№ 2828
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Димитров
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №
20211100111251 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 61, ал. 1, вр. с чл. 60, ал. 1 и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждането на Р. Н. Л. да заплати на П. И. К. суми, които ищецът е заплатил за личен
дълг на ответницата по две изпълнителни дела, образувани при ЧСИ М.П., рег. № 851 при
КЧСИ, както следва:
- 29 456,57 лв. - платена сума по изп. дело №760/2016 г., както и лихва за забава в
размер на 6414,99 лв., дължима за периода от 24.07.2019 г. до 14.09.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 14.09.2022 г.;
- 24 268,99 лв. - платена сума по изп. дело №212/2019 г., както и лихва за забава в
размер на 5285,25 лв., дължима за периода от 24.07.2019 г. до 14.09.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 14.09.2022 г.;
В исковата молба и уточнителни молби от 29.09.2021 г. и 01.04.2022 г. са изложени
твърдения, че съпругата на ищеца П. И. К. - П. Н. К.а, нейната сестра Р. Н. Л. и тяхната
майка - С.И.Й. са били осъдени в условията на разделност като ответници с решение от
08.08.2014 г. по гр.д. №10120/2013 г. по описа на СГС, 5 състав, влязло в законна сила на
17.09.2014 г., да заплатят на ищеца „Б.С.Б.“ АД сумата от 40 000 лева, частичен иск от 80
000 лв., представляваща задатък по развален предварителен договор за покупко-продажба
на 1/3 ид. ч. от недвижим имот. За остатъка от претендираната сума от 40 000 лв., заедно с
лихвите за забава, съсобствениците са били осъдени отново в условията на разделност.
За събиране на горепосочената сума от 80 000 лв. и натрупаните лихви кредиторът им
е бил образувал изпълнителни дела при ЧСИ М.П., peг. № 851 на КЧСИ. Твърди се, че за
непогасените задължения на длъжниците С.Й. и Р. Л., на 04.06.2019 г. от кантората на ЧСИ
М.П. ищеца и неговата съпруга П. Н. К.а са получили съобщение за насрочване на публична
продан върху недвижим имот, представляващ Апартамент №36 с идентификатор
68134.703.1325.1.36, находящ се в гр. София, ж.к. „Гео Милев“, ул. „*******“ *******, на
VII етаж, със застроена площ от 109,51 кв. м., който е съсобствен между двете дъщери и
майка им. Последното обстоятелство, по твърдения на ищеца, е накарало него и съпругата
му да направят всичко възможно, за да запазят горепосочения недвижимия имот, като на
05.07.2019 г. същите са сключили договор за банков кредит № Д2310028845 с „Общинска
банка“ АД за сумата от 92 000 лв., с част от която сума на 24.07.2019 г. ищецът П. К. е
заплатил по заведени срещу ответницата Р. Л. задълженията , съответно по изп. дело
1
№760/2016 г. - 29 456,57 лв. и по изп. дело №212/2019 г. – 24 268,99 лв., и двете по описа на
ЧСИ М.П., като това на Р. Л. възлиза общо на сумата от 53 816 лева. Твърди, че в резултат
на заплатените суми, които са били дължими от Р. Л. по двете изпълнителни производства,
имущественото състояние на ищеца е намалено със сумата от 53 816 лева, като намалението
се изразява в заплащането на същата сума по сметката на ЧСИ М.П. и прекратяването на
водените изпълнителни дела срещу Р. Л., а последната се е обогатила с тази сума за негова
сметка, който е погасил чужд дълг. Поддържа, че въпреки отправените многократни покани
до ответницата, и до момента тя не му е възстановила сумата от 53 816 лева, поради което
било налице правен интерес от предявяване на настоящата претенция. С уточнителни молби
от 29.09.2021 г. и 01.04.2022 г. ищецът е конкретизирал в горепосочените размери платените
суми поотделно по всяко от двете изпълнителни дела, както и акцесорната претенция за
мораторна лихва.
Ответницата Р. Н. Л. оспорва иска като неоснователен. Не се сочели конкретни факти
и обстоятелства за причините, поради които ищецът счита, че е налице неоснователно
обогатяване от страна на ответника, при положение че същият е заплатил суми доброволно
и съзнателно. Признава, че са налице влезли в сила решение от 08.08.2014 г., постановено
по гр.д. № 10120/2013 г., по описа на СГС, 5-ти състав и решение от 08.12.2017 г.,
постановено по гр.д. № 2222/2016 г., по описа на СГС, ГО, 3-ти състав, с които настоящата
ответница, нейната сестра П. К.а и тяхната майка С.Й. са осъдени солидарно да заплатят
сумата от 80 000 лева, както и лихви и разноски на „Б.С.Б.“ АД, както и че за дълга са
образувани две изпълнителни дела изп. д. № 20168510400760 и изп. дело № 20198510400212,
по описа на ЧСИ М.П., peг. № 851 на КЧСИ. Не оспорва, че П. К. има сключен граждански
брак с П. К.а, но твърди, че всички суми, заплатени от ищеца, са семейни средства и са
предназначени за погасяване на задължението и на П. К.а, като няма връзка между
представения договор за кредит и платените суми по изпълнителното дело. При условията
на евентуалност поддържа, че поради близките отношения с двамата съпрузи П. И. К. е
платил доброволно задължението на ответницата с дарствено намерение. Излага, че ищецът
не е задължено лице по вземането на „Б.С.Б.“ АД, нито е налице залог или ипотека на
собствена негова вещ, поради което той няма годно правно основание, за да изплати сумата
от 53 816 лв. по изпълнителното производство, а освен това е платил дълг на съпругата си
П. К.а, която е солидарно отговорна. Счита, че ако искът се квалифицира като такъв за
воденето на чужда работа без мандат, той би бил неоснователен в частта за връщане на
сумата, тъй като не е налице противопоставяне от страна на ответницата, а и ищецът бил
заплатил дълга с дарствено намерение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗЗД предвижда, че който предприеме управлението на
работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, длъжен е да се грижи за нея, докато
заинтересуваният може да я поеме. В чл. 61, ал. 1 ЗЗД са уредени задълженията на лицето, в
чиято полза е извършена работата (доминус), ако работата е била предприета уместно и е
била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни
задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните
задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с
лихвите от деня на изразходването им.
Фактическият състав на отговорността по чл. 61, ал. 1, вр. с чл. 60, ал. 1 ЗЗД
произтича от следните обстоятелства: поемане от ищеца и управление чужда работа без да е
бил натоварен за това; изпълнение на работата, която е била изцяло в интерес на
ответницата.
С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че ищецът е заплатил задължения по изп. дело №760/2016 г. в размер на 29
456,57 лв. и по изп. дело №212/2019 г. – в размер на 24 268,99 лв., и двете по описа на ЧСИ
М.П., както и че ответницата не се противопоставила на това плащане (с оглед изричното
изявление в отговора на исковата молба).
2
Безпротиворечиви са между страните и обстоятелствата, че Р. Л. и съпругата на
ищеца – П. К.а са сестри, а тяхна майка е С.И.Й..
В тежест на ищеца е да установи, че с платената сума е погасено задължението,
явяващо се частта от дълга, за който ответницата е била осъдена със съдебни решения по
гр.д. № 10120/2013 г., по описа на СГС, 5-ти състав и решение от 08.12.2017 г., постановено
по гр.д. № 2222/2016 г., по описа на СГС, ГО, 3-ти състав.
Според съдържанието на приложените към исковата молба и неоспорени платежни
нареждания от 24.07.2019 г. П. И. К. е наредил по сметка на ЧСИ М.П. сумата от 29 546,57
лв. с посочено основание „Задължение на Р. Л. по изп. дело 760/16 г.“ както и сумата от
24 268,99 лв. с основание „Задължение на Р. Л. изпъл. дело 212/19 г.“
Съгласно удостоверение с изх. №68101/22.12.2020 г. на ЧСИ М.П. (л. 62 от делото),
издадено по изп. дело 760/2016 г., задължението на Р. Н. Л. е изплатено, като на 24.07.2019
г. от длъжника е постъпила сума в размер на
29 546,57 лв.
Според удостоверение изх. №1860/13.01.2021 г., приложено на л. 22 от приетия като
доказателство препис от изп. дело №212/2019 г., задължението на Р. Н. Л. е изплатено, като
на 24.07.2019 г. от длъжника е постъпила сума в размер на 24 268,99 лв. Това изпълнително
дело е било образувано от „Б.С.Б.“ АД срещу ответницата и срещу С.И.Й..
Съдът намира, че с горепосочените два банкови превода, извършени от ищеца, са
погасени задълженията именно на ответницата по двете изпълнителни дела, тъй като
посочените в издадените от ЧСИ удостоверения суми, послужили за погасяване на дълга на
Р. Л., напълно съвпадат по размер със сумите в двете преводни нареждания, като датата на
превода и на извършените погашения е една и съща. Ответницата, нито твърди, нито
ангажира доказателства за друг начин или източник, чрез който да е погасила задълженията
си. Нещо повече, в писмената си защита заявява, че нито е искала, нито е имала намерение
да погаси дълга си, което също води до извод, че дългът не е погасен от нея или друго лице,
действало по нейно нареждане.
Необходимо е да се отбележи, че ангажираните по делото доказателства изключват с
двата превода да са погасени задължения на съпругата на ищеца – П. К.а или на С.И.Й..
Според издаденото удостоверение от 13.08.2020 г. по и. д. №760/2016 г. на ЧСИ М. П. (л.
60) дългът е бил в общ размер на 29 316,24 лв., а съгласно удостоверение изх.
№11094/08.03.2021 г. (л. 64 от делото), към този момент С.Й. дължи сума в общ размер от
30 151,54 лв. От удостоверение изх. №1860/13.01.2021 г., издадено по и. д. №212/2019 г. на
ЧСИ М. П. се установява, че задължението на С.Й. е било в размер на 26 184,77 лв.
Следователно, и по двете изпълнителни дела, съобразно отразеното в издадените от
ЧСИ и неоспорени от ответника удостоверения, към датата на погасяване на задълженията
на ответницата - 24.07.2019 г., задълженията на другия длъжник С.Й. не са били погасени,
което сочи, че наредените от ищеца суми не са послужи за погасяване дълга на последната.
Изключено е и процесните суми, преведени на 24.07.2019 г., да са били отнесени за
погасяване на дълг на П. Н. К.а, тъй като по и.д. №760/2016 г. задължението й е погасено
още към 04.07.2016 г., видно от приложеното удостоверение от ЧСИ (л. 55 от делото), а по
и.д. №212/2019 г. същата изобщо не е била длъжник.
Извод, че именно ищецът е погасил задълженията на ответницата по двете
изпълнителни дела следва и от безпротиворечивите показания на разпитаните по делото
трима свидетели, като изнесеното от тях се разминава единствено по отношение на
намерението, с което дългът е заплатен от П. К..
По повод наведеното като евентуално възражение в отговора на исковата молба, че
ищецът е наредил процесните суми с дарствено намерение по делото са събрани гласни
доказателства.
Свидетелят Д.Е.Л., съпруг на ответницата, сочи, че с нея са женени от 2000 г. Познава
П. К. от 90-те години на миналия век, като през годините са били в доста близки отношения.
Преди години Р. Л. била дарила яйцеклетка на сестра си П. К.а с цел да имат свое дете,
въпреки че манипулацията е била доста рискована. Семействата на двете сестри много са си
помагали, ответницата станала кръстница на П. К., и тя заедно със свидетеля били гаранти
3
при осиновяването на дете от ищцата и съпругата му. Знае, че двете сестри и майка им С.Й.
са били осъдени да заплатят парична сума на фирма „Билд Системс“ поради неизпълнение
на договорно задължение.
Известно му е, че ищецът е заплатил сумата в полза на Р. Л., като твърди, че през м.
юли 2019 г., при събирането на семействата в село Антон, П. К. е заявил, че иска да направи
това погасяване заради децата им и поради факта, че са роднини, като е казал, че не очаква
нищо в замяна. До този момент отношенията им са били добри, но впоследствие е било
образувано дело от страна на П. К.а срещу майка й за поставяне под запрещение, с което
ответницата не била съгласна и поради това през есента на 2020 г. възникнал конфликт.
Едва тогава ищецът си поискал парите обратно и завел дело. Не е запознат дали друг път П.
К. е проявял желание да заплаща дългове на съпругата му и преди да се заведе делото за
запрещение да е искал връщане на процесните суми. Към лятото на 2019 г. Р. Л. не е
работила, а свидетелят е работил във Великобритания.
Сочи, че в периода 2014 г. до м. октомври 2019 г. семейството на ответницата е
живеело във Великобритания, като през тези години не са комуникирали толкова често със
семейството на ищеца, а предимно по празниците, но двете сестри се чували много често.
Твърди, че след извършеното плащане на дълга многократно двете семейства са се
събирали.
Свидетелят Н.Д.Л., син на ответницата и племенник на ищеца, описва отношенията
между двете семейства като много близки, както и че те взаимно са си помагали. Разбрал е
за заведени съдебни дела срещу майка му и П. К.а за парични суми, когато вуйчо му П. К.
бил заявил, че ще заплати тези задължения без да иска парите да му бъдат върнати обратно.
Това се случило при събирането на двете семейства, на което присъствал баща му, в края на
м. юли 2019 г., непосредствено след завръщането на неговото семейство от Великобритания
със самолет.
Свидетелят П. Н. К.а, съпруга на ищеца и сестра на ответницата, заявява, че от 2016 г.
Р. Л. не живее в България, като предвид липсата на работа и доходи не е могла да изплати
дълга по образуваните изпълнителни дела. С цел да се предотврати провеждането на
принудително изпълнение спрямо имота обща собственост на двете сестри и майка им, П.
К. е изтеглил кредит, за да погаси дълга на ответницата. Към този момент в имота е живеела
майка й, като в него са щели да живея племенниците й, които тогава са били още малолетни.
Твърди, че след заминаването на сестра й за Англия е загубила контакт с нея и
неуспешно се е опитала да се свърже по повод образуваните изпълнителни дела. Р. Л. се
завърнала с децата си в България през 2019 г. и едва тогава двете сестри, заедно с тяхната
майка, са коментирали възможността ищецът да изтегли кредит, който тя е трябвало да
върне като започване да работи. През м. февруари 2020 г. са поискали от ответницата да
подпише договор, по силата на който признава, че дължи връщането на процесните суми, но
тя отказала и оттогава не поддържали никаква връзка.
Сочи, че е завела дело за поставяне на майка й под запрещение, а Р. Л. е била
съгласна, тъй като с него се е целяло да се „спаси“ въпросното жилище, като единственият
повод за настъпилия разрив в отношенията им е бил отказът сестра й да подпише документ,
с който признава дълга. Не знае съпругът й да е казвал на ответницата, че плаща
безвъзмездно дълга на последната, като твърди, че след погасяването на дълговете от страна
на ищеца, ответницата е следвало да му се издължи.
Относно твърденията на ответницата, че плащането е извършено изцяло с дарствено
намерение следва да се съобрази, че съгласно, чл. 225, ал. 1 ЗЗД с договора за дарение
дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Поради
безвъзмездния характер на този вид сделка винаги е необходимо и наличието на дарствено
намерение, което се явява едновременно основание и мотив. Когато дареното имущество са
сума пари (включително, когато сумата е дарена чрез директно заплащане дълг на
надарения), не е необходима писмена форма за действителността на този договор, а е
достатъчно тяхното предаване (арг. от 225, ал. 2 ЗЗД). С оглед съществуващите в
българското общество традиционно силно близки отношения между сестри или братя, то и
поначало не е житейски нелогично съпругът на едната сестра да надари другата,
4
респективно в случая ищецът да плати дълг на ответницата, но дарственото намерение не се
презюмира, а трябва да се изведе еднозначно от установените по делото факти. В тежест на
ответницата, при условията на пълно и главно доказване, е да установи, че процесните суми
са й дарени. С оглед твърденията на страните и събраните по делото доказателства обаче в
конкретния случай съдът не приема, че въпросните два банкови превода са били извършени
безвъзмездно.
Показанията на двете групи свидетели са противоречиви относно наличие на
постигнато съгласие П. К. да плати дълга на Р. Л. безвъзмездно, а преценени по чл. 172 ГПК,
те сочат на пряка заинтересованост и на двете групи свидетели – първите двама са съпруг и
син на ответницата, а третият свидетел е съпругата на ищеца. Единствено безпротиворечиви
са показанията им относно факта на погасяването на дълга на Р. Л. от ищеца и че целта е
била да се предотврати продажбата на имот, обща собственост на двете сестри, в който е
живяла тяхната майка, което кореспондира и с твърденията в исковата и уточнителни
молби. Съдът не кредитира показанията на ответниковите свидетели и предвид
обстоятелството, че Д.Е.Л., твърди, че П. К. е казал пред тях, че поема да плати
безвъзмездно дълга на ответницата при семейното им събиране на вилата в с. Антон през м.
юли 2019 г.. Към този момент обаче той не се е намирал на територията на Република
България, като изводът следва от приетата като доказателство справка от ГД „Гранична
полиция“ на МВР (л. 92 от делото), че Д.Е.Л. за периода 01.05.2019 г. - 31.08.2019 г. е влязъл
през Аерогара София на 17.08.2019 г. и е излязъл от страната на 25.08.2019 г., т.е.
разколебани са показанията му. Както е отразено и в справката, възможно е тя да не съдържа
изчерпателна информация за лицето, но анализът на показанията на свидетелят сочат, че той
заявява, че се е върнал в България за две-три седмици лятото на 2019 г. само веднъж, поради
което няма основание да се приеме, че през същото лято, освен отразеното в справка
преминаване през Аерогара София, той да е влизал в страната през м. юли същата година.
Последното обстоятелство внася съмнение и в показанията на сина му относно наличие на
изразено дарствено намерение пред него и баща му от страна ищеца, тъй като свидетелят
твърди, че това се е случило на същата тази среща в с. Антон, през м. юли 2019 г., на която е
присъствал и Димитриос Лазаридис, а както се посочи, данните по делото сочат обратното.
Следва да се отбележи, че не се събраха доказателства семейството на ищеца да е в
такова благоприятно финансово състояние, позволяващо му безвъзмездно да плати една
значителна за българските стандарти на живот сума от 53 816 лв. Това се потвърждава и от
представения към исковата договор за кредит, сключен на 05.07.2019 г. от П. и П. К.и с
„Общинска банка“ АД, по силата на който им е отпусната сумата от 92 000 лв. Макар
договорът да не установява пряко твърденията на ищеца, че с предоставения заем е погасил
дълга на ответницата, документът ясно индикира, че семейство К.и не са разполагали с
налични парични средства, за да извършат въпросните преводи от 24.07.2019 г. и е житейски
нелогично да поемат безвъзмездно такова сериозно финансово бреме единствено от
благодарност, че в един значително предходен момент семейството на ответницата е
съдействало да си осиновят дете. Заявеното от свидетеля П. К.а, че не е могла да осъществи
контакт със сестра си по повод водените две изпълнителни дела, в съвкупност с
обстоятелството, че ответницата пребивава постоянно със семейството си в Англия в едни
продължителен период (от 2014 г.), разколебават изнесеното от съпруга и сина на Р. Л., че
двете семейства са били в толкова близки отношения, предполагащи заплащането на дълга с
дарствено намерение.
Доколкото ответницата не ангажира доказателства, които еднозначно и безсъмнено да
установяват факти, сочещи, че ищецът е извършил безвъзмездно двата превода, то и
възражението й, че сумите са заплатени като дарения към нея и не дължи връщането им,
остават недоказани.
Тъй като по делото не се установява безпротиворечиво конкретно договорно
основание, което да обосновава плащането на задължението на Р. Л. по двете изпълнителни
дела, а от друга страна, се доказа, че ищецът е изпълнил чуждо задължение със знание за
това, но без да е бил изрично натоварен, то и възникналите между страните отношения
5
следва да се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощие. В случая
приложима е хипотезата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД, тъй като сумата е била заплатена в интерес и
без противопоставянето на ответницата, в който смисъл са показанията и на тримата
свидетели – всички те сочат, че дългът е бил погасен от ищеца, без никой от тях да изнася
данни, че ответницата се е противопоставила на това (противоречието между техните
показания съществува относно наличие на дарствено намерение). Не може да бъде
споделено становището в писмените бележки на ответницата, че плащанията са били
извършени не в неин интерес, а в личен интерес на ищеца заради съпругата му, както и че Р.
Л., нито е искала, нито е имала намерение да плати сумата. Правен интерес ищецът не се
установява да е имал от извършеното плащане, тъй като провеждането на принудително
изпълнение не би засегнало пряко неговата правна сфера, включително и тази на съпругата
му, чийто задължения са били вече изплатени. Извършеното погасяване на дълга, освен че е
освободило ответницата от задължението към дружеството – кредитор, е предотвратило
насочването на изпълнение към частта от жилището, притежавана от длъжника. Това
обстоятелство ясно сочи, че работата е била предприета уместно и в полза на Р. Л., и тъй
като ищецът е предприел действия по погасяване на дълга без изрично да е бил натоварен за
това, приложение намира правилото на чл. 61, ал. 1 от ЗЗД. Предвид това ответницата дължи
връщане на платените в нейна полза от П. К. суми в установените размери - 29 456,57 лв. и
24 268,99 лв.
По отношение на акцесорните претенции за лихви върху двете главнични вземания
следва да се съобрази, че задължението на ответницата произтича от правоотношение с
извъндоговорен източник, не възниква в резултат на съгласуване на волите на правните
субекти, и страните не са определили предварително срок за изпълнение. Предвид това,(
приложение следва да намери правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД - когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая
липсват доказателства за отправена от ищеца покана, обстоятелство, което той изрично
признава и с уточнителната молба от 01.04.2022 г. Ето защо ответницата се счита за
поканена и изпада в забава от датата на връчване на исковата молба – 25.11.2021 г., откогато
дължи лихва.
Горните съображения водят до извод, че претенциите за лихви върху главницата от
29 456,57 лв., в размер на 6414,99 лв. и дължима за периода от 24.07.2019 г. до 14.09.2022 г.,
както и върху главницата от 24 268,99 лв., в размер на 5285,25 лв. и дължима за периода от
24.07.2019 г. до 14.09.2022 г., са неоснователни. С оглед приетия начален момент на
забавата, неоснователна е и претенцията за законната лихва, дължима от датата на
депозиране на исковата молба - 14.09.2022 г. до деня, предхождащ връчването на препис от
исковата молба – 24.11.2021 г.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата следва да заплати съдебни разноски на
ищеца в общ размер на 3380,77 лв., от които 1231,75 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение и 2149,02 лв. – държавна такса.
На ответницата, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени
направените разноски за адвокатско възнаграждение от 445,79 лв.. Съдът намира за
основателно възражението на ищеца за прекомерност на заплатения размер от 4000 лв., тъй
като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което същото следва да
бъде определено в минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ, равняващ се на 2492,77
лв. и от него да се присъди сумата от 445,79 лв. съобразно отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Н. Л. с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ул. „*******“ № *******,
да заплати на П. И. К. с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ж.к. „*******, на основание чл.
61, ал. 1, вр. с чл. 60, ал. 1 ЗЗД суми, които ищецът е заплатил за личен дълг на ответницата
по две изпълнителни дела, образувани при ЧСИ М.П., рег. № 851 при КЧСИ, както следва:
29 456,57 лв. - платена сума по изп. дело №760/2016 г. и 24 268,99 лв. - платена сума по изп.
дело №212/2019 г., ведно със законната лихва върху всяко от двете вземания, считано от
25.11.2021 г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за лихва за забава в
размер на 6414,99 лв., дължима за периода от 24.07.2019 г. до 14.09.2022 г. и за законната
лихва от 14.09.2022 г. до 24.11.2021 г., начислени върху главницата от 29 456,57 лв., както и
ОТХВЪРЛЯ исковете за лихва за забава в размер на 5285,25 лв., дължима за периода от
24.07.2019 г. до 14.09.2022 г., и за законната лихва от 14.09.2022 г. до 24.11.2021 г.,
начислени върху главницата от 24 268,99 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. Н. Л. с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ул. „*******“ № *******,
да заплати на П. И. К. с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ж.к. „*******, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, съдебни разноски в размер на 3380,77 лв.
ОСЪЖДА П. И. К. с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ж.к. „*******, да заплати
на Р. Н. Л. с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ул. „*******“ № *******, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, съдебни разноски в размер на 445,79 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7