№ 661
гр. Пазарджик, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220201032 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. ЗДР. СТ., ЕГН *** от гр.София против
Електронен фиш серия К, № 4158288 на ОД на МВР - Пазарджик, с който
на основание чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.2, т.3 от ЗДП, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 100 лв. /сто
лева/.
В подадената жалба се съдържат оплаквания за процесуална и
материална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, чиято отмяна се
иска. Претендира се и присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично и не изпраща процесуален представител. Не се изразява становище по
съществото на спора.
За ответникът по жалбата – териториалната структура ОД на МВР
Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
1
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят С. е санкционирана като собственик и водач на МПС
марка „Нисан Пулсар“ с рег. № ***, към инкриминираната дата. Това МПС на
21.08.2020 година, в 19:33 часа, на АМ „Тракия“, километър 69, в посока на
движение за гр.Пловдив, се движело с превишена скорост от 169 км/ч, при
максимално разрешена за движение по автомагистрала от 140 км/ч.
Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо
средство – мобилна радарна система ARH CAM S1 № 11743bb, което отчело
движение със скорост от 174 км/ч, т.е. превишение на скоростта от 34 км/ч, но
от това превишение били извадени 3%, т.е. 5.22 км/ч, закръглено на 5 км/ч,
каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство
при засичане на движение със скорост над 100 км/ч, което е в полза на
жалбоподателя. Така се формирало превишението на скоростта от 29 км/ч.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Той бил връчен на
жалбоподателя на 27.05.2021г., а жалбата против ЕФ била подадена чрез
куриер /“Еконт“ - офис Княжево, София/ на 10.06.2021г., т.е. в срока по чл.189
ал.8 от ЗДП, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от
лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
неоснователна по следните съображения:
Първо следва да се каже, че в хода на административнонаказателното
производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение
по чл.21 ал.1 от ЗДП от страна на жалбоподателя С..
Административнонаказателната й отговорност на е ангажирана на основание
чл.188 ал.1 от ЗДвП, а именно като собственик на управляваното МПС, по
отношение на което е регистрирано процесното нарушение. За това, че горната
е собственик на процесния автомобил спор по делото няма, а за това
2
свидетелстват и данните от справката за собственост, приета като писмено
доказателство по делото (виж л.8 от делото). В обжалвания електронен фиш
изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното
лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира
издадения фиш. Такива действия очевидно не са предприети от страна на
жалбоподателя, след узнаването за издадения ЕФ, поради което с оглед
нормата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, правилно е била санкционирана, в качеството
й на управляващ собственик на МПС. Поради всичко това следва да се
заключи, че авторството на нарушението в лицето на санкционирания е
безспорно доказано.
Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното
лице и материалният закон е приложен правилно.
На първо място следва да се каже, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от
ЗДП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице
нарушение - установено и заснето с техническо средство, тогава се издава
електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
С измененията на ЗДП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът
беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на
ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на
нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а
съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДП– „Автоматизирани технически средства и
системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
3
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес”. Казано с други думи, контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се
съставя и протокол. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на
работния процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе на
процеса на самото измерване на скоростта от съответното АТСС, което
абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва
измерване, респ. заснемане, и се констатира евентуално превишение. При това
положение е несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса на
контролния орган.
Според настоящия съдебен състав не са налице никакви, дори и служебно
установени нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ.
Издаденият ЕФ съдържа реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДП. В разпоредбата
на чл.189 ал.8, изр.2-ро от ЗДП е посочено, че когато изпраща жалбата против
ЕФ в съда, директорът на съответната структура на МВР или оправомощено от
него лице я изпраща заедно с цялата преписка, като в съпроводителното писмо
посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и
информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл.21, посоката на
движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо
средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Всичко
това по настоящото дело е сторено, като в съпроводителното писмо на Началник
СПП при ОД на МВР-Пазарджик, съпровождащо преписката, горните
обстоятелства са посочени. Отделно от това и в самия ЕФ обаче е било
посочено, че скоростта е била измерена с АТСС – посочената по-горе мобилна
радарна система ARH CAM S1 с № 11743bb. Също така мястото на
нарушението – АМ „Тракия“, км 69, както и посоката на движение – в посока на
движение към гр.Пловдив. В този смисъл възражението в жалбата за допуснато
СПН, т.к. в ЕФ не било описано словесно вмененото нарушение е
несъстоятелно. Както мястото на нарушението, така и мястото, на което е било
позиционирано процесното АТСС са посочени недвусмислено – всичко е
4
станало на 69-я километър на магистралата и то в посока на движение към
гр.Пловдив.
Видно е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в
рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово
съдържание съответства на изискванията на чл. 189 ал.4 , изр.2-ро от ЗДП, т.е.
отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на
фотос /лист 13 от делото/. Описано е нарушението по време, място и
констатирано превишение на скоростта. Разминаването между скоростта, която
се сочи като измерена по данните от фотоса и възприетата като установена в ЕФ
се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа
грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочени са нарушените
разпоредби на ЗДвП /чл. 21, ал.1/, както и наложената глоба по размер, място,
начин и срок на плащане.
Като се има предвид фотосът с № 0313153855729 /лист 13 от делото/,
направен от ARH CAM S1 с № 11743bb, придружаващ ЕФ и имащ статут на
веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДП, може
да се заключи, че същият този фотос, заснет от техническото средство, с което е
било регистрирано нарушението е напълно валиден и изготвен в съответствие с
техническите изисквания.
Визираните реквизити най-долу на фотоса, напълно съответстват на
възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.
Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на
движение на МПС. Засичани са били приближаващите се автомобили, какъвто
на фотосът е процесният автомобил. Установява се въведеното ограничение на
скоростта 140 км/ч, както и конкретно засечената скорост на процесния
автомобил – 174 км/ч. В средата на горния и долния, както и в двата странични
края на фотоса, се виждат малки бели стрелки, които като се свържат
хоризонтално и вертикално с мислена линия, ще се пресекат точно там, където
на пътното платно е заснет процесният автомобил и по-точно в средата на
неговата предница, в областта на регистрационния номер, което недвусмислено
сочи, че засечената скорост е именно този автомобил, а не на друг, движещ се
зад него.
5
Мястото на разположение на АТСС е било отразено и съставения
протокол за използване на АТСС /лист 9 от делото/. В този протокол, съставен
на основание чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, също подробно е
отразено, че няма пътен знак, въвеждащ допълнително ограничение на
скоростта, както и че разрешената такава е било 140 км/ч. Отразено е мястото на
разположението на АТСС, както и че последното е било в режим на измерване
„С” – стационарен, с посока на действие „П” – приближаващ.
Установява се по делото, че е било изпълнено изискването на чл.10 ал.3 от
Наредба № 8121з-532, а именно - направена снимка /л.10 от делото/, отразяваща
на разположението на АТСС на процесните дата, час и участък от пътя.
ЕФ не е опорочен, независимо че в него няма данни за конкретен
физически издател и за дата на издаването му. Тук следва да се припомни, че
посочването на конкретното физическо лице - оператор на мобилната система,
както и датата, на която то е разпечатило на хартиен носител ЕФ не са сред
реквизитите на последния по смисъла на чл.189 ал.4 от ЗДП. В този смисъл има
изрично произнасяне и в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, а
в тази му част то не е загубило своята актуалност.
Процесното АТСС е одобрен тип средство за измерване на скоростта и
към момента на установяване на нарушението е било технически изправно /виж
приетите като писмени доказателства удостоверение и протокол от
първоначална и последваща проверка за техническа изправност на лист 15-17
от делото/.
Поради всичко казано до тук следва да се заключи, че възраженията във
въззивната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/,
накърняващи правото на защита, респ. за нарушение на материалния закон, при
издаването на обжалвания ЕФ, се неоснователни.
С оглед на гореизложено съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя като собственик
и водач на процесното МПС, с което е било извършено вмененото нарушение на
инкриминираната дата, доколкото за превишение на разрешената скорост за
6
движение от 140 км/ч в конкретния пътен участък, т.е. по магистрала, със
скорост от порядъка на 21-30 км/ч, се налага глоба в размера на 100 лева /чл.182
ал.2, т.3 ЗДП/.
При този изход от делото – потвърждаване на ЕФ, който е неблагоприятен
за жалбоподателя, искането във възивната жалба за присъждане на разноски в
негова полза не би могло да бъде уважено.
По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в
настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 4158288 на ОД на
МВР-Пазарджик, с който на Й. ЗДР. СТ., ЕГН *** от гр.София, на
основание чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.2, т.3 от ЗДП и за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 100 лв. /сто
лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7