Р Е Ш Е Н И Е № 260117
25.01.2021 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Сийка Радева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 7718/2020 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К.З.М., ЕГН:
**********, с адрес: *** против
Електронен фиш серия К № 4040841 за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди ЕФ да е бил нередовно
връчен и от лице, неразполагащо с такава компетентност, с което да е допуснато
съществено процесуално нарушение. Моли електронният фиш да бъде отменен. В
съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и заедно с
адв. К.Б., с пълномощно по делото. В хода на съдебните прения защитата поддържа
жалбата и взема становище да са допуснати съществени процесуални нарушения и
при съставянето на протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г., които да налагат отмяна на обжалвания електронен фиш.
Въззиваемата страна с писмено становище, приложено на
лист 3-4 от делото, оспорва жалбата и поддържа ЕФ. Твърди да не са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му, правилно да са определени
правната квалификация на деянието и размерът на административното наказание
глоба. Взема становище нарушението да е установено с одобрен тип средство за
измерване и при отчитане на максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на
водача. Поддържа ЕФ да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието
си, а по делото да са доказани времето и мястото на извършване на нарушението.
Оспорва възраженията на жалбоподателя, които намира за неоснователни.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдено
заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от К.З.М., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Административнонаказващият орган (АНО) не разполага с разписка за
датата на връчване на екземпляр от електронния фиш на жалбоподателя, поради
което жалбата следва да се приеме за своевременно подадена, тъй като не се
доказва срокът за обжалване въобще да е започнал да тече спрямо жалбоподателя.
Отделно от това в постъпилата по делото справка от системата за управление на
административнонаказателната дейност за дата на връчване е отбелязана
16.11.2020 г. Жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган на
20.11.2020 г., поради което дори и ЕФ да е бил връчен на посочената дата
/16.11.2020 г./, то срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП отново се явява спазен, а
жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна,
поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните
съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 04.08.2020 г. в 14:46 часа в гр. Пловдив, на бул. „Асеновградско
шосе“ срещу № 1 в посока републикански път № II-86 жалбоподателят К.З.М. управлявал
собствения си лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег. № … със скорост на движение
от 84 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на жалбоподателя с
посочената скорост било заснето и установено с преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. номер
11743ca. Стойността
на измерената скорост от техническото средство била 87 км/ч, като след
приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена
стойност на скоростта на движение от 84 км/ч, при което било изчислено, че е
налице превишаване на разрешената скорост с 34 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.
182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП против жалбоподателя М. бил издаден Електронен фиш
серия К с № 4040841, с който му било наложено административно наказание глоба в
размер на 400 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от
одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване под № 5126.
От Протокол от проверка № 57-С-ИСИС/30.09.2019 г. се изяснява,
че процесното техническо средство ARH CAM S1 с фабричен № 11743ca е преминало
последваща проверка на 30.09.2019 г. със заключение, че съответства на
одобрения тип, налични са всички необходими надписи и означения върху него. Установява
се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч
при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
(протокол с рег. № 1030р-25066/05.08.2020 г.) се установява, че на дата 04.08.2020
г. преносима система за контрол на скоростта ARH CAM S1 с № 11743ca е заснела
статични изображения с номера от …, с начален час на работа 08:00 ч. и краен
час на работа 16:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул. „Асеновградско
шосе“ срещу № 1, където е действало ограничение на скоростта на движение от 50
км/ч.
От снимка № …. (лист 15 от дело) се изяснява, че
измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № … е 87 км/ч,
а заснемането е извършено на 04.08.2020 г. в 14:46 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № РВ … се
установява, че същото е собственост на жалбоподателя К.З.М..
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е
издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“
срещу № 1; датата – 04.08.2020
г.; точният час на извършване на нарушението – 14:46 часа;
регистрационният номер на МПС – …; собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство – жалбоподателят К.З.М.; описание на нарушението –
управление на лек автомобил с превишена скорост от 84 км/ч при максимално
разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП;
размерът на глобата – 400 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното
ѝ заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова
сметка.
***ието техническо средство тип ARH CAM S1 е мобилно
съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно
извършената проверка съдът намира, че не са допуснати нарушения на процедурата
по установяване на процесното нарушение посредством използването на мобилно
автоматизирано техническо средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото.
Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го
като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола и че АТСС
е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя
и нормативните предписания. Доказано е, че процесната хипотеза не попада в
приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във
време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен
режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на нарушението с
електронен фиш.
Установяването на нарушението е извършено в
съответствие с предвидената процедура и при използването на одобрен тип
средство за измерване. Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и изготвената
снимка с № …. От протокола за използване на АТСС с рег. №
1030р-25066/05.08.2020 г. се установява, че техническото средство е било
позиционирано в гр. Пловдив, на бул. „Асеновградско шосе“ срещу № 1. Работата с
него е започнала на 04.08.2020 г. в 08:00 часа и е приключила в 16:00 часа на
същата дата. За този времеви интервал първото статично изображение е с пореден
№ …, а последното с № …. Процесният клип е с № … и следователно е заснет от
техническо средство ARH CAM S1 с фабр. №
11743ca на дата
04.08.2020 г.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за
движението по пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал.
2, т. 8 от ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението –
04.08.2020 г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен
знак Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на тези
обстоятелства не съставлява нарушение на процедурата и не засяга нейната
законосъобразност.
Възраженията срещу начина на връчване на електронния
фиш са неотносими към преценката за неговата законосъобразност и обоснованост. Връчването
на електронния фиш е действие, последващо неговото издаване, поради което
евентуални пороци при връчването не засягат самото съдържание на фиша, нито
вече приключилата към този момент процедура по неговото издаване. Връчването на
ЕФ не е и елемент от производството по налагане на административното наказание,
а има значение за теченето на сроковете за обжалване пред съд и преценката дали
този срок е спазен в случай на подаване на жалба. В настоящия случай съдът е
приел жалбата за допустима като своевременно подадена, с което жалбоподателят е
реализирал в пълнота своето право да предизвика обжалване пред съд на електронния
фиш, а правото му на защита не е нарушено по никакъв начин. Все в тази връзка
неоснователно е и възражението срещу липсата на разписка, след като жалбата е
приета за подадена в срок, а връчването на ЕФ има значение единствено за тази
преценка.
Вероятно жалбоподателят желае да се позове на определение
№ 13906 от 10.11.2020 г. по адм. дело № 8974/2020 г. на ВАС, тъй като именно с
него е наредено на длъжностните лица, осъществяващи дейност по чл. 45, ал. 1,
т. 2 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните
работи на територията на ГКПП Кулата – Промахон и на ГКПП Илинден – Ексохи да
прекратят безусловно действията по установяване чрез автоматично генериране в
Автоматизираната информационна система „Граничен контрол“ и Автоматизираната
информационна система „Административнонаказателна дейност“ на информация за
невръчени наказателни постановления и/или електронни фишове и за неплатени в
срока за доброволно плащане на наложени с тях глоби на преминаващи граждани и с
оглед на резултата от проверката да ги пренасочват към „втора линия на контрол“
с цел последващи действия от компетентни органи по ЗДвП. Посоченото в жалбата
определение от 12.11.2020 г. по адм. дело № 8975/2020 г. касае различен и
неотносим към процесния казус случай. Действително с цитираното съдебно
определение е постановено безусловно прекратяване на извършването на проверки
за невръчени ЕФ при осъществяването на граничния контрол. Никъде обаче не е
прието, че връчените дотогава ЕФ са автоматично незаконосъобразни и че следва
да бъдат отменяни поради начина на връчването им. Това е така, тъй като беше
изяснено, че връчването няма отношение към издаването на ЕФ, който етап тогава
е вече приключил, а единствено за преценката за спазването на сроковете за
обжалване пред съд.
Съдът обръща внимание и че неправилно е твърдението по
жалбата, че с цитираното определение на Върховния административен съд е
постановено да се прекрати връчването на невръчени ЕФ от органите на Главна
дирекция „Гранична полиция“. Напротив, със съдебния акт изрично е постановено,
че трябва да се прекрати: „самото извършване на автоматизирани проверки от
органите на Главна дирекция „Гранична полиция“ - въвеждането на данни,
проверката в Автоматизираната информационна система „Административнонаказателна
дейност“ и препращането за „контрол на втора линия“ на граничния контролно-пропускателен
пункт, където се предприемат последващи действия“. В мотивите съдът ясно е
посочил, че обект на съдебен контрол са не действията по връчване на НП и
електронни фишове, а извършването на проверки за невръчени такива актове
от органите на ГД „Гранична полиция“. По-нататък съдът е изяснил, че след
извършването на тези проверки водачите са били пренасочвани към втора линия на
контрол, където са действали служители с компетентност по ЗДвП, които са
извършвали действията по връчването. Следователно самото връчване, извършено
при т.нар. втора линия на контрол, ще е осъществено от компетентен орган,
противно на твърдяното в жалбата. С факта на приемане на жалбата за подадена в
срок всички евентуално допуснати нарушения при връчването са санирани, а правото
на защита на жалбоподателя е упражнено в пълнота, поради което липсва
съществено процесуално нарушение.
Неоснователно е и възражението срещу годността на
изготвената по реда на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП снимка с № … поради невъзможност
от нея да се установи дали собственикът или друго лице управлява автомобила към
момента на заснемането. Предназначението на снимката не е да установява
самоличността на водача, нито съществува такова нормативно изискване за нея
(така Решение № 1767 от 14.10.2020 г. по
к.а.н.д. № 1694/2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив). Законът
за движението по пътищата регламентира законова презумпция относно субекта на отговорността
с разпоредбата на чл. 188 – собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако
не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Разпоредбите на
ЗАНН относно личната отговорност за извършване на административното нарушение
са дерогирани от разпоредбите на чл. 188 ЗДвП, които въвеждат презумпция за отговорност
на собственика на МПС. Последният е могъл да обори презумпцията по изрично регламентирания
в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП ред, в случай че друго лице е извършило нарушението. Следователно
създаден е механизъм, по който собственикът може да отблъсне понасянето на
отговорността за чуждо поведение. По делото нито се твърди, нито се установява
жалбоподателят М. да е подал писмена декларация с данни за друго лице, което да
е извършило нарушението, в териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи. След като жалбоподателят не се е възползвал от предвидената
в закона възможност за посочване на самоличността на водача, то законосъобразно
е ангажирана отговорността му като собственик на превозното средство – така Решение № 2173 от 30.10.2019 г. по к.а.н.д.
№ 2036/2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2357 от 19.11.2019 г. по к.а.н.д.
№ 2694/2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив. В тежест на
собственика е да знае на кое лице предоставя управлението на собствения си
автомобил, а в случай че не е съгласен с констатацията в ЕФ, че той е извършил
заснетото нарушение, е имал осигурена от закона възможност да възрази, при
което първоначално издаденият електронен фиш е щял да бъде анулиран.
Ирелевантно за определяне субекта на отговорността е причината, поради която
собственикът е бездействал и не е упражнил правото си по чл. 189, ал. 5, изр.
2-ро от ЗДвП (например, защото не е сигурен кое лице е управлявало автомобила
или защото е съгласен с констатацията в ЕФ, че той е бил водач), последицата в
тези случаи е понасяне на отговорността от лицето, определено по реда на чл.
188 от ЗДвП, а в случая това е жалбоподателят М..
Съдът не споделя и възраженията срещу редовността на
съставения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. На
първо място твърдението, че в протокола не е попълнено място на контрол, е
категорично оборено и не отговоря на обективната истина. От съдържанието на
самия протокол се установява, че мястото на контрол е надлежно
индивидуализирано като първо е посочено конкретното населено място – гр.
Пловдив, в следващата графа, обозначена като „Ул./бул./пътна отсечка, № на път
-км“, е вписано, че контролът е осъществяван на бул. „Асеновградско шосе“ срещу
№ 1, което изцяло кореспондира с приетото в ЕФ място на извършване на
нарушението, а накрая в протокола е удостоверена и посоката на движение на
контролираните МПС. По тези съображения не е допуснат твърденият от
жалбоподателя порок. На следващо място непопълването на графата за разстояние
на техническото средство до пътен знак, с който е въведено ограничение, също не
влече нередовност на протокола. При формулирането на възражението не се държи
сметка за конкретната фактическа обстановка по делото. Никъде в
обстоятелствената част на ЕФ не се твърди, че стойността на максимално
допустимата скорост в процесния пътен участък е била сигнализирана с пътен
знак. От фактическа страна твърдение за поставен пътен знак липсва. Такова
твърдение липсва и от правна страна, тъй като жалбоподателят е наказан за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а не по ал. 2 на същия член. В случая
приложимото ограничение на скоростта се определя по реда на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и следва от общата забрана за превишаване на посочените скорости при
движение в населено място. Следователно максимално допустимата скорост не е
била сигнализирана с пътен знак, поради което няма как да се изисква да бъде
вписвано разстояние на АТСС до несъществуващ знак. В протокола ясно е
отбелязано, че приложимо е било общото ограничение на скоростта от 50 км/ч,
което автоматично е направило неприложима графата за вид на пътен знак и
неговото разстояние до техническото средство. В случая не само че не е
допуснато нарушение, но всъщност такова би било налице, ако въпреки това беше вписан
пътен знак или разстояние, тъй като тогава би възникнало вътрешно противоречие
и неяснота в съдържанието на протокола.
Позоваването от жалбоподателя на Решение № 1979 от
04.11.2020 г. по к.а.н.д. № 2214/2020 г. на XXIII състав на Административен съд
– Пловдив е неотносимо към настоящия казус. Формираните в решението изводи по
приложението на закона изцяло се споделят от настоящия състав, но те са
постановени при напълно различна фактическа обстановка. В посоченото решение е
разгледан казус за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, а не за нарушение
за скорост, както в настоящия случай, и в тази връзка касационната инстанция не
е коментирала хипотеза, при която в протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредбата не
е посочен пътен знак или разстоянието му до техническото средство. Няма и как
да е така, тъй като в цитираното решение на Административен съд – Пловдив
въобще е липсвало съставен протокол, което категорично не кореспондира с
настоящия случай. Нещо повече – в разгледаното съдебно решение изрично е
посочено и че липсата не на всеки реквизит на съдържанието на протокола е
съществено процесуално нарушение. По тези съображения съдът намира, че
посочената от жалбоподателя съдебна практика разглежда различен от процесния случай
и тя не подкрепя наведените в настоящото производство възражения.
Най-сетне следва да се има предвид, че значението на
вписването на разстоянието на АТСС до пътния знак е, за да се извърши преценка
дали заснемането е извършено във или извън обхвата на действия на знака. Така
отново се стига до извода, че след като в случая пътен знак, който да въвежда
ограничение за скорост, липсва, то попълването на графата е безпредметно, а
нарушение не е допуснато, тъй като по никакъв начин не е ограничено правото на
защита на жалбоподателя.
Неоснователно е и твърдението да не е доказано по
делото спазването на изискванията по чл. 6, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. за реда за използване на процесното техническо
средство. За същото се установи по категоричен начин към датата на извършеното
заснемане да е било от одобрен тип и да е успешно преминало последваща
метрологична проверка. В протокола за използването на АТСС е удостоверено и че
преносимата система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1 е била
разположена и настроена съгласно изискванията за обслужване на производителя.
Проверката е извършена от п. с. И. Д., който е положил подписа си под тази
декларация в протокола. Доказателствената стойност на удостоверените в
протокола обстоятелства, включително в тази част, не е оборена. Предвид твърде
общия начин, по който е формулирано възражението, като не се твърди неспазване
на някое конкретно изискване, а в цялост недоказаност на надлежното разполагане
и настройване на техническото средство, то същото е неоснователно, тъй като е
оборено от събраните доказателства, включително от протокола по чл. 10, ал. 1
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., който е коректно и в цялост попълнен. В
заключение съдът намира за неоснователни всички възражения срещу протокола с
рег. № 1030р-25066 от 05.06.2020 г. Същият в пълнота отговаря на изискванията
към своето съдържание, съставен е в съответствие с образеца по приложение № 1
към чл. 10, ал. 1 от Наредбата и съдържа всички задължителни реквизити на
съдържанието си.
По приложението на материалния закон съдът приема, че
от събраните и проверени по делото доказателства се доказва по категоричен
начин, че жалбоподателят М. е осъществил от обективна и от субективна страна
административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От обективна страна на 04.08.2020 г. в 14:46 часа в гр. Пловдив, на
бул. „Асеновградско шосе“ срещу № 1 в посока път № II-86
жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег. № …, като се е
движил със скорост от 84 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Направеното
описание на нарушението позволява мястото на извършване на деянието да бъде
отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, като
същевременно не възниква никакво съмнение или неяснота къде точно е осъществено
движението на жалбоподателя в нарушение на установените правила, както и че
това е станало в границите на населено място. В тази връзка по делото е
доказано и че максимално разрешената скорост за движение в процесния пътен
участък е била 50 км/ч, удостоверено в протокола по чл.10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г.
Доказа се и авторството на деянието от страна на
жалбоподателя М.. Същият не е упражнил правото си да декларира писмено, че
процесното движение в 14:46 часа на 04.08.2020 г. със собствения му лек
автомобил, с превишена скорост и в нарушение на правилата по ЗДвП е осъществено
при управлението на превозното средство от друго лице съгласно правото му по
чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП. Така установената от закона презумпция, че
при неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, в 14-дневен срок от получаването от собственика на ЕФ, то именно
собственикът на превозното средство се смята за извършител на нарушението, не е
оборена, а процесният ЕФ е издаден против жалбоподателя при правилно приложение
на закона.
От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Към
момента на извършването му жалбоподателят е формирал съзнание за това, че е управлявал
моторно превозно средство, съзнавал е с каква скорост се движи, както и какво е
действалото ограничение при движение в населено място и на посочения пътен
участък, следователно в съзнанието му се е отразил и фактът на извършеното
превишаване в съответен размер на разрешената максимална скорост на движение,
но въпреки това е осъществил деянието си.
За така извършеното от жалбоподателя административно
нарушение съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Правилно е определена
приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай превишаването на разрешената
максимална скорост е с 34 км/ч, поради което то попада в приложното поле на
цитираната разпоредба, с която се санкционират случаите на превишаване от 31 до
40 км/ч на разрешената максимална скорост в населено място. Съдът намира и че
правилно е установена стойността на скоростта на движение на жалбоподателя, а
именно 84 км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че в него е отбелязана не
измерената скорост, а установената стойност на скоростта, както и че
приспаднатият толеранс от измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно
установената стойност на скоростта се получава като от измерената скорост,
която в случая се изясни да е 87 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално допустима
грешка (т.нар. толеранс в полза на водача). След извършване на аритметичната
операция се получава и установената стойност на скоростта, а именно 84 км/ч,
каквато стойност е посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената
скорост пък е била 50 км/ч, поради което правилно е установено превишаване с 34
км/ч. По тези съображения настоящият състав намира, че не е налице
несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост.
Видът и размерът на приложимото наказание са
определени от законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното на
жалбоподателя наказание е правилно определено и индивидуализирано.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от
които да се приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му
на обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения от
този вид.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира,
че извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин по делото, а обжалваният електронен фиш е законосъобразен и
обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и неоснователността на
жалбата право на вземане за разноски възниква единствено за въззиваемата
страна, която в случая изрично е поискала тяхното присъждане. Съгласно чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. При
определяне на размера на възнаграждението следва да бъде съблюдавано правилото
на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба
от своя страна при определянето на максималния размер на възнаграждението препраща
към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.).
Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН
е от 80 до 120 лева. Препращането е единствено към максималния размер на
възнаграждението, т.е. към сумата от 120 лева, като съдът определя
възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената максимална горна
граница. В настоящото производство наказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е дал писмено становище, приложено на лист 3-4 от делото, с
което са оспорени възраженията по жалбата. От друга страна съдът намира, че
делото не разкрива завишена фактическа или правна сложност, в хода на съдебното
следствие не са разпитвани свидетели. Като отчете тези обстоятелства настоящият
състав намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото определяне. За
заплащане на същото следва да бъде осъдена ответната страна в процеса –
жалбоподателят К.З.М..
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4040841 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на К.З.М., ЕГН: **********, с адрес: *** на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин)
лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА К.З.М.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати
на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.