Р Е Ш Е Н И Е
№
260286 / 28.09.2020 год., град
Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на четиринадесети септември две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 3453 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Я.П.Л. против Регионална дирекция по горите -
гр.Бургас, за отмяна на уволнението му като незаконосъобразно, за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност - „*****” при РДГ - Бургас, както и за
осъждане на ответния работодател да му заплати сумата от 5640 лв. - обезщетение
за оставане без работа, в размер на брутното му трудово възнаграждение за
шестмесечен период, следващ уволнението, ведно със законната лихва, начиная от
предявяване на исковете до окончателното плащане.
Исковете са с правно основание в чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ и както е прието с определението по чл.312 от ГПК, са допустими.
В съдебно заседание се поддържат от ищеца и адвокатския му пълномощник, който ангажира доказателства, моли за уважаването им и присъждане на разноските по делото.
Процесуалният представител на ответната
дирекция оспорва исковете, също представя доказателства и претендира деловодни
разноски.
Бургаският районен съд, след като се запозна подробно със изложените от страните твърдения и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Страните не спорят, че са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен помежду им трудов договор с № **** / *****.2019 год., както и че със заповед на директора на Регионална дирекция по горите - гр.Бургас с № **** / *****2020 год., трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено, на основание чл.330, ал.2, т.6 вр. с чл.188, т.3, чл.187, ал.1, т.8, пр.1 и 2, както и чл.190, ал.1, т.4 от КТ - за злоупотреба с доверието на ответния работодател и уронване доброто му име.
В тази насока
са и съдържащите се в трудовото досие на ищеца писмени доказателства - трудов договор и заповед за прекратяване на
същия.
Събрани са и
гласни доказателства, посредством разпита на св.Д. и св. Б*.
Според св.Д.,
стопанисваща обект за продажба на строителни материали, на 14.11.2019 год. Л. и
колегата му Б* извършили проверка на обекта, по време на която констатирали, че
единият превозен билет за дървен материал е сгрешен, поради което, преди да
пристъпят към съставяне акт на фирмата, поискали пари, за да съставят акта не
на търговеца, а на служител, с оглед по-ниския размер на санкцията. За да я
мотивират, обяснили й, че санкцията за фирмата е в по-голям размер.
Свидетелката се съгласила и дала на всеки от тях по 50 лв., след което актът
бил съставен на служителя Н* В*.
Св. Б* обяснява,
че предаване на пари е имало, но във връзка с неуредени между фирмата и
колегата му Л. финансови отношения, за когото всъщност била предназначена
сумата, а акта са съставили на служителя, понеже така били посъветвани от
юрисконсулта на ответната дирекция при предходен случай.
От огледа на приетото веществено доказателство - диск с видеозапис, се установява, че по време на проверката Я.Л. е седнал в дясно на бюро, заедно със св.Б* (според показанията му е именно той), седящ отляво на ищеца, двамата с униформи на РДГ, както и свидетелката Д., която се приближава към бюрото и оставя две банкноти, с номинал от по 50 лв. пред всеки от двамата. Св.Б* и ищецът придърпват банкнотите към себе си, след което първият бута своята банкнота към втория, който свива двете банкноти и ги прибира в левия си джоб.
При така очертаната фактическа обстановка, настоящият състав на Бургаския районен съд намира исковете за неоснователни.
Неоснователни са оплакванията на ищеца за нарушение на процедурата по уволнението му, тъй като заповедта за дисциплинарно уволнение е действителна – изхожда от законен представител на работодателя, при упражняване на делегираната му работодателска власт. Освен това е облечена в законоизискуемата форма - писмена и съдържа всички необходими реквизити, като волеизявление на работодателя, автор и адресат, подробни мотиви и пълно и разбираемо описание на нарушението на трудовата дисциплина, за което е наложено най-тежкото наказание, както предписва чл.195 от КТ. Фактическото описание съответства на приложените законови норми, вписани в заповедта, която е издадена след депозирани обяснения на наказвания работник по чл.193 от КТ.
Що се отнася до констатираното нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищеца, същото е напълно доказано. В тази връзка съдът кредитира показанията на св.Д., които се подкрепят и от приетото веществено доказателство - диск с видеозапис. От същия, чрез извършения в присъствието на страните оглед, се установява получаването на сумата от 50 лв. от ищеца, която не му се следва (за да не изпълни свое служебно задължение), едновременно с получаването на такъв от св.Б*, който в показанията си признава да е другия служител, фигуриращ на записа от проверката.
Защитната теза на Л. не може да бъде споделена, тъй като в подкрепа на същата се явяват само показанията на св.Б*, чийто показания не следва да се кредитират. Този свидетел е пряко заинтересован от изхода на делото не само, защото е участвал в приемането на неследваща се на ищеца (а и на него) парична облага, но и защото и спрямо него, и то за същия случай, е упражнена най-тежката дисциплинарна мярка - предмет на оспорване по служебно известното на съда гр.д. № ******* / 2020 год. на БРС. Освен това, показанията му са в противоречие със съдържанието на видеозаписа, от който ясно се вижда, че той не „бута“, т.е. не връща банкнотата на св.Д., както правилата на нормалната логика предполагат при подобно намерение, а я приема - първо я придърпва към себе си, след което я подава на ищеца, за да я прибере.
Това поведение на работника не би могло да се квалифицира по друг начин, освен като изключително тежко по см. на чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 1 и 2 от КТ, с което той категорично е злоупотребил с доверието, гласувано му от работодателя за осъществяване на възложените функции по проверка и установяване на административни нарушения. Но не само - следва да се приеме, че с оглед регламентираната със закон административно-наказателна дейност на ответния работодател, доброто му име е уронено.
Ето защо, настоящият състав приема, че Л. съвсем закономерно е бил наказан с най-тежкото предвидено наказание - това по чл. 188, т. 3 от КТ, което от своя страна означава, че уволнението му е предприето и проведено законно.
Горното налага предявените искове да се отхвърлят, като на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, се присъдят разноски в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горните съображения, на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание в
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, предявени от Я. П* Л.
***, ЕГН **********, против Регионална
дирекция по горите - Бургас, адрес: гр.Бургас, ул. „*******, за обявяване за
незаконно и отмяна на дисциплинарното му наказание „уволнение“, наложено със
Заповед № РД *****/*****.2020 год. на директора на РДГ - Бургас, за възстановяването
му на заеманата отпреди уволнението длъжност „*******” при РДГ - Бургас, както
и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа, поради незаконното
уволнение, за период от шест месеца, считано от 05.06.2020 год., в размер на
5640 лв., ведно със законната лихва, начиная от предявяване на исковете – 06.07.2020
год. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Я. П* Л. да
заплати на Регионална дирекция по горите деловодни разноски в размер на 150 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от датата
на обявяването му - 28.09.2020 год.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е