Р Е Ш Е Н И Е
№ 24
гр. Габрово, 22.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и втори февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Гишина адм.
дело № 341 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Съдът е сезиран с жалба от С.Д.Б. *** против Решение № 37 от 04.12.2020 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово, с което е отхвърлена жалбата на Б. срещу Разпореждане № РВ-3-07-00832788 от 29.10.2020 година на Началник отдел „КПК“ в ТП на НОИ – Габрово.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, като се навеждат доводи, че Б. не е упражнявал трудова дейност при втория работодател, макар поради незнание да не е представил втори екземпляр на болничен лист; работата при втория работодател била извършена без пропуски и с необходимото качество от близък на Б., като полученото от този работодател възнаграждение Б. използвал да плаща на наетия от него човек, който полагал и грижи за самия Б., тъй като състоянието на последния не позволявало вършене на каквато и да било работа, както и собственото му битово обслужване. Прави се искане за отмяна на оспореното решение, като се претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и
се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа
се жалбата, както и искането по същество.
Ответната страна, представлявана от надлежно упълномощен
процесуален представител - юрисконсулт, изразява становище за неоснователност
на жалбата, а по същество прави искане за отхвърлянето ѝ, подробни
съображения за което са развити в депозирана по делото писмена защита /л. 66-67/;
в хода по същество се прави възражение за прекомерност на претендираното от
оспорващата страна адвокатско възнаграждение, заявява се претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 118 от КСО, надлежно указан и от административния орган в оспорения акт.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателят С.Б. е осъществявал трудова дейност по 2 трудови договора – с „******“ АД – гр. Севлиево и Трудов договор № 292 от 29.11.2019 година с Община Севлиево по механизма „Лична помощ“ /л. 58/ – личен асистент на К. П.С. от гр. Севлиево /майка на жалбоподателя Б./, като съпругата на жалбоподателя също има сключен такъв договор за асистент на същото лице /л. 57 и л. 62/.
От осигурителя „******“ АД – гр. Севлиево са подадени 4 болнични листове, представени от Б.: № Е20199100144 за период 03-07.12.2019 година, № Е20198700291 за период 08-17.12.2019 година, № Е 20197215482 за период 06.01.-05.02.2020 година и № Е20199100359 за период 17-21.02.2020 година /л. 41-44/, по които на Б. е било изплатено парично обезщетение поради общо заболяване в размер на 2790.90 лева /л. 5-6/. Видно от Епикриза, издадена от Медицински център „*****“ – гр. Плевен /л. 33/, на 06.01.2020 година в 09:29 часа Б. е бил приет за оперативна интервенция на лявото око и е бил изписан на същата дата в 15:00 часа.
От Община Севлиево за Б. са подадени данни за пълни работни месеци – м. декември 2019, м. януари 2020 и м. февруари 2020 година, както и за начислено и получено от жалбоподателя трудово възнаграждение /л. 7-10, 12-14/.
При извършена проверка, възложена със Заповед № ЗР-5-07-00831333 от 27.10.2020 година на Началник отдел „КПК“ при ТП на НОИ – Габрово /л. 11/, контролен орган при ТП на НОИ – Габрово е установил, че С.Б. е представил при основния си работодател „******“ АД – гр. Севлиево описаните по-горе 4 болнични листове; от представените фишове за работна заплата по повод на втория трудов договор с Община Севлиево е установено, че Б. е получил възнаграждение за пълни работни месеци – 12.2019, 01.2020 и 02.2020 година, а от представените таблици за явяване и неявяване на работа се установило, че Б. е работил на 2 часа дневно /л. 15/. Горното се установява от приетите по делото извадки от регистрите, водени НОИ /л. 5-10/, както и от приетите по делото присъствена форма /л. 12/, отчети по чл. 27, ал. 2 от Закона за личната помощ за м. 12.2019, 01 и 02.2020 година, лично попълнени и подписани от Б. в качеството му на асистент /л. 36-38/, фишове за работна заплата, от които е видно, че на жалбоподателя е изплатено трудово възнаграждение от Община Севлиево за м. декември 2019, м. януари и февруари 2020 година /л. 13-14 и 39-40/.
Видно от представените по делото входящи номера, жалбоподателят е депозирал в Община Севлиево процесните 4 броя болнични листове едва на 07.01.2021 година /л. 34/.
В резултат на установеното при проверката е издадено Разпореждане № РВ-3-07-00832788 от 29.10.2020 година на Началник отдел „КПК“ в ТП на НОИ – Габрово /л. 16/, с което на С.Б. е разпоредено да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода 01.12.2019 – 29.02.2020 година в размер на 2995.79 лева, от които 2790.90 лева главница и 204.89 лева лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. В мотивите на разпореждането е посочено, че паричното обезщетение поради общо заболяване е изплатено неоснователно, в нарушение на чл. 46, ал. 3 от КСО.
Недоволен от разпореждането, Б. го обжалва пред Директора на ТП на НОИ – Габрово в срока по чл. 117, ал. 2, предл. 1 от КСО /жалба на л. 18/.
Директорът на ТП на НОИ – Габрово е постановил Решение № 37 от 04.12.2020 година /л. 21-23/, с което е отхвърлил жалбата срещу горепосоченото Разпореждане с мотив, че е нарушена забраната по чл. 46, ал. 3 от КСО за едновременно получаване на парично обезщетение и на трудово възнаграждение, а осигуреното лице е недобросъвестно по смисъла на чл. 114, ал. 1 във връзка с чл. 46, ал. 3 от КСО, тъй като е нарушил чл. 9, ал. 2 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/.
Решението е връчено на жалбоподателя на 09.12.2020 година,
видно от копие на известие за доставяне /л. 24/ и по предприето в срок
оспорване на решението е образувано настоящото съдебно производство.
Съгласно чл. 5, ал. 3 от КСО регистрацията на осигурителите и самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО предвижда задължение за осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично да представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.
Текстовете на чл. 40, ал. 1 и 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж сочат изрично данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО като установяващи осигурителен стаж и осигурителен доход. Освен това, Констативен протокол № КП-5-07-00831716 от 27.10.2020 година /л. 15/, изготвен от контролен орган при ТП на НОИ – Габрово, е изготвен при условията на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО и се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. В производството пред настоящата инстанция жалбоподателят не е оспорил истинността на Констативния протокол от 27.10.2020 година, чиято доказателствена стойност не може да бъде разколебана от събраните гласни доказателства. По делото като свидетели са разпитани М.К. /съседка на жалбоподателя и семейството му/ и Р.Д. /тъща на жалбоподателя/, като К. заявява, че в периода м. 12.2019-м. 02.2020 година жалбоподателят не можел пълноценно да помага и да се грижи за майка си, като за нея се грижели тъща му и малкият му син; К. понякога, но не често, пазарувала и помагала на тъщата на жалбоподателя. Според показанията на Р.Д., самата тя заедно с внука си се е грижила за всички – майката на С.Б., С. и за дъщеря си С.; в началото помагала и съседка; свидетелката Д.живеела в къщата на дъщеря си и зет си, като грижата за майката на жалбоподателя ѝ отнемала по 4-5 часа на ден. Така събраните свидетелски показания не могат да бъдат взети предвид, тъй като съгласно чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК със свидетелски показания не може да бъде опровергано съдържанието на официален документ, какъвто е Констативният протокол от 27.10.2020 година, а съгласно чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК със свидетелски показания не може да бъде опровергано съдържанието на изходящ от страната частен документ, какъвто представляват подписаните от жалбоподателя отчети по чл. 27, ал. 2 от Закона за личната помощ за м. 12.2019, 01 и 02.2020 година /л. 36-38/, като в случая не е налице изключението по чл. 164, ал. 2 от ГПК – изрично съгласие на страните като условие за допустимост на свидетелските показания, тъй като ответната страна в производството изрично се е възпротивила и е изразила становище за недопустимост на свидетелските показания, видно от изявлението на процесуалния представител на страната в съдебно заседание на 28.01.2021 година – протокол на л. 45-47 от делото. Дори и да бяха допустими, събраните свидетелски показания не установяват, наред с посочения в процесните болнични листове предписан режим на лечение: домашен – амбулаторен, а не например домашен на легло, болничен или сан.-курортен, че жалбоподателят е бил в такова здравословно състояние, което не му е позволявало да осъществява работата си като личен асистент на К. П.С. и задълженията му са били изцяло изпълнявани от други лица; не се установява и твърдението от жалбата до съда, че Б. наел човек, на когото плащал за извършване на работата. При положение, че свидетелката К. е помагала рядко и инцидентно, а свидетелката Р.Д. е живеела в една къща със семейство Б., то грижите на Д.се припокриват с грижите за домакинството и жилището, в които тя самата живее. Освен това, родствената връзка по сватовство между свидетелката Д.и жалбоподателя е индиция за възможна заинтересованост на свидетелката, като допълнителен аргумент в тази насока е служебно известният на съда факт, че с Разпореждане № РВ-3-07-00836477 от 05.11.2020 година на Началник отдел „КПК“ в ТП на НОИ – Габрово, потвърдено с Решение № 36 от 04.12.2020 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово, на С. В.Д.Б. /дъщеря на свидетелката Р.Д./ е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода 17.10.2019 – 15.03.2020 година в размер на 1649.00 лева – главница и лихва; образувано е адм. дело № 340/2020 година по описа на Административен съд – Габрово, по което е постановено Решение № 23 от 22.03.2021 година. Предвид така изложените мотиви относно свидетелските показания настоящият съдебен състав намира, че в хода на административното производство не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 34-36 от АПК, тъй като дори и да бяха събрани, свидетелските показания не биха оборили фактите, установени въз основа на събраните от административния орган писмени документи.
Настоящият
съдебен състав намира за правилен извода на административния орган, че Б. е
нарушил разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НМЕ, като не е уведомил втория си
работодател за болничния лист, което обуславя и недобросъвестността, както и че
поведението му попада в хипотезата на чл. 46, ал. 3 от КСО. Лекуващият лекар
и/или лекарската консултативна комисия /ЛКК/ не могат да изпълнят задължението
си по чл. 8, ал. 1 от НМЕ без да бъдат уведомени от експертизираното
лице, че същото полага труд при повече от един работодател. Нормата на чл. 46,
ал. 3 от КСО отрича правото на парично обезщетение за временна
неработоспособност на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за
осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са
издадени актове от здравните органи. Не следва да бъде възприето като
добросъвестно лице, което, знаейки че полага труд при двама работодатели, не
уведомява лекуващия лекар/ЛКК за този факт и представя болнични листове само на
един от работодателите, а по отношение другия предприема действия за
представяне на болничните листове година след издаването им. Не може
осигуреното лице да не съзнава, че когато е временно неработоспособно, то е
такова и за двамата работодатели. Тук следва да се отбележи, че съгласно
длъжностната характеристика за длъжността „личен асистент“ по механизма „Лична
помощ“ личният асистент трябва да е физически годен, за да полага грижи за
потребителя /л. 51/, а съгласно чл. 5, т. 3 от Тристранно споразумение № 130 от
26.11.2019 година /л. 59-61/ асистентът
е длъжен да уведоми своевременно доставчика на лична помощ при възникнало
препятствие да изпълнява задълженията си
по споразумението, каквото поведение от страна на Б. очевидно не е реализирано.
В тази връзка и изводът на административния орган, че С.Б. е бил недобросъвестен
при получаване на осигурителното плащане, а от там и за приложимостта на
нормата на чл. 114, ал. 1 от КСО, е в съответствие с материалния закон. В този
смисъл са мотивите на Решение № 4117 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11500/2018 г., VI отд.;
Решение № 8615 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. №
3362/2018 г., VI отд.; Решение № 17014 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. дело №
11939/2019г., VІ отд. и др. На настоящия съдебен
състав са известни и Решение № 16226 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 101/2019 г., VI отд., и
Решение № 4738 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14301/2019 г., VI о., които обаче са постановени
по спорове с различна фактическа обстановка от процесната, поради което
мотивите им и разрешението на споровете, постановено с тях, са неотносими към настоящия случай.
По изложените съображения съдът намира, че Решение № 37 от 04.12.2020 година на Директора на ТП на НОИ –
Габрово и потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-07-00832788 от 29.10.2020
година на Началник отдел „КПК“ в ТП на НОИ – Габрово са
издадени от компетентни органи предвид разпоредбите на чл. 114, ал. 3 /за
разпореждането/ и чл. 117 от КСО /за решението/, в писмена форма, при спазване
на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с
целта на закона, което обуславя извода за законосъобразност на актовете и
съответно неоснователност на оспорването.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143,
ал. 3-4 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на
ответната страна, оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати на
ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за
настоящата инстанция, изчислен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр.
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразен с вида и
количеството на извършената дейност от процесуалния представител на ответната
страна, както и с реалната продължителност на производството пред настоящата
инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от
Административно-процесуалния кодекс, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.Б. *** против Решение № 37 от 04.12.2020 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово, с което е отхвърлена жалбата на Б. срещу Разпореждане № РВ-3-07-00832788 от 29.10.2020 година на Началник отдел „КПК“ в ТП на НОИ – Габрово.
ОСЪЖДА С.Д.Б. *** с ЕГН ********** да заплати в полза на ТП на НОИ – Габрово сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: