Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 03.05.2019г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в публично заседание на деветнадесети
февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОКОВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА гр.дело № 1384 по описа за 2018г. и като обсъди:
Предявени
искове по реда на чл. 422 ГПК.
К.С.Г., с постоянен адрес *** моли да бъде
постаноневено решнеие, с което да бъде признато за установено вземането му по
отношение на Н.Х.Х., с посочен постоянен адрес *** в размер на 2000лв главница
и 220,44лв лихва за периода от 21.01.2017г до 20.02.2018г, ведно със законната
лихва от постъпване на заявлението в съда до окончателното плащане. Твърди,
че страните са постигнали устна
договорка на 20.01.2017г да сключат договор за покупко-продажба на л. а. Фолксваген
Голф с ДКН РВ 4018 СА, сив металик, като ответникът е следвало да прехвърли на
ищеца собствеността върху автомобила при продажна цена от 2000лв. Ищецът е
заплатил в брой сумата от 1200лв, а
уговорката е била че остатъкът до 2000лв
е изплатена под формата на разходи, които ищецът е заплатил за ремонт за
застраховка, винетка, гражданска отговорност. Към настоящия момент ответникът не е
прехвърлил собствеността върху автомобила. Поради неизпъленине на задължението
, претендира и лихва за забава върху главницата, считано от 21.01.2017г до
20.02.2018г. За вземането си ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на
парично задължение в образуванаото ч. гр. д. 555/ 2018г по описа на АРС.
Ангажира доказателства, претендира разноски.
Ответникът оспорва иска като
неоснователен и моли да се отхвърли. Оспорва твърдението на ищеца да са
постигнали устна договорка да сключат договор за покупко-продажба на л. а.
Фолксваген Голф с ДКН РВ 4018 СА, както и твърдението че е следвало да
прехвърли собствеността върху автомобила при продажна цена от 2000лв. Заявява, че не е собственик на автомобила а
негови собственици са Огнян Узунов и Ташкадън Узунова, ищецът без основание
владее и ползва този автомобил, поради което двамата собственици са завели гр.
д. 319/2017г на РС Девин с правно основание чл. 108 ЗС, по което е било прието
за установено, че Огнян Узунов и Ташкадън Узунова са собственици на автомобила,
а ищецът е осъден да върне собствеността и владението върху него. Към настоящия
момент производството е висящо пед ВКС , а ответникът участва в това
производство в качеството на трето лице помагач. Оспорва твърдението сумата от
2000лв да е получена от него. Ангажира събиране на доказателства, претендира
разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна: Представя се декларация от Н.Х.Х., с която се
потвърждава получаването от К.С.Г. на сумата от 2000лв, представляваща цялата
продажна цена за закупуване на л. а. Фолкснваген Голф , ДКН РВ 4018 СА,
собственост на Огнян Фиданов Узунов, с
нотариална заверка на подписа № 307/20.01.2017г на нотариус Шопова с район на
действие РС Смолян. Представеното и прието по делото Решение № 5 от 18.12.2017г
на РС Девин по гр д 319/2017г е в
незаверен препис и не се коментира. Представена е декларация от Бисер Дамянов Заимов за платени от К.С.Г. 320лв стойност на предна броня, пр.
маска, ремонт на двата фара и боядисване
на предна броня и преден калник.
В хода
на производството бяха събрани гласни доказателства. Св. Йоана Гаджакова(съпруга
на ищеца) твръди, че бащата на съпруга й
е работел при ответника, поддържал е парното му, и ответникът му е дал ноември 2016г. да ползва автомобила за лични цели.
Автомобилът бил Фолксваген Голф сив на цвят. Според свидетеля през нощта на паркинга на
хотел Пампорово автомобилът бил блъснат от друга кола, свекърът на свидетелката
уведомил ответника че е станал инцидент
с автомобила и тогава отвтеникът казал че иска бащата на ищеца да заплати
цената за ремонт, кото възлизала на 200лв. Фара на автомобила бил разместен,
бронята също. Бащата на ищеца дал на ответника 200лв за ремонта, но колата не
била ремонтирана. Бащата на ищеца на няколко пъти питал ответника дали
автомобилът е ремонтиран, и дали всичко е наред, автомобилът не бил поправен, и
тогава бащата на ищеца предложил на ответника да закупи автомобила за сумата от
2000лв. Автомобилът е щяло да бъде закупен на името на ищеца и свидетелката. Св.
Гаджакова заявява, че бащата на ищеца е
отправил предложение на на отвеника да закупи колата за 2000лв, като са смятали
той да закупи автомобила, а ищецът и свидетелката да поемат разноските. Искали да купят
колата да е на името на ищеца и свидетелката
а да бъде ползвана от бащата на ищеца. След това ответникът дошъл в хотел Пампорово и там му дали първата
вноска от 500лв. Колата била в автосервиз, тогава свидетелят, съпругът й и неговия баща казали че ще направят ремонтите,
но поискали да бъде приспадната сумата от цената на автомобила. От ищеца и
неговия баща знае, че с ответника се
разбрали да изплащат на части парите, след като дали първата вноска, се
разбрали да отидат пред нотариус да прехвърлят колата, но като тръгнали към
нотариуса, ответникът се сетил че си е забравил личната карта, върнали се да я
вземат, след което отново тръгнали към Смолян към нотариуса. При пристигането
при нотариуса заявили
че искат да прехвърлят автомобил, и тогава тя попитала кой е Огнян , като
казала че той е собственик на автомобила. Ищецът, баща му и св. Гаджакова
попитали ответника как така друг е собственик на автомобила, а той отговорил,
че собственика му е братовчед, с когото много се разбират, и има пълномощно, но
го е забравил в Асеновград . Тогава
нотариусът заявил, че може да изготви единствено декларация за получената сума,
но не може да изготви договор за покупко продажба на автомобила. Според
свидетеля, освен 500лв за първата вноска, на ответника дали 200лв за ремонта
който не е бил извършен , и след това още 500лв. Освен това заявява че са
заплатила 320лв ремонт, 70лв преглед, винетка 100лв и „Гражданска отговорност“
200лв. След това отново потърсили ответника за прехвърлянето на
автомобила, след което подали жалба в
полицията, опитвали се да се свържат със собсвеника, но той им заявил да се
разправят с ответника.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като
взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът
квалифицира предявените искове по чл.
422 от ГПК, чл. 55, 86 ЗЗД - установителен иск, в производството по който
ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата по заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 555/2018г по описа на АРС. От
приложеното в настоящото производство ч.гр.д. 555/2018г се установява, че установителният
иск е допустим, като предявен от взискателя в законоустановения срок.
Разгледан
по същество. Твърди се от ищеца да има вземане към
ответника на основание постигнати
договорки за покупко-продажба на л. а.
Фолксваген Голф, за което ищецът е заплатил сумата от 2000лв. Установи се от
ангажираните по делото доказателсва, че между ищеца, бащата на ищеца и
ответника действително са налице уговорки за продажба л. а. Фолксваген Голф за
сумата от 2000лв, както и че от страна на ищеца са платени 2000лв представляващи стойността на автомобила. В
тази насока са както показанита на св Гаджакова, които съдът прецени във връзка
с всички останали събрани доказаталества и като правдиви и кореспондиращи с тях
кредитира, така и представената и приета по делото декларация от Н.Х.. Или налице е плащане на продажната цена на л.а Фолксваген Голф с ДКН РВ 4018 СА. Не се твърди от ответника
собствеността върху автомобила да е прехвърлена на ищеца, съобразно уговорките.
Ето защо ответникът дължи връщане на
полученото на неосъществено основание.
По предявения иск за съществуване
вземането на ищеца за сумата от 220,44лв обезщетение за забава върху главницата
за периода 21.01.2017г до 20.02.2018г. Искът е неоснователен. Липсват
доказателства сумата от 2000лв да е изискана предварително от ответника. Ето
защо следва да се присъди законна лихва за забава следва да се присъди от
завеждане на делото.
При този изход на делото следва да се
разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, като в полза
на ищеца се присъдят разноски в размер на 310,22лв.
Съобразно изхода на делото, на основание направеното искане и чл. 78
ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по
производстото в размер на 310,22лв. Ищецът следва да бъде осъден на основание чл. 78 ал.3 ГПК да
заплати на ответника разноски по производството съобразно отхвърлената част на иска в размер
на 30лв.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО вземането на К.С.Г. ЕГН **********, с постоянен адрес *** по
отношение на Н.Х.Х.
ЕГН **********, с посочен постоянен
адрес *** по Заповед за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч гр д 555/2018г по описа на АРС в размер на 2000(две
хиляди)лв главница, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл 410 ГПК – 06.03.2018г до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
по отношение установяване вземането за
лихва за забава върху главницата в размер на 220,44(двеста и двадесет лв и
четиридесет и четири ст)лв за периода 21.01.2017г-20.02.2018г.
ОСЪЖДА Н.Х.Х. ЕГН **********,
с посочен постоянен адрес *** да заплати на К.С.Г. ЕГН **********, с постоянен адрес *** разноски по заповедното производство в размер
на 310,22(триста и десет лв и двадесет и две ст)лв.
ОСЪЖДА Н.Х.Х. ЕГН **********, с посочен постоянен адрес ***
да заплати на К.С.Г. ЕГН **********, с постоянен адрес *** разноски по производството в размер на
310,22(триста и десет лв и двадесет и две ст)лв.
ОСЪЖДА
К.С.Г. ЕГН **********, с постоянен адрес
*** да заплати на Н.Х.Х. ЕГН **********, с посочен постоянен адрес ***
разноски по производството в размер на
30(тридесет)лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: