№ 7340
гр. София, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110112629 по описа за 2023 година
Производството е образувано по исковата молба на „А..“ ЕООД, ЕИК
..., със седалище и адрес на управление в гр. С..., представлявано от
управителя Б.К.М., чрез адв. И., с адрес за книжа гр.С... спрямо „Б.“ ЕООД,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр. С/адрес/, представлявано
от управителя А.К.М..
Ищецът твърди, че има вземане спрямо ответника на основание договор
за цесия от 29.03.2018г., по който „А..“ ЕООД като цедент е прехвърлил
възмездно на цесионера ‚Б.“ ЕООД вземанията си спрямо трето по делото
лице - длъжника „Ч.“ АД срещу цена в размер на 22 000 лева. Сочи се, че
цената е следвало да бъде платена в срок от 15 дни след събирането на
вземанията спрямо длъжника като стойността им е от 24 653,74 лева без
начислен ДДС.
Сочи се още, че вземанията спрямо третото лице са възникнали на
основание договор за покупко-продажба на съоръжения за присъединяване №
81599/28.03.2018г. сключен между ищеца – цедент „Ч.“ АД – длъжник по
цесията. Излага се още, че за цесионния договор длъжникът е надлежно
уведомен от 02.04.2018 г., в което е посочена и банкова сметка на цесионера.
Излага се, че цесионерът е събрал сумите спрямо длъжника на 30.04.2018 г.,
1
но и към датата на сезиране на съда няма плащане на цената им по цесионната
сделка или ответникът на основание чл. 2, ал. 2, от договора от 15.05.2018 г. е
в забава.
При горните твърдения се желае решение на съда, с което ответникът
„Б.“ ЕООД да бъде осъден да заплати на „А..“ ЕООД сума в размер на 1 000
лева –като частичен иск от цялото задължение в размер на 22 000 лева като
незаплатена цена за прехвърлено по вземане по Договор за цесия от
29.03.2018 г., както и лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 09.03.2023г. до окончателното плащане и като се ангажират
доказателства се желае решение в този смисъл и се претендират разноски.
В законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК такъв е
постъпил, с който не се оспорва наличието на облигационна връзка между
страните на соченото в исковата молба основание – цесия, нито пък предмета
й, нито стойността на цената за получените вземания по нея, но се излага, че
цената по договора е изплатена изцяло. В подкрепа на изложеното се
ангажират доказателства.
Исковете са с правно основание по чл.79 от ЗЗД, чл.99, чл.100 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД като страните не спорят по фактите с изключение на това дали
цесионерът е изплатил цената на получените по цесията вземания.
Съдът като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и
твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните нямат спор по фактите, а и те се установяват от Договор за
цесия със страни „А..“ ЕООД като цедент и ответника „Б.“ ЕООД като
цесионер, както и от уведомление за плащане, въз основа на които и при
безспорност съдът приема, че с тази цесия ищецът е прехвърлил на ответника
свое вземане към „Ч.“ АД на стойност от 24 653.74 лева срещу цена от 22 000
лева. От договора се установява още, че цената за придобитото вземане е
следвало да се плати от цесионера в срок от 15 дни след събиране на цялото
вземане от длъжника, като страните не спорят, че това вземане е платено, а
това се установява и от представената от длъжника по цесията – „Е.“ ЕАД
справка – извлечение за плащане по цесия от „Астон 1“ ЕООД към ответника
„Б.“ ЕООД в размер на 24 653.74 лева на 02.05.2018г.
При тези факти, установено на база на събраните по делото
2
доказателства и на основание чл.2, ал.2 от Договора за цесия от 29.03.2018г.
съдът намира, че падежът за плащане на цената за прехвърленото от цедента
„Астон 1“ ЕООД на цесионера „Б.“ ЕООД вземане, получено от цсионера на
02.05.2018г., е настъпил на 17.05.2018г. и от този момент насетне ответникът
на основание чл.63, ал.1 от ЗЗД дължи изпълнение.
По правилата за разпределянето на доказателствената тежест и
съобразно дадените от съда с определението по чл.140 от ГПК указания, че в
тежест на цесионера е да установи, че е платил цената по договора,
ответникът „Б.“ ЕООД е представил досежно установяване факта на
плащането й, Протокол за извършена насрещна проверка от 23.02.2023г. на
„Астон 1“ ЕООД. Този протокол не носи подпис за съставител, нито има
данни за получаването му от проверяваното лице, както е и без всякакви
доказателства към него, и като неподписан документ не носи материалната
доказателствена сила на официалните документи по чл. 179, ал. 1 от ГПК, а
именно за установени от длъжностно лице факти в кръга на службата му по
предвидения в закона ред и форма ерго не обвързва настоящия съд с
отразените в него констатации. Ответникът, в чиято тежест бе да установи
изпълнение на задължението си за заплащане на цената по Договора за цесия
- арг. чл.154, ал.1 от ГПК чрез пълно и главно доказване, не представи
доказателства от кръга на тези, визирани в разпоредбата на чл.77 ЗЗД, която
предписва, че при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора
разписка, за да се снабди с писмено доказателство, установяващо точното и
добросъвестно изпълнение на своето правно задължение, а и не се събраха и
др. доказателства вкл. заключение на вещо лице по ССчЕ или заверено от
банка платежно нареждане за плащане по банков път, което дава основание на
съда да приеме, че плащане на цената по цесионното правоотношение към
датата 17.05.2018г. или в по – късен момент няма.
Поради тези правни съображения настоящата съдебна инстанция
приема, че цедентът е бил изправен кредитор, който е прехвърлил вземанията
си към трето на страните лице, което е изпълнило задължението си към
цесионера, който към датата на падежа за плащане на цената по цесията, а и
към датата на приключване на съдебното дирене, не доказа изпълнение на
паричното си задължение, поради което искът за осъждането му да заплати
част от дължимата цена, като доказан и основателен следва да бъде уважен.
3
На основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД при забава е дължима и лихва като
обезщетение за забавата, която се търси от датата на сезиране на съда –
09.03.2023г. до окончателното й плащане.
На основание чл.78, ал. 1 от ГПК ответникът, предвид изцяло
уважената претенция, носи и тежестта за заплащане на разноските, направени
от ищеца в исковото дело според приложения списък и доказателствата за
тяхното извършване или в размер на 700 лева, което с сбор от
възнаграждение на адвокат по исково дело с № 12629/ 2023г. в размер на 650
лева и платена по исковото дело д.такса от 50 лева.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79 от ЗЗД, чл.99 и чл.100, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД „Б.“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр.
С/адрес/, представлявано от управителя А.К.М. да заплати на „А..“ ЕООД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. С/адрес/, представлявано от
управителя Б.К.М., чрез адв. И., с адрес за книжа гр.С... сумата от 1 000
лева–като частичен иск от цялото задължение в размер на 22 000 лева за
незаплатена цена за прехвърлено вземане по Договор за цесия от 29.03.2018
г., както и лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
09.03.2023г. до окончателното плащане на задължението и
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в
гр. С/адрес/, представлявано от управителя А.К.М. на основание чл.78, ал.1 от
ГПК да заплати на „А..“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
в гр. С/адрес/, представлявано от управителя Б.К.М., чрез адв. И., с адрес за
книжа гр.С... сумата 700 лева – разноски по гр.дело с № 12629/ 2023г. по
описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4