№ 7
гр. Варна , 16.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600078 по описа за 2021 година
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал.2 във вр. с чл. 341, ал. 2 от НПК.
Постъпил е частен протест от прокурор при Окръжна прокуратура - Варна
срещу определение № 164 от 24.02.2021 год. по ЧНД № 116/2021 год. по
описа на Окръжен съд - Варна, с което Д. В. Д., ЕГН ********** е освободен
условно предсрочно от изтърпяване на останалата част - 3 /три/ месеца и 10
/десет/ дни от наказанието лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години и 4
/четири/ месеца, наложено му с влязло в сила Определение № 796/24.09.2019
год. по ЧНД № 1057/2019 год. по описа на Окръжен съд - Варна.
С определението е установен изпитателен срок в размер на
неизтърпяната част от наказанието - 3 /три/ месеца и 10 /десет/ дни, като в
изпитателния срок е определена мярка за пробационен надзор по чл. 42а ал. 2
т. 2 от НК.
В протеста се излагат съображения за липса на визираната в чл.70,
ал.1 от НК предпоставка, а именно доказателства за поправянето и
превъзпитанието на осъденото лице. Предлага се постановеното определение
да бъде отменено, поради неговата неправилност и незаконосъобразност, а
Д.Д. да изтърпи остатъка от наказанието лишаване от свобода до наличие на
законовите предпоставки за приложение института на условно предсрочно
освобождаване.
Варненският апелативен съд, след като се запозна със съдържащите
се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, намери
следното:
1
Частният въззивен протест, по който е образувано настоящето
въззивно производство, е процесуално допустим, с оглед процесуална
легитимация, придадена с чл.440, ал.2 от НПК, спазване на срока и
съответност. Разгледан по същество се преценява като основателен, като
изложените в него аргументи изцяло се споделят при въззивната проверка.
Изпълнени са само формалните условия, предвидени в чл.70, ла.1 от
НК. Безспорно е, че към настоящия момент, осъденият е изтърпял фактически
повече от 2/3 от наложеното му наказание, доколкото се касае за деяние,
извършено при условията на опасен рецидив, но становището на настоящия
състав е, че констатираните позитивни промени в неговите нагласи и
поведение, не са достатъчни, за да се приеме, че той е дал убедителни
доказателства за своето поправяне, което се явява задължително условие.
Първоначално изготвената оценка на риска от рецидив, сочи средни
стойности – 76 т. Проблемни зони са: Отношение към правонарушението,
начин на живот и обкръжение, злоупотреба с наркотици и умения за мислене.
Рискът по отношение на обществото е висок.
Изготвената към месец януари 2021г., бележи спад едва до 73т. Спрямо
л.св, продължават да са налице рискови фактори.
Единственият спор по делото е дали горното е достатъчно да се приеме,
че Д. е „осъден, който е дал доказателства за своето поправяне”. Тук следва да
се отбележи, че според настоящия състав на ВАпС вложения от законодателя
смисъл е различен от този, придаден му от първата инстанция. Затова и не е
достатъчно осъденото лице да не е нарушавало правилата на
пенитенциарните заведения, в които е пребивавало, а е необходимо в
неговото съзнание и поведение да е настъпила такава промяна, която да сочи
на неговото поправяне до степен, щото да отпаднат другите основания,
обусловили налагането на наказанието. Легитимни пенологически основания
за налагане на наказание „Лишаване от свобода” и настаняване в Затвора
включват наказание, възпиране, публична защита и поправяне.
Съотношението между тях не е по необходимост статично – то се променя в
хода на изтърпяване на присъдата. Това, което може да е първично основание
за лишаване от свобода в началото на изпълнението на дадена присъда, може
да престане да е такова след известен период на излежаване на тази присъда.
Т.е. когато поправянето надделее над интересите от публична защита и
възпиране, то тогава може да се приеме, че са налице и основанията за
предсрочно освобождаване на осъденото лице. Затова и изискуемата промяна
в неговото съзнание и поведение трябва да е ясно и стабилно проявявана в
един продължителен период време, за да се приеме, че е и необратима, т.е.
ще остане такава и в реалната социална и икономическа среда, в семейното
обкръжението и след освобождаването му. Едва тогава може да се достигне
до извода, че наказанието е постигнало своите цели предсрочно и нуждата от
продължаване на пенитенциарното третиране е отпаднала. Подобен извод
2
спрямо осъденото лице Д. не може да бъде направен.
Изготвеното становище от инспектор НС СДВР на Затвора Варна
съдържа мнение за наличието на положителни индикации в поведението на
л.св. Д.. Същият спазва режимните изисквания и вътрешния ред. Награждаван
е 5 пъти, но и двукратно е наказван. Демонстрира известна мотивация за
промяна с цел постигане на облекчение при третирането му в МЛС. По време
на пребиваването си в Затвора не показва достатъчно позитивно развитие в
личностен план при преодоляване на криминогенните нагласи и зоните на
дефицити в профила на нуждите от помощ. Не осъзнава вината си и
причините, довели го до затвора, търси самооправдания. Не проявява
самокритичност или чувство за социално отговорно поведение. Няма
показано желание и мотивираност за законосъобразен начин на живот след
освобождаването му. В резултат на корекционната работа с него по плана на
присъдата не са постигнати значими позитивни резултати – спад от едва 3 т.
спрямо първоначалната оценка.
Видно, обаче от същите тези писмени доказателства, които се съдържат
в делото е, че при Д.Д., рискът от вреди по отношение на обществото е
отчетен, въпреки пенитенциарното третиране за период от около една година,
не е в ниски стойности, напротив – 73т. Оценката е обременена не в
статичните зони – напр. настоящо правонарушение и криминално минало- все
обстоятелства, който не могат да бъдат заличени и в този смисъл не е
възможно рискът да бъде понижен, а в динамичните зони, които именно
подлежат на коригиране . Показателите на останалите зони на дефицити –
като начин на живот и обкръжение, злоупотреба с наркотици, умения за
мислене, са все още над средното ниво, въпреки отчетения спад. Продължават
да са налице и рискови фактори, спрямо обществото.
Горните факти обосновават извод, че не са налице категорични
доказателства за трайни и цялостни промени, които да свидетелстват, че са
постигнати целите на индивидуалната превенция, при което не е налице
втората кумулативно дадена предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от НК.
Следователно, към настоящия момент все още е необходимо продължаването
на работата в условията на пенитенциарното заведение по отношение на
осъдения – Д.Д.. Дали и какви евентуално положителни промени биха могли
да настъпят у лишения от свобода през остатъка на неговия престой в затвора,
настоящата инстанция не се наема да прогнозира, тъй като те зависят основно
от добрата воля и мотивацията на самото осъдено лице. В рамките на три
месеца той следва да демонстрира значителни промени в начина си на
мислене и в поведението си, щото да убедят най-напред служителите на
Затвора Варна, а след това и съда, че в неговото съзнание са настъпили
изискуемите от закона трайни и необратими промени. Условното предсрочно
освобождаване безспорно е ценен правен институт, но неговото прилагане е
подчинено на определени изисквания към лишените от свобода, за да бъде
3
гарантиран и публичния интерес.
Водим от горните съображения настоящата инстанция намира
определението на решаващия съд за неправилно, поради което същото следва
да бъде отменено, а молбата на л.св. да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 164 от 24.02.2021 год., постановено по
ЧНД № 116/2021 год. по описа на Окръжен съд - Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. В. Д. за предсрочно
освобождаване от изтърпяването на остатъка от наложеното му общо
наказание Определение № 796/24.09.2019 год. по ЧНД № 1057/2019 год. по
описа на Окръжен съд - Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4