Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 23.04.2019 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV “Д” отделение, в публичното
заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
БОРЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Поля Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 8309 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С
решение от 05.03.2018 г. по гр.д.
№ 8136/2017 г. на СРС, ГО, 32 състав,
съдът е осъдил „Н.М.Г." АД с ЕИК *******, с адрес: ***, да
заплати на М.И.И. -З. с ЕГН ********** ***-ри
надпартерен, сумата от 6 000 лв.,
ведно със законната лихва от момента на увреждането - 13.08.2016 г., до
плащането -обезщетение за неимуществени вреди от преживени от ищеца унижение,
обида и напрежение, вследствие публикации в издавания от ответника вестник
„Уикенд": в статия от брой 23-29.3.2013г. и снимка на ищеца и Р.П.със заглавие „Тайната
любовница на П.", подзаглавие „Близо 3г. Д.Г.е интимен с пресаташето си М.И..
Това е причината Ю. демонстративно да отказва да играе ролята на първа
дама", както и в статия от брой 13-19-8.2016г., със заглавие „П. спи с
министър", с подзаглавия „Д.Г.с нова любовница" и „П. в извънбрачна
афера с Н.А.", като е отхвърлил иска за сумата над 6 000лв. до предявения
размер от 10 000лв. Със същото решение съдът е осъдил „Н.М.Г." АД да плати
на М.И.И. -З. сумата 1050лв. - разноски пред първата инстанция, съразмерно
уважената част от исковете.
Недоволен
от решението в ЧАСТТА, с която искът, при квалификацията на чл.49 вр. чл.45
ал.1 от ЗЗД, е уважен, е останал ответникът „Н.М.Г." АД, който в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК го обжалва при твърденията, че при определяне на справедлив размер на
обезщетението първостепенният съд не е спазил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
ППВС № 4/1968 г. Поддържа, че справедливостта като критерий за определяне на
размера на обезщетението не е абстрактно понятие, а предпоставя преценка на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства – обема, характера и тежестта на
уврежданията, интензивността и продължителността на търпените болки и
страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени в
тяхната съвкупност. Искането към въззивната инстанция е да отмени решението в
обжалваната част, а при условията на евентуалност се претендира присъждане на
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Недоволен от решението в ЧАСТТА, с
която искът, при квалификацията на чл.49 вр.
чл.45 ал.1 от ЗЗД, е отхвърлен за сумата над 6 000 лв. до предявения размер от
10 000 лв. е останала ищцата М.И.И., която в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва при твърденията, че в тази му част същото е
постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Навежда се, че въпреки правилно
установената от първостепенния съд фактическа обстановка - установяване на извършването
на непозволено увреждане, наличието на неимуществени вреди вследствие на
увреждането, на причинно-следствена връзка между увреждането и настъпилите за
ищцата вреди, погрешно съдът бил приел занижен размер на причинените от деликта
неимуществени вреди. В мотивите на решението, във връзка с причинените вреди,
се коментирали единствено твърденията в една от процесните публикации и не била
отчетена другата статия, поради което не била отчетена част от вредата и това
се отразило на крайното решение. Моли съдът да отмени обжалваното решение в
частта, в която е отхвърлен предявеният иск и да уважи същия до пълния предявен
размер от 10 000 лв. Претендира разноски.
По делото не са постъпили от страните по
реда на чл.263, ал.1 от ГПК писмени отговори на въззивните жалби.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176
от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по
гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр.
д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр.
д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр.
д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен
съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от
закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е
допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите
на обжалваното решение, поради което на основание чл. 272 ГПК не излага
собствени мотиви, а препраща към мотивите на СРС.
С
исковата молба ищецът твърди, че в издавания от ответника вестник
„Уикенд" e публикувана статия в брой 23-29.3.2013г. и снимка на ищцата и Р.П.със
заглавие „Тайната любовница на П.", подзаглавие „Близо 3г. Д.Г.е интимен с
пресаташето си М.И.. Това е причината Ю. демонстративно да отказва да играе
ролята на първа дама", както и статия в брой 13-19-8.2016г., със заглавие
„П. спи с министър", с подзаглавия „Д.Г.с нова любовница" и „П. в
извънбрачна афера с Н.А.", които твърдения били обидни и клеветнически,
станали достояние на неограничен кръг от хора. Твърди, че вследствие тези
твърдения в двете статии са й причинени неимуществени
вреди – уронване на честта, достойнството и доброто име, преживени болки и
страдания - унижение, обида. Случката,
придружена с психическо напрежение и обида, се отразила на отношенията със
семейството й, с приятелския и колегиалния й кръг. Тези
негативни изживявания били по-сериозни след втората статия през м.8.2016г.,
когато била в напреднала бременност.
Настоящата
въззивна инстанция намира, че първоинстанционното
решение е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка – по делото е отделено за безспорно, че през м.3.2013г.
в издавания от ответника в. „Уикенд" са публикувани въпросните две статии,
както и че автор на статията е служител в ответното дружество.
По делото не е спорно, че през м.3.2013г. в издавания от ответника в.
„Уикенд" е публикувано на първа страница заглавие „Тайната любовница на
П.", подзаглавие „Близо 3 години Д.Г.е интимен с пресаташето си М.И..
Това е причината Ю. демонстративно да отказва да играе ролята на първа
дама" и снимка на ищеца с президента на РБ. На следващите страници е
поместена статия, в която се твърди, че М.И. З. има интимна връзка с Р. П., че
тя е истинският му партньор в живота, като запознатите я наричали „Първа
дама". В статията се твърди, че връзката им започнала малко след като Р.П.заел
министерското кресло в регионалното ведомство през 2009г. - според източник на
„Уикенд". В статията се твърди още, че „младата репортерка винаги се
връщала в телевизията с топ новини, но без нещо значително по-важно - бельото си.
На срещи с него журналистката винаги пропускала този елемент от облеклото си и
акцентирала липсата му с ефирни поли... Така през лятото на 2010г. връзката им
избухва със страшна сила, а П. загубва ума, дума и памет по кръшната си
любовница...Край на интимната връзка обаче не се е случил до ден днешен."
Не е спорно също, че през м.8.2016г. в издавания от ответника в.
„Уикенд" е публикувана друга статия, озаглавена „П. спи с
министър" с подзаглавие „Д.Г.с нова любовница" и „П. в
извънбрачна афера с Н.А.". Статията продължава на стр. 11 от вестника и е с
подзаглавие „П. се разделил с любовницата си М.И., започнал авантюра с министърката
на туризма". В статията е изложено, че „Уикенд" писал няколко пъти,
че „Д.Г.изкара страстна афера с говорителката си", както и че „според
сигурен наш източник П. бил с нея в Гърция, когато научил по телефона от
разстроената си съпруга Ю., че детето му Филип се е споминало. Месеци по-късно,
очевидно обвинявайки се, че не е бил със семейството си в този труден момент, а
с любовницата си, П. се разделил с нея." Под статията е поместена и
снимка, на която се виждали Р. П., ищцата и други служители.
От събраните в първоинстанционното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелкатаН., се
установява, че същата се познава с ищцата М.И. от 2009 г, когато заедно
започнали работа в екипа на тогавашния министър Р. П.. След това заедно
продължили в екипа му на президент. Станало й известно, че ищцата е била обект
на публикации във вестник „Уикенд" и то във връзка с президента Р. П..
Всички печатни издания се получавали в президенството, тъй като основна задача
на пресцентъра и на целия екип била да знаят как медиите отразяват работата на
институцията. По този повод била запозната със статиите и ги чела, включително
и с това, че самата М., с която станали приятелки, била лично потърпевша от
тези статии. Свидетелката е заявила, че не е възприела лично никакви индикации
двамата да имат интимна връзка, нито пък към нея да е имало специално
отношение, извън колегиалното. СвидетелкатаН. е посочила също, че не може да
каже с категоричност дали е била наричана „първата дама" в екипа, но била
виждала такива публикации в медиите, но не е имало основание за такова
определение. Самата длъжност, която заемала ищцата - прессекретар, изисквала
тя да бъде на всички публични събития заедно с президента, поради медийното
отразяване. Това бил служителят, който отговарял за връзките с медиите. М.
много страдала от тези публикации, но най-унизителната и може би омерзителна
била когато през 2016г. свързали смъртта на сина на президента с това, че той е
бил с М. по това време в Гърция, а това категорично не било така, защото през
2015г. голяма част от екипа били на събитие „Спирит оф Бургас" на концерт
на Роби Уилямс и на следващия ден се случила трагедията. Публикацията излязла
около една година след това и в момент, в който М. била бременна, след като
била правила много опити да зачене, тъй като със съпруга й имали репродуктивни
проблеми. Тогава тя била в петия месец и това й се отразило много зле. В чисто
професионален план тази статия влияела лошо на името й, защото тя винаги се стремяла
да разчита само на себе си и на името си, а в същото време се притеснявала как
ще се отрази това на бебето. След тази статия от един щастлив човек, тя станала
унила и посърнала и се притеснявала как това щяло да се отрази на името и
семейството й в бъдеще. След предявяване на статията та л.7-л.9 от папката на
СРС, свидетелката е потвърдила, че това е въпросната статия, с която името на М.
се свързвало с това, че е била с президента в Гърция по време на смъртта на
сина му. Дълго М. изживявала ефекта от тези публикации, защото от един усмихнат
човек, тя изглеждала посърнала. Едва когато вниманието й било ангажирано с
раждането, спряло да й се отразява, но такива публикации от професионална
гледна точка оставили петно върху името.
Съгласно установената съдебна практика
(ППВС № 9/1966, г., ППВС № 7/1958 г.) отговорността по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което
е възложило работата другиму и в този смисъл тя е за чужди виновни противоправни действия и има обезпечително
гаранционна функция.
За ангажиране на отговорността на
ответника по чл. 49 ЗЗД, обаче, е
необходимо ищцата да установи при условията на пълно и главно доказване
претърпените от нея вреди, които да са резултат на противоправно
поведение на лицето, комуто е възложена работата, както и тези вреди
да са преки и да са причинени виновно
от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват
извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от
характера на работата, т.е да са явяват причинени при или по повод изпълнението на възложената работа (възлагане на
работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД представлява натоварване с извършване на действия, които спадат към
областта, в която възлагащият работата осъществява някаква собствена
деятелност); причинна връзка между деянието и
вредите. Вината на прекия причинител се предполага до доказване на противното –
чл. 45, ал.2 ЗЗД.
Предявеният иск е за ангажиране
отговорността на издателя на печатното
издание,
за употребени в статията изрази, които ищецът счита, че са обидни.
Настоящият въззивен състав приема, че в конкретния
случай по делото безспорно е доказана противоправността на деянието –
изнасянето публично на обидни клеветнически твърдения по отношение на ищцата,
поради което законосъобразно СРС е достигнал до извода, че предявеният иск е
доказан по основание – в статия в брой 23-29.3.2013г. и снимка на ищцата и Р.П.ответникът
е публикувал заглавие, в което е нарекъл ищцата „Тайната любовница на П.",
както и подзаглавие, в което по отношение на същата е изложено: „Близо 3г. Д.Г.е
интимен с пресаташето си М.И.. Това е причината Ю. демонстративно да отказва да
играе ролята на първа дама"; ответникът е публикувал и статия в брой 13-19-8.2016г., със заглавие „П.
спи с министър", с подзаглавия „Д.Г.с нова любовница" и „П. в
извънбрачна афера с Н.А.".
Действително,
както правилно първоинстанционният съд е изложил в мотивите на решението си,
позовавайки се на съдебна практика на ВКС -Решение №12/6.02.2013г. по гр.д. № 449/2012 г., на
ВКС, Ш г.о., при спор за причинени вреди
от изнесена от журналист информация, съдът е длъжен да изиска от ищеца да
посочи от кои конкретно изрази и действия на журналиста е засегнат, като съдът
е длъжен да посочи кои от тях представляват твърдения за факти и кои - оценка
на фактите, като първите подлежат на проверка за истинност и могат да ангажират отговорността на журналиста
само ако позорят адресата и са неверни, а вторите /оценките/ не подлежат на проверка за
вярност, доколкото не представляват конкретни факти от обективната
действителност, и те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако
представляват обида. Когато журналист изнася засягащи честта на друго лице
факти, той трябва да провери тяхната достоверност. Това не важи за мненията,
тъй като те не могат да бъдат достоверни или не, правно значение оценките имат
само ако са обидни. В конкретния случай с оглед съдържанието на двете статии се
касае до твърдения за факти, поради което същите подлежат на проверка за
истинност и могат да ангажират отговорността на журналиста само ако позорят
адресата и са неверни, като доказателствената тежест да установи, че изложените
твърдения са истински, се носи от ответника. Неблагоприятните за другиго факти, когато са
опозоряващи, трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да ги разпространи.
Правни норми за начина, по който тази проверка да се извърши, няма. Утвърдено е
схващането, че за изнесени факти, журналистът трябва да е получил потвърждение
поне от два независими източника. Правното значение на добросъвестната проверка
се проявява тогава, когато въпреки извършването й, фактите се окажат неверни. В
този случай, ако проверката действително е добросъвестна, се изключва вината и
журналистът не отговаря за вредите, причинени от противоправното му поведение.
По делото, обаче, нито се твърди да е извършена подобна проверка от журналиста,
нито са ангажирани доказателства в тази насока.
Като клевета се квалифицира съзнателно
разгласяване на неистински позорни
обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление. В настоящия случай се касае до първата
хипотеза. За да е налице, обаче, първо трябва да се установи наличието на
клеветнически твърдения в журналистическия материал или по-конкретно -
разгласяването за другиго на конкретни обстоятелства, определени факти, които
са позорни - неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и
предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото. Другата предпоставка е
тези клеветнически твърдения да са неистински. Настоящият съдебен състав
намира, че и двете предпоставки в случая са устновени по категоричен и несъмнен
начин. Както правилно и първостепенният
съд е приел, публикуваните от ответника факти безспорно са позорящи, тъй като
поставят под съмнение не само добросъвестността на ищцата, но и акцентират
желанието й да се облагодетелства от морално неприемливо поведение при
професионалната си реализация. Същевременно тежестта да докаже верността на
тези факти е именно на ответника, който не е провел такова доказване и не е
ангажирал доказателства в тази насока. Т.е. следва да се приеме, че твърденията
са неверни, доколкото липсват доказателства в обратната посока, а от друга
страна от показанията на св.Н. се установява, че същите не отговарят на
обективната истина. Отделно от това, по делото е установено, че в периода
7.8.2015г.-9.8.2015г., включващ датата на смъртта на детето на президента П.,
ищцата е била в Бургас с бъдещия си съпруг и свои колеги, което напълно
изключва изнесеното в една от статиите, че двамата са били заедно в Гърция. С
оглед горното следва да се приеме, че изложеното
в печатното издание е категорично неверно, а предвид обстоятелството, че в
публикациите се съдържат неистински позорни обстоятелства за ищцата, използвани
заедно с името на ищцата в заглавието, е налице изнасяне на конкретен, неверен
факт, който позори ищцата и следователно е налице клевета чрез печатно издание.
Налице са предпоставките
за уважаване на осъдителният иск по чл.49 във вр.с.45, ал.1 от ЗЗД и същият се
явява основателен.
Справедливото
обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието и в ППВС №
4/68 г., означава да бъде определен
от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията,
понесени от конкретното увредено лице, но
и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически
сътресения, които съпътстват същите. Като взе предвид всички гореизложени
обективни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за
настъпилите неимуществени вреди, въззивният съд счита, че сумата от 6 000 лв. е
достатъчна, за да възмезди претърпените от ищцата вреди. По делото не е спорно,
че в процесния период ищцата е била прессекретар на президента на Република
България, по силата на Указ №16/23.01.2012г. на президента на РБ. Същата е
сключила граждански брак на 30.7.2016г., като към 16.4.2016г. е била бременна. Клеветническите
твърдения по адрес на ищцата, написани в двете статии, публикувани в издавания
от ответника вестник, са станали достояние на неограничен кръг от хора,
включително на служителите и на ръководството в институцията, в която работи,
на семейството й, на близки и познати, пред които е била злепоставена.
Позорните и неверни обстоятелства по отношение на ищцата, разгласени от
ответника чрез публикуваните статии, несъмнено са накърнили честта,
достойнството и доброто име на ищцата, с
което същата се е ползвала сред колеги, близки, приятели, познати и в обществото.
Тези клевети по неин са представлявали голям психически тормоз за нея, същата е
била подложена на постоянен стрес и
тревоги. Всичко това е довело до трудности в служебния и личния живот на
ищцата, което от своя страна я е карало да се чувства непълноценна и потисната,
да изпитва страх за себе си, за плода на детето и за семейството си.
Разгласените от ответника клевети по адрес на ищцата са предизвикали у нея
силно безпокойство и чувство на несигурност, и същата се е чувствала потисната
и оскърбена, което състояние е продължило до раждането на детето й, след което
вследствие на грижите и вълненията около това събитие, се е разсеяла, успокоила
и постепенно се върнала към нормалния си начин на живот, който е водела преди
публикуването на статиите. Показанията на разпитаната св.Н. установяват
настъпилата негативна промяна у ищцата след публикуване на статиите - обидата
от тези публикации; чувството на унижение, особено след публикацията през
2016г., в която свързали името на ищцата с това на президента и то във връзка с
тежък инцидент, като публикацията е излязла около една година след това и в
момент, в който ищцата е била бременна и то след многократни опити за зачеване;
неблагоприятното отражение на статиите в чисто професионален план - накърняване
на доброто й име и авторитет; притеснения в личен и семеен план свързани с
бременността на ищцата, предстоящия й брак и др. Ето защо обоснован и законосъобразен е изводът на
първоинстанционния съд, че, с оглед общоприетия критерий за справедливост, на ищцата следва да се присъди
сумата 6 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, която се следва от датата на деликта - 13.08.2016г. до окончателното й изплащане. Настоящият съдебен състав намира, че размерът на присъденото
от СРС обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е справедлив
по смисъла на чл.52 от ЗЗД и така определен същият в пълна степен отговаря на
действително претърпените от нея неимуществени вреди, настъпили в резултат на
публикации в издавания от ответника вестник „Уикенд", и ще допринесе за
пълното им възмездяване. В този смисъл неоснователни са възраженията във
въззивната жалба на ответника, че присъденото обезщетение не било справедливо
по смисъла на чл.52 от ЗЗД, тъй като било силно завишено.
От друга страна, всички гореупоменати обстоятелства са обсъдени подробно
в мотивите на обжалваното решение и са включени в преценката на съда при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост,
поради което оплакването във въззивната жалба на ищцата, че част от тях не са
взети предвид при тази преценка и съответно присъденият размер на обезщетението
бил занижен, също са неоснователни.
В упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК
въззивната инстанция е длъжна да потвърди изцяло обжалваното решение, както в
обжалваната осъдителна част по иска с правно основание чл.49 във вр. с чл. 45,
ал.1 от ЗЗД, така и в неговата отхвърлителна част.
С оглед изхода на делото и предвид обстоятелството, че
и двете въззивни жалби са неоснователни, то не се следват разноски на нито една
от страните и същите следва да останат за тях така, както са сторени.
При тези мотиви Софийски
градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 05.03.2018
г. по гр.д. №
8136/2017 г. на СРС, ГО, 32 състав, с което съдът е
осъдил „Н.М.Г." АД с ЕИК *******, с адрес: ***, да заплати на М.И.И. -З. с
ЕГН ********** ***-ри надпартерен, сумата от 6 000 лв., ведно със законната
лихва от момента на увреждането - 13.08.2016г., до плащането -обезщетение за
неимуществени вреди от преживени от ищеца унижение, обида и напрежение,
вследствие публикации в издавания от ответника вестник „Уикенд": в статия
от брой 23-29.3.2013г. и снимка на ищеца и Р.П.със заглавие „Тайната любовница
на П.", подзаглавие „Близо 3г. Д.Г.е интимен с пресаташето си М.И.. Това е
причината Ю. демонстративно да отказва да играе ролята на първа дама", както
и в статия от брой 13-19-8.2016г., със заглавие „П. спи с министър", с
подзаглавия „Д.Г.с нова любовница" и „П. в извънбрачна афера с Н.А.",
като е отхвърлил иска за сумата над 6 000лв. до предявения размер от 10 000лв.,
включително в частта за разноските.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.