№ 1790
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110133232 по описа за 2022 година
Ищецът З.А.” е предявил срещу ответника С.О. кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл.42 ГПК вр. чл. 410, ал.1 КЗ във вр. с чл. 49, във вр. с чл. 45 от
ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
сумата от 979,56лв., представляваща изплатеното по Комбинирана застрахователна полица
№**********/202016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на завявлението
по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер
на 298,38лв. за периода от 23.11.2018г. до 23.11.2021г. за които суми е издадена ЗИПЗ по
чл.410 ГПК по ч.гр. 66732/2021г. по описа на СРС, 58 състав. Претендира разноски,
включително и адвокатско възнаграждение. Ищецът твърди, че в срока на
застрахователното покритие по Комбинирана застрахователна полица
№**********/29.08.2016г, на 06.02.2017г, в ***“ след кръстовището с бул. „Д.Ц.“ в посока
към бул. Г.“ е настъпило ПТП между л.а Ауди, А6 с рег. № ***, като автомобилът е
попаднал в необезопасено, несигнализирано и необозначено препятствие на пътното платно
– дупка пълна с вода. В следствие на ПТП-то са нанесени материални щети в предна лява
гума и задна лява гума. Сочи, че местопроизшествието е документирано от органите на МВР
за което е съставен и подписан Протокол за ПТП №1673365/06.02.2017г. В причинна връзка
с процесното ПТП са нанесени щети на застрахования автомобил на стойност 969,56лв.,
както и 10 лв. – ликвидационни разноски. Ищецът заявява, че е изпратил покана до
ответника да заплати доброволно претендираната сума, като поканата е получена на
17.03.2017г., но сумата не е възстановена, поради което се претендира и лихва за забава.
Претендират се и разноски за производството.
Ответникът С.О., в законоустановения едномесечен срок дава становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение. Оспорва настъпилите увреждания по застрахования автомобил, както и че
събитието представлява покрит застрахователен риск. Оспорена е и причнно-следствената
връзка между процесното ПТП и тръдяното увреждане на автомобила. Сочи, че към датата
на настъпване на процесното ПТП бул. „Евлоги Георгиев“ е бил включен в списъка на
улиците за абонаментна поддръжка, като съгласно представения по делото констативен
протокол от 18.01.2017г. се установява, че по пътното платно не е имало дупки. Отделно от
1
това заявява, че заплатеното обезщетение е в завишен размер, както и че е налице
съпричиняване от страна на водача на застрахования автомобил. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото писмени доказателства - застрахователна полица
№**********/29.08.2016г със срок на валидност от 29.08.2016г.-28.08.2017г.. се установява,
че към датата на настъпване на ПТП – 06.02.2017 г. между ищеца и собственика на л.а Ауди,
А6 с рег. № ***, е било налице валидно правоотношение по договор за имуществена
застраховка „Каско “.
Не се спори между страните, а и от представените доказателства се установява, че
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за вредите отпроцесното ПТП в размер на
979,56лв.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства Протокол за ПТП №
1673365/06.02.2017г., уведомление за щети по МПС, опис на щета, калкулация-ремонт и
платежно нареждане се установява, че на 06.02.2017 г. при движение по бул. „*“, след
кръстовището с бул. „Д.Ц.“ с посока ул. Гурко“ МПС л.а Ауди, А6 с рег. № ***, реализира
ПТП в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, при което са причинени
щети на посоченото МПС.
Така описаният механизъм се установява освен от представения по делото протокол
за ПТП, съставен от мл. К.А.В., посетил на място местопроизшествието. Протоколът е
съставен на мястото на произшествието от контролен орган на Пътна полиция, поради което
има характера на официален удостоверителен документ относно удостоверените от
съставителя му и лично възприети от него факти по отношение идентификация на
участниците в ПТП, представените от тях документи, наличието на дупка на пътното
платно, пътните условия и видимите щети по моторното -превозно средство. В същия
смисъл относно механизма на ПТП е и посоченото от вещото лице в неоспореното
заключение на автотехническата експертиза, което съдът намира за компетентно, пълно и
обективно изготвено. Съгласно заключението щетите по МПС л.а Ауди, А6 с рег. № *** за
които ищецът изплатил обезщетение, са причинени в резултат на процесното ПТП. Вещото
лице посочва, че стойността на вредите е в размер на 1131,74лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.
49 и чл.45 ЗЗД.
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в
изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу
делинквента се обуславя от установяването на две групи факти: 1/ наличие на валиден
договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за
настъпили вреди, както и направени от застрахователя разноски за определяне на размера на
застрахователното обезщетение; и 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на
вредите на основание - вредите да са причинени от делинквента, с негово виновно и
противоправно поведение или на основание - вредите да са причинени от делинквента, с
негово виновно и противоправно поведение при/по повод изпълнение/неизпълнение на
възложена работа, каквито са твърденията в настоящия случай.
Ищцовото дружество е застраховател по имуществена застраховка "каско" на
увредения автомобил, който по време на действие на имуществената застраховка е попаднал
в необезопасена дупка на пътното платно, при което е реализирал ПТП. Според чл.49 ЗЗД
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод изпълнението или неизпълнението на тази работа. Каса е се за уреден
от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно
от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични виновни действия по чл.45 ЗЗД.
2
Отговорността е обективна в смисъл, че тя не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на изпълнителя на същата.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя е необходимо наличието на 1/
правоотношение по възлагане на работа; 2/ осъществен фактически състав по от
физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда -
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина/; и 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него
/така - ППВС № 9/1966 г./.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки
по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи
на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна
преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на
действащите правни норми. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се
докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест. Когато отговорността на ответника по като възложител се
ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие-неизпълнение на
задължение за осъществяване на действие, то очевидно в основанието на исковата
претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо
качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. В настоящия случай следва да се
установи дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са
в причинна връзка с това неизпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът, заплатил обезщетението за
причинените вреди, има право да иска възстановяването им от този, който виновно ги е
причинил. Не е спорно между страните, че процесният участък е част от общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2
и чл. 31 ЗП ответникът С.О. е длъжен да осъществява дейностите по управлението му.
Нейно задължение е, с оглед разпоредбата на чл. 13 ЗДвП е да означи необезопасената
дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния
случай именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл.
49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители.
С оглед горното се налага извод, че ищецът има основание за суброгация в правата
по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Неоснователно и недоказано е и възражението на ответника водачът на увреденото
МПС да е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като е управлявал процесното МПС с
несъобразена скорост. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на
отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на
вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента
увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия
увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди. Съобразно установената практика по доказателствената тежест на
3
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице
(Решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от
30.03.2015 г. по т.д. № 2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не
доказва при дължимото от него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване. В
случая не се установи в хода на производството водачът на увреденото МПС да е
управлявал автомобила с несъобразена скорост, нито че именно това обстоятелство е било
причина за настъпването на ПТП. По делото не са представени доказателства, въз основа на
които да се приеме, че водачът на процесното МПС не е спазил установеното в чл. 20, ал. 2
ЗДвП изискване за съобразяване на поведението си като водач с пътните и метеорологични
условия.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца, следва да
бъде съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно предявена претенция
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната пазарна
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва
заключение на вещо лице. Съгласно заключението на автотехническата експертиза
стойността на ремонта на причинените щети възлиза на сумата от 1131,74 лева, поради
което предявеният иск се явява основателен до пълния предявен размер.
По иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
С оглед основателността на лихва за главница, основателна се явява и претенцията на
ищеца с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД. Видно от представената по делото покана за
доброволно изпълнение от 15.03.2017г. ищецът е поискал изплащането на процесната сума,
поставяйки ответника в забава. Размерът на лихвата за забава по чл.86,ал.1 ЗЗД изчислен по
реда на чл.162 ГПК е в размер на 298.,50лв., което прави иска основателен до пълния
предявен размер.
В забава по отношение на главното вземане ответникът продължава да бъде и след
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
(23.11.2021г.), поради което по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 и чл. 214, ал. 2
от ГПК следва да бъде признато и вземането на ищеца за законна лихва върху регресното
вземане по чл. 410, ал. 1 от КЗ, изтекла в периода след 23.11.2021г.
По разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по
исковото производство, съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното производство, като при този изход на спора в тежест
на ответника следва да бъдат възложени както направените от ищеца разноски в исковото
производство, така и тези направени в заповедното.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца З.А.“АД
следва да бъдат присъдени своевременно поисканите и направени разноски, както в
исковото така и в заповедното производство, възлизащи на 475лв. за исковото производство
и 75лв. за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че С.О. с адрес
*** дължи на З.А.”АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** сумата 979,56 лв. –
регресно вземане, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по договор за
имуществено застраховане на лек автомобил Ауди, А6 с рег. № *** а вреди, настъпили при
ПТП на 06.02.2017г. с включени ликвидационни разходи, ведно със законната лихва от
23.11.2021г., както и на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 298,38лв. лихва за забава
изтекла върху главното вземане за периода от 23.11.2018г. до 23.11.2021г. –до
окончателното изплащане на вземането за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
4
410 от ГПК по гр.д. №66732/2021г. на СРС.
ОСЪЖДА С.О. с адрес *** да заплати на З.А.”АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 475 лв. – разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА С.О. с адрес *** да заплати на З.А.”АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 75 лв. – разноски за заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5