№ 103
гр. Стара Загора, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20225500500736 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от С. П. Т. от с.В., ***
против Решение № 341 от 12.07.2022г. постановено по гр.дело № 3715/2021г.
по описа на Районен съд Казанлък.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение. Намира така
постановеното решение за неправилно и необосновано. Счита, че
достигнатите от съда изводи не кореспондират със събраните по делото
доказателства. Излага подробни съображения. Намира за неправилен изводът
на съда, че от разпитаните свидетели, водени от въззиваемата в съдебно
заседание се установило, че въззиваемата винаги е смятала, че процесния
имот е наследствен и тя притежава 1/3 ид.части от него. Неправилен е и
изводът на съда, че именно като собственик на тази идеална част,
въззиваемата е заплащала на *** данък недвижими имоти. Счита, че
наличието и представянето на дубликати на квитанции за платени данъци не
доказвало плащането на тези данъци от лицето посочено в квитанциите.
Сочи, че в хода на разпитите на свидетелите не са установени факти, които да
оборват писмените доказателства по делото. Въззивникът твърди, че
първоинстанционният съд не е обсъдил приложеното копие на нотариално
1
дело, както и не е изследвал дали събраните гласни доказателства водени от
въззиваемата страна кореспондират с другите доказателства по делото и по-
специално с изявленията на свидетелите в разпита пред нотариус.
Моли съда да отмени първоинстанционното решение и реши делото по
същество, като отхвърли изцяло обективно съединените искове. Претендира
присъждане на направените по делото пред въззивната инстанция разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна Д. П. Т. от с.Д., ***, чрез пълномощника си адв.Д. К. от АК - Стара
Загора, в който изразява становище, че въззивната жалба е изцяло
неоснователна, а постановеното решение е допустимо и по същество
правилно. Излага подробни съображения по оплакванията в жалбата.
Моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендира
присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция.
Относно доказателствените искания на въззивника, моли съда да не
приема приложените с въззивната жалба писмени доказателства, тъй като
същите са неотносими към спора и правото за представянето им е
преклудирано, както и да не бъде допуснат до разпит искания свидетел.
След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във
връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, съдът намира въззивната жалба за допустима и
редовна, поради което същата следва да се разгледа по същество относно
нейната материална основателност.
ВЪЗЗИВНИКЪТ С. П. Т. от с.В., *** - редовно и своевременно
призован, не се явява и не изпраща представител.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Д. П. Т. от с.Д., ***, , редовно и своевременно
призована – не се явява вместо нея се явява пълномощника й адв.Д. К. от АК -
Стара Загора, която изразява становище, че въззивната жалба е изцяло
неоснователна, а постановеното решение е допустимо и по съществото си е
правилно. Излага подробните си съображения по оплакванията в жалбата и
моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди
Решението на РС-Казанлък, като правилно.
Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди
становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна
обстановка по делото:
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК във връзка с чл.537, ал.2 от ГПК.
Пред двете съдебни инстанции се установява следната фактическа
обстановка:
Безспорно е, което се установява и от представените удостоверения за
2
наследници, че общият наследодател на страните по делото С. П. Т. ЕГН
********** - е починал на 14.09.1996 г. и е оставил наследници:
1.Д.Н.Т. -съпруга, починала на *** година;
2.П.С.Т. - син, починал *** г. и е оставил наследници - Д. П. Т. -дъщеря
и двама сина С. П. Т. и Р. П. Т., като последният е починал и оставил
наследник - Р.Г.Т. - майка.
Представени са в заверени преписи 10 броя дубликати на приходните
касови ордери за платения местен данък и таксата битови отпадъци, издадени
от ***, за 1/3 ид.ч. от имота, собственост на Д. Т. , за имот в с. В., ***.
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
обстоятелствена проверка с № 108, том 23, дело 4813 от 02.12.2020 г. по
описа на СВ -Казанлък, съставен от нотариус П.К., с район на действие - РС -
Казанлък, вписана в Нотариалната камара с рег. № 100 ответника е признат за
собственик на основание давностното владение и наследство от С. П. Т. б.ж.
на с. В., на следния недвижим имот:
ДВОРНО МЯСТО с площ от 599 кв.м. (петстотин деветдесет и девет
квадратни метра), което по сега действащия устройствен план одобрен със
заповед под № 771/ 22.05.1987 год. на общ.Мъглиж, съставлява Урегулиран
поземлен имот VII-398 (седми за триста деветдесет и осем) в квартал 38
(тридесет и осем), по плана на село В., *** (девет), на общ.Мъглиж, обл.
