РЕШЕНИЕ
№…
гр. Ловеч, 24.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ
административен състав, в открито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа
докладваното от съдия Любомира Кръстева адм.дело №141 по описа за 2021 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 186, ал. 4 от ЗДДС във вр. с чл. 145 от АПК.
Административното дело е
образувано по жалба с вх.№ 1476/28.04.2021 г. подадена от ЕТ „Любка Иванова“
ЕИК *********, с.Балабанско общ.Троян, срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 11041 от 16.03.2021 г. издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция ОД, Главна
дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП.
С обжалваната заповед е наложена
принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – „магазин
за цветя“, находящ се в гр. Троян, ул. „Раковски“ №1, стопанисван и
експлоатиран от жалбоподателката, и забрана за достъп до него за срок от 14
/четиринадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ от Закона за
данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/.
Жалбоподателят,
редовно призован, в открито съдебно заседание се представлява от адв. С..
Поддържа жалбата и претендира деловодни разноски.
Ответникът,
редовно призован, се представлява от ю.к. С.. Поддържа становище за
неоснователност на жалбата. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в
срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
Твърденията в жалбата
са, че процесната заповед е незаконосъобразна.
Аргументите са, че в
деня на проверката 08.03.2021 г. от фискалното устройство е разпечатан дневен
финансов отчет и КЛЕН в 16 ч. и 33 мин., по-малко от минута след последната
регистрирана продажба в обекта, извършена в 16 ч. 32 мин. и 42 сек. В ЗНПАМ се
сочи, че непосредствено преди разпечатването на КЛЕН и ДФО е извършена контролна
покупка на стойност 20 лв., а разликата с касовата наличност, която е
установена при проверката, е само 3,80 лв. Твърди се, че реално няма доказано
извършване на контролна покупка на стойност 20 лв., за която не е издадена
касова бележка от ФУ в обекта – няма такава разлика в касовата наличност и времето от 18 секунди не е
достатъчно за извършване на покупка, заплащане, легитимиране на служителите и
разпечатване на ДФО и КЛЕН. На следващо място се твърди, че срокът от 14 дни на
наложената ПАМ не е съобразен с тежестта на нарушението и не са изложени мотиви
от органа защо е определена такава продължителност на мярката.
Моли се съда да
отмени заповедта за налагане на ПАМ като незаконосъобразна и да присъди
сторените разноски.
Ответната страна -
Началник отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново, при Главна
Дирекция "Фискален Контрол", при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата, счита същата за неоснователна. Подробни
съображения са изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, на жалбата, събраните доказателства
по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице - адресат на акта, за който същия е неблагоприятен, в рамките
на законоустановения 14 - дневен срок пред компетентния съд, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваната заповед
ответникът е приложил спрямо ЕТ „Любка Иванова“ ЕИК *********, с.Балабанско
общ.Троян, принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване на търговски
обект“ „магазин
за цветя“, находящ се в гр. Троян, ул. „Раковски“ №1, стопанисван и
експлоатиран от жалбоподателката, и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/
дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ от Закона за данък върху
добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Основанието за налагане на ПАМ са
установените обстоятелства при проверка, извършена на дата 08.03.2021 г. от
служители на ГДФК при ЦУ на НАП.
В съставения при проверката ПИП
№0448741 и Опис на паричните средства в касата към него е посочено, че е
извършена контролна покупка на стойност 20 лв., след което са разпечатани ДФО и
КЛЕН.
Представените по делото копия от ДФО
и КЛЕН са напълно нечетливи. Съдът изиска за констатация оригиналните
разпечатки, които също се установи, че са трудни за разчитане, като в частта,
отразяваща регистрираните продажби непосредствено преди проверката, съдът
установи, че в 16:32:42 ч. е регистрирана продажба на стойност 4,80 лв., а ДФО
е разпечатан в 16:33 ч. Т.е. между последната регистрирана продажба и
разпечатването на ДФО за целите на проверката са изминали само 18 секунди.
Установената разлика в сумите между данните по ДФО и КЛЕН и касовата наличност
е 3,80 лв., а не 20 лв.
По делото е разпитан свидетел,
служител на търговеца. От показанията се установява, че служителката е
присъствала от началото на проверката, но в нейно присъствие не е извършвана контролна
покупка от служителите преди проверката.
Няма представени безспорни
доказателства по делото за извършена продажба при проверката на стойност 20 лв.,
за която да не е издаден фискален бон.
Установена е разлика в касовата
наличност в размер на 3,80 лв., но няма доказателства на какво се дължи тази
разлика – неотчетени продажби или неотразено служебно въвеждане на пари в
касата. В ЗНПАМ основанието за налагане на мярката, посочено от органа, е
неспазването на реда за издаване на документ за продажба, а разликата в
касовата наличност е посочена като утежняващо обстоятелство.
Чл. 186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС
предвижда налагане на ПАМ на лице, което не издаде съответен документ за
продажба по чл. 118.
Задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален
бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ, който касов бон следва да има задължителни
реквизити, предвид записаното в чл. 26,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
След анализ на всички данни по
делото, съдът счита, че в конкретния случай при проверката на 08.03.2021 г. не
е доказано извършването на продажба на стойност 20 лв. във времето от 16:32:42
ч. до 16:33 ч., която е заплатена на търговеца, но не е издадена касова бележка.
За време от 18 секунди след предходната продажба е фактически невъзможно да се
осъществи продажба за 20 лв., да се извърши плащане, след това служителите на
НАП да се легитимират и да изискат разпечатване на ДФО и КЛЕН от същото ФУ и в
същия отрязък от време от 18 секунди те да бъдат и разпечатани.
С оглед изложеното съдът намира
за недоказани констатациите в оспорената ЗНПАМ, че е налице нарушение на
задължението по чл. 118 от ЗДДС от страна на търговеца, което да е основание за
налагане на ПАМ по чл. 186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС.
Посоченото като утежняващо
обстоятелство, че не е спазен редът за регистриране на всяка промяна в касовата
наличност, съгласно изискването на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не
попада сред хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС за налагане на ПАМ.
При тези обстоятелства,
неоправдано е налагането на процесната ПАМ и то за 14-дневен срок.
Съдът счита, че е налице незаконосъобразност
на наложената ПАМ, поради липса на материално-правни предпоставки за
прилагането ѝ, което е основание за нейната отмяна.
Съдът, след анализ на събраните
по делото доказателства, счита, че е безспорно установено, че наложената ПАМ
противоречи на закона. По изложените съображения и при установено отменително
основание по чл. 146, т. 4 АПК оспорената заповед следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
При този изход на спора искането
на оспорващия за присъждане на разноски на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва
да бъде уважено в размер на 650, 00 (шестстотин и петдесет) лева за внесена държавна
такса и възнаграждение за адвокат.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК,
Ловешки административен съд, шести административен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 11041 от 16.03.2021 г.
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция ОД,
Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите да заплати на ЕТ „Любка Иванова“ ЕИК *********, с.Балабанско
общ.Троян, направените по делото разноски в размер на 650 (шестстотин и петдесет)
лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез АдмСЛ пред
Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: