№ 72
гр. Пловдив, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Георги В. Чамбов
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20245001000039 по описа за 2024 година
Делото е образувано във връзка с решение №
50047/18.01.34 г., постановено по т.д. № 2341/21 г. на ВКС, ІІ т.о, с което
касационната инстанция ОТМЕНЯ решение № 260172 от 10.06.2021 г. по втд
№ 164/2021 г. на ПАС в частта, с която след частична отмяна на решение №
47/09.04.2020 г. по т. д. № 211/2018 г. на ОС – Хасково е уважен изцяло
предявеният от „Х. Г.“ ООД срещу „Б** Х.“ АД главен иск с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 33 709,72 лв.,
представляваща неустойка по чл. 15, ал. 5 от Договор за комбинирани услуги
№ *-**-*** от ******** г., ведно със законната лихва, считано от 07.09.2018
г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която е обезсилено
същото решение № 47/09.04.2020 г. в частта за отхвърляне на евентуалния
иск на „Х. Г.“ ООД срещу „Б** Х.“ АД за заплащане на обезщетение за вреди
в размер на 33 194,82 лв. Искът, предявен от „Х. Г.“ ООД срещу „Б** Х.“
АД с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 33 709,72 лв.,
представляваща неустойка по чл. 15, ал. 5 от Договор за комбинирани услуги
№ *-**-*** от ******** г., ведно със законната лихва, считано от
предявяването на исковата молба - 07.09.2018 г., е ОТХВЪРЛЕН, като делото
е върнато за ново разглеждане от друг състав на ПАС в частта за отхвърляне
на евентуалния иск на „Х. Г.“ ООД срещу „Б** Х.“ АД за заплащане на
обезщетение за вреди в размер на 33 194,82 лв.
Предмет на разглеждане в настоящето производство е
въззивната жалба на „Х. Г.“ ООД против решение № 47/09.04.2020 г. по т. д.
№ 211/2018 г. на Окръжен съд – Хасково в частта му, с която се отхвърля
като неоснователен и недоказан евентуалния иск, предявен от „Х. Г.“
1
ООД срещу „Б** Х.“ АД, за присъждане на сума в размер на 33 194.82 лв.
– обезщетение за вреди поради неизпълнение на договор за комбинирани
услуги № *-**-***/******** г., ведно със законна лихва върху сумата,
считано от датата на исковата молба – 7.9.2018 г. Жалбоподателят
поддържа съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението
в тази му част, като се иска същото да бъде отменено и вместо него се
постанови друго, с което предявеният иск бъде уважен. Подробни
съображения се излагат и в писмена защита, депозирана от процесуалния
представител на страната адв. С.. Претендират се разноски по представен
списък на разноските.
Въззиваемата страна „Б** Х.“ АД оспорва жалбата като
неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено в частта,
предмет на повторното въззивно разглеждане на делото. Претендира разноски
по представен списък на разноските.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните
доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения
на страните, приема за установено следното:
С решение № 260172/10.6.21 г., постановено по т.д.№
164/21 г. на ПАС, Б** Х.“ АД е осъдено да заплати на „Х. Г.“ ООД 18 767.39
лв., представляваща стойността на доставена му електрическа енергия за м.
май 2018 г. по Договор за комбинирани услуги № *-**-*** от ******** г .,,
за което е издадена ф. № **********/******** г., ведно със законна лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.09.2018 г.
до окончателното й изплащане, ведно с 406.66 лв. - обезщетение за забава
изплащането на главницата, изчислено върху сумата 18 767.39 лева за
периода от 20.06.2018 г. до 07.09.2018 г. – датата на подаване на исковата
молба. Съдът е приел, че страните са валидно обвързани от процесния
договор, съдържащ клаузата на чл. 15, ал.5, като е уговорена цена на
електроенергията в размер на 89.50 лв./МВтч – това е договорът, на който се
позовава ищецът и който се представя към исковата молба. В тази част
решението е влязло в сила, при което настоящият съдебен състав не дължи
произнасяне по въпросите относно възникването на облигационната връзка и
действителното съдържанието на договора, сключен между страните, тъй като
същите вече са разрешени по задължителен за страните начин.
По силата на процесния договор „Х. Г.“ ООД се
задължава да доставя на „Б** Х.“ АД активна нетна електрическа енергия
посочен обект, собственост на ответника, както и да извършва услугите
„балансиране и прогнозиране на потреблението“, а ответното дружество - да
закупува и приема активна нетна електрическа енергия от ищеца и да му
заплаща доставените и отчетени по търговските електромери количества
електрическа енергия на цена в размер от 89,50 лв. за МВтч. Съгласно чл. 19,
ал.1 от договора същият се сключва за срок от една година, считано от
началото на доставката на ел.енергия до обектите на клиента. В ал.2 на
същия член е уговорено автоматичното продължаване на срока на договора
при същите условия, за неопределен срок, в случай, че в срок до един месец
преди изтичане на срока по ал.1 никоя от страните не уведоми писмено
2
другата страна, че ще счита договора за прекратен с изтичане на срока.
Установено е по делото, че доставката на електрическа
енергия е започнала на 01.01.2018 г., при което срокът по чл. 19, ал.1 от
договора изтича на 31.12.2018 г.
В чл. 12 от договора са предвидени хипотези, в които
договорът се прекратява:
- изтичане на срока, за който е сключен, по реда на чл. 19,
ал.2 /т.1/,
- по взаимно съгласие на страните / т.2/,
- с 30-дневно писмено предизвестие, отправено до
другата страна, считано от 0.00 ч на първо число на месеца, следващ
месеца, в който е изтекъл срока на предизвестието /т.3/,
- в хипотезите на чл. 13 и чл. 14 /т.4/, уреждащи съответно
право на всяка от страните едностранно да прекрати договора в случай на
непреодолима сила, продължаваща повече от един месец /чл. 13/ и право на
търговеца /Х. Г./ - в случай на неизпълнение на задължението на клиента за
заплащане на дължимата цена,
- в хипотезата на чл. 10, ал.5 от договора - при промяна на
цената, в случай, че новата цена не бъде приета от клиента /т.5/.
Договорът е прекратен едностранно с писмено
предизвестие от 23.3.18 г., получено от „Б** Х.“ АД на 26.3.18 г., за
прекратяване на договора, считано от изтичане на календарния 30 април
2018 г. С решение № 260172/10.6.21 г., постановено по т.д.№ 164/21 г. на
ПАС, е прието с оглед разменена кореспонденция между страните, че
страните са постигнали съгласие за доставка и заплащане на ел.енергия и за
м. май 2018 г. Безспорно е по делото, че от 01.06.2018г. ответникът е
преминал към друг доставчик и е включен в друга балансираща група.
Във връзка с едностранното прекратяване на договора от
страна на „Б** Х.“ АД в рамките на срока на договора в исковата молба е
формулирана претенция за обезщетение за вредите, настъпили вследствие на
това прекратяване, представляващо неизпълнение на договорното задължение
за закупуване на ел.енергия за уговорения едногодишен срок. Твърди, че е
претърпял такива вреди, тъй като:
- за изпълнение на задължението за осигуряване и доставка
на ел.енергия за срока на действие на договора за необходимите количества
за нуждите на „Б** Х.“ АД е сключил на 19.12.2017 г. договор за покупко-
продажба на ел.енергия с „Е.“ АД, при уговорена единична покупна цена от
80.50 лв/МВтч;
- по горния договор е закупена ел.енергия за нуждите на
ответника по осем броя фактури, представени към исковата молба, които са
3
платени на доставчика по банков път; фактурите включвали по-големи
количества ел.енергия от предвидените за ответника, с оглед
обстоятелството, че ищецът продава и на други свои клиенти;
- след 1.6.18 г. ищецът продължил да продава заявената вече
и закупена от „Е.“ АД ел.енергия на борсата, чрез борсов посредник „Е..*П.
Е.“ ЕООД на по-ниски цени от договорената с „Б** Х.“ АД от 89.50
лв/МВтч, а именно: 55.141 лв/МВтч за м. юни 2018, 50.16 лв/МВтч за м. юли
2018, 59.66 лв/МВтч за м. август 2018; средната продажна борсова цена към
31.08.18 г. се равнявала на 54.08 лв/МВтч.
- за периода на действие на процесния договор /януари –
май 2018 г./ общото количество, заявено и доставено на ответника, било
557,8437 МВтч или средномесечно по 111.5687 МВтч;
- за остатъка от периода на договора /м. юни – м. декември
2018 г./ предвиденото за ответника количество ел.енергия било 780.981
МВтч /7 месеца х 111.5687 МВтч средномесечно потребление/
Тезата е, че разликата между единичната цена по процесния
договор за доставка на ел.енергия на „Б** Х.“ АД и единичната продажна
цена на това количество на борсата, чрез посочения борсов посредник /89.50
лв – 54.08 = 35.42 лв./ е формирала вреда за ищцовото дружество, а именно:
35.42 лв. х 780.981 МВтч = 27 662.35 лв. без ДДС или 33 194.82 лв. с ДДС.
Претенцията за вреди е оспорена като неоснователна в
отговора на исковата молба. Възразява се, че ищецът няма такова право, тъй
като не е изправна страна по договора, тъй като не е спазил предвидения в
договора ред за увеличаване на цената /при промяна в цените на пазара на
ел.енергия; от своя страна, ответната страна, имала право по чл. 10.4 от
договора при едностранно увеличение на цената да поиска прекратяване на
договора без да дължи неустойка, каквато била и ситуацията в случая. Освен
това искът се оспорва по размер, като ответникът счита, че вредата би могла
да се изрази единствено в пропусната полза от печалбата при закупуването й
от страна на ответника, изчислена като разлика между цената, по която
ищецът продава на ответника /тезата на ответника е била, че цената е 86.20
лв/КВтч/ и тази, по която купува от „Е.“ /80.50 МВтч/
В допълнителната искова молба ищецът поддържа тезата,
че са налице вреди в посочения в исковата молба размер – загуби и
пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението от страна на ответника и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението; ответникът е прекратил договора своеволно, без
да са налице предвидените за това условия по договора.
В отговора на допълнителната искова молба ответното
дружество поддържа тезата си, че вредите за ищеца от прекратяване на
договора, в случай, че ищецът е изправна страна по договора, се изразяват
4
единствено в пропусната полза от печалбата, която би реализирал от
продажбата на ел.енергия на ответника до края на срока на договора; тази
печалба се равнявала на разликата между уговорената продажна цена с
ответника /86.50 лв/МВтч/ и цената, на която ел.енергията е закупена от „Е.“,
възлизаща на 80.50 лв./МВтч, съобразно клаузите в представения договор.
По делото е назначена ССчЕ, като е прието заключение от
25.9.19 и допълнение от 11.10.19 г., от които се установява следното:
За периода 1.6.18 – 31.12.18 г. общото потребление на
ел.енергия за обекта на ответника, предмет на процесния договор, се равнява
на 916.732 МВтч.
Закупените количества ел.енергия от ищеца по договора с
„Е.“ АД през 2018 г. са изцяло заплатени /при уговорена единична цена от
80.50 лв/МВтч./ Изводът е направен на база представените към исковата
молба фактури и платежни нареждания.
Пропуснатата печалба за ищеца за същия период, на база
потребление от 916.732 МВтч, изчислена като разлика между доставната
цена от „Е.“ АД – 80.50 лв./МВтч и продажна цена от 89.50 лв/МВтч, възлиза
на 8250.59 лв. /съответно на 5225.37 лв. при продажна цена от 86.50
лв/МВтч/.
За същия период ищецът продава на борсата чрез
посредника „Е..*П. Е.“ ЕООД К. свободни количества ел.енергия, като
общото продадено количество възлиза на 6207.50 МВтч, на обща стойност от
354 362.08 лв. Средно претеглената цена за 1 МВтч по фактури за посочения
период е 57.09 лв./МВтч.
На база действителното потребление от ответника за
процесния период по месеци /общо от 916.732 МВтч, разликата между цената
на закупуване на ел.енергията от ищеца от „Е.“ АД /80.50 лв/МВтч/ и цената
на продажба на борсата по фактури към „Е..*П. Е.“ ЕООД /по месеци/ общо
формира стойност от 18 917.75 лв. – колона 5 от таблица 12 към
заключението на ССчЕ /допълнение/ - л. 361 от първоинстанционното дело.
На база горните изводи на ССчЕ в депозираната пред
въззивната инстанция писмена защита ищецът, респ. жалбоподателят, счита,
че претенцията за вреди на осн. чл. 82 от ЗЗД е доказана до размер от
27 168.34 лв., от които 8250 лв. – пропусната полза и 18 917.75 лв. –
претърпяна загуба, като си счита, че сумата следва да бъде присъдена с ДДС,
или в размер на 32 602.01 лв. с ДДС.
Съгласно чл. 79, ал.1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска обезщетение за
неизпълнение. Обемът на обезщетението за вреди от неизпълнение на
договора е регламентиран в чл. 82 от ЗЗД,според който обезщетението
5
включва претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението на задължението и са могли
да бъдат предвидени при пораждане на задължението; ако длъжникът е бил
недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.
Т.е. на първо място, за да възникне право на обезщетение за
вреди, е необходимо да е налице неизпълнение на поето договорно
задължение от противната страна. В случая ищецът свързва твърдяното
неизпълнение от ответната страна с наличие на виновно и недобросъветстно
прекратяването на процесния договор преди изтичането на едногодишния
срок, за който същият е сключен, без да има законово или договорно
основание за това.
Настоящият въззивен състав на ПАС счита, че такова
виновно и недобросъвестно прекратяване в случая не е налице, тъй като чл.
12, т.3 от процесния договор изрично предвижда възможност за всяка една от
страните договорът да бъде прекратен и с едностранно писмено предизвестие,
отправено до другата страна. Т.е. независимо от обстоятелството, че според
чл. 19, ал.1 от договорът се сключва за срок от една година, страните са се
съгласили, че прекратяването му може да бъде осъществено и чрез
едностранно писмено предизвествие от всяка една от страните. Клаузата не
включва условия или ограничения, които да сочат, че същата не важи в
едногодишния срок по чл. 19, ал.1 от договора. В отправеното предизвестие
за прекратяване на договора ответната страна се е позовала именно на
правото си по чл. 12,т.3 от договора. При това положение не може да се
възприеме тезата, че е налице неизпълнение на договора – виновно и
недобросъвестно, което да обуславя отговорност за възникнали вреди /загуби
и пропуснати ползи/ в патримониума на ищеца.
В депозираната писмена защита се цитират текстове, за
които се заявява, че са на т.6.2 и т. 8.3 от договора /относно отговорност при
неприемане на договореното и доставено количество ел.енергия и
прекратяване на договора на такова основание/. Тези текстове обаче не
съответстват на съдържанието на процесния договор – чл. 6 от договора е
относно изготвяне на прогнозни графици от търговеца, а чл. 8 касае обмен на
информация между страните и съдържа данни за лица за контакт, адреси и др.
подобни. Ето защо в тази част доводите на страната са ирелевантни към
спора.
С оглед посоченото съставът на ПАС намира разглеждания
иск за вреди по чл. 82 от ЗЗД за неоснователен. Същият е крайният извод и в
обжалваното решение, поради което като краен резултат същото следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на
разноски за настоящата инстанция. По представения списък на разноските се
претендират 3 966.71 лв. – заплатен адвокатски хонорар, като се представя
договор за правна защита, фактура и платежно нареждане, които писмени
6
доказателства удостоверяват действителното извършване на разноските.
Възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение е неоснователно. По правилото на чл. 7, ал.2, т.3 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималното дължимо възнаграждение съобразно предмета на жалбата е
3315.60 лв. Съгласно пар. 2а от ДР на същата наредба върху този размер се
дължи начисляване на ДДС, ако съответният адвокат е регистриран по ЗДДС.
В договора за правна помощ е уговорено възнаграждение
от 3 305.59 лв. без ДДС, или 3966 лв. с ДДС. Т.е. уговореното
възнаграждение не надвишава минимума по НМРАВ, при което няма
основание да се приеме, че същото е прекомерно.
Предвид посоченото съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 47/09.04.2020 г. по т. д. №
211/2018 г. на Окръжен съд – Хасково В ЧАСТТА МУ, с която се
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан евентуалния иск, предявен от
„Х. Г.“ ООД срещу „Б** Х.“ АД, за присъждане на сума в размер на 33 194.82
лв. – обезщетение за вреди поради неизпълнение на договор за
комбинирани услуги № *-**-***/******** г., ведно със законна лихва върху
сумата, считано от датата на исковата молба – 7.9.2018 г.
ОСЪЖДА „Х. Г.“ ООД ЕИК ********* да заплати на „Б**
Х.“ АД ЕИК ********* сумата 3 966.71 лв. – разноски за настоящата
въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7