Стара Загора, заедно с построените в това място едноетажна паянтова
жилищна сграда, паянтова стопанска постройка и два навес с оградни стени и
други подобрения, при граници и съседа на имота по скица: изток, запад и юг
- улици; север - УПИ VI и УПИ VIII-399.
Видно от заверените копия на нотариално дело с № 563/2020 година на
нотариус П.К., с район на действие - РС -Казанлък, вписана в Нотариалната
камара с рег. № 100, по същото е издаден и констативен нотариален акт за
собственост под № 33, том IV, рег. № 5532 на нотариус П.К., с район на
действие - РС -Казанлък, вписана в Нотариалната камара с рег. № 100, с който
на основание чл. 587 от ГПК ответника С. П. Т., ЕГН ********** е признати
за собственик по давностно владение и наследство от С. П. Т. б. ж. на , на
следния недвижим имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО с площ от 599 кв.м.
(петстотин деветдесет и девет квадратни метра), което по сега действащия
устройствен план одобрен със заповед № 771/ 22.05.1987 год. на общ.Мъглиж,
съставлява Урегулиран поземлен имот VII-398 (седми за триста деветдесет и
осем) в квартал 38 (тридесет и осем), по плана на село В., *** (девет), на
общ.Мъглиж, обл.Стара Загора, заедно с построените в това място
едноетажна паянтова жилищна сграда, паянтова стопанска постройка и два
навес с оградни стени и други подобрения, при граници и съседи на имота по
скица: изток, запад и юг - улици; север - УПИ VI и УПИ VIII-399. Сред
документите, представени при съставянето на акта, установяващи правото на
3
собственост, са молба декларация № 394/12.11.2020г. на Кметство с. В.,
Удостоверение за наследници № 2077/09.11.2020 г. Кметство с. В., Скица №
559/03.11.2020 г. на ***, У-ния за данъчна оценка № **********/02.11.2020г.
на ***, удостоверение за идентичност на имотите № 493/18.11.2020г. на ***,
Удостоверение от 17.11.2020г. на служба „Общинска собственост“ на ***, У-
ние за търпимост № 108/23.11.2020г. на ***, у-ние № дС-У-405/20.11.2020г.
на Областна администрация Ст.Загора , както и показанията на разпитаните
свидетели.
По делото пред първостепенният съд са събрани и съответните гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите П.Л.Г. и Р.Д.Д..
Свидетелката П.Л.Г. заявява, че с ищцата работели в един цех в „А.“ и
живеели в едно село. Познавали се от 15 г. Познавала С. по обстойно ,,от 5-6-
7-8 г., той е брат на Д..“ Д. имала къща във В.. Тя казвала, че е наследствена
от баба и дядо й и имала дял. ,,Те са трима - двама братя и една сестра и тя
има 1/3 или какъвто дял има.‘‘ Казвала, че си плащала данъка към държавата
всяка година. Ходела в тази къща редовно. Ответникът живеел на семейни
начала с някаква жена. Р. и той живеели във В., някъде наблизо. Едната къща
я била виждала, другата не знаела точно къде се намирала. И при двамата
ходела и казвала: ,, „пихме кафе“, какво са правили, засято какво имало
(райграс).“ Не знаела точно и кога станало, но се похвалил на колегите, ,,че
къщата е негова вече. Д. разбра едва ли не по телефонна. На всички идват
бележки за плащане на данъци, а нейната я няма. Тя е много отговорна в това
положение и каза, че трябва да провери. Това стана преди година. обади се по
телефона и й казаха, че трябва да отиде в данъчното да и обяснят и като се
върна са й казали, че вече къщата не е нейна.‘‘
Свидетелят Р.Д.Д. депозира пред съда показания, че познавал Д. повече
от 20 г., живеели на семейни начала над 19 години. Познавал С., ,,той й е
брат. Имаше още един брат, който е починал.“ Д. имала къща във В., в която
бил ходил. Те ходили на гости на С., той - в тях. Ходили по рождени дни,
събирали се. Тази къща била на дядо им и на баба им във В.. „Ходехме си,
уважавахме се. Тя се радваше „имам имот там, имам бащино“. Възприемала я
е като бащина къща. Последните 7-8 г. е ходила там.‘‘ Преди да почине
малкият им брат ходила, даже там оставала да спи. Постоянно си ходели. ,,Не
е дарила нейната част. Радваше се, че има нещо там имот. На мен С. не ми е
казвал нищо. С. не е казвал, че е негово. Тя е обща къщата. Не е казвал на Д.,
че имотът е негов и тя няма да ходи там.‘‘ Ищцата разбрала миналата година,
когато плащала данъците на къщите. ,,И тя вика: „защо няма писмо от
общината“ да си плати дела. Тогава разбра, не й дойде такова писмо, стана
април, май. На нея нямаше писмо и тя вика: „тук е станало нещо“. Ходила в
общината и са й казали, че няма дял, че брат й взел дела. Узаконил ли го е, не
знам какво е станало.“.
4
При така установеното съдът е достигал до следните правилни и
обосновани фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 години. В чл. 68 от ЗС владението се определя като упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез
другиго, като своя. За да е основание за придобиване на имот по давност,
владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, явно (не по скрит начин,
така, че да може да бъде узнато от собственика) и спокойно (според теорията
означава то да не е установено с насилие, както и да не е поддържано с
насилие). По въпроса за елементите на фактическия състав на придобивната
давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и по-конкретно дали се включва в тях и
изискването невладеещият собственик да е уведомен за намерението за
своене на владелеца, т. е. същото да му е противопоставено, в съдебната
практика е прието, че такова изискване съществува, но само в хипотезата на
съсобственост - когато съсобственикът твърди да е придобил по давност
идеалните части на останалите съсобственици, то е необходимо да
демонстрира това свое намерение по отношение на тях, за да бъдат
отблъснати претенциите му. В тази насока е Тълкувателно решение №
1/6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Според последното,
когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи
вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв
юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от
съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални
части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако
се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее
техните идеални части за себе си.
В конкретния случай от данните по делото е видно, че процесният имот
е съсобствен на основание наследство, т. е. между ответника и въззивник С.
П. Т., ищцата и въззиваема по делото и останалите наследници. От събраните
доказателства се установи, че ответникът С. П. Т. не е владял процесния имот
явно в продължение повече от 10 години. Т. е. да е осъществявала владение
по начин, който разкрива ясно намерението му да държи имота като свой и
фактическата власт да е упражнявана така, че да може всеки заинтересуван да
научи за нея. Този извод се налага, тъй като същият никога не е заявявал, че
счита имота за свой. От събраните по делото доказателства, а именно
разпитаните в съдебно заседание двама свидетели се установи, че ищцата Д.
Т. винаги е смятала, че процесния имот е наследствен имот от дядо й и баща й
5
като същата по наследство притежава 1/3 ид.ч. от него. Именно като
собственик на тази идеална част, е заплащала в *** през всички години данък
за своята идеална част. Свидетелите заявяват също, че тя неведнъж е ходила в
имота, макар и той основно да се е ползвал от ответника. Нито един от
свидетелите не заяви, че ищцата е знаела, че брат й С. Т. е заявявал пред нея,
че целият имот е само негов и че тя няма права върху него. На следващо
място, ответникът не ангажира доказателства, които да потвърждават тезата,
че той е владял имота повече от 10 години и то с ясното намерение, че владее
за себе си и частта на ищцата, както и че това свое намерение той е
демонстрирал пред нея и пред трети лица. Същият проявява процесуална
пасивност и по време на процеса и не ангажира нови доказателства. Това от
своя страна доказва неоснователността на твърденията му, че той е единствен
и пълноправен собственик на процесния имот.
Предвид гореизложеното съдът счита, че ищцата и ответника са
съсобственици на процесния имот по наследство от общия им наследодател
С. П. Т., с ЕГН **********, починал на 14.09.1996 г. / дядо на страните/. За
определяне на квотите на всеки от тях съдът има предвид следното: Видно от
приложеното по делото удостоверение за наследници / л.7 от делото / П.С.Т.
(баща на ищцата и ответника), е починал преди баща си, а именно на *** г.
Съгласно чл. 10 ал. 1 и 4 от Закона за наследството : низходящите на
наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват
в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение в степените.
Следователно след смъртта си С. П. Т., ЕГН **********, е наследен по
отношение на процесния имот от низходящите на неговия син, а именно трите
деца на П. Т., които са: Д. П. Т., ЕГН **********; С. П. Т., ЕГН ********** и
Р. П. Т., ЕГН **********, като последният е починал на *** г. Наследници от
втори ред са родителите на починалия или онзи от тях, който е жив /чл. 6 от
ЗН/. Р. П. Т., ЕГН **********, е починал на *** г., като неговата идеална част
от имота е наследена по закон от майка му Р.Г.Т.. Поради изложеното съдът
заключава, че правата на страните, като съсобственици върху имота, са
следните: 1/3 ид.ч. за ищцата, 1/3 ид.ч. за ответника и 1/3 ид.ч. за Р.Г.Т..
Въззивникът Т. необосновано във въззивната си жалба оспорва извода
на първостепенния съд, свързан основно с това, че съдът неправилно е
възприел свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът не е взел предвид
показанията на разпитаните по нотариалното дело свидетели, въз основа на
които е съставен оспорения констативен нотариален акт, издаден по
обстоятелствена проверка.
Тези твърдения на въззивника не намират опората си в закона и в
доказателствата по делото, събрани и проверени по съответния ред,
6
предвиден в ГПК. Съдът при оспорване на констативен нотариален акт,
издаден след разпит на трима свидетели пред нотариус, не е обвързан от
показанията на тези свидетели, обективирани в протокола, съставен за целите
на нотариалното производство. Съдът е длъжен да добие лични впечатления
от свидетелските показания, които трябва да бъдат дадени непосредствено
пред него, а не в друго, необвързващо съда производство. В рамките на
развилия се съдебен процес ответникът не ангажира никакви писмени и
гласни доказателства, оправдавайки се с ниската си правна култура.
Без конкретна правна стойност са твърденията на въззивника, изложени
във въззивната жалба относно добрите отношения, които са поддържали
двете страни - брат и сестра. В жалбата е записано: "... е индиция за едни
добри предходни отношения между ищцата и мен, в които страните бяхме
наясно, че наследодателите ни са разпределили притежаваните от тях
недвижими имоти, без да се погрижат за формалното - законовото оформяне
на тези им намерения и поради този факт аз се включих в ремонтите за
къщите на ищцата" и по-нататък: "Добрите отношения между мен, брат ми и
ищцата показват, че те двамата възприемат факта за пълното и цялостно
владение на процесния имот от мен и не се противопоставят". (стр. 1 от
жалбата). Тези твърдения по никакъв начин не могат да докажат, че
ответникът е владял целия имот за себе си като владелец, а не като държател
на идеалните части на другите съсобственици, в частност на ищцата.
Никога до този момент съсобствениците не са си разпределяли
наследствени имоти, нито формално (в предвидената за това форма), нито
неформално (чрез устни договорки по между им). Доказателство за обратното
не са представени от ответника по делото, което прави тези негови твърдения
недоказани. По никакъв начин ищцата не е знаела и не е можела да узнае, че в
някакъв момент (неясно кога във времето) ответникът е решил за себе си, че е
собственик на целия имот, а не само на притежаваните от него идеални части.
Дори и да се е породило такова намерение в неговото съзнание, то няма как
тези негови чувства и мисли да достигнат до знанието на въззиваемата Д. Т. и
да я обвържат по някакъв начин.
Въззивният съд следва да вземе предвид, че никакви ясно и
недвусмислено изразени действия от страна на ответника не са достигнали до
ищцата, което се доказва от факта, че тя добросъвестно и с ясното съзнание,
че притежава собствеността е заплащала и данъците за своята идеална част от
имота. Същата е посещавала имота, ходейки на гости на братята си и никога
по време на тези посещения, изпълнени с добри чувства (както твърди
ответника), на нея не й е било казано, че вече не е собственик на имота.
Напротив, разпитаните по делото свидетели установяват, че тя винаги е
знаела, че това е бащината й къща, че има нещо останало от баща й и от дядо
й - все ясни знаци, че тя възприема този имот и като свой, а не като такъв
7
само на брат й и въззивника С. Т..
Всички твърдения, изложени в исковата молба, че плащането на данъци
било административна процедура и че откриването на данъчна партида на
недвижим имот било административна дейност са верни, но те са последица
от действията на собствениците на имота, т.е. партидата на имота се открива
и променя по волята на собственика чрез подаването от него на данъчна
декларация. След като въззивникът от повече от 10 години е считал себе си за
едноличен собственик на имота, то е можел да подаде декларация в *** и да
предекларира имота. Това негово действие вече би дало ясен знак за неговото
намерение за своене и би било негова външна изява, която може да достигне
и до другите съсобственици. По този въпрос съдебната практика е ясна,
категорична и непротиворечива.
Във въззивната жалба няма конкретни правни твърдения за
неправилност на първоинстанционното решение. В голямата си част тя
съдържа единствено и само емоционални изказвания и оправдания за
незнанието на закона и за липсата на правна култура, което само по себе си не
може да обоснова основателност на подадената от въззивника жалба.
Неоснователни са и направените с нея доказателствени искания относно
допускането до разпит на нов свидетел - майката на страните, както и
приемането на приложените с въззивната жалба писмени доказателства.
Приложените писмени доказателства са неотносими към делото, тъй
като е без значение за предмета на спора какво е здравословното състояние на
майката на страните. Ако с тези доказателства се цели да се оправдае
допускането на доказателство, срокът за представянето на което е
преклудиран, то следва да се отбележи, че амбулаторните листове и
изследвания са доста след датата на съдебното заседание, което беше на
09.05.2022 г., а документите са от 16.05.2022 г. и от 27.05.2022 г. Освен това
те не съдържат данни, че към датата на съдебното заседание това лице е било
възпрепятствано да се яви. Също така искане за разпит на свидетел от страна
на ответника въобще не е правено. Такова се прави едва пред въззивната
инстанция, но правото за това искане е вече преклудирано. Ответникът е имал
възможността да направи това свое искане пред Районния съд, но не го е
направил. Освен това не се касае за ново обстоятелство, което да не е било
известно на страната или да са съществували непреодолими пречки за
събирането му пред първата инстанция. Именно поради това то не следва да
бъде допускано пред въззивната инстанция. Именно поради това въззивният
съд с Определението си под № 1405/08.12.2022 год. е оставил без уважение
тези процесуални искания на въззивника като неоснователни и преклудирани.
Налага се категоричния извод, че горепосочения въззивник по никакъв
способ и начин не е придобил правото на собственост върху процесните 1/3
ид. части от горепосочения недвижим имот.
8
Предвид гореизложеното, като намира, че предявените искове са
основателни и доказани, съдът счита, че следва да признае за установено по
отношение на ответника, че ищцата притежава по наследство от
наследодателя С. П. Т., с ЕГН **********, починал на 14.09.1996 г. / дядо на
страните/, горепосочените 1/3 ид. части от процесния недвижим имот.
На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК от ГПК като последица от това
следва да бъде отменен и констативен нотариален акт за собственост № 33,
том IV, рег. № 5532, нотариално дело № 563/2020 година от 02.12.2020 г. по
описа на нотариус П.К., с рег. № 100 на НК, с район на действие Районен съд -
Казанлък, за размера от 1/3 идеални част, които всъщност са собственост на и
ищцата по делото. Същият констативен нот. акт не може да бъде
противопоставен по никакъв начин на действителния собственик на
същите 1/3 ид. части от имота, а именно въззиваемата и ищца Д. Т. с
оглед на гореизложеното, още повече, на неговите законни наследници.
Предвид гореизложените съображения, въззивната инстанция намира,
че първоинстанционното решение с № 341 от 12.07.2022 г., постановено по
гр.д. № 20215510103715 по описа на Районен съд - Казанлък се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. При
постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, изводите на съда съответстват изцяло на събраните по
делото доказателства.
По отношение на разноските по делото пред въззивната инстанция
Въззивният съд счита, че тъй като се потвърждава обжалваното
първоинстанционно Решение, с което на практика се оставя без уважение
въззивната жалба на жалбоподателя С. П. Т., то и разноските на страните пред
въззивната инстанция следва да останат в тежест на жалбоподателя общо в
размер на 1500 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат – адв.Д.
К., съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК и Договора
за правна помощ под № 1055 от 08.11.2022 год.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 341 от 12.07.2022г. постановено по
гр.дело № 3715/2021г. по описа на Районен съд Казанлък, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА въззивника С. П. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
В., ***, *** да заплати на въззиваемата Д. П. Т., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. Д., ***, ***, сумата в размер на 1500.00 лева /хиляда и
9
петстотин лева/, представляваща направените от последната разноски по
делото пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните, при наличието на
предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10