Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на деветнадесети деке***и през
двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д.
при секретаря Ивайло Цветков като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 956 по описа на Плевенски окръжен съд за 2019 г и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 1767/25.09.2019 г по гр. дело № 1966/2019г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОСЪДИЛ *** гр.Плевен, Булстат ***, с адрес гр.Плевен,
***, представлявана от К.В.Н. ДА ЗАПЛАТИ
на Р.И.И. с ЕГН ********** *** на
основание чл.179, ал.1 вр. с чл.178, ал.1, т.3 от З*** сумата от 2057,14 лв.
главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден
труд, вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода
01.04.2016г.-31.03.2019г. вкл., съгласно възникнало между страните служебно
правоотношение, ведно със законната лихва за върху главницата, считано от
01.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪДИЛ е също така *** гр.Плевен, Булстат ***, с адрес гр.Плевен,
***, представлявана от К.В.Н. ДА ЗАПЛАТИ
на Р.И.И. с ЕГН ********** ***, на
основание чл.86 от ЗЗД, сумата 278,12 лв., представляваща лихва за
забава върху неизплатената главница за всяко тримесечие за периода от
изискуемостта 01.07.2016г. до 01.04.2019г.Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Срещу така постановеното решение въззивна
жалба е подадена от ОД на *** – Плевен , в която се възразява ,че
решението на РС - Плевен е
незаконосъобразно, неправилно и постановено при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила. Възразява
се, че РС неправилно е приел, че следва да се преизчислява положения нощен труд
от служителя по правилата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Възразява се, че за
процесния период са действали две наредби по различно време за реда на
организация и разпределянето на работното време, за отчитането му и
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивка на държавните служители в ***. В тези наредби липсва
текст, който да допуска преизчисляване на нощен към дневен труд с определен
коефициент. За исковия период е действала една наредба № ***-407/2014 г ,но
само за 4 дни и незаконосъобразно РС – Плевен е обосновал изводите си на разпоредбата на чл. 31 ал.2 от тази
наредба. Възразява се, че не е налице празнота в нормативната уредба за
работното време ,отчитането и заплащането му на служителите по служебно
правоотношение.Служителите от *** могат да полагат по 8 часа нощен труд за
разлика от служителите по трудово правоотношение. Възразява се, че положеният
нощен труд е заплатен изцяло с допълнително възнаграждение от 0,25 лв на
час.Възразява се, че по делото не са събрани доказателства, че служителят е
работил над рамките на установеното работно време по график. Възразява се, че
не са обсъдени възраженията на ответната страна пред първоинстанционния съд и
представени доказателства във връзка със задължителни указания на МТСП. Претендира
се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго такова, с което да се отхвърлят
предявените искове.
Въззиваемата страна, редовно
призована, оспорва жалбата като неоснователна. Възразява се ,че редът за организацията на работното време,
отпуските и почивките, отчитането на положения труд, режима на дежурство, се
определят от наредба на министъра на вътрешните работи. Възразява се, че в
действащата за процесния период наредба
липсва правна регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен,
каквато регламентация е налице за работещите по трудово правоотношение. Възразява
се, че правилно съдът е приел, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 9
ал.2 от НСОРЗ, тъй като и в международни актове не се допуска различно
третиране на гражданите по отношение на правото им на труд, както и правилно е
приел, че следва да се прилагат едновременно и
посочената по – горе разпоредба и тази на чл. 8 от НСОРЗ. Твърди се, че
не следва да се прилага разпоредбата на чл. 9г от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските, тъй като тя касае само отчитането на съответните часове
пред инспекцията по труда.Претендира се потвърждаване на атакуваното решение
изцяло.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе
предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси по
делото касаят наличието на условия за
заплащане на дължимо трудово
възнаграждение за положен извънреден
труд в резултат на превръщане на положен нощен труд в дневен такъв
РС – Плевен е приел ,че по делото не е било спорно, че между страните е съществувало
служебно правоотношение за процесния период като за периода 01.04.2016г.
до 31.03.2019г. ищецът е работил на длъжност „*** ***при ОД на *** Плевен. По делото
страните не са спорили, а и от приложените от
ответника писмени доказателства се установява, че с оглед характера на
заеманата от ищеца длъжност през процесния период същият е полагал труд и през
нощта (за времето от 22.00 часа до 06.00 часа), съгласно утвърдени графици, а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Съгласно чл.179, ал.1 от З***
на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за : 1. научна степен, 2. за полагане на
труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., 3. за полагане на труд на
официални празници и 4. за времето на разположение. Съгласно чл.179
ал.2 от З***, условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения
по ал.1 се определят с наредба на
Министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Съгласно разпоредбата чл.187, ал.9
от З***, подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
За времето, касаещо предмета на спора, според РС, по силата на изрична законова
делегация на чл.187 ал.9 и чл.188 от З***, са
действали Наредба № ***-407 от 11.08.2014г. (преди процесния
период),
Наредба № ***-592 от 25.05.2015г. и Наредба № ***-776 от 29.07.2016г., всички на министъра на вътрешните работи. Всяка една от тези наредби урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в ***.
В Наредба № ***-407 от 11.08.2014г., според РС, изрично е било предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31 ал.2. Тази наредба е била отменена с Наредба № ***-592, отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародвано. Съдът приема, че в периода от отмяната (11.07.2016г.) до
издаването и обнародването на Наредба № ***-776 (02.08.2016 г.) отново е била приложима
Наредба № ***-407. В последващите две наредби (№ ***-592и № ***-776), според РС, няма норма,
аналогична на цитирания чл.31 ал.2 за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143. В тази връзка ищецът се е
позовал на НСОРЗ. Съдът е приел тези доводи, тъй като липсата на изрична норма не означава законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от ищеца часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в ***. При наличие на тази непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в ***, съдът е
приел , че следва да намери субсидиарно приложение общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Ако се приеме обратното, според
РС, то държавните служители в системата на *** биха били поставени в
неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ. Съгласно чл.9 ал.2 от същата е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Поради това, съдът
е приел, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд за времето 01.04.2016г.-30.04.2019г., получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен такъв се явява доказана
по основание.
Във връзка с направеното твърдение в
отговора на исковата молба, че на ищеца е заплатен нощния труд в размер на 0,25
лв. за всеки час (съгласно ставката по чл.8 НСОРЗ), съдът е приел, че превръщането на нощните часове в
дневни съгласно чл.9, ал.2
НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но
това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ.
Съгласно чл.8 НСОРЗ за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и
6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това,
според РС, двете разпоредби се прилагат
едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
По делото е била изготвена
съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от
чието заключение се установява, че за периода 01.04.2016г. - 31.03.2019г. вкл.
ищецът е работил на 12 часови смени, като за същият период е полагал нощен труд
за времето от 22 часа до 6 часа, общо за целия процесен период от 2160 часа.
При превръщане на часовете нощен труд в дневни часове с приложен коефициент
1.143 се получават общо 2468,88 часа, от които вещото лице е посочило, че
308,88 часа не са платени, като същите възлизат в размер на сумата от 2057,14
лв.
По делото ответникът не е твърдял,
нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително
възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в установения от
експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата
претенция за заплащане на нощен труд за периода 01.04.2016г. – 31.03.2019г.
вкл., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и
отчитането му като извънреден е основателна, според РС, и следва да се уважи в
изчисления от вещото лице размер от 2057,14 лв.
Възнаграждението за извънреден труд
е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е
установен срок (месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното време). В
този смисъл, според РС, ответникът е
изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати
дължимото се възнаграждение. При съобразяване на заключението на вещото лице
съдът е приел , че дължимата се лихва за
забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд за всяко
тримесечие за периода от изискуемостта 01.07.2016г. до 01.04.2019г. е в размер
общо на сумата от 278,12 лв. В този размер предявеният иск е уважен.
Решението на РС –
Плевен е частично незаконосъобразно
Първоинстанционният
съд е изложил мотиви за изводите си, които не се споделят изцяло от въззивния
съд.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на
изследване, установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания
по въззивната жалба на ответника, защото обжалваното решение е валидно и
допустимо.
С определение по
настоящето дело съдът назначи СИЕ с
конкретно поставени задачи предвид оплакванията по въззивната жалба, но с
писмено становище жалбоподателят вместо
да внесе депозит за вещото лице и да му предостави документацията, за да
отговори на въпросите, предстява протоколи, изчисления и пояснения за
извършването им, с които счита че отговаря на задачите на вещото лице.
Не могат да
бъдат възприети и отчитани при отговорите на спорните по делото въпроси тези
изчисления и представени Протоколи за положен труд от държавни служители, работещи
на смени при ОД на *** за месеците от процесния период, защото освен
че изхождат от страната по делото, заинтересована от изхода му в ПлОС, същите
не са проверени от независим експерт. Различията между данните по тези
изчисления и по заключението на СИЕ в ПлРС могат да се обяснят, че изчисленията
за ПлОС са извършени по Протоколите на ответната Дирекция, а анализа на СИЕ в
ПлРС – по платежни бележки в първата инстанция и проверка на документи при
ответника – протоколи за отчитане на нощен труд.
Към това като се
отчита и разпоредбата на чл.161 ГПК настоящият състав на решаващия съд приема,
че изводите по спорните по делото въпроси следва да се направят по заключението
на вещото лице от СИЕ пред ПлРС. От
разпоредбата на чл. 161 от ГПК следва и изводът, че съдът възприема за установени обстоятелствата, за чието доказване
страната е създала пречки, а те касаят надвишаване на тримесечната норма на
работно време като следва да се приеме, че това е налице и се съобрази
заключението на ВЛ от първата инстанция.
Неоснователно е оплакването, че ПлРС в противоречие със
Закона е приел липса на нормативна уредба в Наредбите по З*** и по аналогия е
приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При липсата на специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в ***,
правилно съдът е приел, че е налице нормативна празнота, която следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8
часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в *** в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
В подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г.
по гр.д. № 1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо че това тълкуване е в
съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
По отношение на направеното с въззивната жалба
възражение, че в процесния случай не е налице положен извънреден труд по
смисъла на чл.143, ал.1 КТ
по съображения, изложени в приложеното по делото писмо с изх. № 94-НН-198 от
29.08.2011г. на Министерство на труда и социалната политика (МТСП), същото е
частично основателно само за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г., но поради
действието на чл.9Г от НРВПО, а не по доводите на ответника. Посоченото писмо
няма нормативна сила и разширителното му анализиране би довело до противоречиви
разбирания относно приложението на НСОРЗ и НРВПО досежно наличието на
извънреден труд в случаите на преизчисляване по чл.9, ал.2 НСОРЗ.
Според чл.143 КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Съгласно чл. 142, ал.2 КТ
работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време –
седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече
от 6 месеца. Работното време на държавните служители в ***, работещи на 8-, 12-
или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период предвид чл.187, ал.3,
изр.1 З***. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време,
който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не
съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да
осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време,
което за държавните служители в *** е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица съгласно чл.187, ал.1 З***.
На 01.01.2018 г. е влязла в сила нормата на чл.9Г (нов - ДВ,
бр. 41 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно която
отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ
пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.
По-късно по силата на § 3 от Постановление на
Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време,
почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от
17.07.2018г.) в чл.9Г думите "без превръщане на нощните часове в
дневни" се заличават. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая са
извънреден труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО.
За периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. е действало
правилото на чл. 9Г (нов - ДВ,
бр. 41 от 2017г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд се
отчита без превръщане на нощните часове в дневни. При сумирано изчисляване на
работното време обаче отработените часове (фактически отработените часове, към
които се прибавят часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни
с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с
работните часове при нормална продължителност на работното време за същия този
период. Именно в края на отчетния период се извършва преценката за наличието на
положен извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за
положен извънреден труд. Поради това правилото на чл. 9Г НРВПО
намира приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. – 31.03.2018г.
и 01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода от 01.07.2018
г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от
01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях преценката за наличието на
извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа
новата редакция на чл.9Г от НРВПО
(изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
Съобразно неоспореното заключение на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза за периода от 01.01.2018г. до
30.06.2018г. на ответника са се дължали общо 268,57 лв. главница и 23,40лв.
лихви, които следва да се извадят от общия размер на възнаграждението за
извънреден труд, изчислено от вещото лице за целия исков период в размер на
2057,14 лева. Получената сума възлиза на 1788,57 лева, до който размер искът за главницата се явява основателен, като за
горницата над тази сума до пълния предявен размер от 2057,14 лева след прието
изменение на иска в последното съдебно заседание по делото искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на претенцията за лихви искът е основателен до размер от 254,72 лв
като до пълния размер от 278,12 лв след изменението на иска същият се явява
неоснователен.
При тези мотиви въззивната жалба се явява частично
основателна. На основание чл. 271, ал. 1 ГПК
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в Частта, с която
въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия сумата над 1788,57 до пълния предявен размер от 2057,14 лв.
за главницата,съобразно прието увеличение на иска, представляващи дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд – получени след преизчисляване с
коефициент 1, 143 на положения от въззиваемия за исковия период като вместо него следва да се
постанови, че искът се отхвърля като неоснователен за горницата. Следва да се
отмени постановеното решение и в частта относно претенцията за лихви за
разликата над 254,72 лв до пълния размер от 278,12 лв.
С оглед
гореизложеното следва да се отмени решението и в частта за присъдените разноски
за разликата над 469,80 лв с оглед
отхвърлената и уважена част на иска. Следва да се отмени решението и в частта
за държавната такса за разликата над 121,54лв.
Разноски за въззивното
производство се дължат по компенсация
съразмерно на уважената и отхвърлена част от въззивната жалба . ОД ***
гр.Плевен претендира заплащането на 200
лв юрисконсултско вънаграждение. Другата страна има претенция за разноски в
размер на 200 лв адвокатско възнаграждение. Съдът съобразява разпоредбата на
чл. 78 ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 23 т.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ и преценява, че претендираното
юрисконсултско възнаграждение от 200 лв е със среден размер при предвидено
такова от 100 до 300 лв и не следва да се редуцира с оглед правната сложност на
спора и обема от доказателства. С оглед изхода на делото пред въззивната
инстанция въззиваемата страна дължи юрк.възнаграждение в размер само в размер на 26 лв, а въззивникът дължи
разноски на другата страна в размер на 174 лв. След компенсация следва да се
осъди въззивникът да заплати разноски на въззиваемата страна в размер на 148 лв
за въззивната инстанция.
Предвид гореизложеното следва да се отмени частично атакуваното решение
съобразно изложеното по – горе.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ
№ 1767/25.09.2019 г по гр. дело № 1966/2019
г по описа на РС – Плевен В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД –
ПЛЕВЕН е ОСЪДИЛ *** на ***-Плевен ДА ЗАПЛАТИ на
Р.И.И. ЕГН ********** на
основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от З*** сумата от 2057,14лв. главница, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд вследствие преобразуването на нощен към
дневен за периода 1.04.2016-31.03.2019г., съгласно възникнало между страните
служебно правоотношение ведно със законната
лихва за върху главницата, считано от 1.04.2019г. до окончателното изплащане на
сумата ЗА РАЗЛИКАТА НАД 1788,57 лв КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ на осн. Чл. 179 ал.1 и 2 вр. с чл. 178 ал.1
т.3 от З*** ИСК от Р.И.И. ЕГН ********** СРЕЩУ ***
НА *** – ПЛЕВЕН за заплащане на
допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд вследствие
преобразуването на нощен към дневен за периода 1.04.2016-31.03.2019г ЗА
РАЗЛИКАТА НАД 1788,57 лв до пълния предявен размер от 2057,14 лв КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ № 1767/25.09.2019 г по гр. дело № 1966/2019
г по описа на РС – Плевен В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД –
ПЛЕВЕН е ОСЪДИЛ *** на ***-Плевен ДА ЗАПЛАТИ на
Р.И.И. ЕГН ********** на
основание чл.86 от ЗЗД, сумата 278,12 лв., представляваща лихва за
забава върху неизплатената главница за всяко тримесечие за периода от
изискуемостта 01.07.2016г. до 01.04.2019 ЗА РАЗЛИКАТА НАД 254,72 ДО ПЪЛНИЯ
РАЗМЕР ОТ 278,12 лв КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ОТ на Р.И.И. ЕГН ********** ИСК СРЕЩУ *** НА *** – ПЛЕВЕН на осн. чл.86
от ЗЗД ЗА РАЗЛИКАТАТА НАД 254,72 лв до
пълния предявен размер от 278,12 лв
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ №1767/25.09.2019 г по гр. дело № 1966/2019
г по описа на РС – Плевен В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН е ОСЪДИЛ *** на ***-Плевен ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.И. ЕГН ********** деловодни
разноски за първата инстанция ЗА
РАЗЛИКАТА НАД 469,80 лв до постановения
размер от 540 лв
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 1767/25.09.2019 г по гр. дело № 1966/2019 г по описа на РС – Плевен В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН е ОСЪДИЛ *** на ***-Плевен ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт ЗА
РАЗЛИКАТА НАД 121,54 лв до постановения
размер от 132,28 лв
ОСЪЖДА
*** НА *** – ПЛЕВЕН да ЗАПЛАТИ на
Р.И.И. ЕГН ********** деловодни разноски за въззивната инстанция в
размер на 148 лв
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в
останалата обжалвана част
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :