Р
Е Ш Е Н И Е
№
1649/11.10.2019 година,
град Бургас,
Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на първи октомври, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия:
Веселин Енчев
при секретар Г.С.,
разгледа адм.д. №
1873/2019 година.
Производството е по глава десета раздел І от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Община Несебър, представлявана от кмета Н.Д.,
против мотивирана заповед № РД – 111/19.07.2019 година на директора на РИОСВ –
Бургас (лист 8).
С обжалваната заповед е отказано намаляване на размера на отчисленията и
определяне на новите отчисления за 2019 година по чл. 20 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от Наредба
№ 7/19.12.2013 година за реда и начина за изчисляване и определяне размера на
обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци (Наредба №
7) във връзка със заявление вх. № УО 690/30.05.2019 година, подадено от името
на общината.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на заповедта. Според
жалбоподателя, ответникът не е отчел наличието на всички предпоставки за
издаване на позитивен административен акт, като се е обосновал с факта, че един
от участниците в гражданското дружество, изградило сепарираща инсталация по
договор с общината, не разполага с разрешение за извършване на дейности с
отпадъци. Жалбоподателят сочи, че другият участник в гражданското дружество
разполага с такова разрешение, а наличието му вече е достатъчно условие да се
приеме, че общината е договаряла с надлежен субект, който покрива критериите на
Наредба № 7. Иска отмяна на заповедта.
Ответникът в писмено становище оспорва жалбата. Излага аргументи по
съществото на спора, които са идентични с вече изложените в обжалваната заповед
(лист 2 - 3).
След като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
През септември 2015 година, по възложение от Община Несебър, „Ер джи консултинг“ ООД е изготвило отчет за
морфологичен анализ на състава и количеството битови отпадъци, образувани на
територията на община Несебър. В този анализ дружеството – консултант е описало
установеното общо количество отпадъци, които се образуват годишно на
територията на общината, както и съотношението на отделните компоненти на
отделните видове отпадъци в общото количество (лист 29 - 37).
На 29.03.2016 година между Община Н.(като възложител) и „Екобулпак“ АД
(като организация по оползотворяване) е сключен договор за сътрудничество, по
силата на който организацията приема да създаде система за разделно събиране,
транспортиране и сепариране на отпадъци от опаковки и отпадъчни материали,
образувани от домакинствата, административните учреждения, училищата,
търговските, промишлените и туристическите обекти на територията на общината
(лист 17 - 22).
На 04.04.2016 година между „Екобулсорт“ ЕАД и „Иммо инвест интернационал“
ЕООД е сключен договор за гражданско дружество с наименование „Екосорт Несебър“
с обща цел – участие в открита процедура по ЗОбП, обявена с решение на кмета на
община Несебър, за предоставяне на услуги по предварително третиране на смесени
битови отпадъци в община Н.(лист 11 - 14).
На 10.05.2017 година между Община Несебър, от една страна – като
възложител, и от друга – „Екобулсорт“ ЕАД и „Иммо инвест интернационал“ ЕООД,
действащи като гражданско дружество „Екосорт Несебър“ - изпълнител, е сключен
договор № 206/10.05.2017 година за предоставяне на услуги по предварително
третиране на смесени битови отпадъци, генерирани на територията на община
Несебър, посредством инсталация „собствена или наета от изпълнителя“,
разположена на територията на претоварна станция за отпадъци (ПСО) „Несебър“ (лист
23 - 26).
С решение № 02-ДО-511-00/20.07.2018 година директорът на РИОСВ – Бургас е
разрешил на „Екобулсорт“ ЕАД да извършва третиране на отпадъци на площадката на
ПСО „Несебър“ като таблица изрично е посочил видовете и произхода на
отпадъците, за които е издадено разрешението, дейностите по третиране и
максимално разрешеното годишно количество за всеки вид отпадък. В
разрешителното изрично е посочено, че като метод на третиране на определени с
кода си видове отпадъци следва да се използва сепариране в инсталация с
капацитет 25 тона/час (лист 38 - 42).
За другия участник в гражданското дружество „Екосорт Несебър“ - „Иммо
инвест интернационал“ ЕООД от РИОСВ – Бургас не е издавано разрешение за
третиране на отпадъци. По делото няма данни, а и между страните не се спори, че
това търговско дружество не е инициирало пред РИОСВ – Бургас административно
производство за издаване на разрешение за третиране на отпадъци.
От януари 2019 година до края на април 2019 година при работата на
сепариращата инсталация на територията на ПСО „Несебър“ е извършвано третиране
на битови отпадъци, събрани от територията на общината, като за събраното, съхраняван
и преработено количество са съставяни протоколи и справки за извършена
инвентаризация, справки за складови наличности на рециклируеми и оползотворими
отпадъци, както и актове за установяване на изпълнените услуги по договора
между общината и гражданското дружество (лист 47 - 77).
