РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 29.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11 - ти състав, в публичното заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 9498/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни
искове по чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 430, ал. 1 и ал.
2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „Ю.Б.” АД е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и такава е издадена на 06.03.2012 г. по ч.гр.д. № 3479/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 73 състав срещу длъжниците В.К.Н. и И.В.Н., солидарно, за сумите както следва: 215 369,08 лева - представляваща главница по договор за кредит от 19.09.2007 г., ведно със законната лихва от 24.01.2012 г. до изплащане на вземането; сумата от 40 528,19 лева - договорна лихва за периода 28.02.2011 г. - 19.01.2012 г. и сумата от 1156,33 лева – заемни такси за периода 28.09.2009 г. – 19.01.2012 г. и сумата от 8765,71 лева - разноски. След постъпили възражения по реда на ч л. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че по силата на сключен с ответниците договор за кредит за покупка на недвижим имот от 19.09.2007 г. им е предоставил кредитен лимит в размер на 220 000 лева, от които 70 500,00 лева за покупка на имота и 149 500,00 лева – за други разплащания. Сочи, че кредитополучателите са се задължили да върнат заемната сума ведно с възнаградителна лихва, която през първата година от срока на издължаване на кредита е в размер на 2%, а за следващите години до крайния срок се дължи годишна лихва в размер на сбора от БЛП на „БПБ“ АД за жилищни кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс надбавка от 0,9 пункта. Твърди, че издължаването на кредита е уговорено да става на равни месечните погасителни вноски включват главница и възнаградителна лихва, с падеж 28-мо число на месеца, следващ датата на усвояване на кредита. Ищецът сочи, че в договора между страните е уговорено при просрочие на три последователни месечни погасителни вноски целият кредит да стане предсрочно изискуем от датата на последната вноска, без да е необходимо изявление на страните за това, като твърди вноски с падеж 28.02.2011 г., 28.03.2011 г. и 28.04.2011 г. да не са заплатени от ответниците в срок, с оглед на което кредитът е станал предсрочно изискуем автоматично на 29.04.2011 г. Също така, твърди, че кредитополучателите са се задължили да заплащат на банката в началото на всяка следваща календарна година, считано от откриване на заемната сметка по кредита, годишна такса за управление в размер на 0,3 % върху размера на непогасената главница към същата дата и претендира годишни такси за управление, начислени на 28.09.2009г., 28.09.2010 г. и 28.09.2011 г. в общ размер на 936,71 лева. Сочи, че поради просрочване на кредита ответниците дължат и такса за администриране на просрочения кредит, предвидена в тарифата на банката и претендира такава за периода 25.05.2011 г. – 28.08.2011 г. в размер на 219,62 лева. Моли съда да установи вземанията, така както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответниците В.К.Н. и И.В.Н. оспорват исковете. Оспорват настъпването на предсрочна изискуемост на кредита, като твърдят да са изпълнявали договора точно, като в резултат на надвнасяна на възнаградителна лихва в увеличен без основание размер, дори предсрочно са погасили част от вноските. Сочат, че клаузите на договора, в които е предвидена възможност за едностранно изменение от страна на банката на лихвения процент - на чл. 3, ал. 2, чл. 3, ал.4, чл. 3, ал.6, чл. 6, ал.3, чл. 10.2 и чл. 12 от договора са нищожни, поради което претендираните от ищеца вземания за главница, договорна лихва и заемна такса са неправилно изчислени. Сочат, че въпросът относно неравноправния характер на тези клаузи от договора е предмет на предявен в предходен процес установителен иск по чл. 124 ГПК, по който е висящо гр.д. № 2749/2012 г. по описа на СРС, 27-ми състав. Искат от съда исковете да бъдат отхвърлени и да им бъдат присъдени разноски.
В допълнителната искове молба ищецът твърди, че клаузите, за които ответниците правят възражение за тяхната неравноправност не са такива. Твърди, че към момента на сключване на договора ищците са могли да се информират за начина, по който се изчислява размера на БЛП на банката, който е бил публикуван на интеренет сайта на банката с оглед разпоредбата на чл. 58 ЗКИ. Излага доводи, че съгласно чл. 3, ал. 4 от договора при просрочие на погасителни вноски и настъпване на предсрочна изискуемост, върху непогасената част от задълженията се начислява лихва за просрочие, в размер на сбора на лихвата за редовна главница плюс 10 пункта, която по естеството си била „договорно лихва“. Твърди, че с оглед предвидената в договора автоматична предсрочна изискуемост не е била длъжна да уведомява ответниците за настъпването й.
В допълнителния отговор на исковата молба ответниците поддържат всичките си направени по-рано възражения.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира
за установено от фактическа страна следното:
Установява се, че между „Ю.Б.“ ЕАД, в качеството й на кредитор и В.К.Н.
и И.В.Н., в качеството им на кредитополучатели е сключен договор за кредит за
покупка на недвижим имот на 19.09.2007 г., като в чл. 1 от договора е
предвидено, че банката предоставя на кредитополучателите кредит в размер на 220
000,00 лева, от които 70 500,00 лева за покупка на посочен недвижим имот и 149
500,00 лева за други разплащания. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, кредитополучателят
дължи на банката годишна лихва през първата година в размер на 2%, а за всяка
следваща година до крайния срок на издължаване на кредита кредитополучателите
дължат на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на
банката за жилищни кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване
на лихвата плюс надбавка от 0,9 пункта, като към момента на сключване на
договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е 7 %. Според
чл. 3, ал. 6 от договора действащият БЛП на банката не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните, като банката
уведомява кредитополучателя за новия му размер и датата, от която е в сила,
чрез обявяването му на видно място в салоните на банката. Според чл. 4, т.2 от
договора кредитополучателят дължи на банката в началото на всяка следваща
година, считано от откриване на заемната сметка по кредита годишна такса за
управление на кредита в размер на 0,3 % върху размера на непогасената главница
към същата дата.
С влязло в сила на 08.07.2016 г. решение по гр.д. № 2749/2012 г. на СРС, 27-ми състав са признати за нищожни, поради противоречие със закона – чл. 143, т.3, 10 и 12 от Закона за защита на потребителите следните клаузи от договор за кредит за закупуване на недвижим имот от 19.09.2007 г., сключен между В.К.Н. и И.В.Н., от една страна, като кредитополучатели и „Ю.И Е.И.Д.Б.“ АД, от друга страна: на чл. 3, ал.2, чл. 3, ал.9, чл. 6, ал.3 и чл. 12, както и е уважен осъдителният иск на В.К.Н. и И.В.Н. срещу „Ю.И Е.Д.Б.“ АД с правно основание чл. 55, ал.1, пр. първо ЗЗД за сумата от 3136,27 лева, представляващи недължимо платени суми по месечни вноски за периода 28.10.2008 г. – 28.03.2009 г.
По делото е представена методология „Ю.Б.“ АД за определяне базови лихвени проценти (БЛП), според която БЛП се определя от сбора на трансферната цена на ресурса и буферна надбавка. Трансферната цена на ресурса се влияе от пазарни лихвени мерители – Софибор, Юрибор, Либор, в зависимост от валутата на кредита, като при кредити в лева се следи тримесечния Софибор; рисковата премия, приложима за банката при привличане на финансов ресурс и директните нелихвени разходи на банката по привличания паричен ресурс – минимални задължителни резерви, фонд за гарантиране на влоговете и др.. Буферна надбавка, която включва оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти и абсорбира временни пазарни сътресения в лихвените нива в размер до 0, 50 % на годишна база.
Според заключението на приетата счетоводна експертиза, на 28.09.2007 г. по разплащателна сметка с титуляр В.К.Н. е постъпила сумата в размер на 220 000,00 лева за усвояване на кредита, като към датата на подаване на заявлението общият размер на заплатените, осчетоводени при ищеца суми е общо 38 295,59 лева, разпределени както следва: за възнаградителна лихва 31455,25 лева; 4630,92 лева – за главница и 2209,42 – такси. Вещото лице сочи, че във връзка с изпълнението на задачите на експертизата от „Ю.Б.“ АД му е предоставена методология за определяне базови лихвени проценти (БЛП) по договорите за кредит с физически лица, която се твърди да е действала към 19.09.2007 г. Според вещото лице в съдържанието й не се намира формула или методика, по която банката да изчислява размера на БЛП за жилищни кредити в лева. Вещото лице сочи, че в нея са посочени компонентите, които банката взема предвид при определяне на БЛП, но не и как те влияят и с какви относителни тегла при изчисляване на БЛП. Според отговора на задача 14 от първоначалното заключение в резултат на едностранното увеличение на БЛП по кредита от датата на възникване на облигацията до датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита е налице надвнесена сума в размер на 38295,59 лев, като и след отнасяне на надплатената сума към следващите погасителни вноски, в размер съобразно първоначалния погасителен план, към 19.01.2012 г. няма да се налице надплатени суми, тъй като платеното е по-малко отколкото е дължимо по вноски с падеж към тази дата. Според допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза при изчисляване на размера на дължимите суми съобразно първоначално уговорения лихвен процент, от там и размер на анюитетните вноски и извършените от ответниците плащания първата забавена вноска се явява тази с падеж 28.03.2009 г.
Според повторното допълнително заключение
на съдебно-счетоводната експертиза, прието в о.с.з., проведено на 11.02.2020 г.
размерите на вземанията, в т.ч. относно начините на осчетоводяването им при
ищеца са дадени без извършена от банката капитализация, като такава не е
извършвана и в представените от самата банка лихвени листа, послужили за
изготвяне на заключенията до този момент. След извършена нарочна проверка за
извършена капитализация вещото лице сочи, че от банката са извършени три
увеличения на остатъчната редовна главница без да е налице основание за това.
При отговора на задача втора от задачите на ищеца в това заключение, лист 4 и 5
от него, вещото лице е посочило какъв е размера на дължимата главница, лихва и
такси, падежирали към 28.10.2019 г. съобразно първоначалния погасителен план,
както следва: главница в общ размер на 20453,02
лева; възнаградителна лихва в размер на 157 545,15 лева по 117 броя месечни
вноски с падеж 28.02.2010 г. – 28.10.2019 г. и
такси за управление на кредита за ……………..
Според показанията на свидетеля К.А.той работи в „Ю.Б.“ от м. април 2003 г., като през 2008 г. бил управител на финансов център „Витоша Петьофи“. Свидетелят сочи, че процесът по отпускане на кредит стартира с консултиране на клиента от експерт „жилищно кредитиране“. Свидетелят сочи, че при консултирането не би казал, че има някакъв стандарт, а по скоро се говори с оглед искането на клиента за конкретното финансиране, като се борави със специални калкулатори, за да се изяснят на клиента вноските, лихвените проценти. Кредитният консултант нанася информацията на файл и чрез използване на калкулатора се получава т.н. преддоговорна информация, която след това се дискутира, като срок, вноски и т.н. След това се дават указания на клиента за събиране на необходими документи. Свидетелят сочи, че не знае как конкретните клиенти са избрали да теглят кредита в този вид валута и дали са дискутирали или са поставяли въпроси във връзка с валутата, но предполага, че основният им мотив е бил лихвеният процент, защото в тази валута процентите били най-ниски. Свидетелят сочи, че исторически погледнато Швейцария е с висок кредитен рейтинг, стабилна валута, поради което лихвените проценти са били ниски, но не помни с тези клиенти да е обсъждан въпросът за особеностите на валутата, в която теглят кредита. Сочи, че той само подписва договора за кредит, като до този момент клиентите са направили няколко срещи с кредитните експерти. Свидетелят сочи, че не помни да е имало широка медийна кампания във връзка с рекламирането на продукта кредити в швейцарски франкове, като от брошури в банката се вижда размера на лихвата по кредита във всяка валута. Според показанията на свидетеля по желание на клиентите кредитът е отпуснат в швейцарски франкове, след което е извършено превалутиране и е преведена сумата в евро, тъй като продавачът, на който е следвало да се плати цената по договора, предвид целевия характер на кредита, е искал да е получа в тази валута.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Предявени са обективно и
субективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК с правна
квалификация чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1-во ЗЗД.
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже възникването на облигационно отношение между него и ответниците с посоченото в исковата молба съдържание, по силата на което за ответниците е възникнало и е изискуемо задължение за плащане на процесната главница, възнаградителна лихва и заемни такси в претендирания размер, както и наличието на основание за солидарност между ответниците.
В тежест на ответниците е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.
По въпроса за изискуемостта и размера на вземането за главница по
договора.
Според задължителните
указания по прилагане и тълкуване на закона, дадени в т.
18 на ТР № 4/18. 06. 2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да изследва настъпване на
изискуемостта на претендираното вземане, като отчете извършени ли са от
кредитора действия по упражняване на правото му да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Когато, както е и в процесния случай, в договора е уговорено
настъпване на предсрочна изискуемост при настъпването на определени
обстоятелства или същата се обявява по реда на чл. 60, ал. 2
Закон за кредитните институции кредиторът следва да е упражнил
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди момента, от който
искът се счита предявен. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от
получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно
изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за банков
кредит предпоставки, обуславящи настъпването й.
В настоящия случай, ищецът
не твърди да е изпращал до кредитополучателите уведомление, с което кредита се
прави предсрочно изискуемо, а твърди предсрочната изискуемост да е настъпила
автоматично. Предвид посоченото по-горе, че в хипотезата на незабавно
изпълнение по договор за банков кредит предсрочната изискуемост не може да
настъпи без преди подаване на заявлението да е връчено уведомление до
длъжниците за това, съдът намира, че предсрочна изискуемост на вземанията за
главница по договора за банков кредит не е налице.
Съгласно задължителните
указания в т. 9 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по Тълкувателно
дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС, съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес. В тази връзка в мотивите по т. 1 на ТР №
8/02.04.20119 г. по т.д. № 8/2017 г. е
прието, че последователното прилагане на този принцип, а и на нормата на чл.
235, ал. 3 ГПК, според която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяването на
иска, които са от значение за спорното право и че искът, предявен по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК следва да се уважи за изискуемите вземания към датата, към
която се формира сила на пресъдено нещо.
Ето защо съдът намира, че искът за главница следва да бъде уважен за падежиралите вноски за периода от 28.01.2011 г. до 28.10.2019 г. (най-близката дата до тази на устните състезания, за който има доказателства за размера на дълга), която възлиза в размер на 20 453,02 лева. В тази връзка съдът кредитира заключението по приетата в о.с.з., проведено на 11.02.2020 г. счетоводна експертиза, тъй като в него е взето предвид обстоятелството, че по уважен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД от ответниците В.К.Н. и И.В.Н. срещу „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, с ново наименование „Ю.Б.“ АД банката е погасила вземането за сумата от 3136,27 лева, представляващи недължимо платени суми по месечни вноски за периода 28.10.2008 г. – 28.03.2009 г.. По отношение на това вземане не е направено изявление за прихващане от никоя от страните или възражение за прихващане и тази сума не може да бъде отнасяна /„прихващана в изпълнението“/ за погасяване на последващи падежирали вземания по договора за кредит.
Искът за главница следва да бъде уважен за сумата от 20 453,02 лева – падежирала главница по вноски с падеж в периода 28.01.2011 г. – 28.10.2019 г. и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер.
По отношение вземането за възнаградителна лихва.
За да бъде даден отговор на въпроса относно дължимата възнаградителна лихва на първо място следва да бъде посочен процентът, който следва да се приложи с оглед възраженията на ответника за недействителност на клаузите от договора, предвиждащи едностранното й изменение. В тази връзка влязлото в сила решение постановено по гр.д. № 2749/2012 г. на СРС, 27-ми състав се ползва със сила на присъдено нещо между страните, поради което въпросът относно неравноправността на обявените за нищожни, като неравноправни, клаузи не може да бъде пререшаван (арг. чл. 299, ал. 1 ГПК). Ето защо съдът съобразявайки нищожността на клаузите на чл. 3, ал.2, чл. 3, ал.9, чл. 6, ал.3 и чл. 12 от договора, съдът намира, че ответниците дължат възнаградителна лихва в размер на първоначално уговорения от 2% през първата година и 7,9 % за останалия период на издължаване на кредита.
Според заключението на допълнителната експертиза, приета на 26.02.2019 г. по данни от таблица 2, лист 572 от делото, дължимата възнаградителна лихва по вноски с падеж за периода 28.02.2011 г. - 19.01.2012 г., изчислена съобразно първоначалния погасителен плен, е в размер изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК на 18 897,99 лева. За тази сума искът следва да бъде уважен и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер.
Съдът не обсъжда дължимостта на наказателна лихва по договора, тъй като същата има характер на неустойка за забава, за каквото вземане няма издадена заповед за незабавно изпълнение, съответно не е предявен установителен иск по чл. 422 ГПК.
По иска за заемни такси.
Според приетата първа допълнителна експертиза, лист 567-581 от делото, незаплатените от ответниците заемни такси са административна такса за просрочен кредит, дължима за периода 28.11.2010 г. - 28.08.2011 г., както и годишна такса за управление с падеж 28.09.2011 г. в размер на 709,10 лева. Ищецът претендира такса за администриране на просрочен кредит за периода 25.05.2011 г. – 28.08.2011 г., чийто размер, изчислен от съда въз основа на данните на това заключение, възлиза общо на 116,00 лева.
Ето защо искът за вземане за заемни такси следва да се уважи за заемна такса в размер на 709,10 лева за управление за кредита с падеж 28.09.2011 г. и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер и за заемни такса за администриране на просрочен кредит за периода 25.05.2011 г. – 28.08.2011 г. в размер на 116,00 лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер.
По направеното от ищеца в открито съдебно
заседание, проведено на 11.02.2020 г., от ответника възражение за погасителна
давност на падежиралата след подаване на заявлението по чл. 417 ГПК главница,
съдът намира следното.
На първо място, при предявен иск по чл. 422 ГПК,
след издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК, при твърдения за
настъпила предсрочна изискуемост на главницата, в случай че такава не е налице
съдът, както беше посочено по-горе, е длъжен с оглед правилото на чл. 235 ГПК
да съобрази фактите настъпили в хода на процеса. Това той извършва и без да е
необходимо искане от ищеца, тъй като за тези вземания е налице сезиране с
исковата молба, само е налице различен момент на настъпване на изискуемостта
му, но вземането е същото. Срокът, в който ответникът може да направи
възражение за погасителна давност е този за подаване на отговор на исковата
молба, като релевента е само давността, изтекла до момента, от който искът се
счита предявен, тъй като предявяването на иска спира давността. Предвид
изложеното, доколкото възражението на ответника касае само падежирали след
момента, от който исковете се считат предявени, се явява неоснователно.
По разноските:
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените от него разноски в заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете в размер на общо 1370,03 лева и в исковото производство в размер на 1317,64 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на всеки един от ответниците разноски в размер на по 1560,85 лева разноски в исковото и заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените установителни искове по чл. 422 ГПК, че В.К.Н., ЕГН: ********** и И.В.Н., ЕГН: ********** дължат солидарно на „Ю.Б.” АД, ЕИК:********на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал.1 и 2 ТЗ, сумата от 20 453,02 лева– главница по вноски с падеж 28.01.2011 г. – 28.10.2019 г. по договор за кредит от 19.09.2007 г., ведно със законната лихва от 24.01.2012 г. до плащането, сумата от 18 897,99 лева – възнаградителна лихва за периода 28.02.2011 г. - 19.01.2012 г., както и сумата от заемна такса в размер на 709,10 лева за управление за кредита с падеж 28.09.2011 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 06.03.2012 г. по ч.гр.д. № 3479/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 73 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата до пълния предявен размер от 215369,08 лева, представляваща предсрочно изискуема главница; за горницата до пълния предявен размер от 40528,19 лева – възнаградителна лихва върху отхвърлената част за главница, както и за горницата до пълния предявен размер от 1156,33 лева за заемни такси.
ОСЪЖДА В.К.Н., ЕГН: ********** и И.В.Н., ЕГН: ********** да заплатят солидарно на „Ю.Б.” АД, ЕИК:********на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 1370,03 лева – разноски в заповедното производство и сумата в размер на 1317,64 лева – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД, ЕИК:********да заплати на В.К.Н., ЕГН: **********
и И.В.Н., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на по 1560,85 лева
на всеки един от тях - разноски в исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: