Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1691 03 декември 2020 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, четиринадесети
състав, в открито заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и двадесета
година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Галина Радикова
ЧЛЕНОВЕ:
1.Златина Бъчварова
2.Атанаска
Атанасова
Секретар К. Л.
Прокурор Андрей Червеняков
като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова административно дело
номер 865 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.285, ал.1,
изр. второ от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража/
ЗИНЗС/, вр. чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по две касационни жалби,
подадени от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГД „ИН“/ към министъра
на правосъдието, и М.С.В., ЕГН **********, понастоящем в затвора Стара Загора, срещу
неблагоприятните за всеки от касационните жалбоподатели части
на решение № 111 от 28.01.2020 г., постановено по адм.дело №
2655/2019 г. по описа на Административен съд Бургас.
Касационният жалбоподател ГД „ИН“, редовно
уведомен, не се представлява. В жалбата твърди, че
решението на административния съд е неправилно в осъдителната му част, поради
нарушение на материалния закон и е необосновано. Счита, че първоинстанционният
съд не е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства, което
е довело до формулирането на необоснован и неправилен извод, че е осъществен
фактическия състав по чл.284, ал.1 ЗИНЗС за ангажиране на отговорността на ГД
„ИН“. Сочи, че ищецът не доказал твърдените от него факти и не е ангажирал
доказателства, с които да бъдат установени действия и бездействия от
страна на ГД „ИН“ и нейни служители, нито е доказал настъпването на
неимуществените вреди, както и причинно-следствената им връзка с твърдяното
незаконосъобразно действие/бездействие. Сочи също, че размерът на присъденото
обезщетение на ищеца е несправедлив и необоснован, тъй като съдът не е изложил
мотиви за начина, по който е определен. Иска отмяна на решението, в обжалваната
част, алтернативно да бъде намален размера на присъденото обезщетение до
минимален размер. Не взема становище по касационната жалба на М.С.В.. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Касационният жалбоподател М.С.В. редовно
уведомен, се явява
лично и поддържа сезиращата съда жалба. Твърди, че решението, в частта,
с която е отхвърлен предявеният срещу ГД „ИН“ иск за сумата над 700.00 лева е
неправилно. Сочи, че съдът е приел множество доказателства по делото без да ги
анализира и вземе предвид при постановяване на съдебния акт. Твърди, че неправилно
съдът е приел, че е настанен по чл.284 ЗИНЗС, без право на общи мероприятия и
счита, че всяка група следва да има помещение по чл.22а, ал.1 ППЗИНЗС, но
такова липсва във втора зона за повишена сигурност/ЗПС/, която е отделена като
коридор от останалите лишени от свобода; че се намира в пълна изолация; липсва
социален контакт с другите лишени от свобода; 23 часа в денонощието е заключен
и изолиран с невъзможност за адекватна двигателна активност, което е във вреда
на здравето му; настанени в затвора лишени; ІІ ЗПС не се посещава ежедневно от
инспектор „СДВР“; от м.август 2019 г. пералнята не работи и изпирането и
изсушаването на дрехите се извършва от лишените от свобода в спалните
помещения, което води до наличие на мухъл и влага; дървеници в спалните помещения
водата за пиене, преминава през бойлер и често е вряла. Счита, че определеното му обезщетение е прекалено и
необосновано занижено, несправедливо и
несъобразено с действително претърпените от него неимуществени вреди и дългия
период на изтърпяване на наказанието при описаните в исковата молба условия.
Иска уважаване на претенцията му в целия й предявен размер от 20 000 лева.
Оспорва касационната жалба на ГД „ИН“. Не ангажира допълнителни доказателства.
Представителят на Окръжна
прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на
касационните жалби.
Касационните жалби са подадени в срока по
чл. 211, ал.1 АПК и от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, поради
което са процесуално допустими.
С обжалваното решение Административен съд
Бургас е осъдил държавата, представлявана от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” да заплати на М.С.В., ЕГН **********, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 700.00/седемстотин/ лева, настъпили в резултат
на лоши хигиенни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в затвора
Бургас, за периода от 16.11.2017 г. до 31.10.2019 г., като е отхвърлил иска за
обезщетение в останалата му част до 20 000.00 лева.
За да постанови решението,
административният съд е приел за безспорно доказано от събраните доказателства,
че през исковия период ищецът е бил поставен при нехигиенични и неприемливи условия
на живот, като затворническата администрация не е положила достатъчно усилия и ефективни
мерки за борба с вредителите, допускайки наличието на дървеници, хлебарки и
мишки в помещенията, които се обитават от лишените от свобода; дефекти по ВиК
инсталацията, създаваща опасност за живота и здравето на лишените от свобода; липса
на нормални условия за хранене; невъзможност за съхранение на личните вещи;
невъзможност за нормален сън, поради изхабеност на леглата и дюшеците; мухъл и
влага в спалните помещения. Съдът е приел за установено, че в резултат на
условията, при които е бил поставен, ищецът е понесъл неимуществени вреди-
емоционално и физическо страдание, поради което са налице предпоставките на чл.284, ал.1 ЗИНЗС за
присъждане на обезщетение. На основание чл.52 ЗЗД и с оглед характера на
увреждането, степента и продължителността на причинените страдания и техния
интензитет, съдът е уважил иска за сумата от 700.00 лева.
Решението е валидно, допустимо, но неправилно,
при следните съображения:
Административният съд е установил всички
релевантни за спора факти въз основа на редовно събрани доказателства, обсъдени
в цялост. Възприемайки фактическа обстановка, която изцяло се подкрепя от
събрания доказателствен материал, съдът е формирал обосновани правни изводи в съответствие
с материалния закон, които изцяло се споделят от настоящата инстанция.
При така установените факти, съдът
обосновано е приел, че са налице всички елементи от състава на отговорността
по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, респективно за
частична основателност на предявената от М.В. искова претенция във връзка с нехигиеничните
и неприемливите битови условия в затвора Бургас.
Държавата е отговорна за условията, при
които осъдените и задържаните под стража изтърпяват наказанието,
респективно мярката. Тя има задължението да спазва забраната по чл.3, ал.1 ЗИНЗС, тези лица да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение, която е в синхрон с тази по чл.3 ЕКПЧ, че никой не може
да бъде подлаган на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или
наказание.
Съгласно чл.3, ал.2 ЗИНЗС, за нарушение на
тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Основателността на иск с правно основание
чл.284, ал.1 ЗИНЗС предполага установяване наличие, в кумулативност, на
следните материалноправни предпоставки: 1/ акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 ЗИНЗС и 2/ настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат
на нарушението, която се предполага до доказване на противното по силата на
оборима презумпция, въведена с чл.284, ал.5 ЗИНЗС.
Непредприемането
на нужните ефективни действия от страна на затворническата администрация е имало
за резултат неосигуряване на елементарни хигиенни и битови условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в нарушение на чл.3 ЗИНЗС, което
е способно да породи у него физическо и емоционално страдание в степен над неизбежното
ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода. В чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е
въведена оборимата презумпция, по силата на която настъпването на неимуществени
вреди в правната сфера на лишения от свобода в резултат на нарушение
по чл.3 ЗИНЗС, се предполага до доказване на противното. Успешно
проведеното по делото доказване на презумптивната предпоставка по чл.284, ал.5
във вр. ал.1 ЗИНЗС, а именно нарушение на чл.3, ал.1 във вр.ал.2 ЗИНЗС, налага
извод, че за лишения от свобода са настъпили неимуществени вреди за времето,
през което е бил принуден да пребивава в посочените нехигиенични и унизителни условия
в затвора, да понася ухапванията, да не може да спи, да пере и суши дрехите си,
да обитава влажни и с плесен помещения. ГД „ИН“ е следвало да обори
законоустановената презупцията за настъпването на неимуществени вреди, като
ангажира доказателства, че са осигурени благоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, но това не е сторено. Ето защо, съдът намира
за неоснователни възраженията на ГД „ИН“, че лишеният от свобода не е
конкретизирал неимуществените вреди, които е претърпял, че не е ангажирал
никакви доказателства за реално претърпени и установени вреди и за причинно
следствена връзка между тях и твърдяното бездействие.
При съвкупната преценка на всички приобщени по делото
доказателства по безспорен начин е установено наличието на незаконосъобразни
бездействия на длъжностни лица от администрацията на ГД „ИН“ относно привеждане
на затворническите помещения съобразно изискванията на ЗИНЗС и ЕКПЧ.
В съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД и съобразно критерия за справедливост, съдът е взел предвид конкретно
установените по делото обстоятелства във връзка с условията, при които е
пребивавал В. в затвора и кумулативния им ефект върху него, степента и
интензитета на причините неимуществени вреди и продължителността от време, през
който са претърпени, и осъдил държавата, представлявана от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГД
„ИН“/ да му заплати 700.00/седемстотин/ лева обезщетение за неимуществени вреди
за целия претендиран период 16.11.2017 г.-31.10.2019 г.
Съобразно нормата на чл.285, ал.1 ЗИНЗС,
искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния
кодекс. А правилото на чл.205, ал.1 АПК изрично сочи ответникът в
производствата за обезщетение - юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите.
Предвид обстоятелството, че се
претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразни действия/бездействия на затворническата администрация, Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГД „ИН“/ към министъра на правосъдието е
надлежният ответник в настоящото производство, с участието на когото е
проведено производството пред първата инстанция/по арг. от чл.12, ал.1 и 2 ЗИНЗС/.
Ответникът в диспозитива на съдебното
решение обаче, е посочен неправилно. Определеното от съда обезщетение за
неимуществени вреди, следва да бъде заплатено от ГД „ИН“ към министъра на
правосъдието, а не от държавата, представлявана от ГД „ИН“.
По изложените съображения, решението
следва да се обезсили и да се върне за ново разглеждане на същия съд, като
бъдат съобразени указанията на настоящото решение.
Мотивиран така и на основание чл.222, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, четиринадесети състав,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решение № 559 от 27.03.2019 г., постановено по адм.дело № 3217/2018 г. по
описа на Административен съд Бургас, с
което е осъдена държавата, представлявана от главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министъра на правосъдието, да заплати
на М.С.В., ЕГН **********, понастоящем в затвора Стара
Загора, сумата 700.00/седемстотин/
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие
лоши битови условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в затвора
Бургас, за периода от 16.11.2017 г. до 31.10.2019 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: