Р Е Ш
Е Н И Е
№ 361/12.03.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на осми март през две
хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: БИСЕРКА БОЙЕВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретар
Антоанета Лазарова
и с участието
на прокурора Галя
Александрова
разгледа докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №101/2024г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във
връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №7 от 15.01.2024г.,
постановено по АНД №2023163020200398/2023г., Районен съд Лом е потвърдил
Наказателно постановление №23-0294-000891/27.07.2023г. издадено от Началник
сектор в ОД на МВР Монтана, РУ Лом с
което на А.И.А. *** на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закон за движение по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 200
(двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора, чрез пълномощника си адвокат
Миленова, го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е
неправилно и незаконосъобрзано. В съдебно заседание, касатора не се явява и не се представлява, като чрез
нарочна молба, пълномощника си адвокат Миленова, поддържа касационната жалба и
моли да бъде уважена и претендира присъждане на разноски.
Ответника, чрез пълномощника си
юрисконсулт Димитрова, оспорва жалбата и излага доводи, че обжалваното решение
е правилно.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно
и обосновано.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да потвърди наложеното административно
наказание, въззивният съд е приел, че в случая са налице безспорно установени административни нарушения
на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което законосъобразно по отношение
на административнонаказаното лице е ангажирана административнонаказателна отговорност. В мотивите си въззивния съд е изложил доводи, че при налагане на
административното наказание е съобразена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
Изложени са мотиви, че не са налице основания да се приложи разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН.
Настоящата
съдебна инстанция, счита въззивното решение за
правилно, при следните доводи:
Неоснователно
в касационната жалба се поддържа, че въззивното
решение е неправилно. Не се установява обжалваното решение да е неправилно
поради несъответствие с материалния закон. Обосновано и правилно при надлежно
събиране на всички относими за спора доказателства, въззивният съд е приел в мотивите си, че в случая са налице
безспорно установени административни нарушения на разпоредбата на чл.140,
ал.1 от ЗДвП. Въззивният
съд е изложил точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която
е съпътствала извършването и установяването на административното нарушение,
както и относно точната правна квалификация на нарушението, които изцяло се
споделят от настоящият съдебен състав, която не счита за необходимо отново да
ги повтаря в мотивите си, а на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях,
тъй като те мотивират и настоящия съдебен акт. По разбиране на настоящия
съдебен състав в хода на съдебното производство пред районния съд не е оборена доказателствената сила на АУАН. Настоящият съдебен състав
отбелязва, че свидетелските показания на свидетеля Ивайло И. и Цветомир
Цветанов – актосъставител и свидетел по АУАН,
установяват фактическата обстановка, която е описана в АУАН и следва да се
кредитират, тъй като тези лица не са заинтересовани от изхода на делото
свидетели, тоест довода на касатора, че нарушенията
не са установени по безспорен начин не може да бъде възприет за основателен. В
тази връзка, настоящата съдебна инстанция изцяло споделя мотивите на въззивният съд, че позоваването от касатора
на съставен АУАН в 6,20 часа на бул.“Трети март“ в гр.Монтана е самостоятелно
административно нарушение, което не може да бъде обвързано с установеното с
АУАН в 8,20 часа на ул.“Любен Каравелов“ в гр.Лом, за което са наложени
обжалваните административни наказания.
Въззивният съд е изложил мотиви, които се споделят
от настоящият съдебен състав, че в случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може
да бъде приложена, тъй като случая не е маловажен, като се споделят и мотивите
относно надлежното приложение на разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
Настоящият
съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон.
На
основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна.
Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила
предвид, което на основание чл.221 от АПК във вр.
чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №7 от 15.01.2024г., постановено по АНД №2023163020200398/2023г.
по описа на Районен съд Лом.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: