Р
Е Ш Е Н И Е № 408
Гр.
Пловдив, 16.10.2009 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
търговско отделение, ХVІІ-ти състав в публично заседание на шестнадесети
септември, две хиляди и девета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при
секретаря Р.Ч., разгледа докладваното от съдията търговско дело № 216 по описа
за 2009 г. и взе предвид следното:
Обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 92 във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на АСК, гр. ****, представлявана от
Изпълнителния директор А.К.Б., против „Б.и с.” ООД, рег. по ф.д. № ****/1994 г.
по описа на ПОС, представлявано от В.Д., за заплащане на сумите: 25 000
лв. – неустойка за неизпълнение на задължение по чл. 4.1 от Договор за приватизационна
продажба на 70 % от капитала на”К.-91” ЕООД (с настоящо наименование „Ф.”
ЕООД), гр. *** и Приложение № 2, изменени с Допълнително споразумение, както и
за заплащане на законната лихва върху неустойката от датата на забава - 24.12.2008 г. до датата на подаване на
исковата молба, в размер на 1003.46 лв, ведно със
законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на сумата. Представя
доказателства. Претендира разноски.
Ответникът „Б.и с.” ООД ***
оспорва така предявените искове по основание и размер. Твърди, че причина за
неизпълнение на задълженията на дружеството е обективна невъзможност да бъде
изградено „Предприятие за преработка и съхранение на плодове и зеленчуци” като
част от инвестиционната програма, без да се изгради канал, в който да се заустват обратните води от производството, като за тази
невъзможност е била уведомена АСК. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, като
взе предвид събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
по него, намира за установено следното:
Представени са като доказателства: Договор за
покупко-продажба на дялове № РД-50-613 от 30.09.1998 г.; Приложения № 2 и № 3
към същия договор; Допълнително споразумение от 27.12.2000 г.; Констативен
протокол № 9/24.09.2008 г. , утвърден от Директора на дирекция „Приватизационни
сделки” към АСК; Протоколно решение № 988/04.12.2008 г. на АСК; Уведомление до
ответното дружество и известие за доставяне към него; удостоверение на
ответника; Акт № 1001/22.07.1998 г. за държавна частна собственост; Решение №
8079/02.12.2003 г. на ПОС; писмо с вх. на АСК № 26-00-1091/31.03.2005 г. ;
справка-отчет за извършени инвестиции за 2004 г. – 2008 г.; Проект с изх. №
9400-13795/14.07.2004 г.; Разрешение за строеж № 205/13.07.2004 г., изд. от Община
Пловдив; Разрешение за строеж № 206/13.07.2004 г., изд. от Община Пловдив;
Предварителен договор за присъединяване на обект към електроразпределителната
мрежа на „Електроразпределение – Пловдив” ЕАД №
48554/17.05.2004 г.; Разрешително за проектиране на ВиК
отклонения с изх. № 923/09.06.2003 г.; Писмо с изх. № 1659/22.05.2003 г. на
МОСВ; Писмо с № 4801/12.05.2003 г. на
ХЕИ – Пловдив; Становище с изх. № 26866/12.06.2003 г. на „Електроразпределение
– Пловдив” ЕАД; оферти, касаещи „Предприятие за преработка и съхранение на
плодове и зеленчуци”; Счетоводна политика на „Ф.” ЕООД; счетоводни документи на
„Ф.” ЕООД за финансовата 2004 г.; декларации от управителя на „Ф.” ЕООД;
застрахователна полица № 773 на ЗК „Орел” АД; справка – отчет за извършени
инвестиции за 2004 – 2008 г. от управителя на „Ф.” ЕООД; обяснителна записка с
вх. № 26-00-324/12.03.2007 г.
Установява се от изложените доказателства, че
между „Б.и с.” ООД и АСК е сключен Договор за покупко-продажба на дялове №
РД-50-613 от 30.09.1998 г., по силата на който е сключена сделка за
приватизацията на „К. - 91.” ООД –
Пловдив, като купувачът „Б.и с.” ООД придобива 70 % от дяловете на дружеството.
Съгласно т. 4.1 от договора купувачът се съгласява да инвестира в дружеството
за периода от сключването на договора до края на 2002 г. не по-малко от 820
милиона лева. По т. 4.3 поема задължение да запази съществуващите работни места
и да открие 21 нови такива. В т. 7.1 е уговорена неустойка при неизпълнение в
размер на 50 % от договорените, но неизвършени инвестиции.
Към договора са съставени две Приложения – за размера на подлежащите на
извършване инвестиции по периоди и за запазването и разкриването на нови
работни места по периоди.
Съгласно допълнително споразумение № 1 от
27.12.2000 г. страните са изменили т.4.1 и т. 4.3 от Договора. Уговорено е
общият размер на инвестициите за периода от 1999 г. до края на 2008 г. да бъде
в не по-малък от 326 190 лв., като размерът на минималните инвестиции е
уговорен по години. Видно от същото споразумение е, че за 2007 г. купувачът се
задължил да извърши инвестиции в размер не по-малък от 50 000 лв. По т.4.3
от договора „Б.и с.” ООД се е задължил да запази съществуването на 10 работни
места.
Видно от Констативен протокол № 9/24.09.2008 г.,
утвърден от Директора на дирекция „Приватизационни сделки” към АСК е, че след
извършена проверка е констатирано неизпълнение от страна на ответника на
задължението му по т. 4.1 от Договора за извършване на инвестиции за 2007 г.
Констатирана е липсата на отчет за инвестиционна програма за 2007 г. Установено
е изпълнение по отношение на другите, предвидени в договора задължения.
От приложеното Протоколно решение №
988/04.12.2008 г. на АСК се установява, че със същото решение е била наложена
санкция на „Б.и с.” ООД за заплащане на 25 000 лв. – неустойка за
неизпълнение на т. 4.1 от сключения между страните Договор. Това решение е
съобщено на ответното дружество – видно от писмо с изх. № 26-00-1183/04.12.2008
г., с което на основание т. 7.4 от Договора, е определен седемдневен срок за
заплащане на дължимата договорна неустойка. Писмото е получено лично от
управителя на „Б.и с.” ООД на 16.12.2008 г.
Към делото са приложени писмени доказателства,
установяващи инвестиционните намерения на ответното дружество за изграждане на
„Предприятие за преработка и съхранение на плодове и зеленчуци”, както и
такива, свързани с изпълнението на задължения, поети по договора, Приложение №
2, изменени с допълнително споразумение, а именно: писмо с вх. на АСК №
26-00-1091/31.03.2005 г. ; справка-отчет за извършени инвестиции за 2004 г. –
2008 г.; Проект с изх. № 9400-13795/14.07.2004 г.; Разрешение за строеж №
205/13.07.2004 г., изд. от Община Пловдив; Разрешение за строеж №
206/13.07.2004 г., изд. от Община Пловдив; Предварителен договор за
присъединяване на обект към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение – Пловдив” ЕАД № 48554/17.05.2004 г.;
Разрешително за проектиране на ВиК отклонения с изх.
№ 923/09.06.2003 г.; Писмо с изх. № 1659/22.05.2003 г. на МОСВ; Писмо с № 4801/12.05.2003 г. на ХЕИ – Пловдив;
Становище с изх. № 26866/12.06.2003 г. на „Електроразпределение
– Пловдив” ЕАД; оферти, касаещи „Предприятие за преработка и съхранение на
плодове и зеленчуци”; Счетоводна политика на „Ф.” ЕООД; счетоводни документи на
„Ф.” ЕООД за финансовата 2004 г.; декларации от управителя на „Ф.” ЕООД;
застрахователна полица № 773 на ЗК „Орел” АД; справка – отчет за извършени
инвестиции за 2004 – 2008 г. от управителя на „Ф.” ЕООД; обяснителна записка с
вх. № 26-00-324/12.03.2007 г.
Видно от представената справка-отчет за
извършени инвестиции за 2004 г. – 2008 г. е, че ответното дружество е
информирало ищеца за своите намерения за изграждането на горепосоченото
предприятие, като е посочено, че изграждането му всъщност ще замества
предвиденото изпълнение чрез инвестиции, извършвани по периоди.
Според основната теза на ответника, е налице
обективна невъзможност да се изпълни така поетото задължение, тъй като липсва
канализация за обратни води.
Съгласно специалната норма на чл. 306 ТЗ,
основание за освобождаване на длъжника от отговорност за пълното неизпълнение
на задължението му е непреодолимата сила (vis major). За да бъде освободен от отговорност неизпълнилият длъжник, е необходимо кумулативното наличие
на следните условия: обстоятелствата, които се изтъкват като непреодолима сила,
да са непредвидени или непредотвратими; да имат извънреден характер; да са се
осъществили след сключване на сделката и да е налице причинна връзка между тях
и неизпълнението.
Съдът намира, че в настоящия случай тези
предпоставки не са налице.
Основният въпрос е какво е задължението на
ответника по процесния договор. Както се посочи, то е
за определен в договора обем инвестиции и работни места, конкретизирани и с
направеното изменение. Не е налице, следователно, постигнато между страните
споразумение тези инвестиции да намерят израз точно в гореописаното
предприятие. Това е било намерение и желание единствено и само на ответното
дружество.
За да бъдат релевантни за спора наведените от
ответника обстоятелства е необходимо задължението му по договора да е именно за
изграждане на такъв обект.
Обратно – след като не се установява наличие на
такова съгласие между страните, то продавачът има право да претендира от
купувача изпълнение и то точно на задължението му по договора. Наведените от
ответника обстоятелства са за предмет, различен от договорения. А договорното
задължение на купувача е да извърши инвестиции, т.е. това задължение е парично.
Не се ангажираха по делото доказателства за наличие на предпоставките на чл.306
от ТЗ, които да препятстват изпълнението на така поето парично задължение. Ето
защо, съдът намира изложения от ответника довод за неоснователен и недоказан.
По делото е приета и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от
страните, която съдът приема за компетентна, безпристрастна и обективно
изготвена и кореспондираща с останалите доказателства. В заключението на
същата, базирано на всички налични документи е установено, че размерът на
неизплатеното възнаграждение за извършване на инвестиции за отчетната 2007 г.,
съгласно т. 4.1 от приватизационния договор и Приложение 2, изменени с
Допълнително споразумение е 50 000 лв., като размерът на неустойката за
неизпълнение съгласно т. 7.1 от договора е 25 000 лв. Експертизата
установява размера на дължимата мораторна лихва върху
сумата от 25 000 лв., считано от 24.12.2008 г. до датата на завеждане на
исковата молба – 03.04.2009 г., който размер възлиза на 1 003, 46 лв.
С оглед на така изложеното съдът счита, че
предявените искове са доказани по основание и размер и следва да се уважат.
По отношение на иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД:
По делото се установи наличието на валидно
договорно правоотношение между страните. Установи се, че купувачът е неизправна
страна по същия договор, тъй като не е изпълнил поето по договора задължение, а
именно извършването на инвестиции в размер на 50 000 лв. за 2007 г. След
като е налице неизпълнение, то ответникът дължи на осн.
т. 7.1 от договора неустойка в размер на 50 на сто от дължимото или сумата от
25 000 лв..
По предявения иск с правна квалификация чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Исковете с правно основание чл. 86, ал.1
от ЗЗД са самостоятелни и акцесорни, по отношение на
иска с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, като вземанията съществуват само
при наличието на задължение за плащане на неустойка и неплащането
на същата в срок. Налице ли е неизпълнение на парично задължение в срок, макар
и под формата на неустойка, няма основание да се отрече възможността да се
търси обезщетение за забава за неизпълнението на това задължение съгласно
разпоредбите на закона.
В случая е налице задължение за плащане на
неустойка, като в тази насока съдът е изложил съображения. Ответникът не е
заплатил неустойката в размер на 25 000 лв. в определения от ищеца срок и
е изпаднал в забава на 24.12.2008 г., предвид определения срок в изпратеното до
него писмо, датата на получаване на същото и разпоредбата на чл.84 от ЗЗД. Това
се явява правопораждащ факт, обосноваващ възникването
на ново санкционно правоотношение, целящо да обезщети
ищеца за неизпълнение на задължението от страна на ответника. Тези
обстоятелства се установяват от представените по делото писмени доказателства, неоспорени от страните.
Във връзка с установяване размера на дължимото
обезщетение за забава съдът възприема заключението на вещото лице, като
компетентно и обосновано. Ищецът е поканил ответника да заплати дължима
неустойка в размер на 25 000 лв. и по отношение на тази сума ответникът е
изпаднал в забава /чл.84, ал.2 от ЗЗД/, като с оглед заключението на вещото
лице съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 1003, 46 лв. – обезщетение за забава, начислено върху дължимата
неустойка в размер на 25 000 лв., за периода от 24.12.2008 г. до датата на
подаване на исковата молба /03.04.2009 г./, както и законната лихва върху
сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
С оглед
уважаването на исковите претенции на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски
по производството, от които 1 100 лв. – платен адвокатски хонорар, 100 лв.
– хонорар за вещо лице. Тъй като на осн. чл. 84, ал. 1 от ГПК ищецът не е внесъл дължимата
държавна такса в общ размер от 1 040 лв., то на осн.
чл. 78, ал. 6 от ГПК същата следва да бъде внесена от ответника.
При така изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.и с.” ООД, рег. по
ф.д. № 7750/1994 г. по описа на ПОС, представлявано от В.Д. да заплати на АСК,
гр. ****, представлявана от Изпълнителния директор А.К.Б. , сумата от
25 000 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по т.
4.1 от Договор за покупко-продажба на дялове № РД-50-613 от 30.09.1998 г. и
Приложение № 2, изменени с Допълнително споразумение, както и сумата 1003.46
лв. – обезщетение за забава, начислено върху дължимата неустойка в размер на
25 000 лв., за периода от 24.12.2008 г. до датата на подаване на исковата
молба /03.04.2009 г./, както и законната лихва върху така посочените суми,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Б.и с.” ООД, рег. по
ф.д. № 7750/1994 г. по описа на ПОС, представлявано от В.Д. да заплати на АСК,
гр. ****, представлявана от Изпълнителния директор А.К.Б., сумата 1 200 лв., от които 1 100 лв. –
платен адвокатски хонорар и 100 лв. – хонорар за вещо лице.
ОСЪЖДА „Б.и с.” ООД, рег. по
ф.д. № 7750/1994 г. по описа на ПОС, представлявано отВ.Д.
да заплати по сметка на ПОС сумата от 1 040 лв. – държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: