за издръжка бил алеаторен и за неговото
изпълнение се дължала месечна престация.
В съдебно заседание, ищцата не се явява, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител - адв. С. П. от АК – Хасково, поддържа иска и излага доводи за неговата
основателност.
Ответникът Ф. А. Ю. се явява лично и с пълномощник в лицето на адв. В. З. от АК –
Хасково в съдебно заседание като поддържат възраженията, развити в отговора на исковата
молба, касаещи неоснователността на заявената претенция.
Ответницата Б. С. Ю. намира, че предявенията от ищеца иск е основателен и доказан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Липсва спор по делото, а и се установява от представеното от ищцата Удостоверение
за наследници с изх. № ГРАОН1-2482/15.10.2020г., издадено от Община Хасково, че ищцата
е съпруга на починалия на 30.06.2013 г. С. Х. А., а първата ответница е нейна дъщеря.
С Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № 37, Том I, рег. № 750, дело № 37 от 13.11.2017 г. на нотариус П. Г. с рег. № 253 по
Регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на действие – района на
ХРС, вписан в Служба по вписванията гр. Хасково с вх. рег. № 7828/13.11.2017 г., ищцата Б.
Р. А. прехвърля на дъщеря си – ответницата Б. С. Ю., своите 4/6 ид. части от следния
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.717.14.2.16 по
кадастралната карта на гр.Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на
Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: ***********, находящ се в сграда № 2,
разположена в поземлен имот с идентификатор 77195. 717.14, с предназначение: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по документ: 102,00 кв.м., ведно с прилежащи
части: избено помещение № 16 от 4,70 кв.м., и с 3,472 % идеални части от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж, при съседи: на същия етаж 77195.717.14.2.17,
77195.717.14.2.15, под обекта: 77195.717.14.2.10, над обекта 77195.717.14.2.22, срещу
задължението Б. С. Ю. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката, като й
осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега, докато е жива, като
прехвърлителката запазва доживотно и безвъзмездно право на ползване върху прехвърления
имот, докато е жива.
С Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 44, том 2, рег.
№ 1371, нот. дело № 187 от 29.10.2020 г. на нотариус с рег. № 078, вписан в Служба по
вписванията гр. Хасково с вх. рег. № 5783, дв. вх. рег. № 5762/02.11.2020 г., С. Х. А. е
признат за собственик по наследство от покойния си дядо и наследодател С. Х. А. на 1/6 ид.
част от същия имот - СОС в сграда с идентификатор 77195.717.14.2.16.
Видно от приложените по делото Саморъчно завещание от С. Х. А. от дата
28.11.2006г., вписано в Служба по вписванията гр. Хасково с рег. № 5741/25.08.2022г.,
ведно с протокол за обявяване на саморъчно завещание от дата 22.04.2022г. на нотариус П.
Г. с рег. № 253 по Регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на
действие – района на ХРС с рег. № 659/24.08.2022 г., С. Х. А. е завещал на дъщеря си –
ответницата Б. С. Ю., своята ид. част от описания апартамент, придобит по време на брака
му с ищцата.
3
Между страните не се спори и относно обстоятелството, че към 13.11.2017 г. двамата
ответници Ф. А. Ю. и Б. С. Ю. са се намирали в граждански брак помежду си, прекратен с
развод по гр.д.№ 2418 по описа за 2022 г. на РС – Хасково, което се установява и от
приетото като писмено доказателство по делото Решение № 167/21.03.2023 г., постановено
по гр. д. № 2418/2022 г. по описа на РС – Хасково. След служебна справка съдът установи,
че същото е влязло в сила на 18.04.2023 г. Липсва полемика, а и съгласно приетото в
мотивите на посоченото решение, постановено по гр.д.№ 2418 по описа за 2022 г. на РС –
Хасково, двамата са се разделили и заживели отделно най-късно в началото на 2016 г.
За удостоверяване необходимостта от издръжка и грижи от страна на ищцата са
приложени и медицински документи - Експертно ТЕЛК решение № 949/14.05.2018г.,
издадено от „МБАЛ-АД град Хасково“; Епикриза, Физикална и рехабилитационна
медицина по И. З. № 19806/2016г. на „МБАЛ – Хасково“ АД; Епикриза, ВО – Първо
вътрешно по И. З. № 8517/2019г. на „МБАЛ – Хасково“ АД; Епикриза, Хирургия по И. З. №
16170/2020г. на „МБАЛ – Хасково“ АД. Видно от същите, ищцата е диагностицирана със
заболявания –захарен диабет с неврологични усложнения; първична гонартроза, двустранна;
хронична обструктивна белодробна болест, хипертонично сърце; хроничен обострен колит и
др.
За установяване на обстоятелствата по делото бяха допуснати и събрани и гласни
доказателства по искане на страните.
От показанията на свид. М. К. Е., се установява, че ищцата и ответницата Б. С. Ю.,
заедно с дъщерята на последната и нейното дете живеят заедно в жилището, намиращо се в
*********** като отношенията между двете са добри и те не се карат помежду си. Свид. М.
К. Е. посочва, че според него, домакинствата им са разделени. Извод за горното свидетелят
прави, тъй като ищцата си пазарувала сама, имала отделен хладилник, отделна пералня, а
понякога я е виждал и да си готви отделно, обитавала и отделна стая.
Според свид. Х. Х. А. ищцата е трудно подвижна и много болна и за нея изцяло се
грижи дъщеря й – ответницата Б. С. Ю. като й готви и я поддържа да е чисто облечена.
Стаята й била също винаги почистена, както и целият апартамент. Свид. А. потвърждава, че
ищцата се храни отделно от дъщеря си и внучката си, защото е неподвижна и храната и се
носела в стаята. За отношенията между ищцата и ответника Ф. А. Ю., свидетелят посочва,
че същият много я уважава и е почистил вилата им. Двамата ответници били разделени от 5,
6 или 7 години и ответникът Ю. живеел отделно, но помагал на дъщеря си и на внука си
като носел големи чанти. Преди това, когато работел в Германия, също носел винаги
подаръци за семейството.
Свид. В. К. О. също заявява, че ответниците от 6-7 години живеят разделени, както и
че бившата жена на Ф. А. Ю. и дъщеря му с нейното дете живеят при майката на
ответницата, тъй като тя била трудноподвижна и имала нужда да бъде обгрижвана.
От показанията на свид. М. Ф. А. – внучка на ищцата и дъщеря на ответницата Б. С.
Ю. се установява, че тя живее в жилището на баба си Б. заедно с майка си и 10-годишния си
син. Жилището представлявало 3-стаен апартамент с разширение и кухня. Всички имали
отделни стаи и една обща кухня. В кухнята имало 1 печка, 2 хладилника и 2 перални,
защото едните били на свид. А. от предишната й връзка, а другите били на ищцата като
едната пералня я ползвала свидетелката за дрехите на детето и за своите дрехи, а другата се
ползвала за дрехите на баба й и на майка й. Свид. М. Ф. А. сочи, че тя е тази, която готви за
всички, а консумативите за ток и вода ги заплащала баба й.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е при условията на пасивно субективно съединение иск с правно основание
чл.87, ал.3 ЗЗД, за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за
4
издръжка и гледане по отношение на 4/6 ид. части от процесния имот, обективиран в
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
№ 37, Том I, рег. № 750, дело № 37 от 13.11.2017 г. на нотариус П. Г. с рег. № 253 по
Регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на действие – района на
ХРС, който е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът се явява изцяло неоснователен, като съображенията за
това са следните:
За основателността на иска с правна квалификация чл.87, ал.3 ЗЗД следа да е
реализиран сленият фактически състав: сключване на оспорвания договор, настъпване
изискуемостта на задължението за престиране на издръжка и гледане, наличие на такова
неизпълнение, което с оглед интереса на кредитора да не е незначително, както и наличието
на притезание в полза на кредитора – а именно право, което не е погасено по давност.
В случая и както бе посочено по – горе, не се спори относно сключването на
13.11.2017 г. на договор за прехвърляне на 4/6 ид. части от описания в исковата молба
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с прехвърлител - ищцата и
приобретател ответницата Б. С. Ю., която към датата на придобиването е в граждански брак
с ответника Ф. А. Ю.. Страните не спорят и по изискуемостта на задължението за издръжка
и гледане. Спорно е обстоятелството на първо място, дали правото да се иска разваляне на
договора е погасено по давност и на следващо – налице ли е неизпълнение на задължението
от страна на ответниците в значителна степен с оглед интереса на кредитора, която да
обоснове основателност на претенцията.
Доколкото задължението на приобретателите при договор за гледане и издръжка е
неделимо - не е допустимо да се дели на периоди, то и прехвърлителят /в случая ищцата/ не
е длъжен да сочи в какво се състои неизпълнението, нито да доказва липсата на изпълнение
/така в решение № 217/26.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 999/2010 г., III г.о./. В този смисъл,
ищецът не е длъжен изрично да изброява какво точно не е изпълнил по договора
приобретателя /решение № 20/22.07.2015 г., по гр. д. № 1853/2014 г. на IV г. о./.
Задължението по договора за издръжка и гледане е единно, неделимо и
продължително. То трябва да се извършва цялостно и да бъде изпълнявано точно по вид,
обем и качество. По своята същност и характер изпълнението на задължението не търпи
забава /решение № 95 от 12.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 699/2009 г., IV г. о./. За да е налице
точно изпълнение на същия от страна на длъжника, той следва да предоставя ежедневно и
непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора, в обем да бъдат задоволени нуждите
му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и
други ежедневни нужди. Точното изпълнение на поетите задължения изисква кредиторът да
получи желаните от него грижи и натурална издръжка непрекъснато и ежедневно, но не
извън договорения обем /решение № 284/01.10.2014 година, гр. д. № 1892 по описа за 2014 г.
на IV г. о. на ВКС/. При всички случаи, когато нуждата на кредитора от грижи и издръжка
според уговореното е останала неудовлетворена, е налице неизпълнение, което се счита за
съществено и поражда право за разваляне на целия договор, а не само до обем, определен с
оглед времето на неизпълнението /решение № 327 от 25.02.2015 г. по гр. д. № 1205/2014 г.
на IV г. о. на ВКС/. Поради естеството на задължението за предоставяне на издръжка и
гледане, всяка форма на неизпълнение – частично, забавено или неточно, се приравнява на
пълно неизпълнение и е достатъчна за развалянето му /решение № 622/25.10.2010 г. гр. д. №
212/2010 г. на III гр. о. на ВКС/.
Съгласно ТР № 6/2011 г. от 15.05.2012 г. на ОСГК обаче, ако недвижимият имот е
прехвърлен на две, или повече лица, както е в случая, срещу задължение за издръжка и
гледане, което се изпълнява само от единия длъжник, като на кредитора се предоставя
дължимата престация в пълен обем само от единия длъжник, неизпълнението от другия не
5
води до разваляне на договора. Задължението за предоставяне на издръжка и грижи е
неделимо по естеството си за длъжника и неговите наследници съгласно чл. 128 ЗЗД. Дори и
в договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане да липсва
клауза, с която приобретателят се задължава да осигури помощта на домашните си при
престиране на дължимия облигационен резултат, той отговаря за тяхното поведение, когато
същото не хармонира със задължението му да осигури на прехвърлителя спокоен и удобен
живот съобразно неговите нужди /р. 631-65-I на ВС.
Доколкото договорът в частта си, касаеща бъдеща издръжка и гледане е алеаторен -
не е известен обемът на бъдещите издръжка и грижи (тъй като не е известно каква ще бъде
нуждата), не е известна и продължителността на времето, през което те ще трябва да се
предоставят. Оттук ответниците следва да докажат при условията на пълно и главно
доказване изпълнение на задължението за издръжка и гледане спрямо ищцата за в бъдеще.
Съдът приема, въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, че
за периода след сключване на алеаторния договор, вкл. и към настоящия момент
ответницата Б. С. Ю. е изпълнявала и изпълнява договора си с прехвърлителя – със своята
майка, за полагане на грижи и осигуряване на издръжка, и то ежедневно. В тази връзка са
ангажирани и гласни доказателствени средства. Установява се на първо място от
показанията на свид. Х. Х. А., потвърдени косвено и от тези на свид. М. Ф. А., както и от
тези на всички разпитани свидетели, че ищцата и ответницата Б. С. Ю. живеят в общо
домакинство, заедно със свид. М. Ф. А. и нейния син, респ. че двете ползват една пералня,
както и че ищцата е постоянно обгрижвана от дъщеря си, в жилището им е винаги чисто. В
тази насока съдът не кредитира показанията на свид. М. К. Е. в частта, в която същият
предполага, че домакинствата на ищцата и ответницата Б. С. Ю. са разделени, че същата се
храни и пазарува сама. Това твърдение освен, че противоречи на събраните по делото
доказателства, е и в разрез с житейската логика, доколкото по делото без съмнение се
установява, че ищцата не е в добро здравословно състояние, което обуславя нужда от
постоянни грижи. Установеното по делото обстоятелство, че длъжникът Б. С. Ю. по
процесния договор за прехвърляне на право на собственост на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане е подпомагана от друго лице, а именно от свид. М. Ф. А.
– нейна дъщеря, предвид показанията й, че тя приготвя храната в общото им домакинство,
също не е достатъчно, за да се счете, че е налице неизпълнение на поетото към кредитора
задължение. Не е възможно, а и не е в интерес на кредитора, други негови низходящи да са
изолирани от грижата за него.
Следва да се отбележи още, предвид процесуалната позиция на ответницата Б. С. Ю.,
която по същество признава предявения иск, че липсват ангажирани доказателства при
условията на насрещно доказване за неизпълнението на договора от нейна страна. На съда е
служебно известно и обстоятелството, че исковата молба, по повод на която е образувано
настоящото производство е депозирана в съда след образуване на гр.дело № 948 по описа за
2023 г. на РС – Хасково по иск на ответника Ф. А. Ю. срещу Б. С. Ю. за делба, вкл. и на 4/6
ид. части от процесния имот, което е още една индиция за намеренията на ищцата, която
цели не да развали сключеният между страните договор за издръжка и гледане поради
неизпълнението му от страна на длъжниците. В този смисъл и само за пълнота на
изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че наличието на сключен договор за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, пораждащ задължение в
тежест на приобритателите -съпрузи за в бъдеще, не изключва възможността единият от тях
да предяви иск срещу другия за липса на съвместен принос в придобиването му /в този
смисъл са Решение № 366 от 22.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 64/2012 г., I г. о. и Решение №
13 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3888/2015 г., III г. о./.
Поради гореизложените съображения, предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД се явява
неоснователен и следа да се отхвърли изцяло.
6
С оглед всичко изложено дотук, следва да се обсъди и наведеното от ответника Ф. А.
Ю. възражение за погасяване на правото за разваляне на договора по давност. Съгласно чл.
87, ал. 5 ЗЗД правото да се разваля договора се погасява с 5-годишна давност. Съгласно
общите правила за погасителната давност, уредени в чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността почва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая вземането на кредитора, за
чието неизпълнение възниква правото на разваляне на договора, не е еднократно, а е с
продължително изпълнение. Длъжникът по договора има задължението непрекъснато да
престира грижи и да издържа прехвърлителя по договора. Следователно, давността на
претенцията за изпълнение на всяко такова вземане, ще тече от всеки ден, в който
длъжникът не е полагал грижи и не е давал издръжка. При развалянето на договора не се
търси обаче реално изпълнение, а се разваля договорната връзка. По аргумент от чл. 87, ал. 4
ЗЗД за възникване правото на разваляне на договора не е достатъчно еднократно или
инцидентно неизпълнение. Това неизпълнение следва да бъде значително с оглед интереса
на кредитора. При това положение, правото да се иска разваляне на договора ще възникне,
когато неизпълнението придобие посочения характер. С възникване на правото за разваляне
на договора същото може да бъде упражнено. Следователно, давността ще започне да тече
от момента, в който е възникнало правото да се развали договора. Ако неизпълнението
продължава и след това, поради продължителното изпълнение на престациите по договора,
давността ще се брои от всяко следващо неизпълнение, доколкото то съставлява ново
основание за възникване на право да се развали договора, наред с предхождащото
неизпълнение. Ако обаче, след възникване на правото да се развали договорът, длъжникът
започне да изпълнява, началният момент да давността ще остане последното неизпълнение
от страна на длъжника, каквото в случая и съобразно посочените по горе съображения не
може да се приеме, че е налично. Ето защо, това възражение се явява неоснователно. Ако
обаче не бъдат споделени доводите на настоящия съдебен състав, касаещи неделимостта на
задължението на двамата длъжници, респ. това че за периода след сключване на алеаторния
договор - 13.11.2017 г., ответницата Б. С. Ю. е изпълнявала и изпълнява договора си с
прехвърлителя – с ищцата, то ще следва изводът, че правото на последната да поиска
разваляне на сключения алеаторен договор е погасено по давност, доколкото исковата молба
е депозирана на 16.06.2023 г., т.е. след изтичане на 5-годишния давностен срок, което от
своя страна ще доведе до същия резултат, а именно отхвърляне на претенцията по чл.87,
ал.3 ЗЗД.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 ГПК, в полза на ответника Ф. А.
Ю. ще следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1000,00 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложените
доказателствата за реалното им извършване. На ответницата Б. С. Ю. не се дължи
присъждане на разноски, тъй като липсва искане в тази насока и не са представени
доказателства за извършването на такива.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Р. А., ЕГН **********, с адрес: ***********, съдебен
адрес: ***********, адв. С. П. от АК – Хасково против Б. С. Ю., ЕГН **********, с адрес:
*********** и Ф. А. Ю., ЕГН **********, ***********, иск с правно основание чл. 87, ал.3
ЗЗД, за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № 37, том I, рег. № 750, дело № 37 от 13.11.2017 г. на
нотариус П. Г. с рег. № 253 по Регистъра на Нотариалната камара на Република България, с
район на действие – района на ХРС, с който са прехвърлени от Б. Р. А. на Б. С. Ю., по време
7
на брака й с Ф. А. Ю. 4/6 ид. части от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 77195.717.14.2.16 по кадастралната карта на гр.Хасково, одобрена със
Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота:
***********, находящ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор
77195. 717.14, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по
документ: 102,00 кв.м., ведно с прилежащи части: избено помещение № 16 от 4,70 кв.м., и с
3,472 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при
съседи: на същия етаж 77195.717.14.2.17, 77195.717.14.2.15, под обекта: 77195.717.14.2.10,
над обекта 77195.717.14.2.22, срещу задължението Б. С. Ю. да поеме гледането и
издръжката на прехвърлителката, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е
водила до сега, докато е жива, като прехвърлителката запазва доживотно и безвъзмездно
право на ползване върху прехвърления имот, докато е жива, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Б. Р. А., ЕГН **********, с адрес: ***********, съдебен адрес:
***********, адв. С. П. от АК – Хасково, на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на Ф. А.
Ю., ЕГН **********, ***********, сумата от 1000,00 лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
8