На 30.05.2019 година от името на Община Н.е подадено заявление вх. №
УО-690/30.05.2019 година до РИОСВ по реда на чл. 27 ал. 5 от Наредба № 7, в
което е посочено, че, на основание от чл. 49 ал.1 от ЗУО, Община Н.е включена в
регион Бургас заедно с други общини, с които на основание чл. 24 от ЗУО, е
регистрирала сдружение „Управление на отпадъците – регион Бургас“, реализирала
е част от регионалната система за управление на отпадъците чрез ПСО „Несебър“,
а самата станция е въведена в експлоатация през 2015 година. В заявлението е
посочено, че на 29.03.2016 година между общината и „Екобулпак“ АД е сключен
договор за създаване на система за разделно събиране, транспортиране и
сепариране на отпадъци. Отделно е посочено, че на 10.05.2017 година между
Община Несебър, от една страна, а от друга - гражданско дружество (ДЗЗД)
„Екосорт Несебър“ с участници „Екобулсорт“ ЕАД и „Иммо инвест интернационал“
ЕООД, е сключен договор, според който ДЗЗД е длъжно да извършва предварително
третиране и оползотворяване на отпадъците, постъпващи в ПСО – Н.чрез изградена
сепарираща инсталация. Според заявителя, съпоставката между отделените за
повторна употреба и рециклиране отпадъчни материали, и общото количество
отпадъци на територията на общината, показва, че е изпълнено изискването на §
15 във връзка с чл. 31 ал. 1 т. 1 и чл. 26
ал. 1 т. 6 от ЗУО не по – малко от 50 % от отпадъчните материали да
бъдат отделяни за повторна употреба и рециклиране. Така, предвид законовата
възможност по чл. 27 ал. 5 от Наредба № 7, на основание чл. 27 ал. 10 от същата
наредба е поискано съгласие от РИОСВ – Бургас за намаляване на размера на
отчисленията по чл. 20 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от Наредба № 7 (лист 16 - 17).
След като е разгледал искането и доказателствата,
приложени към него,директорът на РИОСВ – Бургас е отказал поисканото намаляване
на размера на дължимите отчисления по чл. 20 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от Наредба № 7
като е приел, че един от солидарно отговорните участници в гражданско дружество
„Екосорт Несебър“ - „Иммо инвест интернационал“ ЕООД, не притежава разрешение
или регистрационен документ, издаден по реда на глава пета раздел I и раздел II от ЗУО и не може да
извършва дейност по третиране на смесени битови отпадъци, т.е. не са налице предпоставките
за намаляване на размера на отчисленията.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното.
Жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок, от надлежна страна
– адресат на акта. Жалбата е процесуално допустима.
Съгласно чл. 168 ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е
издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли
са процесуалните правила и материалноправните разпоредби по издаването му,
съобразен ли е актът с целта на закона.
Според чл. 27 ал. 5 от Наредба № 7, при въвеждане в експлоатация на
общинско или регионално съоръжение за предварително третиране и/или
оползотворяване, в т.ч. рециклиране на отпадъци или при започване на дейности
по третиране и оползотворяване на отпадъците след срока по ал. 3, но не
по-късно от 31 май на отчетната година, кметът на общината може да подаде
заявление по ал. 3 (за намален размер на отчисленията по чл. 20, ал. 1, т. 1 и
ал. 2), при условие че са изпълнени изискванията на ал. 4 (предприети са
необходимите действия за функционирането на система за разделно събиране на
отпадъците и има съоръжение за предварително третиране и оползотворяване, в
т.ч. рециклиране на отпадъците, осигуряващо изпълнението на целите по чл. 31,
ал. 1 от ЗУО.).
Съгласно чл. 27 ал. 10 от Наредба № 7, в 20-дневен срок от постъпване на
заявлението по ал. 3 или представянето на информацията по ал. 9 директорът на
РИОСВ се произнася с мотивирана заповед, с която дава съгласие или отказва
намаляване на дължимите отчисления по чл. 20, ал. 1, т. 1 и ал. 2 в
съответствие с ал. 1, 2 и 4 и определя размера на дължимите отчисления за
отчетната година.
От цитираните норми следва, че именно директорът на РИОСВ, в чиито
териториален обхват попада съответната община, е компетентния административен
орган, който следва да се произнесе по искането с правно основание чл. 27 ал. 5
от Наредба № 7. Доколкото именно директорът на РИОСВ – Бургас, в чиито
териториален обхват попада и територията на община Несебър, се е произнесъл по
заявлението, настоящият състав приема, че заповедта е издадена от компетентен
орган.
Заповедта за отказ е издадена в писмена форма и съдържа всички реквизити по
чл. 59 ал. 2 от АПК.
В административното производство не са допуснати процесуални нарушения. В
първоначално подаденото заявление е установена непълнота на доказателствата,
които следва да бъдат приложени, за да се произнесе по същество
административния орган. С писмо изх. № УО – 690(1)/18.06.2019 година на
заявителя е дадена възможност да допълни заявлението си като отстрани
допуснатата нередовност. Това е сторено от кмета на общината с писмо вх. № № УО
– 690- (2)/01.07.2019 година по описа на РИОСВ – Бургас (лист 9). Административният
орган се е съобразил с допълнително представените доказателства и се е произнесъл
с обжалваната заповед.
Оспореният акт е материално законосъобразен.
Съгласно чл. 27 ал. 6 т. 2 от Наредба № 7, заявлението по ал. 3 съдържа
информация за наличие на съоръжение за предварително третиране и/или
оползотворяване на отпадъци или сключени договори с организации по
оползотворяване, притежаващи разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел
III, и/или други лица, притежаващи разрешение или регистрационен документ, издаден
по реда на глава пета, раздели I и II от ЗУО, за извършване на дейности по
събиране, транспортиране, рециклиране и/или оползотворяване на отпадъци на
територията на съответната община, и/или комплексно разрешително, издадено по
реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда.
Разрешението на съдружника в гражданското дружество - „Екобулсорт“ ЕАД, е
издадено от РИОСВ – Бургас по реда на глава пета раздел I от ЗУО във връзка с чл. 35 ал. 1
т. 1 от ЗУО (лист 38). Другият участник в гражданското дружество - „Иммо инвест
интернационал“ ЕООД, няма издавано разрешение по глава пета от ЗУО.
Настоящият състав счита, че и двамата търговци, като участници в
гражданското дружество „Екосорт Несебър“, следва да притежават надлежно
разрешение от РИОСВ – Бургас за третиране на отпадъци, за да може дружеството
да изпълнява задълженията си по договора с общината. Гражданското дружество не
е субект на правото. Субекти са двете търговски дружества, затова и договорът
между общината и „Екосорт Несебър“ е подписан от лицата, които са съдружници.
Съгласно нормите на глава четвърта чл. 10 ал. 2 и глава пета член 11 – 12 от
договора за гражданско дружество, двете търговски дружества участват съвместно в
дейността по осигуряване на инсталацията за третиране на отпадъци, в дейностите
„на поетия обем работа“, а отговорността им е солидарна по своя характер, като
отговарят „заедно и поотделно“ (лист 12 стр. 2).
Установената солидарност при изпълнение на задълженията на „Екосорт
Несебър“ от съдружниците не е предвидена в глава XV от ЗЗД, но напълно допустимо е уговорена с чл. 10
ал. 2 от договора, с който търговците са обединили усилията си за създаването
на „Екосорт Несебър“ (в този смисъл решение № 131/21.03.2014 година по т.д. № 1121/2011 година на ВКС).
След като по договора за гражданско дружество отговорността на съдружниците
е солидарна, то за извършването на дейността им по договор № 206/10.05.2017
година с общината и двамата съдружници следва да притежават разрешение за
третиране на отпадъци, издадено от РИОСВ – Бургас.
Жалбоподателят поддържа обратната теза, че разрешението на единия участник
в „Екосорт Нсебър“ е достатъчно, за да се приеме, че е изпълнено условието по
чл. 27 ал. 6 т. 2 от Наредба № 7. Съдът не споделя това становище именно защото
по договор № 206/10.05.2017 година страни са участниците в „Екосорт Нсебър“,
т.е. лицата, които солидарно следва
да осъществяват услугите по предварително третиране на приблизително 40 000
тона/годишно смесени отпадъци, генерирани на територията на общината. След като
е уговорена солидарност при изпълнение на задълженията, всеки от съдружниците
следва да отговаря на всички условия за извършването на дейността, в това число
и за наличие на изрично разрешение за третиране на отпадъци от РИОСВ. По друг
начин би изглеждал казуса, ако в договора между съдружниците бе уговорено (и
общината бе приела тази уговорка), че дейността по третиране на отпадъците се
възлага единствено на съдружника „Екобулсорт“ ЕАД (притежаващ необходимото
разрешение), а друга дейност, несвързана с третиране на отпадъци, се възлага на
„Иммо инвест интернационал“ ЕООД. В този смисъл, законосъобразно ответникът е
приел, че не са налице предпоставките за намаляване от Община Н.на дължимите
отчисления по чл. 20 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от Наредба № 7, защото подаденото
заявление не е отговаряло на условието на чл. 27 ал. 6 т. 2 от Наредба № 7.
По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли, като
неоснователна.
Затова, на основание чл. 172 ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Несебър, представлявана от кмета Н.Д., против
мотивирана заповед № РД – 111/19.07.2019 година на директора на РИОСВ – Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд
в 14 - дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: