Решение по дело №484/2024 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 315
Дата: 31 октомври 2024 г. (в сила от 31 октомври 2024 г.)
Съдия: Мартин Цветанов Сандулов
Дело: 20242200500484
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 315
гр. Сливен, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20242200500484 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение № 615/05.07.2024 г. по гр.дело № 4865/2023 г. на
Pайонен съд Сливен, с което е осъдена на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ,
вр.чл.49 ЗЗД АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” гр.София, ЕИК ***,
гр.София, бул.”Македония” № 3, Областно пътно управление гр.Сливен,
бул.”Хаджи Димитър” № 41 да заплати на ЗАД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление- гр.София, бул.”Джемс Баучер“ № 87, ет.2,
представлявано от С.П. и К.К.в сума в размер на 3 558,32 лв. /три хиляди
петстотин петдесет и осем лева и 0,32 ст./, представляваща застрахователно
обезщетение за отстраняване на имуществени вреди, причинени на лек
автомобил БМВ 730Д с рег.№ СО 0798 СС, собственост на Елена Николова и
управлявано от Б.С. от гр.И., следствие настъпило ПТП на 17.02.2019г. на
автомагистрала Тракия в района на 265 +000 км посока гр.София, по щета №
**********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.03.2023г. до окончателното изплащане. Отхвърлен е предявеният от
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” гр.София, ЕИК***,
гр.София,бул.”Македония” № 3, Областно пътно управление гр.Сливен,
1
бул.”Хаджи Димитър” № 41 против „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД гр.София,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цар Борис“ III,
№ 215 ет.4, представлявано от изп.директор С.Б., обратен иск по чл.29 от
Договор от 13.12.2018г. за възлагане на обществена поръчка с предмет
определяне на изпълнител за извършване на поддържане /превантивно,
текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/
на АМ Тракия, вкл. и ОПУ Сливен по обособени позиции, стопанисвани от
АПИ, съгл.чл.19, ал.1, т.1 Закона за пътищата, за обособена позиция № 4- АМ
Тракия на територията на ОПУ Стара Загора, Сливен, Ямбол и Бургас с
дължина на пътната мрежа 164,808 км., като неоснователен и недоказан.
Осъдена е на основание чл.78, ал.1 ГПК АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА” гр.София, ЕИК ***, гр.София, бул.”Македония” № 3,
Областно пътно управление гр.Сливен, бул.”Хаджи Димитър” № 41 да
заплати на ЗАД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление- гр.София, бул.”Джемс Баучер“ № 87, ет.2, представлявано от С.П.
и К.К.в, сума в размер на 982,33 лв. /деветстотин осемдесет и два лева и 0,33
ст./, деловодни разноски.
Осъдена е на основание чл.78, ал.8 ГПК АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА” гр.София, ЕИК ***, гр.София, бул.”Македония” № 3,
Областно пътно управление гр.Сливен, бул.”Хаджи Димитър” № 41 ДА
ЗАПЛАТИ на „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД гр.София, ЕИК *** със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.“Цар
Борис“ III, № 215 ет.4, представлявано от изп.директор С.Б., сума в размер на
200 лв. /двеста лева/, деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника, а именно „Автомагистрали“ ЕАД гр.София.
Постъпила е въззивна жалба от ответника, чрез представител по пълномощие,
в която се поддържа, че така постановеният съдебен акт е неправилен,
немотивиран и незаконосъобразен. Събраните писмени и гласни
доказателства не са преценени от съдът в тяхната съвкупност, като
неправилно са кредитирани и в пълнота показанията на св. Загоров и св.С..
Прави се подробен анализ на гласните доказателства. Твърди, че за да бъде
основателен предявеният осъдителен иск. в тежест на ищцовата страна е да
докаже осъществяването в обективната действителност на следните
2
юридически факти: сключването на твърдения от ищеца застрахователен
договор и съответната безвиновна обективна отговорност на ответното
дружество, предвидена по чл.49 и чл.50 от ЗЗД в това число: настъпване на
застрахователно събитие, вреда от него, респективно елементите на
фактическия състав на чл.49 от ЗЗД - възлагане на друго лице на някаква
работа, във връзка с която са причинени вреди; или елементите на
фактическия състав на чл.50 от ЗЗД - вредите да са причинени от вещи, за
които отговаря ответникът. Следва да се установи и причинната връзка между
настъпилото застрахователно събитие и вредите, размера на вредите.
Съставителят на протокола за ПТП не е присъствал при реализиране на
инцидента, а е дошъл на мястото по-късно и не на мястото на ПТП, а на място
докъдето автомобила е отишъл на собствен ход. Описал е фактическата
обстановка, такава, каквато му е била съобщена от заинтересованото лице -
водач на увреденото МПС. Св.С. си спомня, че на мястото на ПТП го е
ударило животно, но животното по негови твърдения се е блъснало и
избягало, както твърди водачът на МПС. Приетата по делото САТЕ също
почива изцяло на данните, констатирани в протокола и останалите документи,
депозирани от ищеца. В протокола не е отразено има ли труп на животно,
явяващо се процесното препятствие, препречило пътя на увреденото МПС, от
какъв вид е, дали е на питомно или диво животно, има ли данни животното да
има собственик и т.н. Тези обстоятелства са от съществено значение относно
защитата на ответника, както и за преценка относно ангажиране на неговата
гаранционно-обезпечителна отговорност. В тази връзка счита, че са
основателни доводите, че мястото, където е реализирано ПТП, като част от
Автомагистрала Тракия е с налична ограда, която е поставена с цел
препятстване появата на лица и животни от магистралата. Така, с грижата на
добър стопанин Агенция „Пътна инфраструктура“пряко или чрез изпълнител,
е извършила необходимите действия с цел предотвратяване на пътни
инциденти при евентуална поява на животни или хора на магистралата.
Обстоятелството, че е налице реализирано застрахователно събитие само по
себе си не може да ангажира отговорността на АПИ. По делото липсвали
писмени и гласни доказателства от който да се установи виновното или
противоправното поведение на деликвента - АПИ-ОПУ-Сливен, а се
установило, че става въпрос за случайно събитие, което не би могло да се
предвиди, което от своя страна изключва отговорността за вреди, а и счита, че
3
вредоносният резултат не е предхождан от виновно или противоправно
поведение на деликвента поради което счита, че искът се явява напълно
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв. В
обобщение иска да се отмени решението и да се отхвърли претенцията.
Не е подаден отговор на въззивната жалба.
В жалбата не са направени нови доказателствени или процесуални искания.
В с;з за въззивника не се явява представител.
За третото лице не се явява представител. Постъпило е писмено становище от
представител по пълномощие, с което счита решението за правилно по
отношение на обратния иск.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед
обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
На първо място съдът правилно е приел, че мястото на произшествието било
посетено от полицейски органи, които съставили протокол за ПТП №
1691304, в който посочили, че причината за настъпилото ПТП е именно
внезапното излизане на диво животно на платното за движение. Като щети в
протокола са описани предна броня, предна маска, радиатор и др. Показанията
на свидетеля Загоров, съставил протокола за ПТП установяват, че
полицейските служители не издавали протокол без да са се убедили, че на
4
място е имало животно. Схемата в протокола се правела по данни на водача,
тъй като автомобилът не можел да стои на пътното платно до пристигане на
полицейските служители.
Безспорно е, че протоколът за пътно-транспортно произшествие, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ
има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се
осъществили така, както е отразено в този документ. В случая, не е оспорена
автентичността на акта за ПТП или удостоверителната компетентност на
актосъставителя или реда по който е съставен акта. Поради обстоятелството,
че материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена,
тя ще бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се
осъществили така, както е отразено в протокола.
От друга страна от заключението на вещото лице се установява, че движейки
се по АМ Тракия при км 269 пред лекия автомобил „БВМ 730Д“ с рег № СО
0798 СС излязло диво животно и настъпило ПТП. Водачът на лекия автомобил
се движел с разрешена за движение по АМ скорост и поведението му било
адекватно, съобразно създалата се предпоставка за ПТП. Технически
невъзможно било, ако водачът възприеме животното от около 75 м и се движи
със скорост около 120 км/ч да предприеме аварийно спиране и да избегне
ПТП. В случая водачът видял животното в последния момент и не е могъл да
предприеме спиране. Според вещото лице при скорост 120 км/ч, ако водача е
предприел маневра за да избегне удара с животното, би се получила много по-
голяма щета, поради възможност автомобилът да се завърти на пътното
платно, да се удари в мантинелата, да се преобърне, да влезе в канавката и др.
Налице била причинно следствена връзка между механизма на ПТП и щетите
върху МПС. Размерът на щетите на автомобила по средни пазарни цени към
датата на ПТП възлизал на 3 660 лв. На мястото на ПТП, от другата страна на
мрежата, откъм кошарите на с.Чокоба, общ.Сливен вещото лице установило,
че оградата била компрометирана. Между най-долната част на оградата и кота
„0“ имало просвети от около 25-30 см, откъдето могат да се преминат диви
животни с по-малък размер. Освен това се открил един отвор на оградата,
през който биха могли да преминат животни и с по-голям размер.
Така правилно и обосновано е приетото, че пътят, на който е настъпило ПТП е
5
част от Републиканската пътна мрежа на страната ни /чл.3, ал.2 ЗП/. Като вид
изключителна държавна собственост автомагистралите се управляват от АПИ,
а управлението им включва и организиране, възлагане, финансиране и
контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането,
изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата, както и
организиране, и осъществяване защита на пътищата, вкл. и на пътните
съоръжения и на принадлежностите на пътя - чл. 19 от ЗП в действащата му
редакция към момента на възникване на вредите - ДВ, бр.105/18.12.2018г.
Автомагистралите съгласно чл. 3, ал. 7, т. 6 ЗП следва да имат предпазна
телена ограда, която е вид пътна принадлежност според определението по § 1,
т.4 ДР ЗП. Съгласно Технически правила за приложение и техническа
документация за огради /предпазни мрежи/ за автомагистрали, изд. на ГУ
"Пътища", 1995 г. предпазни мрежи по автомагистралите се поставят
задължително при посочените т. 2. 1 хипотези, а именно, когато магистралата
преминава в близост до гори и горски масиви, обитавани от диви животни, в
близост до пасища и обработваеми селско - стопански пасища и земи, в
близост до населени места, при доказани статистически данни повече от 1
ПТП на 1 км. участък, предизвикано от пресичане на домашни или диви
животни, независимо от съществуването или не на горните условия.
Внезапната поява на диво животно на магистралата е в резултат от липсата на
изискуемата се от чл. 3, ал. 7, т. 6 ЗП предпазна ограда. Въззивникът АПИ,
чрез ОПУ Сливен има задължение да организира поддръжката на процесния
път, чрез свои длъжностни лица или чрез възлагане поддръжката на трето
лице. В конкретния случай се установява неизпълнение на задължението за
поддръжката на горепосочената пътна принадлежност, във връзка с което е
настъпило процесното ПТП. Тъй като АПИ изпълнява възложените й със
закон задължения посредством възлагане на определена работа на физически
лица, нейни служители/съответно и на трети лица като подизпълнители/,
тяхна е и отговорността при пропуск да вземат необходимите мерки, в
изпълнение на своите служебни задължения/или договорни/. В случая
виновното поведение се изразява в бездействие.
Така в случая е налице виновно неизпълнение на нормативно вменени
задължения и претенцията на застрахователя е основателна и доказана в
пълния претендиран размер от 3 558,32 лв
Обосновано и правилно съдът приел, че ангажирането на отговорността
6
на ответника по обратния иск се свързва с разпоредбата на чл.29 от договора, а
именно при причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат на
неизпълнение или некачествено изпълнение на предмета на договора. Ищецът
по този иск обаче не е доказал неизпълнение от страна на ответника на
договорни задължения. Не се установявя да е възлагана работа от АПИ, въз
основа на месечно, допълнително или извънредно задание по възстановяване
на унищожена мрежа в района на ОПУ Сливен. Налично е месечно задание за
м.февруари 2019г. за АМ Тракия от км 208 +181 до км 359+475 с възложена
такава работа по шифър 8009 - възстановяване на унищожена предпазна
мрежа с променлив размер на светлия отвор по височина, но за територията на
ОПУ Стара Загора. От издаден сертификат по това месечното задание с
възложител ОПУ Сливен, по който дейност по шифър 8009 не е заплащана на
изпълнителя ответник от ищеца АПИ ОПУ Сливен, тъй като не е била
зададена за изпълнение. Не се установява да е възложена подобна работа на
изпълнителя дори и след настъпването на процесното ПТП, доколкото се
доказва, чрез показанията на свидетеля С. и заключението по авто-
техническата експертиза, че и към момента оградната мрежа е с нарушена
цялост и с възможност през компрометираните места да навлизат животни в
пътното платно на автомагистралата. Така обратният иск е отхвърлен, като
неоснователен и недоказан и ищецът по този иск е осъден да заплати
деловодни разноски на ответника на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.25, ал.1
от Наредбата за заплащането на правна помощ в размер на 200 лв.,
юрисконсултско възнаграждение.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че
липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният
съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма,
като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Решението по отношение на предявеният от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА” гр.София, ЕИК***, гр.София,бул.”Македония” №
3, Областно пътно управление гр.Сливен, бул.”Хаджи Димитър” № 41 против
„АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД гр.София, ЕИК *** със седалище и адрес на
7
управление гр.София, бул.“Цар Борис“ III, № 215 ет.4, представлявано от
изп.директор С.Б., обратен иск по чл.29 от Договор от 13.12.2018г. за
възлагане на обществена поръчка с предмет определяне на изпълнител за
извършване на поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-
възстановителни работи при аварийни ситуации/ на АМ Тракия, вкл. и ОПУ
Сливен по обособени позиции, стопанисвани от АПИ, съгл.чл.19, ал.1, т.1
Закона за пътищата, за обособена позиция № 4- АМ Тракия на територията на
ОПУ Стара Загора, Сливен, Ямбол и Бургас с дължина на пътната мрежа
164,808 км. Като необжалвано е влязло в сила.
Въззиваемата страна не е претендирала разноски.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 615/05.07.2024 г. по гр.дело № 4865/2023 г. на
Pайонен съд Сливен.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8