РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. В., 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:С.Ж.С
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н
при участието на секретаря В.В.У.
като разгледа докладваното от С.Ж.С Въззивно гражданско дело №
20231300500237 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Т. Г. Т., ЕГН ********** от гр.В., М. С. Л.,
ЕГН ********** от с.И. общ.В., обл.В. и Л. С. Л., ЕГН ********** от гр.В., чрез адв.-
пълномощник Е. Б. С. и заявен съдебен адрес: гр. В., против Решение № 219/18.05.2022г. по
гр.д. № 2426/2021г. на Районен съд-В., поправено с Решение № 385/12.05.2023г. по реда на
чл.247 ГПК.
С обжалваното решение РС-В. е постановил намаляване, на основание чл.30, ал. 1 от
ЗН на завещателното разпореждане, извършено с нотариално завещание № 9, том. първи,
н.д. № 12 от 14.11.2017г. на нотариус с район на действие - РС - В. - Н.А. на Р.В.Н., б.ж. на
гр.В., ЕГН: **********, починал на 16.12.2020г. в гр.В., направено в полза на ответниците
Т. Г. Т., ЕГН ********** от гр.В., М. С. Л., ЕГН ********** от с.И. общ.В., обл.В. и Л. С.
Л., ЕГН ********** от гр.В., с общо 2/3 ид.ч. от завещаното имущество, необходима за
допълване на запазената част от 1/3 ид.ч. на ищцата В. Р. В., ЕГН: **********, с адрес гр.В.,
и 1/3 ид.ч. на ищеца Н. Р. В., ЕГН: **********, с адрес гр.В., ул.
като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на двамата ищци В. Р. В., ЕГН: ********** и Н. Р.
В., ЕГН: ********** от наследството на Р.В.Н., б.ж. на гр.В., ЕГН: **********, в размер на
по 1/3 идеална част на всеки от тях от завещаното имущество: ½ /една втора/ ид.части от
Поземлен имот № 83, в кв.39 по плана на с.И. общ.В., обл.В., целият с площ от 1550 кв.м., за
1
който имот са отредени УПИ IV - 83 и XIII - 83, в кв.39, дворищната регулация не е
приложена, ведно с построените в имота: масивно жилище със застроена площ от 91кв.м.,
масивна сграда със застроена площ от 20 кв.м., двуетажна паянтова сграда със застроена
площ от 26 кв.м. и паянтова сграда със застроена площ от 27 кв.м., при съседи на имота:
улица, ПИ 84 и ПИ - 82.
Със същото решене РС-В. изменява констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 32, том. първи, н.д.№ 23 от 08.02.2021г. на нотариус с район на действие -
РС - В. - Н.А. в частта в която ответниците Т. Г. Т., ЕГН ********** от гр.В., М. С. Л., ЕГН
********** от с.И. общ.В., обл.В. и Л. С. Л., ЕГН ********** от гр.В., са признати са
собственици с равни права върху /една втора/ ид.част от недвижимия имот, като намалява
тази част от ½ /една втора/ на 1/6 / една шеста/ ид. част от целия недвижим имот, както и е
осъдил ответниците да заплатят солидарно на всеки един от ищците по 683 лв. разноски.
С Решение № 385/12.05.2023г. РС-В. е допуснал поправка на очевидна фактическа
грешка в обжалваното Решение № 219/18.05.2022г. по гр.д.№2426/2021г. по описа на съда,
като навсякъде в диспозитива и в мотивите на решението фамилното име на ответницата Т.
Г. с ЕГН ********** да се чете Т., вместо записаното Г Това решение не е обжалвано и е
влязло в сила.
Твърди се във въззивната жалба от жалбоподателите, че обжалваното решение е
неправилно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила,
както и необосновано.
Посочва се, че от събраните по делото доказателства - нотариално завещание,
констативен нотариален акт и документи за приемане на част от наследството на Р.В.Н. по
опис не можело да се направи извод, че е накърнена запазената част на ищците по делото.
Поддържа се, че ВРС е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила - чл.7
от ГПК. Излага се, че съдът не е указал на ищците да представят доказателства за
наследствената маса и за фамилното име на ответницата Т. Г. Т.. Съдът не е указал на
страните да представят доказателства за задълженията на наследодателя и за размера на
увеличение на наследството, за наличие на дарения.
Поддържа се, че решението е недопустимо в частта, с която съдът се е произнесъл по
непредявен иск по чл.537, ал.2 ГПК, като е изменил констативния нотариален акт, без да е
сезиран.
Излага се, че съдът определил размера на разполагаемата и запазени части чисто
аритметично в нарушение на разпоредите на чл.31 от ЗН. Съгласно посочената разпоредба е
следвало да се образува една маса от всички имоти и имущества на наследодателя, да се
съберат доказателства за задълженията, и от тази масата на наследството да се извадят
задълженията заедно с увеличението на наследството по чл.12, ал.2 от ЗН. Определяне
размера на запазената и разполагаемата част се извършва с оглед стойността на
наследствената маса, като бил нарушен чл.30 от ЗН.
2
Иска се от съда да обезсили решението в частта, с която е изменен констативен
нотариален акт № 32 том I, н.д. № 23/8.2.2021 г. на нотариус 028 Н.А.В., да отмени
решението в останалата му част и да отхвърли предявените искове по чл.30 ЗН. Не
представят доказателства и не правят доказателствни искания. Претендират присъждане на
разноски по производството.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК от ответните по жалбата страни В. Р. В.
и Н. Р. В., действащи чрез адв.-пълномощник А. М., е постъпил писмен отговор с който
въззиваемите са оспорили жалбата, излагат съображения, че обжалваното
първоинстанционно решение е правилно, постановено при спазване на процесуалните
правила и правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Искат съда да
потвърди първоинстанционното решение. Не представят доказателства и не правят
доказателствни искания. Претендират присъждане на разноски.
В проведеното открито съдебно заседание въззивниците се представляват от
пълномощник – адвокат, чрез когото поддържат жалбата си и пледира за уважаването й,
като им бъдат присъдени направените разноски.
Въззиваемите се представляват от пълномощника си – адвокат, чрез когото оспорват
въззивната жалба и пледира за потвърждаване на обжалваното решение и присъждането на
разноските за въззивната инстанция.
От страните по делото пред настоящата инстанция не са представени доказателства и
не са направени доказателствени искания.
В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от В. Р. В. и Н. Р. В. против
Т. Г. Т., М. С. Л. и Л. С. Л., с която са предявили искове по чл. 30 ал. 1, във вр. с чл. 29 ал. 1
от ЗН. Ищците /сега въззиваеми/ са поискали възстановяването на запазените им части от
наследството на техния баща - Р.В.Н., б.ж. на гр.В., ЕГН: **********, починал на
16.12.2020г. в гр.В., за което е съставен акт за смърт № 0851/16.12.2020 г. от О. В., както и
обезсилване на констативния нот.акт на ответниците. След смъртта си, същият е оставил
наследници по закон тях двамата ищци, които са негови деца - син и дъщеря. Приели
оставеното от него наследство по опис.
3
Изложили са твърдения, че те двамата ищци са законните наследници на покойния
Р.В.Н., който чрез нотариално завещание № 9, том. първи, н.д. № 12 от 14.11.2017г. на
нотариус Н. А. с район на действие РС - В., с което наследодателят на ищците завещава в
полза на ответниците Т. Г. Т., М. С. Л. и Л. С. Л. цялото си движимо и недвижимо
имущество, което се състои от ½ ид.ч. от следния недвижим имот: Поземлен имот № 83, в
кв.39 по плана на с.И. общ.В., обл.В., целият с площ от 1550 кв.м., за който имот са отредени
УПИ IV - 83 и XIII - 83, в кв.39, дворищната регулация не е приложена, ведно с построените
в имота: масивно жилище със застроена площ от 91 кв.м., масивна сграда със застроена
площ от 20 кв.м., двуетажна паянтова сграда със застроена площ от 26 кв.м. и паянтова
сграда със застроена площ от 27 кв.м., при съседи на имота: улица, ПИ 84 и ПИ - 82. След
смъртта на баща им и въз основа на нотариалното завещание ответниците се снабдили с
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 32, том. първи, н.д.№ 23 от
08.02.2021г. на нотариус с район на действие - РС - В. - Н. А.
Поддържа се, че имота е придобит от наследодателя Р.В.Н. и тяхната майката М. С.
Н. по време на брака им, а след развода всеки от тях притежава по ½ ид.ч. от недвижимия
имот. Отправили съвместна покана с М. С. Н. до ответниците да им предадат владението на
имота но същите отказали. Твърди се, че като преки наследници имат право на запазена част
от наследството на баща им в размер на по 1/3 ид.ч. за всеки от тях, на колкото възлиза и
разполагаемата част на покойният им баща. Със извършеното нотариално завещание от
последния, обаче, се накърнявали запазените им част по закон.
Отправили са искане до съда, да постанови решение, с което да намали завещанието
на Р.В.Н., б.ж. на гр.В., ЕГН: **********, починал на 16.12.2020г. в гр.В., обективирано в
нотариално завещание № 9, том. първи, н.д. № 12 от 14.11.2017г. на нотариус с район на
действие – РС-В. - Н.А. до размера, необходим за попълване на запазената част от
наследството на ищците, както и за обезсилване на констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 32, том. първи, н.д.№ 23 от 08.02.2021г. на нотариус Н. А.
с район на действие РС - В..
С отговора на исковата молба ответниците Т. Г. Т., М. С. Л. и Л. С. Л. са оспорили
исковете като неоснователни. Поддържа се, че са собственици на ½ ид.ч. от процесния имот
на основание нотариално завещание с което Р. Н. им е завещал цялото си недвижимо и
движимо имущество. Т. Г. Т. и заветника живели на съпружески начала в процесния имот,
заедно с другите ответници. Закупили всички движими вещи в имота, направили
подобрения. В осз на 18.04.2022г. пред ВРС ответниците са направили отказ от събиране на
поисканите с отговора гласни доказателства за установяване на ползването на имота,
извършени подобрения и закупуване на движимите вещи, както и от искането за
конституиране на трето лице помагач – М. Н.
Между страните пред настоящата инстанция не е спорно установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, че: Р.В.Н., б.ж. на гр.В., ЕГН: **********,
е починал на 16.12.2020г., и е оставил за свои наследници по закон: В. Р. В. - дъщеря и Н. Р.
4
В. – син, което се установява и от приложеното удостоверение за наследници, изх. № 01 от
12.01.2021 г., издадено от с.И. о В..
Видно от приложеното по делото нотариално завещание № 9, том. първи, н.д. № 12
от 14.11.2017г. на нотариус с район на действие - РС - В. - Н.А. наследодателят на ищците
завещава в полза на ответниците Т. Г. Г, ЕГН ********** от гр.В., М. С. Л., ЕГН
********** от с.И. общ.В., обл.В. и Л. С. Л., ЕГН ********** от гр.В., цялото си движимо и
недвижимо имущество.
С приложения по делото констативен нотариален акт за собственост на недвижим
имот № 32, том. първи, н.д.№ 23 от 08.02.2021г. на нотариус с район на действие - РС - В. -
Н. А. ответниците Т. Г. Т., М. С. Л. и Л. С. Л. са признати са собственици с равни права на
основание нотариално завещание на 1/2 ид.част от недвижим имот: Поземлен имот № 83, в
кв.39 по плана на с.И. общ.В., обл.В., целият с площ от 1550 кв.м., за който имот са отредени
УПИ IV - 83 и XIII - 83, в кв.39, дворищната регулация не е приложена, ведно с построените
в имота: масивно жилище със застроена площ от 91кв.м., масивна сграда със застроена площ
от 20 кв.м., двуетажна паянтова сграда със застроена площ от 26 кв.м. и паянтова сграда със
застроена площ от 27 кв.м., при съседи на имота: улица, ПИ 84, улица и ПИ - 82.
Видно от определение от 02.11.2021г. по ч.гр.д.№209/2021г. на РС-В., влязло в сила
на 10.11.2021г., се установява, че ищците приели оставеното от Р.В.Н. наследство по опис,
състоящо се от недвижимия имот предмет на констативния нотариален акт, посочен по-горе.
Приемането на наследството по опис е вписано в специалната за това книга при съда под
№154/2021г. Това обстоятелство се установява и от приложените по делото ч.гр.д.
№209/2021г. на РС-В. и изп.д.№1034/2021г. на ДСИ при РС-В..
Недвижимият имот е придобит от Р. Н. с Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №40, том I, дело №142 от 1989г.,
издаден от нотариус при В.ски районен съд /л.50/ по време на сключения брак с акт за
женитба №15/10.01.1971г.//л.74/ с М. С. Н., поради което имота е съпружеска имуществена
общност, собственост на двамата съпрузи. След прекратяване на брака с развод, съгласно
влязлото в сила на 25.09.1997г. Решение №118/14.07.1997г. по гр.д.№201/1996г. на РС-В.,
всеки от тях притежава по ½ ид.ч. от собствеността на имота.
За да уважи предявените искове ВРС е приел, че ищците са законни наследници на
покойния Р.В.Н., който с нотариалното завещание от 14.11.2017г. се е разпоредил с цялото
си движимо и недвижимо имущество в полза на ответниците, обявявайки с това последните
за свои универсални наследници, съгласно чл.16 от ЗН. Наследодателят на ищците се е
разпоредил над разполагаемата си част от имуществото от 1/3, поради което съдът е приел,
че предявените искове за възстановяване на запазената част на ищците от неговото
наследство, чрез намаляване на извършеното в полза на ответниците завещателно
разпореждане, е основателен.
ВРС е изложил мотиви, че при предявяването на иск за възстановяване на накърнена
запазена част и намаляване на универсално завещание, извършено в полза на наследник по
закон, не следва да се образува една маса от всички имоти, съобразно чл. 31 от ЗН, тъй като
5
всички имущества, права и задължения на наследодателя са включени в завещателното
разпореждане и след смъртта на наследодателя не остава свободно имущество, от което
лицата по чл. 28, ал. 1 от ЗН биха могли да получат запазената им част от наследството.
Възстановяването в такъв случай се извършва в обема на определените права по чл. 29 от
ЗН. Намалението се извършва в дробна част, съответстваща на запазената част от
наследството, която в случая е по 1/3 идеална част за всеки от ищците.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните в първоинстанционното
производство писмени доказателства.
С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд намира
следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той
е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното
решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага
материалния закон, определяйки сам точната правна квалификация на предявените искове и
на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само
посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации
на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на
чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от
10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на
въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл.269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към
нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася
служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото - само за
приложението на императивни материално правни норми и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските
права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба
основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
6
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност,
от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество и при така установената по делото фактическа обстановка
въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
Предявените от въззиваемите /ищците/ искове са с правно основание чл. 30, ал. 1 от
ЗН, съгласно който наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния
размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до
размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените
в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Съгласно ал.2 на
същият член, когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право
спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по
опис.
Между страните не е спорно, а и от данните по делото се установява, че въззиваемите
/ищците/ В. В. – дъщеря и Н. В. – син са низходящи на покойния Р.В.Н. и негови
наследници по закон със запазена част от по 1/3 ид.ч. за всеки от тях от оставеното от него
наследство, съобразно 29, ал.1 от ЗН.
Безспорно е, че наследодотелят на ищците Р. В. е извършил завещателно
разпореждане за след смъртта си в полза на ответниците с процесното нотариално
завещание от 14.11.2017г., като им е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество и
сумите по банкови сметки в страната. Настоящият състав споделя изводите на ВРС, че
завещанието е универсално по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗН, с оглед обстоятелството, че се
отнася до цялото имущество на завещателя и придават качеството на наследници на
ответниците, в чиято полза е направено.
При приемане на наследството на Р.В.Н. по опис, въззиваемите/ищците/ са описали
само един известен им недвижим имот, придобит от покойният им баща и предмет на
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 32, том. първи, н.д.№ 23 от
08.02.2021г. на нотариус с район на действие - РС - В. - Н.А. с който ответниците се
легитимират като собственици на ½ ид.ч от имота придобит въз основа на нотариалното
завещание на Росен Николов.
От данните по делото, настоящият състав констатира, че нито една от страните не е
твърдяла и не е доказвала, че наследството на Р. Н. включва нещо повече от ½ ид.ч. от
недвижимия имот находящ се в с.И. общ.В. олб.В.. С отговора на исковата молба
ответниците не са навели възражения или твърдения за наличие и на друго имущество и/или
задължения на завещателя им Р. Н., като не са навели твърдения и за увеличаване на
наследството. Поради липса на твърдения в тази насоката, то първоинстанционния съд не е
следвал да им указва непосочването на доказателства за попълване на наследствената маса.
7
По делото е безспорен вида на процесното нотариално завещание, като универсално,
съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗН, като следва да се отбележи, че с въззивната жалба не са
наведени възражения против тези изводи на ВРС.
Безспорно нотариалното завещание накърнява запазената част на въззиваемите
/ищците/В. В. и Н. В. от наследството на Р. Н., тъй като е направено в полза на лица,
различни от ищците, а от представеното удостоверение за наследници се установява, че те са
необходим наследници по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗН – низходящи /дъщеря и син/ на
наследодателя и двамата призовани към наследяване негови наследници по закон. При това,
с оглед разпоредбата на чл. 29, ал. 1, предложение първо от ЗН, запазената част на
въззиваемите /ищецете/ е в размер на по 1/3 за всеки от тях от наследството на Р. Н.
Съгласно съдебната практика (Решение № 367 от 12.12.2012 г. на ВКС по гр. д. №
155/2012 г., I г. о., ГК) " когато правото на запазена част от наследството е накърнено с
универсално завещание, каквото е в настоящият случай процесното нотариално завещание,
при разглеждане на иск за намаляването му, не се образува маса по чл. 31 от ЗН, а
намалението се извършва в дробна част, равна на запазената част от наследството,
определена по правилата на чл. 29 ЗН, освен в случаите, когато наследникът, който твърди,
че запазената му част е накърнена трябва да прихване направените в негова полза завети и
дарения".
В случая такива завети и дарения не се твърдят и не се доказват, поради което не
следва и да се съобразяват от съда.
Настоящият състав намира за неоснователно и възражението за недопустимост на
обжалваното решение в частта с която РС-В. е изменил констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 32, том. първи, н.д.№ 23 от 08.02.2021г. на нотариус
Надежда Ангелова с район на действие РС - В., поради следните съображения:
Както е разяснено с ТР № 3 от 29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ВКС, ОСГК (в
развитие на приетото с ТР № 178 от 30.06.1986 г. по гр. д. № 150/85 г. на ВС, ОСГК) и в
Решение № 60082 от 10.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2908/2020 г., II г. о., ГК, докладчик
съдията Г. Н., с констативния нотариален акт се удостоверява право на собственост върху
недвижим имот, последица от което е наличието на доказателствена сила спрямо всички
относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в акта.
Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт,
може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт
право. Защитата на претендиращия правото на собственост е по исков път, като с
постановяването на съдебно решение, което със сила на присъдено нещо признава правата
на ищеца по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият
нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Предмет на
предявените искове е засегнатото право на собственост на въззивниците /ищците/, а не
нотариалния акт. Изменянето на последния е изрично разпоредена законна последица от
уважаването на предявените искове за защита на засегнатото с издаването му материално
8
право. Следователно – изменяването на констативния нотариален акт на основание чл. 537,
ал. 2 ГПК е последица, приложима при наличие на несъвместимост между правото,
претендирано с уважения иск за собственост, и правото, удостоверено с издадения
охранителен акт.
След депозиране на въззивната жалба първоинстанционният съд е бил сезиран с
молба от въззиваемите /ищците/ за отстраняване на допусната фактическа грешка в
обжалваното решение, касаеща фамилното име на ответницата Т. Г. Т.. РС-В. с Решение №
385/12.05.2023г. е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в обжалваното
Решение № 219/18.05.2022г. по гр.д.№2426/2021г. по описа на съда, като навсякъде в
диспозитива и в мотивите на решението фамилното име на ответницата Т. Г. с ЕГН
********** да се чете Т., вместо записаното Г. Това решение не е обжалвано и е влязло в
сила, поради което настоящата инстанция не дължи произнасяне по това възражение.
С оглед на изложените съображения оплакванията на въззивниците са неоснователни.
Решението на РС-В. е правилно и при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни или процесуалноправни разпоредби. Настоящият съдебен
състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща
към тях.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решението
следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на жалбоподателите не се следва присъждането на разноски.
На основание чл.78, ал.2 от ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответниците по жалбата В. Р. В. и Н. Р. В. направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на по 383лв. на всеки от тях, съобразно представените
списъци за разноски по чл.80 от ГПК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 219 от 18.05.2022г. по гр.д. №2426 по описа за 2021г.
на Районен съд-В..
ОСЪЖДА Т. Г. Т., ЕГН ********** от гр.В., ж.к., М. С. Л., ЕГН
9
********** от с.И. ул. общ.В., обл.В. и Л. С. Л., ЕГН ********** от гр.В., ж.к. „ да
заплатят солидарно на В. Р. В., ЕГН: **********, с адрес гр.В., сумата от 383лв./триста
осемдесет и три лева/, представляваща направени разноски пред въззивната инстанция за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Т. Г. Т., ЕГН ********** от гр.В., ж.к. „ М. С. Л., ЕГН
********** от с.И. ул. „ общ.В., обл.В. и Л. С. Л., ЕГН ********** от гр.В., ж.к. да
заплатят солидарно на Н. Р. В., ЕГН: **********, с адрес гр.В., ул. сумата от 383лв./триста
осемдесет и три лева/, представляваща направени разноски пред въззивната инстанция за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на
Република Б. в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10