№ 670
гр. гр. Добрич, 10.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на десети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно
гражданско дело № 20213200500745 по описа за 2021 година
намира следното :
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.129 ал.3 от ГПК,
образувано по реда на глава ХХІ от ГПК , по частната жалба вх.№260983/24.08.2021г. от ЗЛ.
С. Б. с ЕГН **********, ЕТ. АЛ. Б. с ЕГН **********, Н.А. Ю. с ЕГН **********,, Ал. Гь.,
р.на **********г., З. В., р.на **********г., Ф.Ю., р.на ***г., С. А.., р.на ***г., Н. Г.., р.на
***г., З. Т., р.на **********г., Дж. Й., р.на **********г., Б. Й., р.на **********г., Ер. Й.,
р.на **********г., Н. Й., р.на **********г. и Ш.К., р.на **********г., всички чрез
упълномощения адвокат В.Д.-ДАК, срещу определение №260098/13.0-8.2021г. по гр.д.
№92/2016г.на РС-Т., с което производството по делото е прекратено на основание чл.129,
ал.3 от ГПК.
В частната жалба се поддържа, че определението е постановено в разрез с процесуалните
правила. Невярна намира констатацията на съда да не са изпълнени многократно давани
указания, събрани били доказателства относно кръга наследници, съдът разполагал с
доказателства да се произнесе по същество на спора. Не били представени удостоверения за
идентичност на лицата по независещи от тях причини, а съдът не бил давал указания за
представяне на нотариално заверени декларации за идентичност. Искат отмяна на
определението.
Насрещната по жалбата страна не е изразила становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, с начало 17.08.2021г., когато
обжалвания акт е връчен на обжалващите и подлежи на разглеждане по същество.
Районният съд в гр.Т. е бил сезират с искова молба вх.№864/22.04.2016г., подадена от
ЗЛ. С. Б., ЕТ. АЛ. Б., Н.А. Ю. , Ал. Гь., З. В., , Ф.Ю., С. А.., Н.А.Ю., З. Т., Дж. Й., Б. Й., Ер.
Й., Н. Й., р.на и Ш.. К., чрез упълномощения адвокат В.Д.-ДАК, с която е предявен иск за
делба на нива с площ 59.998дка, имот №*** по КВС на землището на с.О., реституирана
1
собственост на наследниците на Ю.Г.А, починал на ***г., чиито наседници са и ответниците
Е.А.С., С.Б.К., А.Б.Х., В.Ш.Г., Х.Ш.Г., А.Ш.Ю., М.Ш.Ю., А.А.Ю., Е., Х.Г.. Като страна –
ответник с исковата молба е конституиран и Е.М.И., за който е указано, че е последващ
приобретател, придобил съсобствени на станите земеделски имот в резултат на правна
сделка –продажба. Изложено е и, че преди това, през 2009г. за реституирания земеделски
имот наследника-ответник Х.Ш.Г. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост
по наследство и давност и дарил имота на сина си Е. Х.Г.. Изложено е, че в полза на
наследника-ответник Х.Ш.Г. придобивна давност не е текла, тъй като до стопанската 2010г.
година земята се била обработвала от ЗК „Надежда“с.О. и ищците получавали арендно
възнаграждение. Като съсобствена нивата подлежала на делба. Заявени са искания за
установяване, че нивата е съсобствена на всички наследници на Ю.Г.А, за отмяна на
констативния нотариален акт и за делбата и.
Към исковата молба е представено удостоверение за наследници на Ю.Г.А, починал на ***г.
Последвали са действия по отстраняване нередовности на исковата молба, с указания
за предприемане на действия по представяне на актуално удостоверение за наследници, по
конституиране и на още двама наследника, за удостоверяване наследственото
правоприемство на други двама, за вписване на исковата молба, за представяне на
документи-скици, данъчна оценка, история на имота. В изпълнения на указанията на съда
исковата молба е вписана, удължен е срока за изпълнение на останалите указания.
В процеса на изпълнение на указанията на съда е представена втора искова молба с вх.
№973/10.04.2018г., с която при същите обстоятелства е заявено искане за делба на същия
имот при промяна на лицата на страната на ответниците, като при липса на каквито и да е
обосноваващи обстоятелства са заявени и неясни искания за „отмяна“/“признаване за
нищожен“ поради заобикаляне на закона и нарушаване на добрите нрави на нотариален акт
за дарение №126/2009г. и два нотариални акта за покупка- продажба №186/2016г. и
№94/2016г. И тази молба е вписана.
С разпореждане №485/21.05.2018г., по повод тази искова молба на ищците са дадени
указания за конституиране на нови съделители, за представяне на удостоверения за
наследници на част от низходящите на общия наследодател, за представяне на четливи
копия от нотариални актове, да декларират, че не им е известен адреса в чужбина на
ответника А.А.Ю.. Поредно обездвижване на исковата молба е постановено с разпореждане
№1028/01.11.2018г. с указание за представяне на удостоверение за наследници на починала
страна-ответника Х.Г., и посочване на адресите им. С разпореждане №33/14.01.2019г. съдът
отново изискал ищците да представят изцяло нова искова молба с посочване на всички
фактически твърдения и доказателства, с които ще ги доказват, да я впишат, да представят
актуална скица на имота, история на имота, данъчна оценка. Представена е поредна искова
молба вх.№263/01.02.2019г., която съдържа обстоятелства и искания, идентични на
обективираните във втората искова, промяната касае лицата на страната на ответниците.
Предприети са действия по размяна на книжа, процесуални действия на съда по осигуряване
на участието на по-голямата част от ответниците чрез назначаване на обособени
2
представители.
С определение №143/18.06.2019г. по чл.140 от ГПК, като е преценил да липсват недостатъци
на исковата молба по отношение на предмета и страните по делото, районният съд е
насрочил разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 08.07.2019г.. Със същият
съдебен акт е съобщен на страните и проекта за доклад по делото, в чийто предмет според
който е само извършването на съдебна делба на съсобствен, наследствен имот. Проведени
са още пет открити съдебни заседания , последното на 07.06.2021г., на което са изслушани
становищата на страните по повод дадени с разпореждане от 06.04.2021г. указания за
представяне на удостоверения за идентичност на имена, с каквито към него момент ищците
не са разполагали и искания на ответниците за прекратяване на делото поради
неотстраняване нередовности на исковата молба.
С обжалваното определение производството по делото е прекратено по съображения за
неотстраняване на нередовностите на исковата молба.
Определението е неправилно.
На първо място от мотивите на съда не става ясно последицата на чл.129, ал.3 от ГПК-
връщане на исковата молба към неизпълнението на кои указания на съда е отнесена. За
времето от сезиране на съда са давани множество указания, включително за обстоятелства
излизащи извън необходимите законови изисквания за осигуряване на допустим процес
съобразно регламентите на чл.127 и чл.128 от ГПК, но относимите към тези изисквания са
изпълнявани и при липсата на аргументация на съда не възможна преценката за
неизпълнение на кое указание на съда, страната е санкционирана по реда на чл.129, ал.3 от
ГПК. Убедителността на съдебният акт не е непременно производна на неговия обем,
особено когато е постигнат чрез формално проследяване в хронология на процесуални
действия на съда, но не и чрез аргументация по въпроса, който се решава с постановяването
му. Съдът е длъжен да изложи съображенията си за постановяване на конкретния съдебния
акт по начин, който да даде яснота и известност относно поставените в основата на акта
аргументи , при което да осигури на страната възможност за адекватна защита чрез подаване
на жалба срещу съдебния акт. Формалното позоваване на съда, че след като указанията му
не са изпълнени, следва да върне исковата молба и да прекрати производството, води като
последица незаконосъобразност на прекратителното определение.
На второ място, за редовност на исковата молба, с която е предявен иск за делба е
достатъчно да се посочи с достатъчно индивидуализиращи белези конкретната вещ/имот,
вещното право върху която се иска да се подели, лицата-титуляри на това вещно право и
източника му- основанието, от което е възникнало, и в случая това е сторено. Искът за делба
е заявен и в съответствие с правилото на чл. 341, ал. 1, т. 1 от ГПК като е представено
удостоверение за наследници. Обстоятелството, че същото е издадено година преди
предявяване на иска не е основание за игнорирането му като доказателство в изпълнението
на изискването на цитираната правна норма. Вън от това изискването на цитирана норма за
представяне на удостоверение за наследници цели да се улесни доказването на участниците
в конкретната имуществена общност, от която произтича правото за делба. Наличието на
3
удостоверение за наследници не изключва други доказателства относно същите факти -
напр. акт за раждане, удостоверяващ произхода на наследника от наследодателя,
удостоверение за родствени връзки и др. Фактът, че по делото са представени удостоверения
за наследници на общия наследодател с различно съдържание, е основание районният съд
данните от тях, данните от последващите издадени удостоверения за наследници, касаещи
починалите в един по-късен момент наследници на общия наследодател, и да определи кои
са сънаследниците които следва да участват в инициирания делбен процес. Ако съдът има
съмнения относно качеството на някои от ответниците, то той следва конкретно и
изчерпателно да укаже на ищеца за кои конкретни лица, посочени като ответници по спора,
няма категорични данни за качеството им на наследници по закон на общия наследодател и
да поиска от ищеца излагане на обстоятелства и ангажиране на доказателства за
установяване на наследственото им правоприемство. Ясни са от процесуалноправно
естество правомощията на районният съд когато констатира, че някои от посочените в
исковата молба ответници са починали преди подаването на исковата молба, стига този факт
да е надлежно удостоверен/а не чрез изявление на свидетел/, както и ако част от
наследниците на общия не са конституирани като страни по делото по една или друга
причина. Предвид и служебното задължение на съда в делбения процес да издири и
конституира всички сънаследници на общия наследодател, то в негова тежест е да
предприеме и съответните процесуални действия в тази насока, като напъти страните с
конкретни и ясни указания. Затрудненията на съда в изследването на наследствената връзка-
дали и кои са наследници по закон на общия наследодател, предвид множеството лица,
посочени в исковата молба като съделители, различията в имената им посочени в исковата
молба и в различните документи, не е основание за последицата на чл.129, ал.3 от ГПК-
връщане на исковата молба. Наличието на несъответствие на имената на някои от
наследниците и неизпълнение на дадените указания за отстраняването им също не е
основание за връщане на исковата молба, тъй като представянето на доказателства за
идентичност на лице не е изискване за редовност на исковата молба, не е такова и
представянето на скици, данъчни оценки, история на имота, в който смисъл са давани
указания по реда на чл.129, ал.2 от ГПК.
Производството е останало нередовно поради неотстраняване на неясноти не по отношение
на иска за делба, който районният съд е приел да е единствения предмет на делото, а по
отношение заявените за съвместно разглеждане с иска за делба други искания /за
установяване правото на собственост на наследниците, за нищожност на сделки с имота/,
рефлектиращи върху съществуването и носителите на вещното право на собственост, чиято
делба се иска с твърденията то да принадлежи на наследниците на Ю.Г.А. По повод тези
искания процесуални действия от страна на съда чрез даване по реда на чл.129, ал.2 от ГПК
на точни и ясни указания за изясняване на въпросите предявени ли са и други искове при
допустимо съединяване с иска за делба, какви, срещу кого, на какво основание, не са
извършвани. Ако липсват дадени от съда разбираеми, изхождащи от конкретните твърдения
в исковата молба, указания, липсва основание за прилагане нормата на чл.129, ал.3 от ГПК.
4
Обжалваното определение се явява необосновано и следва да се отмени в цялост/и в частта
на присъдените разноски/, като делото се върне на ТРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Що се касае до искането на жалбоподетелите за отвод на съдия-докладчика по делото, то
същото не е подлежи на разглеждане в производството по частно обжалване.
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №260098/13.0-8.2021г. по гр.д.№92/2016г.на РС-Т., с което
производството по делото е прекратено на основание чл.129, ал.3 от ГПК.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Т.ски районен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5