№ 35
гр. Габрово , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Полина Пенкова
Галина Косева
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
в присъствието на прокурора Милчo Иванов Генжов (ОП-Габрово)
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20214200600125 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано е по жалба от адв.
И.С. – служебен защитник на подсъдимия С.М. С. от гр. Габрово, срещу присъда №
260030 от 19.04.2021 г. по НОХД № 977/2020 г. по описа на Районен съд – Габрово.
С атакуваната присъда състав на Районен съд – Габрово признал подсъдимия
С.М. С. (със сегашно фамилно име - Л.) за виновен в това, че на 11.01.2019 г., в гр.
Габрово, от къща на улица „Л.“ **, при условията на опасен рецидив, отнел чужда
движима вещ - 1 брой мобилен телефон „Леново К6“ на стойност 130,00 лева, от
владението и собственост на В. Б. В. от гр. Габрово, без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с
чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. Б, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи при
първоначален СТРОГ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.
Със същата присъда съдът признал подсъдимия С.М. С. за невинен в това да е
извършил деянието при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК и го
е оправдал в тази част от обвинението.
Съдът се е произнесъл по приетия за съвместно разглеждане в процеса
граждански иск, като е осъдил подсъдимия С.М. С. да заплати на В. Б. В. от с. Ж., общ.
1
Габрово, сума в размер на 130 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат противоправното деяние, ведно със законната лихва от
11.01.2019 г. до окончателното й изплащане.
Съдът осъдил подсъдимия С.М. С. да заплати държавна такса върху уважения
граждански иск в размер на 50,20 лева в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС - Габрово, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
С присъдата подсъдимият С.М. С. е осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 73,20 лева по сметка на ОДМВР - Габрово, на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК.
Съдът се е произнесъл за вещественото доказателства - 1 бр. оптичен носител,
като е постановил да остане към делото, след влизане на присъдата в сила.
В жалбата, изготвена от служебния защитник адв. И.С., се изразява несъгласие
с присъдата единствено в частта за размера на наказанието. Претендира се за
намаляване на наказанието.
При извършена служебна справка в системата на НБД „Население“ на МРРБ
съдът установи, че считано от ** г. фамилното име на подсъдимия е променено от
С. на Л..
В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият Л., редовно призован по
телефона и по електронен адрес, не се явява. Съдът проведе производството пред тази
инстанция в отсъствие на подсъдимото лице, като прие наличието на хипотезата на чл.
269, ал. 3, т. 3 от НПК – същият е редовно призован, не е посочил уважителни причини
за неявяването си и е изпълнена процедурата по чл. 247в, ал. 1 от НПК. Установено е,
че подсъдимият С.Л. се е установил на неизвестен адрес в **. На 11.06.2021 г.
служител на съда го е уведомил по телефон за датата и часа на съдебното заседание,
като същият е потвърдил, че знае за заседанието от изпратения му на 10.06.2021 г.
имейл. Служебният защитник адв. С. заявява, че е провел телефонен разговор с
подзащитния си, при който последният му е заявил, че се намира в **, знае за
съдебното заседание, няма възможност да присъства и не възразява същото да се
проведе в негово отсъствие.
Пред въззивната инстанция адв. С. поддържа жалбата. По съществото на
делото заявява, че подзащитният му счита, че наказанието му е явно несправедливо.
Като аргумент изтъква ниската стойност на предмета на престъплението. Претендира
за намаляване на наказанието лишаване от свобода.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Габрово оспорва жалбата. Счита, че
2
наказанието е определено при максимален компромис и не следва да се допуска
намаляването му до общия минимум от три месеца лишаване от свобода.
Гражданският ищец В.В., редовно призован в затвора в гр. Ловеч, в изрична
писмена молба заявява, че не желае да бъде воден за участие в съдебното заседание.
Въззивният съд, след като разгледа жалбата, обсъди становищата на страните в
процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 314 от
НПК, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е депозирана от страна в
процеса, която е легитимирана да атакува постановения съдебен акт и е подадена в
срока за обжалването му.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата
да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до отмяната . Производството пред първата инстанция е проведено в отсъствие на
подсъдимия С.Л.. Същият е бил редовно призован за разпоредителното заседание, след
като му е връчено надлежно съобщение, както и преписи от обвинителния акт и от
разпореждането на докладчика по делото. В споменатото разпореждане е уведомен за
въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, които подлежат на обсъждане в разпоредителното
заседание, както и за правото му да се явява със защитник и възможността делото да се
разгледа и реши в негово отсъствие. След като е установил, че подсъдимият се намира
извън страната, като същевременно е редовно призован и не сочи уважителни причини
за неявяването си, районният съд законосъобразно е приел, че е налице основанието по
чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „в“ от НПК за провеждане на производството в отсъствие на
подсъдимото лице. Правата на подсъдимия са защитавани от назначения служебен
защитник. Разглеждането на делото без участието на С.Л. не е довело до затруднения
при разкриване на обективната истина, още повече, че същият е депозирал обяснения
пред съдия в досъдебната фаза на процеса, в които е изразил позицията си по
обвинението и е имал възможност да се защитава.
Въззивната инстанция счита, че за да постанови присъдата си
първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото
доказателства, като е анализирал и съпоставил поотделно и в тяхната съвкупност
обясненията на подсъдимия С.Л., дадени пред съдия в досъдебната фаза на процеса и
приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 279, ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на
свидетелите В. Б. В., С.П.Р. и Е.М.Р.; писмените доказателства – разпореждания за
предоставяне на трафични данни и отговори на мобилните оператори с приложения
към тях, справка за съдимост на подсъдимия, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, както и заключението на съдебно оценъчната
експертиза. Въззивният съд, след собствен комплексен анализ на всички събрани по
3
делото доказателства, намира че установената от районния съд фактическа обстановка
е обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото
доказателства, като без да я променя съществено по всички основни моменти от
предмета на делото, я възприема, както следва:
Подсъдимият С.М. Л. (с предишно фамилно име - С.) е роден на *** г. в гр.
Габрово. Завършил е основно образование. Разведен е. Подсъдимият е с обременено
съдебно минало, като видно от приложената справка за съдимост последните му по
време осъждания, които имат значение за правната квалификация на деянието, са както
следва:
1. С определение от 17.10.2011 г. по ЧНД № 898/2011 г. по описа на РС – Габрово,
влязло в сила на 02.11.2011 г., по реда на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, на
подсъдимия Л. е определено общо наказание по присъдите по НОХД №
1090/2010 г. и по НОХД № 549/2011 г., двете по описа на РС – Габрово, в размер
на три месеца лишаване от свобода. Изпълнението на наказанието отложено по
реда на чл. 66, ал. 1 от НК с тригодишен изпитателен срок, считано от влизане в
сила на определението.
2. С присъда № 218/25.04.2014 г. по НОХД № 111/2014 г. по описа на РС – Габрово,
влязла в сила на 26.06.2014 г., подсъдимият Л. е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал.
1 от НК, за което и при приложение на чл. 58а, ал. 4, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК
е осъден на шест месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при
първоначален строг режим. Със същата присъда, на основание чл. 68, ал. 1 от НК,
е приведено в изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода,
определено на подсъдимия по ЧНД № 898/2011 г. по описа на РС – Габрово,
което да изтърпи при първоначален строг режим.
Наказанието от три месеца лишаване от свобода по ЧНД № 898/2011 г. на РС –
Габрово подсъдимият Л. изтърпял на 04.07.2014 г.
Наказанието от шест месеца лишаване от свобода по НОХД № 111/2014 г. на
РС – Габрово подсъдимият Л. изтърпял на 13.12.2014 г.
На 11.01.2019 г. подсъдимият Л. (с предишно фамилно име – С.) решил да
отиде да вземе кучето си от жилище, намиращо се в гр. Габрово, ул. „Л.“ **, където по
това време живеели майката на съпругата му - свидетелката С.Р., съпругът й –
свидетелят Е.Р., както и свидетелят В.В.. Отивайки на място, подсъдимият установил,
че входната врата на къщата е отключена и вътре няма никой. Влязъл в стая в ляво от
входната врата и видял на масата мобилен телефон „Леново К6“. Телефонът бил на
свидетеля В.В. и в него била поставена СИМ- карта с № *** Подсъдимият взел
4
телефонът, след което напуснал жилището.
На следващия ден - 12.01.2019 г., подсъдимият Л. активирал откраднатия
телефон, като поставил в него СИМ карта с № ***, която била регистрирана на негово
име, и ползвал телефонния апарат до 15.07.2019 г.
Според заключението на оценъчната експертиза, което не се оспорва от
страните по делото и се възприема от съда, стойността на отнетия телефон марка
„Леново К6“ е 130 лева.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички относими доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други,
без логически грешки при обсъждането им или преиначаване на техния смисъл.
Обясненията на подсъдимия, депозирани в досъдебното производство и приобщени
чрез прочитането им, са обсъдени задълбочено. Съдържащите се в тях самопризнания,
направени от подсъдимия Л. за времето, мястото и начина на отнемане на мобилния
телефон и последващото му ползване внимателно са съпоставени с показанията на
свидетелите В.В. и С.Р., които ги потвърждават. Правилно съдът е приел, че
посочените гласни доказателства кореспондират на писмените доказателства –
трафичните данни, предоставени от „А1 България“ ЕАД, според които отнетият от
подсъдимия телефонен апарат е бил активиран на 12.01.2019 г. със СИМ-карта с номер
***, регистрирана на името на С.М. Л..
Правилно районният съд не е кредитирал показанията на свидетеля Е.Р., като е
приел, че същите противоречат както на показанията на свидетелите В. и Р. така и на
обясненията на подсъдимия Л..
Фактическата обстановка и доказателствените източници, които я установят, не
са предмет на оспорване от страна на подсъдимия и защитника му.
Въззивният съд счита, че при правилно установената фактическа обстановка
районният съд е извел верен правен извод относно деятелността на подсъдимия С.М.
Л., като го е признал за виновен в това, че на 11.01.2019 г., в гр. Габрово, от къща на
улица „Л.“ **, при условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ - 1 брой
мобилен телефон „Леново К6“ на стойност 130,00 лева, от владението и собственост на
В. Б. В. от гр. Габрово, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои.
От обективна страна е налице отнемане на вещта от владението на нейния собственик,
без негово съгласие и установяване на своя фактическа власт с намерение да се свои
същата вещ. Законосъобразен е изводът, че престъплението е осъществено при
5
наличието на опасен рецидив в хипотезата на чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, което се
обуславя от двете осъждания на подсъдимия Л. за умишлени престъпления от общ
характер, наказанията за които изтърпял реално. От датите на изтърпяване на
наказанията и по двете осъждания до датата на инкриминираното деяние не са
изминали повече от пет години, поради което не са налице основания да се изключи
приложението на правилото по чл. 29 от НК. От субективна страна подсъдимият е
действал при пряк престъпен умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
При тези безспорно установени положения изцяло правилен и законосъобразен се
явява правният извод на контролирания съд, според който подсъдимият С.Л. е
извършил престъпление, квалифицирано по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с
чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.
Изцяло законосъобразен е изводът на районния съд, че не е изпълнена
хипотезата на опасния рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, тъй като подсъдимият не е
осъждан на лишаване от свобода за не по-малко от една година и не е изтърпявал
такова наказание. Правилно и законосъобразно С.Л. е признат за невинен и оправдан в
тази част на обвинението.
Въззивният съд намира за неоснователно оплакването във въззивната жалба,
поддържано и в съдебно заседание, относно размера на наложеното наказание
лишаване от свобода.
За престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК е предвидено
наказание от две до десет години лишаване от свобода.
Първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието, като е приел, че са
проявени многобройни смекчаващи обстоятелства, при наличието на които така
предвиденото в закона наказание със специален минимум се явява несъразмерно
тежко. Прилагайки разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е наложил наказание от
шест месеца лишаване от свобода.
Въззивният съд намира, че така определеното наказание от шест месеца
лишаване от свобода е съответно на обществената опасност на деянието и дееца и е
напълно съобразено с наличните многобройни смекчаващи обстоятелства и липсата на
отегчаващи такива. Не са налице неотчетени обстоятелства, които да мотивират към
допълнително облекчаване на положението на подсъдимия. Наложеното на С.Л.
наказание е значително под размера на специалния минимум. Същото е съобразено с
целите по чл. 36 от НК и намаляването му би било проява на неоправдана
снизходителност, още повече като се има предвид, че се касае за престъпна дейност в
условията на опасен рецидив, което говори за завишена лична обществена опасност на
6
подсъдимото лице. Л. е сравнително млад човек, но независимо от това не е показал
желание за вграждане в социума, чрез спазване на установените правила за поведение;
не е трудово ангажиран и не проявява усилия за реализиране на доходи по честен
начин.
Правилно и обосновано районният съд е приел, че по отношение на
подсъдимия Л. не са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК. Законосъобразно и в
съответствие с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС първостепенният съд е
определил първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода.
По отношения на уважения граждански иск за сумата от 130 лв., доколкото
липсва съответна жалба от гражданския ищец, компетентността на въззивния съд се
свежда до възможност да потвърди или да намали размера на иска. С присъдата
подсъдимият Л. е признат за виновен в престъпление против собствеността, пряка и
непосредствена последица от което е причинената имуществена вреда в размер на 130
лева. При това положение гражданският иск е доказан както по основание, така и по
размер, поради което правилно и законосъобразно подсъдимият С.М. Л. е осъден да
заплати на В. Б. В. сума в размер на 130 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат противоправното деяние, ведно със
законната лихва от 11.01.2019 г. до окончателното й изплащане.
Правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл по въпросите за дължимата
държавна такса върху уважения граждански иск, за дължимите разноски във връзка с
провеждане на наказателното производство в досъдебната му фаза, както и по въпроса
за разпореждане с вещественото доказателство.
По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на
първоинстанционния съд следва да се потвърди като обоснована и законосъобразна.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338 от НПК,
Окръжен съд – Габрово
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260030 от 19.04.2021 г. по НОХД № 977/2020 г.
по описа на Районен съд – Габрово.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8