№ 98
гр. Варна, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми февруари през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. П.
като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20233100900339 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на А. Т. Т., ЕГН
**********, с която срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД, ЕИК ********* са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение
от 250 000 лв. за претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие загубата на
нейната дъщеря К.Г. Т., настъпила в ПТП, виновно причинено на 28.09.2019 г. от
водача на лек автомобил „Ауди А3“, рег. № ******, застрахован от ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна
полица BG/30/119002518293/30.08.2019 г., валидна до 30.08.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2020 г. до окончателното
заплащане на обезщетението.
В исковата молба се твърди, че на 28.09.2019 г. С. П. Д., ЕГН ********** е
управлявала лек автомобил „Ауди А3“, рег. № ****** по третокласен път VAR1023 в
посока от гр. Аксаково, обл. Варна към гр. Игнатиево, обл. Варна, със скорост от 111
км/ч., като на около 2 км. от гр. Аксаково, е загубила контрола върху автомобила и се
блъснала в крайпътно дърво, вследствие на което е настъпила смъртта на пътувалата в
автомобила К.Г. Т. – дъщеря на ищцата. За произшествието е бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2019-1020-2131. С влязла в сила
присъда по НОХД № 756/2022 г. по описа на ВОС, за причиненото ПТП е ангажирана
наказателната отговорност на водача на автомобила, като С. Д. е призната за виновна
за извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. На
база неочакваната загуба на своята дъщеря, с която е имала силна емоционална връзка,
ищцата сочи, че все още продължава да търпи високи по своя интензитет душевни
болки и страдания, намиращи външен израз в непрекъснат плач, нарушение на съня,
несигурност за бъдещето, преустановяване на социалните си контакти. Твърди се и че
вследствие на загубата е изпаднала в депресия. В исковата молба се сочи, че тъй като
към датата на произшествието процесният автомобил е бил застрахован при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите съгласно полица №
BG/30/119002518293/30.08.2019 г., валидна до 30.08.2020 г., на 22.10.2020 г. ищцата е
1
уведомила застрахователя за произшествието и е поискала заплащането на
обезщетение за търпените вреди. Не е приела обаче предложената й сума, като посочва
и че към момента на депозиране на исковата молба, обезщетение не й е било заплатено.
В отговора на исковата молба, ответникът изразява становище за допустимост,
но неоснователност на предявените искове. Оспорването на главния иск по основание
и размер ответникът обосновава с липсата на претърпени от ищцата неимуществени
вреди в заявените от нея проявления и обем, поради отсъствието на твърдяната
дълбока емоционална връзка между нея и дъщеря й. В случай че съдът достигнел до
извод за доказаност на главния иск по основание, застрахователят отправя искане за
редуциране на размера на обезщетението поради неговата завишеност, дължаща се на
несъответствието му със съдебната практика по идентични казуси и с реално
претърпените от ищцата душевни болки и страдания. Във връзка с размера се въвежда
и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата чрез
непоставянето на предпазен колан, отклоняването от нейна страна на вниманието на
водача от пътната обстановка и приемането от самата нея да пътува в автомобил,
управляван от неопитен и рисков водач, често пренебрегващ правилата за движение по
пътищата, което й e било предварително известно. При основателност на главния иск
ответникът оспорва и началната дата на начисляване на лихвата за забава, тъй като
счита, че същата може да бъде претендирана едва от момента на изтичането на
тримесечния срок за произнасянето му по чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ – 22.12.2020 г., но не и
от датата на отправяне на извънсъдебната претенция – 22.10.2020 г.
В допълнителна искова молба, ищцата оспорва твърденията на ответника, че
дъщеря й е разсейвала водача на автомобила и че е била без поставен предпазен колан,
като излага, че изпадането на тялото на починалата извън колата не води автоматично
до извод, че тя е била без колан, тъй като е било възможно да е била обезопасена с
такъв, но по време на настъпването на самото ПТП, той да се е откопчал без вина за
това да има починалата. Оспорва се и твърдението за липса на близка връзка между
ищцата и детето й. Ищцата уточнява, че дъщеря й е пътувала на предната дясна
седалка на автомобила при настъпване на произшествието.
С отговора на допълнителната искова молба, ответникът поддържа изцяло
всички изложени в отговора на исковата молба възражения.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат
становищата си по спора. Ищцата, чрез адв. С., акцентира върху недоказаност на
възражението за съпричиняване. Сочи тежките емоционални страдания на ищцата,
загубила единственото си дете при процесното произшествие. Със заплащането в хода
на процеса застрахователно обезщетение в размер на 65 000 лева, счита се не погасява
отговорността за мораторно обезщетение. В писмената защита отново се позовава на
тежката загуба, довела практически до промяна на личността на ищцата. Акцентира, че
тази неочаквана загуба я е лишила от възможността да се радва на най-хубавите
моменти от живота на детето си.
Застрахователното дружество, чрез адв. Г., сочи прекомерността на
претендираното обезщетение и настоява за редукция поради установено в хода на
процеса съпричиняване от пострадалата.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предварителни въпроси, допустимостта на спора, квалификация на иска и на
възраженията за разгледани в определение №1495/31.10.2023г. по настоящото дело,
поради което и същите не следва да се разглеждат повторно при произнасянето по
съществото на спора.
Няма спор между страните относно наличие на действително застрахователно
правоотношение по валидна към 28.09.2019 г. застраховка „Гражданска отговорност“
2
на автомобилистите за лек автомобил „Ауди А3“, рег. № ****** съгласно полица №
BG/30/119002518293/30.08.2019 г.
Няма спор и по пораждането на отговорността на застрахования водач, като
механизмът на възникване на ПТП и причинната връзка на смъртта на К. Т. с
противоправното поведение на водача С. П. Д. са установени безспорно по влязла в
сила Присъда № 55/28.09.2022 г. по НОХД № 756/2022 г. по описа на ВОС, с която по
задължителен за гражданския съд ред е установено, че на 28.09.2019 г. при
управлението на моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди А3“, рег. № ******
на пътя от гр. Аксаково за гр. Игнатиево, на около 2 км от гр. Аксаково в посока гр.
Игнатиево, застрахованият водач е нарушила правилата за движение по пътищата– чл.
20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е допуснала
причиняването на смъртта на пътуващата в автомобила К.Г. Т.. За това и в настоящото
производство е изключена преценката на съда относно осъществяване на деянието,
неговата противоправност, както и относно вината на дееца. В производството
подлежи на изследване единствено необхванатото от задължителна сила на присъдата
възражение за съпричиняване от пострадала.
Доводите на ответника за поведение на пострадалата, при която последната е
разсейвала водача и с това е улеснила произшествието, останаха неподкрепени с
доказателства, макар за тези обстоятелства на възразяващия ответник изрично да е
посочен по реда на чл. 146, ал.2 от ГПК пропуска му да ангажира доказателства.
Същото се отнася и до твърдението, че пострадалата е знаела за неопитното и/или
рисковия начин на шофиране на водача.
Твърдението, че пострадалата по време на произшествието е нямала поставен
обезопасителен колан, съдът приема за доказано по делото. Двете изслушани по делото
комплексни експертизи са категорични, че пострадалата К. Т. е нямала поставен
предпазен колан по време на произшествието. Този извод е обоснован както с
изпадането на пострадалата извън купето на колата, при категорично установена
невъзможност същата сама да излезе, така и с липсата на характерна коланна травма.
Съществен е въпроса дали леталният изход за К. би настъпил, ако същата имаше
предпазен колан. На този въпрос вещите лица не дават категоричен отговор.
От мотивите на присъдата става ясно, че лекият автомобил, в който се е движела
пострадалата „Ауди A3" се движел по пътя от гр. Аксаково към гр. Игнатиево с
превишена скорост от 111 км/ч, при ограничение за този участък от пътя 90 км/ч.
Поради несъобразена скорост водачът изгубил контрол върху превозното средство,
което се занесло странично и навлязло в зоната на десен банкет. Последвал удар и
заораване с предната част в десния повдигнат скат. След удара в ската, автомобилът се
завъртял около вертикалната си ос в посока по часовниковата стрелка, като
едновременно с това продължил движение по първоначалната си траектория, но със
задната част напред и надясно по десния банкет. При продължилото движение
последвал удар със задната част на купето в масивно дърво, разположено в дясната
част на десен банкет на границата със земеделска нива. От удара в дървото, задната
част на купето се деформирала силно, автомобила се завъртял отново около
вертикалната си ос в посока по часовниковата стрелка и се насочил с предната си част
към пътното платно. Автомобила навлязъл върху пътното, като продължил да се
завърта, пресякъл пътното платно от дясно наляво и се установил в покой с предната
част върху ляв затревен банкет и задна част върху лявата страна на пътното платно.
И двете експертизи са категорични, че несъвместимите с живота тежки
увреждания са настъпили в купето на автомобила, а не в резултат на изпадане тялото
на пострадалата от превозното средство. Според обясненията на вещите лица,
изготвили първоначалната експертиза, основните увреждания са настъпили в купето
на автомобила( макар известното противоречие между вещите лица дали по- тежък е
бил първия удар в ската или последващия в дървото). Според вещото лице, изготвило
експертизата в медицинската част пострадалата е получила счупване на прешлените на
3
шията травма на гръдния кош, двустранно счупване на ребра, разкъсване на ляв бял
дроб, контузия на вели дробове с излив на кръв в двете кухини, разкъсване на черен
дроб, на далак. Именно разкъсването на черния дроб и далака вещото лице д-р Г. сочи
като определящи за смъртния изход. Отново според вещото лице възможно е, дори и
при поставен обезопасителен колан, при установената скорост на движение от над 100
км/час да настъпят разкъсване на далака на черния дроб и счупване на ребрата.
Получените извън купето травми са повърхностни и не могат да доведат до леталния
край.
Според повторната комплексна експертиза дори при поставен предпазен колан е
възможно счупване на шийния прешлен. Същевременно в такъв случай ребрата на
пострадалата не биха се счупили симетрично не би се получил „гръден капак“. В
случая според вещото лице Е. Д. счупването на ребрата е възможно да е настъпило при
изпадане от автомобила. На следващо място става ясно, че при установения механизъм
на произшествието разкъсване на далака би настъпил независимо от поставяне на
предпазния колан. Същото важи и за черния дроб, но с по-малка вероятност. Отделно
според вещото лице при поставен обезопасителен колан би могла да настъпи черепно-
мозъчна травма, която да стане причина за смъртта.
Според трайно установената съдебна практика релевантен за съпричиняване на
вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния,
без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното
увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Тоест не всяко поведение
на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см.
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Поставянето на обезопасителен колан е задължение на пътуващите на осн.чл.
137а от ЗДвП.
В случая от събрание по делото доказателства съдът не може да направи извод
относно възможния интензитет на увреждания, ако пострадалата имаше поставен
колан, още повече, че в такъв случай е бил възможно да настъпят други по вид, но не
по-малки по тежест увреждания / черепно-мозъчна травма/. Невъзможността за
прогноза на нараняванията при поставен колан, обаче не следва да доведе до пълно
игнориране на нарушението. Да се легитимира пропускът за осигуряването на
собствената безопасност с невъзможността да се предвидят евентуалните вреди при
поставен колан, би означавало да се отрече изначално изискването на ЗДвП, тъй като
предвиждането на възможен, но ненастъпил резултат е винаги хипотетично.
От друга страна съдът намира, че приносът не следва да се определя като
значителен, тъй като настъпването на вредите е причинено в много по-голям обем от
невъзможността на водача да овладее автомобила при висока скорост на движение.
При тези данни съдът определя приносът на пострадалата от 10%.
От събранието по делото свидетелски показания и СПЕ по безспорен начин се
установява изключително тежкото проявление на смъртта на пострадалата в
емоционалния и физически свят на нейната майка. От показанията на свидетелите
Силва Гаджева- Василев и Тодор Василев се установява силната връзка, която са
имали майката и пострадалата. К. е била единственото и дълго чакано дете на ищцата,
която преди това е имала неуспешни бременности. До последно двете са живяли в едно
домакинство. К. споделяла всичко на майка си, често й искала съвети. Според
показанията на свидетелите смъртта на К. е преобърналa изцяло живота на майката. Тя
се намира в непрекъсната депресия, много често плаче, не може да спи, а когато успее
да заспи- постоянно сънува дъщеря си. Непрекъснато ходи на гробищата. След смъртта
на дъщеря си ищцата е ограничила социалните си контакти до минимално равнище.
Според експертизата невъзратимостта на събитието е довело до промяна в личността
на ищцата.
4
Безвъзвратна загуба на единствено дете е съкрушаващо събитие, което в
изключителна степен ще определя цялостния житейски път и духовен светоглед на
ищцата. Традиционното осмисляне на живота чрез възможността да се създаде и
отгледа поколение в случая е осуетено. Съдът намира, че справедливото обезщетение
възлиза на не по-малко от 300 000 лева. Дори при неговата редукция с процента на
съпричиняване, исковата молба се явява доказана в претендирания размер.
Обезщетението следва да се намали съм сумата от 65 000 лева, в какъвто размер е
заплатеното в хода на процеса обезщетение от страна на застрахователя. Ищецът не е
оспорил, а и от приложеното на л. 105 от делото банково бордеро е видно, че в полза
на ищцата е заплатената сума в размер на 65 000 лева с посочено основание “
частично обезщетение по т. д.№ 339/2023г.” В заключение следва да се присъди
обезщетение в размер на 185 000 лева.
По отношение на лихвата забава:
Съгласно чл. 429, ал. З, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по
застраховка „ГО на автомобилистите“, считано от по - ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на
застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. Разпоредбата на чл.
497 КЗ, на която се позовава ответника за да ограничи отговорността си за мораторна
лихва, определя обема на отговорност на застрахователя с оглед вътрешните му
отношения с делинквента и обема регресни права, и не е свързана с отговорността към
третото лице, на което са причинени вредите /така решение по т.д. № 2273/2018г. на
ВКС, ТО и решение по т.д. № 2466/2018г. на ВКС, ТО.
В процесния случай, доколкото не е спорно, че писмена претенция към
застрахователя е подадена от ищеца и е получена на 22.10.2020г.(видно от заявление
на л. 8), считано от следващата дата -23.10.2020г. ответникът е изпаднал в забава.
Ответният застраховател не се е позовал на обстоятелства, изключващи забавата му.
Ето защо, доколкото лихвата не би превишила застрахователната сума, в полза на
ищците следва да се присъди и законната лихва, считано от 23.10.2020г. до 26.10.2023г.
по отношение на заплатеното частично обезщетение в размер на 65 000 лева, а за
сумата от 185 000 лева- до окончателното издължаване на сумата.
По разноските:
Тъй като частичното отхвърляне на иска е обусловено от извършено плащане в
хода на процеса, този резултат не следва да се отразява върху отговорността за
разноски. Ответникът с поведението си, изразяващо се в липса на доброволно
издължаване в рамките на развилото се рекламационно производство съгл. чл. 380 от
КЗ, е дал повод за завеждане на делото, поради което на осн. чл. 78, ал.2 от ГПК следва
да понесе отговорността за разноски, вкл. по отношение отхвърлената част от иска.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 10 000 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се следват сторените по делото
разноски за СПЕ в размер на 400 лева.
На осн. чл. 38 от ЗА вр. чл. 5 от Наредбата за адвокатските възнаграждения
(Доп. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.), намира, че в полза на процесуалния представител на
ищeца следва да се присъди възнаграждение за процесуално представителство в размер
на 9000 лева, при отчитане на правната и фактическа сложност на делото.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.”Дианабад”,
бул.”Г.М.Димитров” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на А. Т. Т., ЕГН ********** сумата от 185
000 (сто осемдесет и пет хиляди ), представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди вследствие загубата на нейната дъщеря К.Г. Т., настъпила в
ПТП, виновно причинено на 28.09.2019 г. от водача на лек автомобил „Ауди А3“, рег.
№ ******, застрахован от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по застрахователна полица BG/30/119002518293/30.08.2019 г.,
валидна до 30.08.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните 250
000 лева,
ведно със законната лихва върху главницата 185 000 лева, считано от 23.10.2020
г. до окончателното заплащане на обезщетението, а върху главницата от 65 000 лева от
23.10.2020г. до 26.10.2023г.
ОСЪЖДА„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.”Дианабад”,
бул.”Г.М.Димитров” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Варна в Централна кооперативна банка
/ЦКБ/ клон Варна, BIC CECBBGSF, IBAN BG25 CECB 9790 31C8 сумата от 10 000
(десет хиляди) лева представляваща дължима по делото държавна такса на основание
чл.78 ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.”Дианабад”,
бул.”Г.М.Димитров” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на А. Т. Т., ЕГН ********** сумата от 400
(четиристотин) лева, представляваща сторените по делото разноски за експертиза, на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.”Дианабад”,
бул.”Г.М.Димитров” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. В. С., личен номер **********
сумата от 9000 (девет хиляди) лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 38 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6