№ 3211
гр. В., 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 24 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20223110100558 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от „П.М.П.“ ЕООД, ЕИК ***,
гр. *** срещу „В.К.Г.“ ООД, ЕИК ***, гр. В. обективно кумулативно съединени искове,
както следва:
1./ с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за установяване в отношенията между
страните, че клаузата на чл. 6 от договор за предоставяне на кредит № ***/24.03.2021г., с
която е уговорено, че при забава при плащане на месечните вноски, кредиторът да олихвява
остатъка от главницата с наказателна лихва в размер на 3 пункта над договорения лихвен
процент или общо в размер на 4, 65 % (редовна лихва 1, 65 % плюс наказателна лихва 3 %)
до окончателното заплащане на дължимата вноска, е нищожна поради накърняване на
добрите нрави;
2./ с правно осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 9 450 евро,
претендирана като платена при начална липса на основание поради нищожност на чл. 6 от
договор за предоставяне на кредит № ***/24.03.2021г. неустойка за забава при плащане на
месечните вноски, както следва: 1./ върху сумата от 825 евро, представляваща вноска № 2 за
времето от деня на забавата до 24.11.2021г.; 2./ върху сумата от 825 евро, представляваща
вноска № 3 за времето от деня на забавата до 24.11.2021г.; 3./ върху сумата от 825 евро,
представляваща вноска № 4 за времето от деня на забавата до 24.11.2021г.; 4./ върху сумата
от 825 евро, представляваща вноска № 5 за времето от деня на забавата до 24.11.2021г.; 5./
върху сумата от 825 евро, представляваща вноска № 6 за времето от деня на забавата до
24.11.2021г.; 6./ върху сумата от 825 евро, представляваща вноска № 7 за времето от деня на
забавата до 24.11.2021г.;
Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба, ищецът твърди, че страните по делото са били обвързани от
правоотношение по договор за предоставяне на кредит № ***/24.03.2021г., по силата на
който „В.К.Г.“ ООД, е поел задължение да предостави на „П.М.П.“ ЕООД сумата от 50 000
евро, а длъжникът да я върне на 18 броя вноски, седемнадесет от които съставляващи
възнаградителна лихва в размер на по 825 евро, а усвоената главница, ведно с
възнаградителна лихва в деня на окончателния падеж – 24.09.2022г. Посочената сума е
1
изцяло усвоена от длъжника.
Вземанията по договор за кредит са обезпечени с договорна ипотека върху
недвижими имоти, собствени на трето лице.
При сключването на договора, страните са постигнали съгласие в чл. 6, при забава
при плащане на месечните вноски, кредиторът да олихвява остатъка от главницата с
наказателна лихва в размер на 3 пункта над договорения лихвен процент или общо в размер
на 4, 65 % (редовна лихва 1, 65 % плюс наказателна лихва 3 %) до окончателното заплащане
на дължимата вноска.
Ищецът счита, че уговорената клауза за неустойка за забава по чл. 6 от договора,
начислявана върху остатъчната/дължима главница, е нищожна, противоречаща на добрите
нрави, тъй като е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционираща функция. Размерът й на годишна база от 55, 80 % надхвърля повече от пет
пъти размера на законната лихва за съответния период, поради което настоява за уважаване
на предявения установителен иск.
Поддържа се, че кредиторът е допуснал забава при плащанията на вноски от № 2 до 7
/вкл./, поради което е следвало да заплати на кредитора неустойки за забава в общ размер на
10 440 евро.
Твърди се, че на 24.11.2021г., общото задължение по договора за кредит възлизащо на
65 390 евро, включващо и неустойките за забава по чл. 6, е погА.о, чрез плащане, извършено
от „Ф.К.Л. ТМ“ АД по силата на сключен договор за заем от 18.11.2021г., по който
ищцовото дружество е солидарен длъжник.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „В.К.Г.“ ООД, е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявените искове.
Твърди се, че клаузата на чл. 6 от договора, е действителна. С нея е уговорено
заплащането на неустойка за забава определена по волята на страните в размер на 3 %
месечно върху главницата от 50 000 евро, която се начислява еднократно за забавено
изпълнение на всяка вноска, но само за един месец. Или за времето от 24.04.2021г. до
24.11.2021г., ответникът е начислил неустойка за забава в размер на 9 150 евро (150 евро за
забава от 3 дни при плащане на вноска № 1 и 6 вноски от 2 до 7 /вкл./ * 1 500 евро), всяка от
които обективирана в нарочно издадена фактура.
Следователно, размерът на неустойката е фиксиран – 3 %, а периодът, за който е
начислена е само за 1 месец, независимо от дните на забавата, поради което същата не е
нищожна, а предявеният иск се явява неоснователен.
Кумулативно съединеният иск се оспорва с твърдения, че третото лице „Ф.К.Л. ТМ“
АД, е погасило задълженията по договора за кредит, но доколкото не са налице данни, че то
е знаело, че изплаща чужд дълг, претенцията по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, следва да бъде
отхвърлена.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните не са спорни следните релевантни за делото факти, за които са
ангажирани допустими и относими доказателствени средства:
На 24.03.2021г., е сключен договор № ***, по силата на който „В.К.Г.“ ООД, е поело
задължение да отпусне на „П.М.П.“ ЕООД сумата от 50 000 евро, а заемателят да я ползва и
върне в срок от 18 месеца, ведно с дължимите лихви от 14 850 евро при лихвен процент в
размер на 1, 65 %.
Всички вземания по договора за кредит са обезпечени с договорна ипотека върху
собствени на заемателят самостоятелни обекти в двуетажна жилищно – търговска сграда.
Изрично в чл. 5, ал. 3 от сключения договор, страните по него, са уговорили, че
2
олихвяването ще се извършва ежемесечно, на 24 – то число от месеца, съгласно погасителен
план, като вноската е равна на 825 евро.
В инкорпорирания в самия договор погасителен план, е видно, че издължаването на
кредита е уговорено да се извърши на 18 броя месечни вноски, всяка в размер на 825 евро,
представляваща дължима възнаградителна лихва. С последната вноска, наред с договорната
лихва, е уговорено да се заплати и усвоената главница в размер на 50 000 евро.
Процесният, сключен между страните, договор притежава правната характеристика
на договор за банков кредит по смисъла на чл. 430, ал. 1 вр. чл. 286, ал. 1 ТЗ и
взаимоотношенията им във връзка с неговото изпълнение, се уреждат от Търговския закон.
Безспорно е, че заемателят не е заплатил на уговорените падежи вноски от № 2 до №
7, което е дало основание на кредитора да начисли неустойка по чл. 6 от договора.
Съгласно посочената разпоредба, при забава на плащането на месечните вноски по
кредита от страна на кредитополучателя, кредиторът олихвява остатъка от главницата с
наказателна лихва в размер на 3 пункта над договорения лихвен процент или общо в размер
на 4, 65 % (редовна лихва 1, 65 % плюс наказателна лихва 3 %) до окончателното заплащане
на дължимата вноска.
Преди настъпване на окончателния падеж на задължението – 24.09.2022г.,
заемателят, чрез трето лице – „Ф.К.Л.“ АД, е заплатил на „В.К.Г.“ ООД сумата от 127 891, 72
лв. или 65 390 евро, факт, който не е спорен между страните, установяващ се от
представеното преводно нарежда от 24.11.2011г., както и от заключението на допуснатата
ССчЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда, сочещо, че банковата сметка на
кредитора е заверена с посочената сума на 24.11.2022г.
В счетоводството на кредитора, със сумата от 65 390 евро е погА.а усвоената
главница от 50 000 евро, дължимата договорна лихва в размер на 5 940 евро за периода от
24.05.2011г. до 30.11.2021г. и лихвата по чл. 6 в размер на 9 450 евро, начислена за времето
от 24.04.2021г. до 30.11.2021г.
От изготвеното заключение на ССчЕ, е видно, че кредиторът е начислявал лихва по
чл. 6 в размер на 3% върху неплатена на падежа вноска от № 2 до № 7 /вкл./, всяка в размер
на 825 евро.
Същият е събрал допълнително сумата от 300 евро, представляваща лихва по чл. 6 за
времето от 25.11.2021г. до 30.11.2021г. след окончателното погасяване на вземанията,
извършено на 24.11.2021г.
Несъмнено, уговорената в чл. 6 лихва от договора за кредит има характер на
неустойка за забава, дължима в случай на неизпълнение на задължението да се погасят на
падежа 18 - те броя вноски за възнаградителна лихва всяка в размер на 825 евро, а
последната, вкл. наред с договорната лихва и главница, която се начислява върху „остатъка
от главницата“ за периода докато е налице състоянието на неизпълнението.
Или, така постигнатата уговорка сочи, че ако заемателят не погаси задължението си
за заплащане на вноска в размер на 825 евро на падежа, то същият ще следва да заплати
неустойка за забава от 4, 65 % върху неплатената главница от 50 000 евро за времето от деня,
следващ падежа на вноската до деня на окончателното заплащане на вноската.
Спорният по делото въпрос е дали мораторната неустойка по чл. 6, е нищожна, в
случай, че е уговорено да се начисли върху „остатъка от главницата“, вместо върху размера
на всяка забавена и непогА.а вноска на падежа, формирана единствено и само от дължимата
по договора възнаградителна лихва, а последната и върху неплатената главница.
Въпросите с какъв процент е извършено олихвяването и какъв е размерът на
начислената от кредитора неустойката за забава в счетоводството му, са правно
ирелевантни, тъй като преценката за нищожността на клаузата се извършва към момента на
3
сключване на договора, съгласно ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС.
Преценката за накърняване на добрите нрави следва да е съобразена не само със
съдържанието на неустоечната клауза по чл. 6 от договора и нейния размер, но и с оглед
свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД, липсата на законова забрана относно начина на
определянето й, възможността длъжникът сам да ограничи размера на неизпълнението, като
престира своевременно дължимото, както и със засилената в отношенията между търговци
санкционна функция.
В конкретния случай, доколкото неустойката за забава е уговорено да се начисли
върху „остатъчната главница“, т.е. само върху главницата, която е уговорено да се погаси
едва с последната вноска в деня на окончателния падеж – 24.09.2022г., при забава в
плащането на вноските /18 броя вноски за възнаградителна лихва + главница, дължима с
последната вноска/, то размерът на същата се явява необосновано завишен спрямо реално
очакваните вреди на кредитора от забавеното изпълнение на задължението да се погасят
вноските и създава условия за възприемането й като средство за неоснователно обогатяване,
в разрез с принципа за справедливост и излиза извън присъщите й функции и като
нарушаваща добрите нрави е нищожна, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Предвид изложеното, предявеният иск за нищожност, е основателен и следва да бъде
уважен.
Основателна се явява и претенцията по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като платеното по
нищожната клауза подлежи на връщане при начална липса на основание, но до размера на
сумата от 9 000 евро, съгласно поясненията на експерта в съдебно заседание.
Законна лихва не се претендира, поради което такава не се и присъжда.
За разликата над присъдената сума до претендираната от 9 450 евро, претенцията по
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, следва да бъде отхвърлена.
Сумата от 450 евро, представлява начислена неустойка за забава върху неплатена
вноска № 7 за времето от 25.11.2021г. до 30.11.2021г., чиито период не е заявен в
настоящото производство и не подлежи на връщане, като платена по нищожна клауза, а
поради начална липса на основание, доколкото след окончателното погасяване на
вземанията, извършено на 24.11.2021г., кредиторът няма право да начислява неустойка за
забава, поради отсъствие на такава.
При този изход на спора всяка страна има право на разноски, съобразно уважената и
отхвърлена част. В полза на ищцовото дружество „П.М.П.“ ЕООД, следва да се присъдят
разноски в размер на 2 513, 61 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар от 2 500 лв. е основателно и
размерът му следва да бъде намален до сумата от 1 500 лв. при минимален от 1 084, 48 лв.
по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения при съобразяване с правната сложност на делото и обстоятелството, че
процесуалното представителство е осъществено по повод обективно кумулативно
съединени искове.
В полза на „В.К.Г.“ ООД следва да се присъдят разноски в размер на 71, 43 лв., на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар от 1 500 лв. е неоснователно,
тъй като размерът му макар и да надвишава минимално установения от 1 084, 48 лв. по чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е съобразен с правната сложност на делото и с обстоятелството, че наред с
осъдителен, е предявен и установителен иск.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата по чл. 6 от договор за предоставяне
на кредит № ***/24.03.2021г., с която е уговорено, че при забава при плащане на месечните
вноски, кредиторът олихвява остатъка от главницата с наказателна лихва в размер на 3
пункта над договорения лихвен процент или общо в размер на 4, 65 % (редовна лихва 1, 65
% плюс наказателна лихва 3 %) до окончателното заплащане на дължимата вноска поради
накърняване на добрите нрави, по предявения от „П.М.П.“ ЕООД, ЕИК ***, гр. *** срещу
„В.К.Г.“ ООД, ЕИК ***, гр. В., иск с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА „В.К.Г.“ ООД, ЕИК ***, гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на „П.М.П.“ ЕООД, ЕИК
***, гр. *** сумата от 9 000 евро /девет хиляди евро/, представляваща платена при начална
липса на основание поради нищожност на клаузата на чл. 6 от договор за предоставяне на
кредит № ***/24.03.2021г., на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, неустойка за забава при
плащане на месечните вноски, както следва: 1./ върху сумата от 825 евро, представляваща
вноска № 2 за времето от деня на забавата до 24.11.2021г.; 2./ върху сумата от 825 евро,
представляваща вноска № 3 за времето от деня на забавата до 24.11.2021г.; 3./ върху сумата
от 825 евро, представляваща вноска № 4 за времето от деня на забавата до 24.11.2021г.; 4./
върху сумата от 825 евро, представляваща вноска № 5 за времето от деня на забавата до
24.11.2021г.; 5./ върху сумата от 825 евро, представляваща вноска № 6 за времето от деня на
забавата до 24.11.2021г.; 6./ върху сумата от 825 евро, представляваща вноска № 7 за
времето от деня на забавата до 24.11.2021г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над присъдената сума до претендираната от 9450 евро, на осн. чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „В.К.Г.“ ООД, ЕИК ***, гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на „П.М.П.“ ЕООД, ЕИК
***, гр. *** сумата от 2 513, 61 лв. /две хиляди петстотин и тринадесет лева и шестдесет
и една ст./, представляваща сторени по делото съдебно деловодни разноски, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „П.М.П.“ ЕООД, ЕИК ***, гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на „В.К.Г.“ ООД, ЕИК
***, гр. В. сумата от 71, 43 лв. /седемдесет и един лева и четиридесет и три ст./,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок от
връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5