№ 3653
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110160047 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявен е от иск с правна квалификация чл. 422 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр.
чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. 99 ЗЗД за признаване за
установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество суми,
представляващи главница и лихви по договор за потребителски кредит 779904,
сключен с /фирма/, прехвърлени с договор за цесия на ищцовото дружество, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№ 29556/2021 г. на Софийски районен съд, 124 състав.
В исковата молба се твърди, че между /фирма/ и ответника на 13.12.2016 г. е
сключен договор, по силата на който /фирма/ е предоставило паричен заем в размер
на 1000 лева, който ответникът се задължил да върне, ведно с уговорената
възнаградителна лихва на 13 равни погасителни вноски от по 96,67 лева в срок до
20.01.2018 г. Ответната страна не е изпълнила задълженията си за връщането му. С
договор за цесия вземането е прехвърлено на ищеца. Претендират се разноски по
делото.
Ответната страна оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че
не е уведомен надлежно за извършената цесия. Оспорва съдържанието на
уведомлението за цесия. Сочи, че цесията не индивидуализира прехвърленото
вземане. Твърди, че уговорката за лихва по договора за кредит е нищожна поради
1
противоречието с добрите нрави и нарушение на изискванията на чл. 11, т.9 и 10
ЗПК. Навежда твърдения за изтекла погасителна давност.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
В настоящия случай, по реда на чл. 410 и сл. ГПК, срещу ответника в полза
на ищеца е издадена заповед за изпълнение за негови задължения по договор за
паричен заем.
Основателната на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно
основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр.
чл. 99 ЗЗД е обусловена от установяването при условията на пълно и главно
доказване от страна на ищеца на следните правопораждащи факти: 1) наличие на
валидно сключен между страните по делото договор за потребителски кредит по
реда на чл.6 ЗПФУР; 2) усвояване на сумата от страна на ответника; 3)
изискуемост на вземането и размер на същото.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между
/фирма/ и ответника на 13.12.2016 г. е сключен договор, по силата на който /фирма/
е предоставило паричен заем в размер на 1000 лева, който ответникът се задължил
да върне, ведно с уговорената възнаградителна лихва на 13 равни погасителни
вноски от по 96,67 лева в срок до 20.01.2018 г.
Установено е по делото, че сумата е предоставена на ответника, а
доказателства за изпълнение на задълженията му за плащане не са представени.
Независимо от това обаче, предявените искове са частично неоснователни,
предвид основателното възражение за погасявана на част от задълженията по
давност. В настоящия случай, приложим за процесните вземания е 5-годишният
давностен срок по отношение на главницата и 3-годишният давностен срок по
отношение на лихвите. С оглед задължителната практика на ВКС / ТР по т.д.№3 от
2023г. на ОСГТК/ при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от
главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД
от момента на изискуемостта на съответната вноска. Предвид това, погасени по
давност са вземанията по договора, които са станали изискуеми три години преди
датата подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, т.е станалите изискуеми преди
19.01.2018г. по отношение на главницана и преди 19.01.2020 г. по отношение на
лихвите. Предвид това непогасена по давност се явява само последната
погасителна вноска по кредита с падеж 20.01.2018г. в размер на 96.67 лева, в който
2
размер искът за главница е основателен и следва да бъде уважен. Други суми по
договора не се дължат.
Предвид това и доколкото претенцията за лихва е неоснователна като погасена
по давност, съдът не следва да обсъжда наведените в отговора твърдения за
нищожност на клаузите в договора относно нейното определяне.
Ответникът дължи и законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане, което е постановено с
издадената заповед за изпълнение.
При този изход на делото в тежест на ответника следва да се възложат
сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото производства при
юрисконсултско възнаграждение в минималните размери по чл.25 и чл.26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, в част, съответна на уважената част
от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че М. И. К. с
ЕГН: ********** и адрес: /адрес/, дължи на /фирма/ с ЕИК: ********** и адрес:
/адрес/, сумата от 96.67 лева - главница по Договор за кредит № 779904 от
23.12.2016 г., ведно със законна лихва от 19.01.2023г. до изплащане на вземането,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3007/2023.
на СРС, 124 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница до пълния предявен
размер, а претенциите за лихва – изцяло.
ОСЪЖДА М. И. К. с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/, да заплати на
/фирма/ с ЕИК: ********** и адрес: /адрес/, сумата от 4.52 лева – разноски в
заповедното и 24.93 лева – разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3