Решение по дело №479/2017 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 71
Дата: 24 април 2018 г. (в сила от 17 януари 2019 г.)
Съдия: Живка Николова Денева
Дело: 20173000600479
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                              71

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

                                  24.04.2018 г. гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в публично заседание на първи февруари през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

 

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКО ЯНКОВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ:ЖИВКА ДЕНЕВА

                                                               СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

Секретар СОНЯ ДИЧЕВА

Прокурор АННА ПОМАКОВА

Разгледа докладваното от съдия Ж.Денева

ВНОХД №479 по описа за 2018 г. на АС-Варна

 

 

Производството е образувано по жалба на адв.С.З.-***, защитник на подс.И.Д.Т. против присъда по НОХД №525/2017 г. по описа на ОС-Варна, постановена на 19.10.2017 г. с която подс.И.Т. е бил признат за виновен и на основание чл.354а ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК вр. чл.54 от НК е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от две години, което е постановено да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, както и наказание глоба в размер на 5 000 лева.

Съдът е осъдил подсъдимия да заплати направените разноски по делото.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия, като в подадена жалба се сочи, че присъдата на ВОС е постановена при неправилно изяснена фактическа обстановка, моли да бъде отменена и вместо нея да бъде признат подсъдимия за невиновен в извършеното престъпление и да бъде оправдан изцяло.

Съдът след като се запозна с материалите по делото, установи следното:

 В ОС-Варна било разгледано НОХД №1464/2016 г. с подсъдими И.К.П.и И.Д.Т.. Същото е приключило със споразумение, като двамата подсъдими са били признати за виновни и са им наложени наказания.

След направено искане от Главния прокурор на Р България за възобновяване на производството по посоченото НОХД, ВКС с решение №122/4.май 2017 година на І-во н.о., постановено по НД № 437/2017 г. е възобновил НОХД №1465/2016 година и е отменил определение  №2/  /20.01.2017 г. в частта му относно одобряване на  споразумението за признаване на вина и определяне на наказание на И.Д.Т., приел е, че не са били налице основания за постановяване на условно осъждане на подс.Т., тъй като реабилитация не е възможно да е настъпи, предвид предходната съдимост на подсъдимия  и разпоредбите на чл.88а ал.4 вр. ал.3 вр. с ал.1 от НК.

Предмет на настоящата проверка е присъдата на ВОС, произнесена по НОХД №525/2017 г., посочена по горе.

Свид. И.П.е рождена майка на подс.И.Т.. Те двамата, заедно с втория съпруг на св.П.и с нейна баба, която тя гледала в дома им, живеели в гр.Девня в къща.

От началото на  2015г. и свид. П.и подс.Т. се занимавали с разпространение на наркотично вещество-марихуана, с която били снабдявани от неустановено лице.

Самото разпространение извършвали от дома си, като предварително получавали обаждане по телефон. Нерядко, „клиентите" посещавали самия дом, от където или свид. П., или  подс. Т. им продавали необходимото количество.

Основно, с тази дейност се занимавал подс. Т.. Част от клиентите им били свидетелите  Г., Т.. От показанията им е видно, че са били редовни клиенти  за купуване на марихуана от подс. Т. /по- често / и от неговата майка в негово отсъствие. Друг редовен клиент бил и свид.И. .

На 30.03.2016 г., по обяд, свид. И. решил да си купи марихуана. Отишъл до дома на подсъдимия. Вратата била заключена, но тъй като знаел къде е ключа, с негова помощ отключил входната врата, водеща към двора и влязъл в него. Видял свид. П.-майка на подсъдимия и я попитал къде е Т., при което получил отговор, че го няма. Тъй като го познавала и знаела, че иска да закупи марихуана, свид.П. го попитала за колко лева иска. Той и отговорил, че иска за пет лева, след което тя взела парите и му дала топче тревиста маса, като самото топче извадила от джоба на панталона си, с който била. Свидетелят И. излязъл от двора и тръгнал по улицата.

Непосредствено след този разговор, били предприети  действия от полицейските органи, по установяване и  доказване дейността на П.и Т..

 Полицейските служители СТ.Д. и Ст. СТ. били изпратени да наблюдават посочения ден дома на подс. Т., поради наличието на сигнал, че оттам се разпространяват наркотици. Именно те възприели факта на влизане на свид.И. в двора и при излизането му  в отворената му ръка видели топчето зелена-тревиста маса закупена от майката на подсъдимия-св.П..

След така установения факт, бил извършен личен обиск на св.П.. Това наложило да се извърши претърсване на дома им, като от там са били иззети: стъклено бурканче с найлоново пакетче с тревиста маса, пари, пластмасово шишенце с бяло капаче с полепнало по дъното кафяво вещество, бял самозалепващ се плик с множество самозалепващи се пликове в него, електронна везна, метална мелничка, термочаша с бяла хартия и топче изсушена тревна маса, черна кутия с полепнала кафеникава маса по стените, самозалепващи се пликове стъклено шишенце. Част от предмети биле иззети от стаята на подс.Т..

От заключението на назначената и приета от съда ФХЕ е установено, че намереното и иззето количество тревна маса от дома на подс.Т., представлява Марихуана- Херба Канабис Индика Сатива.

Горното се установява по безспорен начин от събраните доказателства по делото.

Срещу постановената присъда е подадена жалба от защитата на подсъдимия, същата се поддържа в с.з. при разглеждане на делото. Направените възражения, както с жалбата, така и в с.з. пред настоящата инстанция са неоснователни по следните съображения:

Твърдението, че неправилно е установена фактическата обстановка, че от 2015 г. подс.Т. е разпространявал наркотици, както и, че неправилно са ценени свидетелските показания в тази насока  е неоснователно. Св. Г. и св. Л. Т., както на ДП, така и с.з. при разглеждане на делото са посочили конкретно, че от 2015 г. са започнали да употребяват марихуана и са закупували същата от подс.Т. от самото начало. Този факт, за началото на разпространение от подсъдимия на наркотично вещество, те го съобщават на ДП, а и в с.з. при разглеждане на делото. Показанията им са последователни и съотносими с останалите доказателства по делото. Същите са непротиворечиви и последователно дадени в отделните фази на процеса.

В мотивите на първата инстанция подробно са обсъдени техните показания и същите се споделят изцяло и от настоящата такава.

Св.И. И. в разпита си на ДП заявява, че е купувал марихуана също от подс.Т.. Тези си показания той променя във фазата на съдебното следствие, поради което съдът е констатирал противоречия и ясно се е аргументирал поради каква причина не кредитира именно тях от с.з. Въззивната инстанция изцяло възприема мотивите на съда в тази насока.

Възражението относно показанията дадени от майката на подс.Т., че неправилно са възприети от пъроинстанционния съд са неоснователни. Не би могло да не се отчете факта, че тя е майка на подсъдимия и по неразбираемо би било, ако нейните показания биха били в обратна насока. В мотивите си първоинстанционния съд подробно се е мотивирал защо не кредитира тези показания, което се приема и от тази съдебна инстанция.

Възражението относно обстоятелството, че от два месеца, след като е бил наблюдаван дома на подсъдимия, как така в деня когато той не е бил в дома си е установен свидетел, който е закупил марихуана от майка му е неоснователно. Полицейските служители са наблюдавали домът на подсъдимия, тъй като сигнала е бил подаден, че се разпространяват наркотици в този дом от Т. и майка му. Наблюдението е било с оглед констатиране на разпространението на наркотици, което е и станало.

При претърсване и изземане на дома на подсъдимия са открити множество веществени доказателства, от които съдът не могъл да направи друг извод, освен единствения такъв, че в този дом се подготвят дози с цел разпространение на наркотично вещество марихуана. Това се потвърждава и от показания на свидетелите Г. и Т., както и от тези на св.И. депозирани във фазата на ДП. Неоснователно е и възражението, че подсъдимия е прекъсвал държането, като фактическо владение на марихуаната и, че неговите действия по държане са с цел разпространение. Доказателствата по делото сочат точно обратното. Свидетелите по категоричен начин заявяват на ДП и в с.з. при разглеждане на делото, че редовно са закупували марихуана от подсъдимия и майка му. Това, че в деня на извършените следствени действия, Т. не е бил в дома си не е обстоятелство от което следва извод- първо, че е налице прекъсване на владение на наркотичното вещество с цел разпространение, тъй като са налице безспорни доказателства, че това е извършвано в продължение на години до разкриване на самото престъпление. От дама на подсъдимия са иззети множество веществени доказателства, от които следва категоричния извод, че държаното наркотично вещество е с цел разпространение. От дома на Т. са били иззети- везна, метален гриндер /мелничка/, черна пластмасова кутия и др. От заключението на СХЕ е видно, че по всички от тях са налице следи от наркотична субстанция Марихуана.

Предвид гореизложеното съдът, счита че по делото са налице безспорни доказателства, от които следва да се направи извод, че подс.Т. е осъществил състава на престъпление по чл.354а от НК, поради което правилно е бил осъден.

При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът се е съобразил изцяло с указанията на ВС в Решението за възобновяване на наказателното производство и правилното приложение на материалния закон. Съдът се е мотивирал и е обсъдил подробно законовата причина, относно невъзможността да бъде приложена разпоредбата на чл.66 от НК

При определяне размера на наложеното наказание, съдът е отчел отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства, както и степента на обществена опасност на деянието и дееца. Съдът е наложил наказание в минималния размер, предвиден в законовата норма за това престъпление, както и глоба в размер на 5 000 лева. Постановил е на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, наложеното наказание-лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да водят до отмяна на съдебния акт, поради и което присъдата на ОС-Варна следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК съдът

 

 

 

                              Р  Е  Ш  И

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда  № 74 на ОС-Варна по НОХД №525/2017 г., постановена на 19.10.2017 г.

Решението подлежи на обжалване в 15-дневен срок от уведомяване на страните пред ВКС на РБ.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: