ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН

                                  8800 гр. Сливен, пл.”Хаджи Димитър” №2

 

.

                                             

 

МОТИВИ

 към присъда № 47/06.11.2012г. по НОХД № 493 /2011г. на СлОС

 

 

        Настоящото съдебно производство е образувано въз основа на внесен обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Сливен против подсъдимите Ж.П. М., Р.П.М. и Д.И.М. за престъпление по чл. 199, ал.2, т.2, пр.1, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК за това, че на 17/18.12.2009г. в ******, в съучастие помежду си като съизвършители, отнели чужди движими вещи – парични средства в размер на около 5 000 лв. от владението на К. П. К., ЕГН: ********** от *****. с намерение противозаконно да ги  присвоят, като употребили за това сила и заплашване и грабежът е придружен с убийството на К. П. К.

        В срока по чл. 85 ал.3  от НПК дъщерите на пострадалото лице К.П.К. – П. К. Н. и К. К. В. са предявили солидарно против тримата подсъдими граждански искове за сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени в резултат на престъплението имуществени вреди и за сумите от по 50 000 лв. за всяка от тях, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумите по трите иска. Претендират и направените по делото разноски. Направили са искане за конституирането им като граждански ищци и частни обвинители. Поради предявяване на гражданските искове в предвидения в закона срок и връзката им с предмета на настоящото производство, съдът ги прие за съвместно разглеждане и конституира Н. и В. като частни обвинители  и граждански ищци по делото.

        В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Сливен поддържа обвиненията срещу тримата подсъдими така, както са предявени. Прави анализ на събраните доказателства и счита описаната в обвинителния акт фактическа обстановка за доказана по безспорен и категоричен начин. Счита също така, че подсъдимите  са осъществили състава на повдигнатото им обвинение за извършен грабеж, придружен с убийство. Предлага съдът да наложи на тримата подсъдими наказания лишаване от свобода за срок от двадесет години. По предявените граждански искове за неимуществени и имуществени вреди няма изложено становище.

 Гражданският ищец и частен обвинител К. В., не се явява в съдебно заседание. Не са представени доказателства за отсъствие по уважителни причини.

Гражданският ищец и частен обвинител П. Н. се явява лично в съдебно заседание. Поддържа обвинението и предявените от нея граждански искове и моли последните да бъдат уважени в пълен размер.

Тримата подсъдими не се признават за виновни. Дават обяснения, които изключват участието им в процесното деяние. Защитниците им пледират за оправдателна присъда.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Пострадалият К.П.К. (на 76 години) живеел сам в къща в *****, намираща се на ъгъла на *******. За къщата имало входове и на двете улици. До входа, който излизал на *******, имало  пристройка с остъкление, хол и кухня, където живеел пострадалият. Последният спял в кухнята, на легло от ъглова спалня. В края на всяка седмица при него идвала дъщеря му – свид.Н, за да му изчисти и сготви. Другата му дъщеря – К.В. работела в чужбина, но нейната дъщеря често посещавала дядо си. Пострадалият К. бил бивш миньор и получавал пенсия. От показанията на свид.П. Н. – дъщеря на пострадалия, се установява, че той е събирал парите от пенсиите си, обръщал ги е в евро и когато се съберяла по-голяма сума, ги внасят по сметка в банка. Въпреки това обаче винаги е разполагал с парична сума в дома си. През лятото на 2009 г. решил да продаде овцете си и получената сума също съхранявал в жилището си.

На 18.12.2009г. – петък, свид Н. започнала да звъни по телефона на баща си, за да го предупреди, че на следващия ден няма да може да отиде при него, тъй като щяла да бъде на работа. След като не могла да се свърже с баща си, започнала да звъни на съседи от *****., но и те не се обаждали. Тогава се свързала със сина на свид. Б., чрез когото помолила последния да предаде на пострадалия, че ще го посети в неделя. На 19.12.2009г. сутринта около 8:00 - 8:30 часа свид. Б.  отишъл в дома на пострадалия, извикал 2-3 пъти на входната врата, но никой не му отговорил. Чул, че телевизора работи и влязъл навътре в пристройката с остъклението. Там видял,  че намиращата се насреща врата на стаята е разбита и че от гардероба „ са съборени много дрехи”. Свидетелят се притеснил, че нещо лошо се е случило с К. и веднага отишъл до дома на свид. М.Й. – полицейски служител, на когото разказал какво е видял в дома на пострадалия. Двамата се върнали обратно. Свид. М. влязъл навътре в жилището и след като видял тялото на пострадалия К., се обадил в полицията.

На местопроизшествието пристигнал екип от полицейски служители. Извършен бил оглед и бил съставен протокол, в който е отразено, че на пода в стаята бил намерен трупа на пострадалия К., положен на дясната му страна, със завързани с омотано няколко пъти бяло влакно наподобяващо сезал и найлоново безцветно тиксо ръце. Около врата на трупа също имало омотано няколко пъти безцветно тиксо с червеникава течност по него, не много стегнато. Краката му били завързани над кокалчетата отново с безцветно тиксо, също омотано няколко пъти. Под трупа били намерени различни текстилни завивки и плик от чаршаф с червеникава течност по него. Леглото на пострадалия било разположено до северната стена на стаята с дървена ракла от изток (разместена, отделена от леглото) и таблетка до северната стена, с надигнат от мястото му матрак, без завивки и с петно червеникава течност в източната част до дървената ракла. Червеникава течност била намерена и по таблетката на леглото до раклата. Върху раклата освен нощна лампа, дребни вещи и вестници било намерено и найлоново безцветно тиксо, намачкано, червеникаво на цвят. На пода до леглото била намерена възглавница със зелена калъфка, зацапана с червеникава течност. Шкафчетата над мивката в стаята били отворени, на пода имало 2 бр. чекмеджета. Телевизорът бил намерен работещ, поставен върху дървен шкаф с поставка до южната стена. След вдигането на трупа и завивките под него, на пода е намерено още едно безцветно тиксо, смачкано, с дължина 0,8м. От стъклена бутилка 0,7л с етикет „Мента – Пещерска” са иззети 2 бр. годни за обработка дактилоскопни следи, които видно от извършеното впоследствие изследване  са оставени от пострадалия К. и дъщеря му – свид. Н. От странично черно огледало от лек автомобил, намерено при огледа в остъкления коридор са иззети още две дактилоскопни следи, но същите не са били годни за идентификационно изследване. Други дактилоскопски следи не са намерени. На пода в съседната стая  на стаята, в която бил намерен трупа, имало разхвърляни и извадени от секцията на източната стена множество дрехи, завивки, постелки и други вещи, някои от които (описани в огледния протокол) са иззети за изследване. На пода между масата, разположена в центъра на стаята и секцията също са намерени и иззети вещи за изследване. Седалките на разположения на южната стена на тази стая диван били намерени между същия диван и секцията.

В деня на огледа – на 19.12.2009г. е извършена аутопсия (с начало 13:30 ч.)на трупа на  пострадалия К.. От  изготвената съдебномедицинска експертиза на труп е установено, че пострадалият е получил съчетана механична травма с обхващане на главата, гръдния кош и крайниците.

Травмата на главата се изразява в наличието на множество разкъсно-контузни наранявания в областта на лицето с обилно кървене от тях (рана в областта на дясната половина на челото с разкъсани и натъртени ръбове с цепковидна форма с дължина около 3 см.; рана на около 1 см. под нея със същата характеристика с тъпоъгълна форма с дължина на раменете  около 1 – 1,5 см; рана с цепковидна форма и остри ъгли  с дължина около 3 см. в дясната скулна област; рана с цепковидна форма, с неправилен ход и неравни ръбове с дължина около 2 см. в областта на вътрешния край на лявата вежда; масивен десностранен периорбитален хематом със синкавоморав цвят и травматичен оток на тъканите със силно стесняване на очната цепка; повърхностно охлузване в областта на гърба на носа с неравни ръбове, с размери около 2 см., покрита с кръвни съсиреци; в областта на шията са установени синкави лентовидни кръвонасядания и повърхностни охлузвания в областта на кръвонасяданията.

Гръдната травма се изразява в наличието на множествени счупвания на десните ребра, наличието на масивен вътрешен кръвоизлив в дясната гръдна кухина вследствие разкъсването на съдовете, преминаващи покрай счупените ребра, множествени контузионни огнища на белите дробове предимно на десния бял дроб, контузия на медиастинума и кръвонасядания в областта на дясната половина на гръдния кош.

 Травмата на крайниците се изразява в наличието на охлузвания, кръвонасядания и травматични подутини в областта на ръцете и краката вследствие завързването им и силното им пристягане.

В заключението на експерта като причина за настъпването на смъртта се посочва съчетаната травма с наличието на описаните по-горе множествени обилно кървящи разкъсно-контузни наранявания в областта на меките тъкани на лицето и тежката контузия на гръдния кош с множествените счупвания на ребрата и контузиите на десния бял дроб, както и наличието на кръвоизлив в дясната гръдна кухина. Според експерта непосредствената причина за настъпването на смъртта е тежкият травматичен и хеморагичен шок, в който е изпаднал пострадалият вследствие множествените травми и масивните външни и вътрешни кръвоизливи. Вещото лице е заявило, че последното личи от  бледостта на кожата, лигавиците и вътрешните органи, установените по време на огледа на местопроизшествието локви кръв в помещението, където е намерен трупа на пострадалия, описаните по-горе травматични увреждания и състоянието на вътрешните органи. Експертът е категоричен, че описаните наранявания в областта на лицето са получени вследствие нанасяне на множество удари с твърди тъпоръбести предмети. Ударите са били множествени и са били нанесени в областта на лицето на пострадалия. Същите са били нанесени със значителна сила. Счупванията на ребрата в областта на дясната половина на гръдния кош са получени вследствие нанасяне на множество удари в областта на дясната странична повърхност на гръдния кош, като ударите са били нанесени с твърди тъпи предмети. Същите добре отговарят да са получени вследствие нанасяне на множество удари с ритници. Ударите са били множествени и са били нанесени в областта на почти цялата дясната половина на гръдния кош, предимно по страничната повърхност. По време на нанасяне на ударите и причиняване на уврежданията в областта на лицето пострадалият е бил със завързани ръце и крака. През това време пострадалият е бил жив, предвид охлузванията, кръвонасяданията и кръвоизливите в областта на ръцете и краката, както и в областта на нараняванията в областта на лицето и уврежданията в областта на гръдния кош. Пострадалият е бил облепен с тиксо в областта на главата, долната челюст и шията, но на тези места не са установени значителни травми освен повърхностните охлузвания и кръвонасядания. В областта на шията и меките тъкани на шията са установени кръвонасядания и кръвоизливи, но гръклянните хрущяли и подезичната кост са намерени   здрави.   Освен   това   не   са  установени  данни   за   настъпила   смърт вследствие затискане на външните дихателни отвърстия или удушаване. Тези обстоятелства сочат, че пострадалият е бил душен, но смъртта не се дължи на  душене, а на травматичният и хеморагичен шок. Получените от пострадалия травматични увреждания са били причинени по особено   жесток   и   мъчителен за  пострадалия  начин.   През   цялото   време пострадалият е бил жив, в съзнание и е изпитвал мъчителни болки и страдания. Трупната картина отговаря на смърт във второто денонощие.

В съдебно заседание вещото лице Ч.  е уточнил, че смъртта отговаря да е настъпила преди второто денонощие  от началния момент на аутопсията, т.е. настъпила е на 17/18.12.2009г., т.е. в тъмната част на денонощието. Тази констатация на експерта се базира на установени от него изменения по трупа, на трупното вкочаняване, на състоянието на тъканите и на вътрешните органи.

Процесът на настъпване на смъртта е бил продължителен. Времето през което на пострадалия са били нанасяни удари, е било продължително, а именно не по-малко от един час. Всички увреждания отговарят да са нанесени по едно и също време, т.е.- няма увреждания от предходен период. Пострадалият е получил уврежданията приживе. След получаване на уврежданията смъртта е настъпила след около половин час.

За извършеното престъпление обвинения по чл. 199, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК са повдигнати на лицата Ж. П. М., Р.П.М. и Д.И.М. – подсъдими в настоящото производство.

Подсъдимите Ж.П. М. и Р. П. М. са братя и живеят със семействата си в ******. Те се познавали с подс. Д.(по документи за самоличност – Д.) И. М., който живеел в *******. На 17.12.2009г. подс. М. отишъл в *******, за да провери дали колата, която оставил на ремонт е готова. Майсторът бил съсед на подс. Ж. М., а пред къщата на последния имало събрани хора. Подс. М. отишъл при тях, видял, че подс. Ж. М. продава коне и помогнал да ги натоварят в камиона. Подс. Ж. М. го поканил на барчето да го почерпи. Докато били там свид. Н. И. (с прякор "М."), с която подс. М. по същото време живеел на съпружески начала, му се обадила да отиде да  я вземе от ******. Понеже колата му не била поправена, подс. М. помолил подс. Ж. М. да го закара до *****. От ***** за ***** потеглили Д. /Д./ М., Ж. М. и  Р.М., (последните двама са братя). Подс. Р. М. управлявал лекия автомобил на брат си – „БМВ 318И” ********, бял на цвят. От дома на свид. К.М. от ******* те взели свид. Н.И. и  свид. М. Н. и продължили към дома на приятелката на подс. Р.  М. - свид. С. Й.. По пътя те спрели до едно барче, откъдето купили три двулитрови бутилки бира, пет кафета „3 в 1”, една кутия цигари „Бяло Виктори” и две стъклени шишета бира.

Около 20:00 часа петимата пристигнали в дома на свид. С. Й., където освен нея били майка й и брат й - свид. Д. Й.. Свид. П. Й. също била в дома на  свид. К. М., където пристигнали подсъдимите, но не се качила в колата, а малко по-късно пеша отишла в дома на свид. С. Й.

Всички с изключение на подс. Р. М. пили бира. Междувременно около 21:30 часа бирата свършила и подс. М. дал 20 лв.  на подс. Р. М., да отиде да купи, но той не познавал барчетата в ****** и извикал със себе си свидетелите Д. Й. и П. Й.. След като купили бира, тримата се върнали в дома на свид. С. Й..  След полунощ, около 00:30 – 01:00 часа вече на 18.12.2009г. тримата подсъдими и свидетелките Н. И. и П. Й. решили да се прибират, тъй като навън започнало да вали сняг. Тръгнали от дома на свид. С. Й. и оставили свид. П.Й. до дома на свид. К. М.,  а те продължили за ******. Около 02:10 часа на 18.12.2009г. спрели на бензиностанция "ОМВ" в ****, за да заредят бензин. Горивото платил подс. Ж. М.. От бензиностанцията четиримата потеглили за ******** където свид. Н. И. и подс. М. слезли пред дома на последния, а другите двама подсъдими са продължили за ******.

В последното съдебно заседание подс. М. заяви, че отказва да дава обяснения, поради  което на основание чл. 279 ал.1 т.4 , вр. ал.2 от НПК съдът прочете показанията му, дадени в хода на досъдебното производство пред съдия, както и тези, дадени пред предходния съдебен състав (по НОХД № 490/10г. на СлОС). След прочитане на показанията подсъдимият М. заяви, че е вярно това, което е заявил пред предходния съдебен състав.

Според обясненията на подс. М. дадени по НОХД № 490/2010г. на СлОС  малко след като се прибрал в дома си със свид. Н. И., в дома му дошли братът на Н., на когото не знаел името, братовчед й Ю. „К.” (свид. С. Х. И.) и едно момиче, което не познавал. Той ги поканил да влязат, но те отказали. Разговаряли навън със свид. Н. И. и поискали тя да накара подс. М. да ги закара до *****. След кратко уговаряне подс. М. се съгласил, всички се качили в колата на чичо му, която тогава той ползвал и му казали да ги закара в циганската махала в *****. От там взели едно момче, което трябвало да ги заведе да вземат ракия  от „един приятел”. На една от улиците в ***** накарали подс. М. да спре и всички с изключение на него и свид. И. слезли от колата, влезли в една къща и се забавили там. След около двайсетина минути свид. И. слязла от колата и отишла да ги търси. След като се върнала, казала на подс. М., че другите се черпят и поканила и него да отиде при тях. Той оставил колата и тръгнал след свид.Н.И.. Пътната врата била отворена. Оттам, тичайки, излезли двама непознати мъже. Когато влязъл в къщата, видял, че някакъв човек, който не познавал, лежи на земята. Човекът бил жив. В стаята били още братът и братовчедът на свид. И., едно момиче и мъж с прякор „К.". Попитал свид. И. какво става, а тя му отговорила по цигански, че „няма страшно", обърнала се към един от мъжете и му казала „К., хванете Д., хванете Д.". Като чул това, подс. М. се уплашил и избягал навън. Запалил колата и потеглил за *****. На сутринта свид. И., отишла в къщата, където подс. М. живеел в ***** и го заплашила да не разказва за случилото се, ако му е мил живота на децата му. Тази версия на подс. М. не кореспондира с наличния по делото доказателствен материал.

          В съдебно заседание бяха разпитани свидетелите И.М.И.,  М. М. И., А. М. И. (тримата-братя на свид.Н. И.), С.Х. И. (братовчед на  свид.И. с прякор Ю. К.), Л. А. Д. (с прякор К.). Същите отричат да са били на инкриминираната дата  в дома на постр.К..

            От свидетелите И. И. /брат на свид.И./, Л. Д. /К./ и С. И. /Ю. К./ на досъдебното производство са взети проби кръв за изследване, които обаче не са изследвани и не са съхранени. В хода на съдебното производство съдът на основание чл.146 и чл.128-130 от НПК  изиска от тези свидетели, както и от свидетелите Р Ж.П. /син на подс.Ж.П./, А. П. А. и П. А. Й. образци за сравнително изследване, които доброволно бяха дадени.  От назначената в съдебна фаза ДНК-експертиза, изготвена от в.л. И.Ч. / експерт при НИКК-София/  се установява, че биологичният /клетъчният/ материал  по отривка от тиксо- обект №3, поставен в плик с номер 04589 /единственият, върху който е установен биологичен материал/ е на лице от мъжки пол и е  различен от ДНК-профилите на тримата подсъдими, и от този на свидетелите Р.Ж.П., С.Х. И., А. П. А., Л. А. Д., И. М. И., както и на пострадалия К.. Вещото лице е посочило още, че този профил е регистриран в Националната ДНК база данни и при последващо  съвпадение с нововъведен профил може да бъде изготвена експертиза.

        На следващо място съдът съобрази, че свид. Н. И. също отрича брат й - свид. И. И. и братовчед й - свид. С. И. да са ходили в дома на подс. М. в *****. Въз основа на показанията на тази свидетелка и обясненията на подс. М.от досъдебното производство е формулирано обвинението. Преди да бъде разпитана пред съдия на 13.01.2010г., със свид. Н.И. е проведена „беседа" от оперативните работници, работещи по случая, за която беседа е използвано специално разузнавателно средство (СРС) чрез способа „подслушване". Използването на СРС е разрешено по надлежния ред. Изготвено е ВДС „звукозапис на разговори в помещение" (изслушан в съдебно заседание), съдържанието на което е отразено в съответен протокол. Съдът не взе в предвид казаното по време на „беседата" от свид. И., тъй като в чл. 136, ал. 1 НПК измежду изчерпателно изброените способи за доказване не е предвиден такъв - провеждане на „беседа". Предвиден е разпит, но правилата за неговото провеждане са други. Най-малкото  свид. И. не е предупредена, че може да откаже да свидетелства предвид фактическото й съжителство с подс. М., както и че не е длъжна да дава показания по въпроси, отговорите на които биха уличили нея или подс. М. в извършване на престъпление. Не на последно място въпросите, които се задават не трябва да подсказват отговори или да подвеждат към определен отговор, а в случая е точно обратното.

Съдът съобрази показанията на свид. Н. И., дадени на досъдебното производство пред съдия и прочетени по съответния процесуален ред в съдебно заседание, както и дадените от нея показания в хода на съдебното следствие, но не ги кредитира, освен в частта им, касаеща периода от време  от пристигането на тримата подсъдими в ***** до  отиването на гости на свид. С. Й.. На разпита си пред съдия на 13.01.2010г., проведен непосредствено след „беседата", свид. И.въобще не споменава подс. Ж. М. да е бил в къщата на пострадалия. Освен това тя твърди, че заедно с подсъдимите Р. М. и Д. /Д/ М. са отишли в дома на пострадалия, когато по време на гостуването у свид. Й. са излезли да купят бира и цигари и са се бавили в къщата два часа - от 21:00 до 23:00 часа. В тази им част нейните показания не съвпадат с показанията на останалите, присъствали на събирането, свидетели – Д. Й., П. Й., М.Н.,С. Й. и с обясненията на подсъдимия  Ж. М. и Д. /Д./ М., според които за бира и цигари са отишли подс. Р. М. и свидетелите П. Й. и Д. Й. и са се бавили не два часа, а само около 10-15 минути. Съдът кредитира като безпротиворечиви показанията на посочените свидетели и относно часа, в който тримата подсъдими, свид. Н.И. и свид. П. Й. са си тръгнали от дома на свид. С. Й. и не възприема казаното от свид. Н. И., че са си тръгнали след два часа през нощта, още повече защото по същото време те (без свид. П. Й., която оставили в *****) били вече на бензиностанция OMV в *****, видно от приложения запис от видеокамерите й. (Видно от изготвения протокол за оглед на веществено доказателство - 1 бр. компакт диск с надпис на същия 18.12.2009г. OMV ***** от охранителните камери на същата бензиностанция).

Освен, че не се подкрепят с други доказателства, показанията на свид. И. в частта им за изгарянето на дрехите в изоставена къща извън *********, са противоречиви и звучат недостоверно. Един път свидетелката казва, че подсъдимите Д. /Д./ М. и Р. М. са нахвърляли торбите с дрехите и одеалото, което взели от къщата на пострадалия на земята в двора на изоставената къща и там ги запалили с кибрит, а друг път - че изгорили дрехите в печката, не на двора. Извършен бил оглед на местопроизшествие, обект на който е била необитаема тухлена постройка, посочена на разследващия полицай от свид. Н. И.. Видно от изготвения протокол, в камината, намираща се в приземния етаж на постройката срещу входа се намерили пепел, обгорени дървени летви, както и обгорена черна найлонова торба  и по същата имало полепнали материали с неясен произход, силно обгорени. Черната найлонова торба е иззета като веществено доказателство. В камината били намерени и други обгорени материали с неясен произход, с различна големина и форма. Иззетите от там веществени доказателства не са подложени на изследване в досъдебното производство. Настоящият съдебен състав обаче положи дължимата процесуална активност и назначи съдебно-морфологична експертиза на веществените доказателства, която установи, че в обекта не се наблюдават влакна или запазени текстилни отпадъци. Изводът на експерта е, че не би могъл да се определи произхода на полиестерната стопилка. В с.з. експертът М. заяви, че от обгорелите вещества са запазени пирони и метални отпадъци, както и че обемът на стопилката  е по-голям от обема на единична дреха. По отношение на полиестерната стопилка е заявила, че е установила полиестерна материя с бял и светлосин цвят. По този начин експертизата опровергава твърдението в обвинителния акт, че подсъдимите са изнесли  от дома на пострадалия К. одеало със зелен цвят (в  хода на пледоарията си прокурорът уточни, че съдът следва да приеме, че одеялото е с бял и светлосин цвят).

Свид.И. е дала противоречиви показания и по отношение на времето, в което е извършено престъплението-веднъж е заявила, че тя и подсъдимите първо са отишли в дома на пострадалия и едва тогава- на гости в дома на свид.С. Й., а втори път-първо са пристигнали в дома на свид.Й. и едва след като си тръгнали оттам са отишли в жилището на пострадалия, като си тръгнали около два часа сутринта. Последното се опровергава записа на видеокамерите от  бензиностанция OMV в ********., видно от приложения запис от видеокамерите й. (Видно от изготвения протокол за оглед на веществено доказателство - 1 бр. компакт диск с надпис на същия 18.12.2009г.” OMV” ******* от охранителните камери на същата бензиностанция). Подсъдимите  в периода от 2.05ч до 2.17ч на 18.12.2009г са се намирали в ********, т.е. липсва технологично време да се транспортират от ***** до ***** в зимни условия за толкова кратко време. Във варианта, в който според свид.И. са извършили първо престъплението и тогава около 22.00ч  са отишли в дома на свид.П.Й.  също са налице сериозни противоречия  между показанията на И. и разпитаните в съдебно заседание свидетели, които са присъствали през въпросната вечер в жилището на Й..

„Беседа" в три части е проведена и с Д./Д./ М., без да е посочено в какво качество е бил последния и кое е наложило провеждането й през нощта на 16.01.2010г. от 00:31 часа. Отново е било приложено СРС чрез способ „подслушване" и е изготвено ВДС „звукозапис от разговори в помещение", съдържанието на което в възпроизведено в протокол.  Беседата с Д. /Д./  М. няма доказателствена стойност. На първо място такъв способ не е предвиден в НПК, както беше посочено по – горе. На второ място към този момент Д./Д./М. не е имал качеството на обвиняем (привлечен е в това качество на 16.01.2010г. в 12:00 часа). На трето място повечето от въпросите съдържат отговор или подвеждат към определен отговор (особено във втората и третата част на беседата).  В края на беседата при прослушването на записа се установи, че водещият беседата използва нецензурни изрази и говори на висок тон, което опровергава тезата на прокурора, че воденият разговор е протекъл нормално.

           Подсъдимите Ж.М. и Р. М. са последователни в обясненията си, че не са участвали в процесното деяние и съдът кредитира обясненията им, тъй като липсват доказателства, които да ги свързват с извършването му.

Съдът разпита като свидетели полицейските служители Г., М. и  В., които са участвали в оперативно -издирвателните мероприятия и не са извършвали действия по разследването по смисъла на чл. 118, ал. 2 от НПК. В показанията си тези свидетели възпроизвеждат пред съда това, което са възприели при проведените оперативни „беседи" с Д. /Д./ М. и Н. И., но предвид коментара по - горе относно „беседите", съдът не следва да ползва техните показания.

По надлежния ред е дадено разрешение и е използвано СРС чрез подслушване на разговорите от мобилния телефон на поде. Ж.М.. Изготвено е ВДС „звукозапис на разговори по мобилен телефон". При прослушването му в съдебно заседание се установи, че преобладаващата част от разговорите не са на български език. Съдържанието на звукозаписа с превод на български език е отразено в *********. Съдът не кредитира съдържанието на така изготвения протокол, тъй като не е посочено кой е извършил превода, от какъв език, както и доказателства, че преводачът владее този език.

Съдът кредитира показанията на свид. Й. /дадени в съдебно заседание и пред предходния съдебен състав, последните приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК/, който е  бил с подс. Р.М. в една килия и от тях се установява, че подс. Р. М. му е казал, не че са извършили убийство, а че са били обвинени в убийството на възрастен мъж от *******. Възприетото от този свидетел не може да се тълкува като своеобразно признание за извършено от този подсъдим престъпление. Според  свидетеля подс. Р. М. му казал, че не е виновен за това престъпление и ако го осъдят невинен, може да има доживотна присъда. Свидетелят  чул разговор между подс.Р. М. и подс.М., в който подс. Р.М. казал на подс.М. „да отива майка му в селото и да дойде  М. /свид.Н. И./  с на Д. майка му и адвоката на Д. и да дръпне  показанията си срещу тях”тримата.  И в тази си част показанията на свидетеля не биха могли да послужат  в подкрепа на обвинителната теза на прокуратурата, тъй като не съдържат дори индиция за признание в хода на подслушания от свидетеля разговор между посочените двама подсъдими за извършено престъпление.

Свид. И.А. не е очевидец на престъплението. Същият е чичо на подс.М., т.е. бащата на подсъдимия и свидетеля са братя. Показанията му съдът кредитира доколкото от тях се установява, че лекият автомобил Мерцедес, с който подс.М. в една от предлаганите от него версии за убийството е отишъл в ****** с роднини на свид.И.***** е бил ползван само от неговия чичо и не е имал достъп до ключовете за превозното средство.

Показанията на свидетелите Д.Д., М. А., П. Й. и С. Й. съдът кредитира, тъй като няма разминавания между твърдяното от тях като време на пристигане в дома на свид.Й.  и време на заминаване от там от страна на подсъдимите.

Свидетелят К. е разпитан за първи път в наказателното производство от настоящия съдебен състав. Същият е съсед на пострадалия К. и в нощта на 17.12.2009г. - ”с точност не мога да кажа, но към 12часа” през нощта е видял на около 250 м от къщата на постр.К. лека кола, но не може да посочи нито цвят, нито модел. Съдът кредитира тези показания дотолкова, доколкото същите кореспондират с посоченото от вещото лице време на настъпване на смъртта на пострадалия. 

Съдът даде в. и на всички писмени и веществени доказа-телства, предявени на страните по съответния процесуален ред и неоспорени от тях, с изключение на протокол за оглед на место- произшествие от 21.12.2009г. и иззетите с него веществени доказа- телства. Обект на огледа е било помещение в частен дом, находящ се на ***** в ******, но в протокола не е посочено нито кой е собственика на имота, нито  кой го обитава. Освен това на първата снимка от фотоалбума е посочено, че същата къща се намира в ****, а не в *****.

Видно от приложените протоколи за оглед на местопроизшествие, освен в дома на пострадалия и в изоставената къща, посочена от свид. Н.И., огледи са извършени в жилищата, където живеят подсъдимите Д./Д./ М. и Р. М., въпреки че тези две жилища не са на мястото, където е извършено разследваното престъпление. Тъй като действията и съставените протоколи за извършването им не са оспорени от страните, съдът следва ги кредитира.

        При извършения оглед в дома на подсъдимия Р. М. е намерен заложен билет от 23.12.2009г., от който е видно, че срещу заложен златен пръстен с тегло 4 гр., 14 карата, той е получил паричен заем в размер на 80 лв. Това негово действие съвсем не кореспондира с твърдението в обвинителния акт, че след извършване на престъплението тримата подсъдими започнали да демонстрират, че разполагат с пари.

Видно от друг протокол за оглед на местопроизшествие, извършен в *****, обект на който е лек автомобил."БМВ 318 и", бял на цвят с ***** „управляван" (както е записано в протокола) от подс. Ж.М., който автомобил е намерен заключен в двора на частен дом на ***** в ***** е намерен и иззет 1 бр. нож с червено кафява дръжка от текстолит с дължина на острието 15 см и ширина 1 см. В автомобила е намерено и руло от лента черна за изолация на ел. кабели.

Видно от неоспореното заключение на изготвената впоследствие съдебно- медицинска експертиза на веществено доказателство, по ножа няма зацапвания от кръв. Съдът кредитира и останалите заключения по изготвените експертизи, тъй като същите не са оспорени от страните, а съдът няма основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на вещите лица.

Видно от метеорологичната справка от Метеорологична обсер- ватория *****, за района на *****, на 17.12.2009г. е регистриран валеж от дъжд и сняг от 09:00 до 10:00 часа, а на  18.12.2009г. е регистриран валеж от дъжд и сняг от 00:00 до 13:00ч. и измерено валежно количество 10,8л./кв.м. с 3 см.снежна покривка

Подс. Ж. М. е на 45 години, без образование, женен, има общо 17 деца, занимава се с отглеждането на животни и продажбата им, осъждан с влязло в сила на 22.02.2008г. споразумение по НОХД № 57/2008г. на ****** за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, за което му е наложено наказание пробация, включващо двете задължителни пробационни мерки за срок от седем месеца.

Подс. Р. М. е на 31 години, без образование, безработен, неженен, осъждан с влязло в сила на 01.10.2007г. споразумение по НОХД № 280/2007г. на ****** за престъпление по чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание пробация, включващо двете задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца.

Подс. Д./Д./ М. е на 27 години, неграмотен, безработен, женен, има две деца, осъждан. С влязло в сила на 27.10.2006г. споразумение по НОХД № 330 / 2006г. на ****** за престъпление по чл. 197, ал. 1, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години. Има още три влезли в сила присъди за три престъпления по чл. 343в, ал. 2 от НК, извършени в периода 31.05.2009г. - 06.10.2009г.. В първото съдебно заседание по делото  съдът установи, че в документи за самоличност на подсъдимия Д. М. е посочено като име „Д.”, а не Д., както е отразено в обвинителния акт и в материалите по досъдебното производство. При извършена проверка на самоличността на този подсъдимост и извършена справка с личната му карта съдът констатира, че се касае за едно и също лице, поради което както в мотивите си, така и в постановената присъда този подсъдим е индивидуализиран и с двете имена – Д. и Д..

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Според чл. 303, ал. 2 от НПК, съдът признава подсъдимите за виновни само когато обвинението е доказано по несъмнен начин, а когато както в настоящия случай не се установи, че деянието е извършено от подсъдимите, нормата на чл. 304 от НПК задължава съда да ги признае за невинни. По делото от доказателствения материал не се установи  категорично  и безспорно подсъдимите да са извършили деянието, за което им е повдигнато обвинение. Освен това, механизмът на извършване на деянието не е посоченият от обвинението - фактическите обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт относно начина на извършване на деянието, в рамките на които е осъществена защитата, не кореспондират със събраните доказателства.

В пледоарията си представителят на държавното обвинение изцяло се позовава на показанията на свид.Н.И. и на обясненията на подс.Д. /Д./ М., дадени пред съдия на досъдебното производство, непосредствено след като е бил задържан. Акцент се поставя изключително на показанията на свид.И., тъй като прокуратурата намира, че те са изключително последователни, подробни, а следователно и достоверни. Въпреки , че счита тези показания за коректни и им възлага кредит на доверие, представителят на прокуратурата  счита, че времето на извършване на престъплението, сочено от тази свидетелка не е между 9 и 10 ч. вечерта на 17.12.2009г., когато тя и тримата подсъдими са отишли да купуват цигари / свидетелите, присъствали в дома на свид.С. Й. сочат други лица, които по това време са отишли да пазаруват цигари/, както и че подсъдимите не са взели от дома на постр.К. старо вълнено одеало, а поларено такова синьо-бяло на цвят. В хода на пледоарията си прокурорът коментира назначената от съда ДНК-експертиза, изготвена от в л. Ч.  по смущаващ начин. Заявено бе, че биологичният материал, открит върху тиксо обект №3, поставен в плик с номер 04589 /единственият, върху който е установен биологичен материал/ е възможно да е оставен от някой от експертите, изследвали тиксото за дактилоскопни следи или от лице, извършило огледа на местопроизшествието. Липсата на следи , които да са иззети при огледа на местопрестъплението прокурорът обяснява с остарелите техника и средства, използвани от разследващите органи.  Коментарът на ОП-Сливен  относно неизяснения произход на биологичния материал и липсата на дактилоскопни следи в дома на пострадалия не разколебават обвинението. Прокурорът обосновава тезата си  с това, че няма как свидетелката И. и подс.М.да описват толкова подробно и в детайли дома на пострадалия и наличните в него вещи, разположението на стаите и предметите, ако не са били там на инкриминираната дата.

От събраните по делото доказателства обаче  безспорно се установи само, че на 17/18.12.2009г. тримата подсъдими – Ж. М., Р. М. и Д./Д./ М. били на гости в дома на свид. С. Й. в *****. Тръгнали са от дома на свид.С. Й. около 00:30 - 01:00 часа (видно от показанията на свидетелите С. Й., Д. Й., П. Й.), тъй като било започнало да вали сняг и подс. Р. М., който управлявал лекия автомобил се притеснил, че нямат вериги, а между *** и ****** имало голям баир. Категорично се установи, че те не са тръгнали преди полунощ, тъй като според приложената към материалите от досъдебното производство метеорологичната справка от Метеорологична обсерватория ***, за района на ***, на 17.12.2009г. е регистриран валеж от дъжд и сняг от 09:00 до 10:00ч., а на 18.12.2009г. е регистриран валеж от дъжд и сняг от 00:00 до 13:00ч. и измерено валежно количество 10,8л./кв.м. с 3 см. снежна покривка.

        В обвинителния акт е посочено, че „след като си тръгнали от дома на свид. С. Й., по време на пътуването докато били в **** свид. Н.И. споменала, че наблизо живее един възрастен мъж на име  К. "К.", който получавал висока пенсия, тъй като работил като миньор и живеел сам, а подс. Р. М. казал, че познава този човек и решили да отидат до тях и да му вземат парите. Спрели лекия автомобил на по отдалечено място, за да не бъдат лесно разобличени в извършване на намисленото престъпление и четиримата пеш се отправили към дома на жертвата. След като установили, че двете входни врати са заключени, тримата обвиняеми прескочили оградата на къщата откъм **** и влезли в двора, а свид. Н.И. останала отвън да ги чака”.

За да възприеме тази теза, прокурорът е кредитирал отчасти обясненията на подс. М., дадени на досъдебното производство пред съдия (прочетени в хода на съдебното следствие) и отчасти на показанията на свид. Н. И. дадени също пред съдия и прочетени в хода на съдебното следствие по съответния процесуален ред. В тези си показания, както и в непосредствения разпит в съдебно заседание свид. Н. И., не само че не споменава, че тя е казала на подсъдимите за пострадалия, но твърди че тя и подсъдимите Р. М. и Д. /Д./ М. са отишли до дома му, когато са излезли от свид. С. Й. да купуват бира около 20:00 часа и докато тези двама подсъдими са били в къщата до около 23:00 часа, тя е стояла отвън два часа, след което се върнали у С. / в единия вариант на дадените от нея показания/. От показанията на незаинтересованите от изхода на делото свидетели С. Й., Д. Й., П. Й., които са безпротиворечиви се установява, че за бира са ходили подс. Р. М. и свидетелите Д. Й. и П. Й.. Свидетелката въобще не споменава за каквото и да било участие на подс. Ж. М., за разлика от подс. М., който в същите обяснения пред съдия твърди, че четиримата (той, Р., Ж. и Н.) са влезли в дома на пострадалия. Тъй като ползва Н. И. за свидетел, прокуратурата въпреки разминаването в посочените време и участници, не приема казаното от подс. М. на досъдебното производство относно влизането й в дома на пострадалия, а възприема нейната версия, че през цялото време останала отвън да чака. Коментираните гласни доказателства не кореспондират не само по между си, но и с останалия доказателствен материал. А в процеса не само самопризнанията на някой от подсъдимите, а и всяко друго доказателство и доказателствено средство, подлежат на внимателна и прецизна проверка - не само поотделно, но и във взаимната връзка помежду им. Обвинението не може да почива само на база на уличаващи останалите подсъдими обяснения на един подсъдим, т. нар. "отговор". Самопризнанията на подсъдимия са доказателствено средство, което не освобождава досъдебните и съдебни органи от задължението да събират и други доказателства по делото. Самопризнанията на подсъдимия са израз на правото му на защита, реализирано така, както е продиктувано от волята му. Необходимо е тези обяснения да бъдат подкрепени и с други преки или косвени доказателства, събрани от органите на досъдебното производство по реда на НПК, тъй като мотивацията на даващите уличаващи обяснения подсъдими може да бъде най-различна. А в случая други доказателства липсват и в съдебно заседание подс. М. промени защитната си версия, като изключи както своето, така и на останалите подсъдими участие в инкриминираното деяние.

Обосновавайки обвинението в обвинителния акт, прокурорът приема, че „подс. Р. М. носел една ролка тиксо и нож, които предварително взел от автомобила. Тримата обвиняеми се приближили към къщата откъм остъкления коридор. Влезли вътре през отворената врата на коридорчето, откъдето през дървена врата се влизало в жилищната стая. Подс. Р.М. с ритник взломил тази врата и тримата обвиняеми се озовали в стаята, в която се намирал пострадалия К. К. Лампите в стаята не светели, но телевизорът работел. Възрастният мъж, който лежал на леглото, се събудил от шума при влизането на тримата подсъдими. Станал от леглото, при което подс. Ж.М. го ударил с дървена дъска, която взел от двора на къщата. Пострадалият К. паднал на земята по гръб. Тримата подсъдими заплашвайки го, поискали от него пари, но той заявил, че няма. Тогава подс. Р. М. започнал с ръце да го души, завързал ръцете и краката му с тиксо и тримата подсъдими започнали да го бият, с цел той да каже къде му са парите. Тримата продължили ожесточено да нанасят ритници по цялото тяло, със значителна сила, а за да не вика, подс. Р. М. увил тиксо около устата на жертвата. Пострадалият се намирал в безпомощно състояние на земята, обърнат на лявата си страна. Обвиняемите нанасяли множество удари по цялата дясна половина на гръдния кош и в областта на лицето на пострадалия, при което последния изпитвал мъчителни болки и страдания. Когато престанал да дава признаци на живот, те спрели да го бият и тъй като не получили исканата информация, подсъдимите претърсили стаята, за да намерят пари. Разместили столовете, масата, търсили под леглото и в раклата. Подс.Ж. М. влязъл в съседната стая и преровил секцията, търсил и под дивана. В чекмедже на една от масите, поде. Р. М. намерил плик с пачка банкноти по 10 и по 20 лв. В плика имало и банкноти в евро. Обвиняемите взели банковата карта на пострадалия (без стойност), която се намирала на кухненската маса. Преди да излязат те нанесли още няколко ритника на намиращия се на земята възрастен мъж и напуснали къщата, оставяйки я в безпорядък. Освен парите, които възлизали на около 5 000 лв., те взели едно старо вълнено одеало и напуснали местопрестъплението. Телевизорът в стаята останал да работи”.

В хода на съдебните прения прокурорът коригира тази част от обвинителния акт като посочи, че фактическата обстановка търпи корекция, а именно, че парите са взети от чекмеджето на шкаф, който се намирал до телевизора, а не от чекмедже на масата. Анализът на събраните по делото доказателства, с които е разполагал и прокурорът още на досъдебното производство, не сочи такъв механизъм на извършване на деянието. Последният е възпроизведен основно от обясненията подс. М. пред съдия на досъдебното производство. Само, че в тези обяснения ударът с дъската е нанесен от подс. Р. М., а не от подс. Ж. М., както се твърди в обвинителния акт; не се споменава за ожесточено нанесени от тримата подсъдим ритници по цялото тяло на пострадалия, както и за множество удари по цялата дясна половина на гръдния кош и в областта на лицето на пострадалия. Подс. М. твърди, че подсъдимите Ж. М. и Р. М. са ритнали по няколко пъти пострадалия. Не е взет  предвид останалия доказателствен материал, с който прокурорът е разполагал на досъдебното производство - съдебно медицинската експертиза на труп, протоколът за оглед на местопроизшествието в дома на пострадалия и фотоалбума към него, ДНК - експертизите на веществени доказателства и съдебно - медицинските експертизи на веществени доказателства.

Прокурорът дава в. на показанията на свид. Н.И., че подс. Р. М. е носил нож и една ролка тиксо Вероятно така е прието, тъй като  при огледа на лекия автомобил „БМВ" (с който тримата подсъдими са били в ***** и който тогава бил управляван от Р.М.), близо месец след инкриминираната дата - на 15.01.2010г. са намерени руло от черна лента за изолация на ел.кабели и нож, приложен като доказателство по делото.

В протокола за оглед обаче е посочено, че са иззети само лекия автомобил и 1 бр.нож, който е бил обект на експертиза и по него не е установен биологичен материал на пострадалия К..  Следователно от една страна  рулото със залепващ материал не е надлежно иззето, а от друга страна то не съответства  като вид материя, а също и цвят на  тиксото, с което е бил  вързан пострадалия.

Според посочения от прокуратурата механизъм на извършване на деянието всички удари са нанесени на пострадалия извън леглото, на което е лежал. В огледния протокол обаче е посочено, че върху матрака на леглото в източната част до дървената ракла е открито петно червеникава течност, като такава течност имало и по разположената до стената дървена плоскост. Това петно се вижда на снимки 14 и 15 от изготвения фотоалбум. Отново от огледния протокол и фотоалбума се установява и вижда, че трупът на пострадалия е намерен на пода, върху завивки и възглавница, каквито липсват на леглото в стаята. Липсва логично обяснение как последните са се озовали точно под трупа, ако пострадалият е паднал на земята след като подс. Ж. М. му е нанесъл удар, както се твърди в обвинителния акт. След вдигане на трупа и завивките под него, на пода е намерено и иззето парче безцветно найлоново тиксо, смачкано с дължина 0,8 м. Същото е било зацапано с червеникаво - кафява материя. Парче найлоново безцветно тиксо намачкано, червеникаво на цвят е намерено и иззето и от раклата до леглото на пострадалия.

При огледа трупът е намерен положен на дясната си страна, а според обвинението пострадалият се намирал в безпомощно състояние на земята, обърнат на лявата си страна. Отново няма, а и не може да има обяснение как той след като е бил в безпомощно състояние и според съдебно медицинската експертиза с множествени счупвания на десните ребра, с масивен вътрешен кръвоизлив в дясната гръдна, с множествени контузионни огнища на белите дробове и предимно на десния бял дроб, е успял преди да почине да се обърне на дясната си страна, както е намерен. Следователно механизмът на извършване на престъплението е различен от този, който е описан в обвинителния акт.

При извършения оглед на местопроизшествие в дома на пострадалия са иззети връв от бял сезал, зацапана с червеникава течност и найлоново безцветно тиксо от ръцете на трупа; найлоново безцветно тиксо, намачкано и намотано няколко пъти с червеникава течност по него, снето от врата на трупа; найлоново безцветно тиксо, намачкано и намотано няколко пъти - от краката на трупа; найлоново безцветно тиксо на един кат с червеникава течност по него - от дървена ракла и найлоново безцветно тиксо с дължина 0,8 м. намерено на пода под трупа в краката. Впоследствие тези веществени доказателства, поставени в отделни хартиени пликове, запечатани с лепенки с различни номера са предадени за изследване и изготвяне на ДНК експертиза на веществени доказателства. В протокола за оглед на местопроизшествието не е посочено кое веществено доказателство в кой плик е поставено и под кой номер е била лепенката, с която е запечатано. От заключенията на изготвените ДНК експертизи на веществени доказателства се установява, че по иззетото като веществено доказателство намачкано тиксо - обилно зацапано с червено - кафява материя, запечатано в хартиен плик с лепенка № 04589 има смес на биологичен материал от поне три лица от мъжки пол в различно съотношение. Единият източник на клетъчен материал по тиксото е пострадалия К. заедно с друго /други лица, които обаче не са подсъдимите/ нито на лицата, които  посочва в една от защитните си версии в обясненията си подс.М.  Върху клина на трупа е намерен и иззет косъм, за който от проведените изследвания е установено, че е на лице от женски пол и че със сигурност не от свид. Н. И.. Нужно е да се посочи, че всъщност  намерените косми  са два-вторият е бил дълъг, намирал се е върху блузата на пострадалия, но е слепнал с кръв. При отделянето му от блузата от експерта В.М. се разкъсал на две части, при което кореновият край е прекъснат и това го е направило негоден за изследване. Предвид така обсъдените доказателства, извършителят на престъплението не е бил един.

Според обвинението, подс. Р. М. в чекмедже на една от масите, намерил плик с пачка банкноти по 10 и 20 лв., като в плика имало и банкноти в евро и всичките пари възлизали на около 5 000лв. Впоследствие прокуратурата  се коригира като сочи, че парите са взети от чекмедже от шкафа, който е бил близо до телевизора. Това е сумата, за която на тримата подсъдими е повдигнато обвинение. По делото липсват безспорни доказателства както за размера й, така и за авторството на грабежа в лицето на тримата подсъдими. Според възприетата от обвинението фактическа обстановка в къщата, където е извършено престъплението са били само пострадалия и тримата подсъдими. За намерени там и взети  пари говори в обясненията си на досъдебното производство пред съдия само подс. М.. Според него подс. Р. М. извадил от чекмедже на масата в стаята „пачка с пари по 20 или по 10 лева”, но въобще не споменава парите да са били в плик или между тях да е имало и банкноти в евро, както и колко са били като количество. Подсъдимият твърди, че след като тръгнали с колата, подс. Р. М. извадил парите и ги показал. В показанията си на досъдебното производство пред съдия свид. Н.И. твърди, че видяла „ парите, които са взели от К.” и те били „ поставени в плик… в плика имаше левове и евро”. Тази свидетелка не посочва кога е видяла тези пари и кой й ги е показал, не посочва тяхното количество. По-горе бяха изложени съображения защо съдът не кредитира нейните показания. Показанията на свид. Н. относно размера на парите, които е държал пострадалия в дома си към момента на извършване на деянието също не са категорични.

Според тезата на прокурора, който се позовава на показанията на свид. Н. И., за да заличат всички следи от извършеното, тримата подсъдими след като напуснали дома на пострадалия отишли до ***** заедно с нея след което, тъй като дрехите били изцапани с кръв, с откраднатото одеяло отишли в една изоставена къща между ***** и ***** и там изгорили торбата с дрехи. Според показанията на свид. Н. И,тя и тримата подсъдими отишли в *****, откъдето подс. Ж. М. си тръгнал за *****, а тя с  подсъдимите Р. М. и Д. /Д./ М., след като последните се преоблекли и сложили дрехите в черна найлонова торба отишли пеш, но до изоставена къща не в *****, а в *****, където на земята в двора нахвърлили торбите с дрехите и взетото от дома на пострадалия одеало и ги запалили с кибрит. Изчакали огъня да угасне и тогава отново се върнали в дома на подс. М.

Действително 25 дни след инкриминираната дата, свид. И. е завела разследващия полицай до изоставена къща в землището на *****, където е извършен оглед на местопроизшествие. Видно от съставения протокол, обект на огледа е била необитаема тухлена постройка, в приземния етаж на която срещу входа се намира камина, а не в двора на къщата, където според показанията на същата свидетелка били нахвърляни и изгорени изцапаните с кръв дрехи на подсъдимите Р. М. и Д. /Д./ М. и одеялото на пострадалия. При огледа в камината са намерени пепел, обгорени дървени летви, както и обгорена черна найлонова торба и по същата имало полепнали материали с неясен произход, силно обгорени. Черната найлонова торба и намерените в камината и други обгорени материали с различна големина и форма са иззети като веществени доказателства, но  са иззети от място, различно от посоченото от свидетелката и то след като са минали 25 дни. Както вече бе отразено назначената съдебно-морфологична експертиза успя да изясни в известна степен произхода на веществените доказателства.  От стопилката става ясно, че единият материал е полиестер с бял , а другият-със светло син цвят. Касае се също за остатък от колан, тъй като експертът е открил остатък от метална тока, пирони,- седем на брой и тел. Експертът е категоричен най-вече относно размера на веществата, а именно, че размерът на стопилката е по-голям от обема на единична дреха, т.е. горени са повече неща или по-голям предмет. При това положение и с оглед възможностите на експерта да изследва горените предмети съдът не може да направи категоричен извод, че горените предмети са именно тези, посочени от обвинението най-вече с оглед възникналите съмнения в показанията на свидетелката и периода от време, който е изтекъл от инкриминираната дата до процесуално-следственото действие.

Съдът може да признае подсъдимите за виновни само, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, чрез средствата, предвидени в НПК. Според чл. 103, ал. 2 и ал. 3 от НПК, подсъдимите не са длъжни да доказват, че са невинни и не може да се правят изводи в тяхна вреда, поради това, че не са дали или отказват да дадат обяснения или не са доказали възраженията си.

Категорично може да се заключи, че няма нито едно годно доказателство, което да сочи като извършители тримата подсъдими. По досъдебното производство не е установен предмета, с който са нанесени ударите върху пострадалия-дъската, не е открита ролката с тиксо, с което са били облепени части от тялото на пострадалия, за да не може последният да се движи, респ.да окаже съпротива, не са иззети дактилоскопни следи от гладките повърхности на предметите в жилището на пострадалия    /предмети, до които безспорно извършителите са се докосвали предвид оставения след тях безпорядък/. Иззетите от друга страна веществени доказателства – тиксо, съдържащо биологичен материал и  два броя косми върху тялото на пострадалия или са превърнати в негоден за изследване обект / експертът В. М. е скъсал дългия косъм, открит върху блузата на пострадалия/ или  са дискредитирани, или върху тези, които са годни доказателствени средства не са открити следи от биологичен материал, които да са от подсъдимите или от някои от свидетелите по делото.   За да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите, следва в хода на съдебното следствие да се съберат достатъчно доказателства, от анализа на които да следва изводът, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин и с действията си всеки един от подсъдимите е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е предаден на съд. В конкретния случай, по делото не се събраха безспорни и несъмнени доказателства на инкриминираната дата и място тримата подсъдими – Ж.П. М., Р. П. М. и Д. /Д./ И. М. да са отнели именно посочените в обвинителния акт парични средства в размер на около 5 000лв. от владението на пострадалия К. П. К.. По делото липсват каквито и да е било доказателства за авторството на инкриминираното деяние от страна на подсъдимите и доколкото не се установява участието на нито един от подсъдимите в инкриминираното деяние, съдът намира за ненужно да обсъжда въпроса дали са налице останалите признаци от обективната и субективната страна на деянието, в което са обвинени тримата подсъдими.

В заключение, съдът намира, че въз основа на цялостна преценка на събраните по делото доказателства, в съответствие с изискването на разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК, не може да обоснове един-единствен и категоричен извод по отношение на всеки един от тримата подсъдими, че някой от тях е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е предаден на съд. По изложените съображения и като съобрази разпоредбата на чл. 304 от НПК, съдът призна всеки един от тримата подсъдими – Ж.П. М., Р. П. М. и Д. /Д./ И. М. за невиновни и ги оправда изцяло по повдигнатите им обвинения за извършено престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 пр. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

 

 

 

 ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ  ИСКОВЕ:

При предвидените за това условия в НПК и по надлежния ред П..К. Н. и К. К. В. бяха  конституирани освен като частни обвинители и като граждански ищци по делото и съдът прие за съвместно разглеждане в процеса предявените от тях против подсъдимите Ж.П.М., Р. П. М. и Д. И. М. граждански искове.

С оглед постановената оправдателна присъда съдът счита, че не са налице предпоставките на чл. 45 и сл. от ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на тримата подсъдими, поради което и трите предявени граждански иска бяха отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Съдът постанови веществените доказателства да останат за нуждите на наказателното производство.

Съдът постанови също след влизане на присъдата в сила лекият автомобил да бъде върнат на собственика му.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕН: