Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 05.10.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на седми юли две хиляди и двадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на
секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 394
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 1144 от 21.04.2020 г. на директора на Областна
дирекция по безопасност на храните гр.Ловеч са наложени на „М. М.” ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ****************, ЕИК ********,
представлявано от В.Ц.М., административни наказания на основание чл.437, ал.2,
във връзка с ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност – имуществена
санкция в размер на 500 лева и на основание чл.471а, ал.2, във връзка с ал.1 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност – имуществена санкция в размер на 500
лева, за нарушения на чл.58, ал.1 и чл.58, ал.2 от ЗВМД.
Недоволни от постановлението останали от дружеството, които чрез управителя
В.М. са го обжалвали, като незаконосъобразно и молят да бъде отменено изцяло. В
жалбата се изтъква, че намерения в обекта суджук е в пренебрежимо малко
количество и е бил доставен само час преди проверката, както и че е бил оставен
на консигнация и плащане три дена, след като фирмата производител представи
фактура и документ за произход. Сочи, че това е масова практика в магазинната
мрежа, тъй като може стоката да не бъде продадена, като на практика до
проверката не е било продадено никакво количество от суджука. Твърди се в
жалбата, че установеното количество суджук е бил върнат на производителя до
издаването на документ за произход.
По-нататък в жалбата се акцентира на обстоятелството, че в доклада на
представителя на Агенцията по храните е допусната съществена неточност относно
наименованието на намерения суджук. Веднъж е бил описан като „селски суджук“, а
на друго място в доклада като „домашен суджук“. Изтъква, че това обстоятелство
поражда съмнения за качеството на извършената проверка и че по този начин е бил
създаден документ с невярно съдържание. Сочи, че съставения АУАН също съдържа
грешки, поправки и невярна информация. Като такива сочи грешното изписване на
името на дружеството. Твърди, че разписката за получаване на акта не е била
попълнена от управителя на дружеството и е с подправена дата. Оспорва
наказателното постановление и по отношение на това, че не е било надлежно
връчено на управителя на дружеството. Сочи, че препоръчаното писмо е предадено
на лице, което не е било оторизирано за подобни дейности.
Жалбоподателят счита и че нарушението е маловажно по смисъла на чл.28,
б.„а„ от ЗАНН.
В съдебно заседание, редовно призовано, дружеството се представлява от
управителя В.М., който поддържа жалбата с наведените в нея доводи и пледира за
отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно издадено и в
двете му части. Представя писмени бележки, в които освен изложените в жалбата
аргументи изтъква и че между изготвения за проверката доклад и дадените в съда
показания от актосъставителя П. са налице съществени
разминавания относно обстоятелството какво е пишело на етикета на намерената в
обекта стока. Сочи и че в доклада от проверката е описано като констатирано
едно нарушение, а в последствие в акта и издаденото НП са били изведени две, за
да бъдат наложени две санкции от по 500 лева.
Въззиваемата страна, редовно
призовани, се представляват от гл.юрисконсулт М.С.. Същата оспорва възраженията
на жалбоподателя изтъквайки доводи в тази насока и пледира наказателното
постановление да бъде потвърдено. Изтъква, че жалбоподателят не се е явил на
посочения ден, поради което актът е бил съставен в негово отсъствие, а в
последствие връчен по реда на ЗАНН, чрез органите на МВР и така е бил получен
от дружеството. Представила е писмени бележки, в които подробно е развила
тезата си за законосъобразност на издаденото НП и оспорва възраженията на
жалбоподателя. Изтъква, че както в АУАН, така и в НП изпълнителните деяния на
нарушенията са били индивидуализирани в достатъчна степен, за да може
нарушителят да разбере в какво е обвинен и по този начин правото му на защита
не е било нарушено. Сочи, че са били спазени процесуалните срокове по чл.34 от ЗАНН, а АУАН и НП съдържат всичките изискуеми от закона реквизити. Отбелязва
факта, че по време на проверката и при установяването на нарушенията е нямало свидетели,
поради което актът е бил съставен в присъствието на други двама, като това
изрично е било отбелязано в него.
Алтернативно излага, че дори и да са били допуснати нередовности
в акта, то следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите П.П.П. и М. М. Б., както и от изложеното
в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
„М. М.” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ****************,
ЕИК ********, представлявано от В.Ц.М., стопанисвало търговски обект – смесен
магазин, намиращ се в гр.Ловеч, ул.”Р. К.” № 2. Същият бил предназначен за
търговия с хранителни и нехранителни стоки, съгласно удостоверение за
регистрация № 2328/13.07.2012 г. /л.29/.
На 21.11.2019 г. била извършена планова инспекция в смесения
магазин, стопанисван от дружеството.
Проверката извършил свидетелят П.П. - главен
инспектор в отдел „КХ" при ОДБХ Ловеч. При проверката
свидетелят П. установил, че в магазина хигиената е добра, както и че се предлага за продажба „домашен суджук“ в наличност от 5 броя вакуумни опаковки,
с общо тегло от 1 930 грама. На този артикул нямало поставена идентификационна маркировка и липсвала
информация за производител и регистреционен номер на предприятието производител на суджука.
Резултатите от проверката служителят на ОДБХ Ловеч оформил
в доклад /л.15-16/, като препис от него бил връчен на присъствалата на проверката служителка в магазина Л..
В доклада свидетелят П. отразил и че ще бъде издаден
акт за нарушение.
На 26.11.2019 г., на адреса на управление на дружеството „М. М.“ ЕООД, представлявано
от В.М. била изпратена покана
изх.№ 2973/26.11.2019 г. /л.20/ за съставяне на АУАН, в която се сочело, че следва да се яви в сградата на ОБДХ Ловеч на
03.12.2019 г. за съставяне, предевяване
и връчване на АУАН. Видно от известие за доставяне /л.19/ поканата била получена на адреса
от лице с фамилията А..
Тъй като
на указаната в поканата
дата не се явил управителя или упълномощено от него
лице, в негово отсъствие свидетелят П.П. съставил на „М. М.“
ЕООД АУАН № 295/03.12.2019 г. /л.12-13/. Като свидетели при съставянето
на акта били посочени и се
подписали свидетелката М.Б. и С. К..
В акта свидетелят П. описал констатираното от проверката на 21.11.2019 г. и приел, че в смесения
магазин на дружеството в гр.Ловеч, ул.„Р. К.“ № * е
било установено пускане на пазара на продукт „Домашен суджук“ в количество от 5
вакуумни опаковки с тегло от 1,930 грама, без поставена идентификационна
маркировка , както и че продукта е бил доставен в обекта без търговски документ
за произход. Актосъставителят квалифицирал тези обстоятелства
като нарушения на разпоредбата на чл.58, ал.1 и ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност и че нарушенията са извършени за първи път.
Актът бил изпратен за връчване чрез органите на РУ на МВР Ловеч /л.21/ и
видно от разписката на л.13 и докладна записка на л.11 от делото е бил връчен на
03.01.2020 г. лично срещу подпис на управителя В.М..
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от дружеството да са
представили писмено възражение срещу така съставения им АУАН.
Въз основа на акта за нарушение, на 21.04.2019 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление № 1144, като отразената в акта фактическа обстановка била
пресъздадена и в него. Наказващият орган също приел, че от дружеството са нарушили
разпоредбите на чл.58, ал.1 и чл.58, ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност и за тези нарушения наложил на дружеството предвидените в действащите
към този момент редакции на разпоредбите на чл.437, ал.2, във връзка с ал.1 от
ЗВМД (отм. – ДВ, бр.51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.) и чл.471а, ал.2,
във връзка с ал.1 от ЗВМД (изм. – ДВ, бр.51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020
г.) имуществени санкции, всяка в размер от по 500 лева.
Видно от обратна разписка на л.14 от делото, постановлението е било
получено на 28.04.2020 година.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът
прие следното :
От цитираната по-горе обратна разписка се установява, че издаденото срещу „М. М.“ ЕООД наказателното постановление е било получена
на адреса по седалището и управлението на дружеството, но не от управителя, а
от лице с фамилията „М.“, за което не е ясно в какви отношения се намира.
Получено е на 28.04.2020 г., като при това положение 7-дневният срок за
обжалването му е изтекъл с изтичането на деня 05.05.2020
година. Видно от входящият номер на ОДБХ Ловеч върху жалбата /л.3/, същата е
била подадена на 07.05.2020 г., т.е. след изтичането на срока, като липсват
данни жалбата да е била изпратена по пощата или по куриер. Тъй като обаче не е
ясно какво отношение има към дружеството лицето получило наказателното
постановление и подписало обратната разписка, и съответно кога постановлението
е достигнало до знанието на законния представител на дружеството, в случая
управителят В.М., то съдът приема в полза на жалбоподателя, че жалбата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Подадена е също така и от надлежна
страна (управителят на санкционираното дружество), поради което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган и въз
основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице,
съгласно разпоредбата на чл.472, ал.1 и ал.2 от ЗВМД и заповед № ОСПД – 618/30.07.2012
г. /л.30/.
По отношение на законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, от правна страна съдът установи следното:
При така установената фактическа обстановка и при цялостната проверка на
обосноваността и законността на обжалваното наказателно постановление съдът
намира, че от процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП
са законосъобразни – съставени са в законоустановените
срокове и притежават изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл.42 и
чл.57, ал.1 от ЗАНН, поради което не могат да бъдат споделени наведените с
жалбата и писмените бележки от жалбоподателя възражения в този смисъл.
Не е съществено нарушение на процесуалните правила ненадлежното връчване на
наказателното постановление на управителя на дружеството, което нарушение да
води до цялостната му отмяна. По начало доктрината и съдебната практика
приемат, че ако по делото действително няма данни постановлението да е било
връчено на нарушителя, то съдът следва да даде възможност на санкционираното
лице да се запознае с материалите по преписката и при необходимост – да отложи
разглеждането на делото за следващо заседание, но не и да отмени изцяло
санкционният акт. В случая, издаденото срещу „М. М.“ ЕООД
наказателно постановление явно е достигнало до управителя на дружеството, след
като той, макар и малко след изтичането на срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН го е
обжалвал (относно срока вж. по-горе изложените съображения по допустимостта на
жалбата). Имал е възможността, както е и сторил, да изложи в
жалбата, а в последствие и в хода на делото възраженията и аргументите си срещу
вменените на дружеството нарушения така, че правото му на защита не е било
накърнено, нито пък е било преклудирано някое от
правата, които има като страна в административнонаказателното
производство.
Категорично не могат да бъдат кредитирани и възраженията, че допуснатите
несъответствия и разминавания в съставения АУАН на наименованието на фирмата на
дружеството, както и начина на връчването му го характеризират като документ с
невярно съдържание. Действително, в обстоятелствената част на АУАН, при
посочване на обстоятелството чия собственост и кой стопанисва проверения обект
– хранителен магазин, е изписано „М. Е.“ ЕООД. Ясно е, че се касае за
техническа грешка при изписването наименованието на фирмата от актосъставителя. Но да се твърди, че това характеризира
акта като документ с невярно съдържание е крайно несъстоятелна теза.
Най-малкото, липсват каквито и да било данни и дори индиции,
че това неправилно изписване е направено умишлено и преднамерено от актосъставителя, и че действията му по съставяне на акта, а
преди това и при извършване на проверката са били ръководени от съображения
излизащи извън рамките на чисто служебните му задължения. Това погрешно
изписване на наименованието на дружеството в обстоятелствената част на
съставения АУАН по никакъв начин не се е отразило на законосъобразността на
издаденото въз основа на него НП, в частност на преценката на наказващия орган
чия административнонаказателна отговорност е следвало
да бъде ангажирана за установените нарушения. Навсякъде в наказателното
постановление наименованието на дружеството е коректно изписано, по същият
начин то е отразено и в адресната част на съставения АУАН, където дружеството
по достатъчно ясен и не будещ съмнение начин е индивидуализирано с точното му
наименование, ЕИК и данни за представляващия го. Обсъжданият проблем
представлява класически случай на визираната в чл.53, ал.2 от ЗАНН хипотеза,
при която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност
в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението и
самоличността на нарушителя.
Не може да бъде споделено и твърдението, че разписката за получаване на
акта е подправена и не е получена от управителя на дружеството. Актът е бил
изпратен за връчване чрез органите на РУ на МВР Ловеч /писмо л.21/ и видно от
докладната записка на мл.полицейски инспектор В.Николов /л.11/ е бил връчен
лично на управителя В.М.. Същият се е разписал и на разписката за връчването
му, която е част от стандартната бланка на която акта е изписан /л.13/, като е
отбелязана датата на връчването – 03.01.2020 година. В хода на съдебното
следствие по делото жалбоподателят не е оспорил автентичността на така
положения подпис, нито пък тази на подписа в акта срещу „нарушител“. Видимо
поправка върху разписката личи единствено в края на изречението „…получих
препис от акт за установяване на административно нарушение № 0000295 от
03.12.2019 г.“, като поправка личи в изписаните с химикал цифри „12“ и „19“.
Логиката обаче сочи, че това не е направено умишлено, тъй като датите за дните,
когато е бил съставен акта и съответно подписан съвпадат като цифри – 03 ден от
месеца, но съставянето е било през месец декември 2019 г. (12-ти месец), а
връчването и подписването през месец януари (01-ви месец, като номерация) 2020
година. Явно е, че служителят, който е връчвал акта погрешно първоначално е
изписал датата на връчване (03.01.2020 г.) като датата на съставяне на акта
(03.12.2019 г.), което е наложило корекция на месеца и годината от датата в
разписката. В никакъв случай обаче тази корекция в датата не опорочава
автентичността на съставения АУАН, нито пък създава неяснота относно момента и
начина на връчването му. Още по-малко
пък е нарушение и то такова, което да опорочава процедурата по санкциониране на
нарушенията до степен, че да е основание за отмяна на наказателното
постановление на формално основание.
На следващо място – не може да бъде кредитирано и възражението за това, че
в доклада от проверката е описано констатирането на едно нарушение, а в
последствие в АУАН и НП са изведени две такива. Писменият доклад от проверката
е само едно доказателство за факти и обстоятелства установени при провеждането
ѝ, но не е единственото такова. Относно констатираното при проверката,
като доказателства следва да се ценят и гласните такива, в случая показанията
на свидетеля П.П. като очевидец и тези на М.Б., в
качеството ѝ на свидетел при съставянето на акта. Съгласно разпоредбата
на чл.36, ал.1 от ЗАНН административнонаказателното
производство се образува със съставянето на АУАН. За законосъобразното
започване на административнонаказателното
производство законът не изисква съставянето на АУАН да се предхожда от
съставянето на някакъв друг документ, например доклад, констативен протокол и
др. подобни. Такова изискване законът не поставя спрямо актосъставителя
и наказващия орган. По какъв начин и с какви доказателствени средства ще закрепят,
обективират и съответно докажат установените и
твърдени в АУАН и НП обстоятелства е въпрос на тяхна свободна преценка и до
голяма степен и на вътрешноведомствена организация. В този смисъл фактът, че в
доклада от извършената инспекция са били посочени обстоятелства касаещи само
едно от вменените нарушения, това по чл.58, ал.1 от ЗВМД, не означава, че
обстоятелствата при другото нарушение – това по чл.58, ал.2 от ЗВМД не са се
случили или пък нарушението е било в последствие „измислено“ и добавено. Същото
подлежи на доказване с всички допустими от закона доказателствени средства и
тежестта за това лежи върху наказващия орган. В този ред на мисли, доводите, че
в доклада от проверката предлагания в обекта за продажба артикул е бил изписан
веднъж като „домашен суджук“, а втори път като „селски суджук“ и че това е
нарушение, което е попречило на нарушителя да разбере в какво се обвинява и
съответно е накърнило правото му на защита са несъстоятелни именно поради
обстоятелството, че доклада е само едно от доказателствата, с което наказващият
орган установява твърденията си. Както в АУАН, така и в НП предлагания за
продажба артикул е посочен с наименованието „Домашен суджук“, като това
обстоятелство еднозначно се потвърждава и от показанията на свидетеля П..
Първото от нарушенията по обжалваното НП е квалифицирано по чл.58, ал.1 от
ЗВМД. Към момента на приключване на делото в настоящата инстанция тази норма е
била отменена (отм. – ДВ, бр.51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.), но е
действала към момента на извършената проверка, съставянето на АУАН и издаването
на НП, както и към момента на обжалването му. В редакцията си преди отмяната
разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗВМД е гласяла, че „предназначените за пускане
на пазара суровини и храни от животински произход се маркират със здравна или
идентификационна маркировка за обозначаване на техния произход.“ Съгласно дадената
в § 1, т.90б от ДР на ЗВМД легална дефиниция, „пускане на пазара“ е притежаване
с цел продажба, предлагане за продажба, самата продажба, разпространение, както
и всяка друга форма на възмездно и безвъзмездно прехвърляне на собствеността
върху обекти и/или продукти, подлежащи на ветеринарномедицински контрол. Видно
е, че терминът „пускане на пазара“ включва множество проявни
форми за целите на закона. В процесният случай
безспорно е, че въпросните 5 броя вакуумни опаковки именувани като „Домашен
суджук“ са нямали поставена идентификационна маркировка, който факт се
потвърждава от показанията на свидетеля П., а и на практика не се оспорва от
жалбоподателя. Установи се също и че опаковките са се намирали във витрината на
магазина, като по този начин са били предназначени и предлагани за продажба –
факт, който също не се оспорва от жалбоподателя, дори и в жалбата се признава,
че стоката е била оставена на консигнация и че това е масова практика, тъй като
може да не бъде продадена.
С оглед на тези съображения съдът намира, че нарушението по чл.58, ал.1 от
ЗВМД (отм.) е безспорно установено и доказано. За съставомерността
на същото не е необходимо да е била осъществена продажба, в какъвто смисъл са
наведените с жалбата доводи. Тъй като е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на юридическо лице, която е обективна, безвиновна,
то не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието.
Правилно за това нарушение е била приложена санкционната разпоредба на
чл.437, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗВМД, която е била в сила към момента на
издаване на наказателното постановление (отм. – ДВ, бр.51 от 2020 г., в сила от
20.06.2020 г.) и съгласно която, който пусне на пазара суровини и храни от животински
произход, които нямат здравна или идентификационна маркировка се наказва с
глоба за физическите лица или имуществена санкция за юридическите лица и
едноличните търговци. Наложената на жалбоподателя имуществена санкция е в
минималния предвиден размер – 500 лева, поради не може да се обсъжда
намаляването ѝ, а и липсват основания за това. В тази връзка, не са
налице и основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като липсват данни
нарушението да е с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните такива.
След отмяната ѝ разпоредбата на чл.437 от ЗВМД е възпроизведена и
допълнена с нормата на чл.79 от Закона за управление на агрохранителната
верига – обн., бр.51 от 5.06.2020 г., в сила от
20.06.2020 година. В последната обаче размерът на имуществената санкция за
юридически лица, за първо такова нарушение е значително завишен – от 7 000
до 10 000 лева. Ето защо и съгласно нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН,
по-благоприятна за нарушителя е вече отменената, но действаща към момента на
издаване на наказателното постановление разпоредба на чл.437 от ЗВМД.
Предвид на така изложените съображения, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно издадено по т.1, с която
дружеството е било санкционирано за нарушение на чл.58, ал.1 от ЗВМД (отм.),
поради което следва да бъде потвърдено в тази му част. При цялостния контрол за
законосъобразност не се установиха допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон от страна на
наказващия орган. Приложена е съответната на извършеното нарушение санкционна
норма, като правилно наказанието е определено към минимума предвиден в чл.437,
ал.2 от ЗВМД (отм.) размер от 500 лева. Наказващият орган е отчел, че
нарушението е извършено за първи път.
Що се отнася до второто нарушение – това по чл.58, ал.2 от ЗВМД (отм.),
освен, че същото е неправилно санкционирано по общата разпоредба на чл.471а от
ЗВМД, вместо по чл.442и от ЗВМД, която е била в сила към момента на издаване на
наказателното постановление (отм. – ДВ, бр.51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020
г.), същото е и неправилно квалифицирано, тъй като чл.58, ал.2 от ЗВМД сочи за
липса на реквизити в документите, които придружават суровините и храните от
животински произход при транспортирането им, а не за липса на самите документи,
каквото е вмененото в обстоятелствената част на обжалваното постановление
изпълнително деяние. В наказателното постановление като изпълнително деяние е
посочено, че суджукът не е доставен в обекта с търговски документи за произход,
което по същество представлява нарушение на разпоредбата на чл.245, ал.2, т.1
от ЗВМД. Впрочем транспортиране не е и установено и доказано в обсъждания
случай, което е още един аргумент за отмяна на НП в тази му част.
По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че по т.2
обжалваното НП е незаконосъобразно издадено и в тази му част следва да бъде
отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ 1144 от 21.04.2020 г. на директор на Областна дирекция по
безопасност на храните гр.Ловеч, в
частта по т.1, с която е наложено на „М. М.” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Ловеч, ****************, ЕИК ********, представлявано от В.Ц.М.,
административно наказание на основание чл.437, ал.2, във връзка с ал.1 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност – имуществена санкция в размер на 500
лева, за нарушение на чл.58, ал.1 от ЗВМД, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
1144 от 21.04.2020 г. на директор на Областна дирекция по
безопасност на храните гр.Ловеч, в
частта по т.2, с която е наложено на „М. М.” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Ловеч, ****************, ЕИК ********, представлявано от В.Ц.М.,
административно наказание на основание чл.471а, ал.2, във връзка с ал.1 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност – имуществена санкция в размер на 500
лева, за нарушение на чл.58, ал.2 от ЗВМД, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :