Решение по дело №410/2022 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 140
Дата: 9 май 2022 г. (в сила от 26 май 2022 г.)
Съдия: Галя Иванова Митева
Дело: 20223230200410
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Добрич, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Митева
като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно
наказателно дело № 20223230200410 по описа за 2022 година

РЕШИ:
1. ПРИЗНАВА обвиняемата А.В.Б., ...., ЕГН **********,
за ВИНОВНА в това, че:
В периода от неустановена дата през 2021 г. до 16.06.2021 г. в гр.
Добрич в съучастие с Л.А.Б. като извършител, съставила неистински частен
документ - трудов договор № ***, на който е придаден вид, че е сключен
между Р.В.К. в качеството му на *** и фирма „*** като *** и го употребила
на 16.06.2021 г. пред С.Н.П. - ***, за да докаже,че съществува трудово
правоотношение между Р.В.К. и фирма „*** - престъпление по чл. 309, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
На основание чл. 78а, ал. 1 от НК ОСВОБОЖДАВА А.В.Б., с гореснета
самоличност, от наказателна отговорност за извършеното от нея
престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като й НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА А.В.Б. да заплати сумата от 146,25 лева по сметка на ОД на
МВР гр. Добрич, представляващи ½ от направените разходи по досъдебното
производство.
2. ПРИЗНАВА обвиняемия Л.А.Б., р...“ № 41, ЕГН **********,
1
за ВИНОВЕН в това, че:
В периода от неустановена дата през 2021 г. до 16.06.2021 г. в гр.
Добрич в съучастие с А.В.Б. като извършител, съставил неистински частен
документ - трудов договор № ***, на който е придаден вид, че е сключен
между Р.В.К. в качеството му на *** и фирма „... като *** и го употребил на
16.06.2021 г. пред С.Н.П. - ***, за да докаже, че съществува трудово
правоотношение между Р.В.К. и фирма „... - престъпление по чл. 309, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
На основание чл. 78а, ал. 1 от НК ОСВОБОЖДАВА Л.А.Б., с гореснета
самоличност, от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като му НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА Л.А.Б. да заплати сумата от 146,25 лева по сметка на ОД на
МВР гр. Добрич, представляващи ½ от направените разходи по досъдебното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в петнадесетдневен
срок, считано от днес пред Окръжен съд - гр. Добрич.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И
по Решение № 140/09.05.2022 г. по АНД № 410/2022 г.
по описа на Добрички районен съд

Районна прокуратура – Добрич е внесла за разглеждане в Районен съд –
Добрич Постановление с предложение по чл. 375 от НПК за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по
отношение на:
1. А.В.Б., ЕГН ********** - обвиняема по досъдебно производство №
130/2021 г. по описа на Сектор „ПИП” при ОД на МВР – Добрич, за
извършено престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това, че в
периода от неустановена дата през 2021 г. до 16.06.2021 г. в гр. Добрич в
съучастие с Л.А.Б. като извършител, съставила неистински частен документ -
трудов договор № ***, на който е придаден вид, че е сключен между Р.В.К. в
качеството му на *** и фирма „.....“.. като *** и го употребила на 16.06.2021 г.
пред С.Н.П. - .... в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Д., за да докаже, че
съществува трудово правоотношение между Р.В.К. и фирма „...“.
2. Л.А.Б., ЕГН ********** - обвиняем по досъдебно производство №
130/2022 г. по описа на Сектор „ПИП” при ОД на МВР – Добрич за
извършено престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това, че в
периода от неустановена дата през 2021 г. до 16.06.2021 г. в гр. Добрич в
съучастие с А.В.Б. като извършител, съставил неистински частен документ -
трудов договор № ***, на който е придаден вид, че е сключен между Р.В.К. в
качеството му на *** и фирма „.....“ .. като *** и го употребил на 16.06.2021 г.
пред С.Н.П. - .... в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Д., за да докаже, че
съществува трудово правоотношение между Р.В.К. и фирма „...“ .
РП – Добрич, ТО Каварна е редовно призована, но не изпраща
представител.
Обвиняемите не се явяват в съдебно заседание, но се представляват от
редовно упълномощен процесуален представител, който заявява, че неговите
подзащитни признават фактическата обстановка, описана от прокурора в
постановлението и не желаят да се събират доказателства за тези факти.
След като обсъди събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът намира за безспорно установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Обвиняемите А.В.Б. и Л. А. Б. били .... Обвиняемата А.Б. била .... на
регистрирана фирма „...“ .., а обвиняемият Л.Б. бил .... на регистрирана фирма
„...“ .
1
С. Р. К. работил във фирма „...“ .. от 16.06.2020 г. като общ ***.
Работата му била да приема стоката и да я разпределя. Работното му място
било в цех .... на фирмата, находящ се в гр. Д., ул. „...“ № ... Пряк ръководител
му била обв. А.Б.. При постъпване на работа бил съставен и подписан от
страните трудов договор.
Посоченият трудов договор обаче бил прекратен през м. 12.2020 г. без
знанието и съгласието на ***а – св. К.. Реално от м. 01.2021 г. до м. 06.2021 г.
св. К. е работил без договор към „...“ ...
Поради неизплатени няколко месечни заплати, на 14.06.2021 г. св. К.
подал сигнал до Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Д.. От там веднага била
извършена съответна проверка. От страна на ***я обвиняемата А. Б.
предоставила на 16.06.2021 г. на св. С.Н.П. - .... в Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Д., Трудов договор № ....г., за да докаже, че съществува трудово
правоотношение между Р.В.К. и фирма „...“ ...
Тогава св. К. разбрал, че бил назначен като „....“ към фирма ,,.....“ .. от
16.06.2021 г. За подписа по договора св. К. заявил, че не е положен от него.
Съгласно заключението по изготвената графическа експертиза №
122/10.12.21 г. подписът в графа „***/...“ в двата екземпляра на трудов
договор № ... г., сключен между фирма „...“ .. и св. Р.В.К., са изпълнени от
обв. Л.А.Б., а за *** подписите били изпълнени от обв. А.В.Б..
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин въз основа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства -
приложените по делото писмени доказателства, приобщени по приключване
на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения
материал по делото: приложените доказателства по ДП № 130/2021 г. по
описа на Сектор „ПИП“ при ОД на МВР - гр. Добрич, както следва: Писмени
сведения от 18.06.2021 г. на Р.В.К.; Сигнал вх. № 216096/14.06.2021 г.;
Ведомост заплати за м. юли, август, септември и ноември 2020 г.; Трудов
договор № 00007/16.06.2021 г.; Справка за подадено уведомление изх. №
08388213014835/16.06.2021 г.; Протокол № ПР2119828/12.07.2021 г. за
извършена проверка на „...“ ..; Протокол № ПР2119831/12.07.2021 г. за
извършена проверка на „.. .“ ..; Постановление за привличане на обвиняем от
08.02.2022 г.; Постановление за привличане на обвиняем от 18.03.2022 г.;
Характеристика на А. Б.; Справка за съдимост рег. № 5966/15.12.2021 г.;
Справка УИС на Прокуратурата на Република България към 14.12.21 г.;
Протокол за разпит на обвиняем Л.А.Б. от 18.03.20122 г.; Характеристика на
Л.А.Б.; Справка за съдимост рег. № 5967/15.12.2021 г.; Справка УИС на
Прокуратурата на Република България към 14.12.21 г.; Протокол за разпит на
свидетел С.Н.П. от 27.09.2021 г.; Протокол за разпит на свидетел С.Н.П. от
2
14.01.2022 г.; Постановление от 28.09.2021 г.; Протокол за разпит на свидетел
Р.В.К. от 01.10.2021 г.; Протокол за разпит на свидетел Р.В.К. от 14.12.2021
г.; Протокол за разпит на свидетел З. Г. Ж. от 24.11.2021 г.; Протокол за
разпит на свидетел П. К. М. от 25.11.2021 г.; Пълномощно от Л.А.Б.;
Протокол за разпит на свидетел Е. П. П. от 25.11.2021 г.; Протокол за разпит
на свидетел Д. П. М. от 26.11.2021 г.; Протокол за разпит на свидетел Р. П. М.
от 29.11.2021 г.; Протокол за разпит на свидетел М. И.М. от 20.12.2021 г.;
протокол за разпит на свидетел Д.А. Д. от 06.01.2022 г.; Протокол за
графическа експертиза № 122 от 10.12.2021 г.; Протоколи за вземане на
сравнителни образци – 3 бр.; ТД на Л.А.Б. от 16.06.2021 г.; Заповед за
прекратяване на ТД № 11/08.07.2020 г.; Протокол за вземане на сравнителен
материал от почерк от 01.10.2021 г.; Протокол за разпит на свидетел Р.В.К. от
01.10.2021 г.; Сигнал за нарушение с вх. № 21060696/14.06.2021 г.; Протокол
за вземане на образци за сравнително изследване от 29.11.2021 г.; Протокол
за вземане на образци за сравнително изследване от 25.11.2021 г.; Декларация
за самоосигуряващо се лице от 22.06.2020 г.; Справка декларация от
10.12.2021 г.; Писмо от Дирекция ИА ГИТ от 01.10.2021 г.; Трудов договор
№ ....; Справка от НАП от 21.12.2020 г.; Акт за встъпване в длъжност от
09.07.2020 г.; Служебна бележка № 00000011/09.07.2020 г.; Длъжностна
характеристика; Справка от НАП от 08.07.2020 г.; Уведомление от 21.12.2020
г.; Уведомление от 08.07.2020 г.; Молба ог 18.03.2021 г.; Заповед № 11/
08.07.2020 г.; ТД № РД-00006/16.06.2021 г.; Справка от НАП от 16.06.2021 г.;
Длъжностна характеристика; Писмо и справка от ТД на НАП с изх. № 9101-
24-252-1/17.12.2021 г.; Писмо от ДИТ от 27.01.2022 г.; Справка НАП от
08.07.2020 г.; Писмо от НАП от 16.03.2022 г.; Справка по ДП № 276/2021 г.;
ТД; Разчетно-платежни ведомости за юли 2020 г.; Разчетно-платежни
ведомости за август 2020 г.; Разчетно-платежни ведомости за септември 2020
г.; Разчетно-платежни ведомости за ноември 2020 г.; Разчетно-платежни
ведомости за декември 2020 г.; Декларация № 6 от 2020 г.; Заповед № 12/
21.12.2020 г.; РКО на Р.В.К.; Съгласие от 09.07.2020 г.; Служебна бележка №
00000011/09.07.2020 г.; Акт за встъпване в длъжност от 09.07.2020 г.; ТД от
08.07.2020 г.; Справка НАП от 08.07.2020 г.; Справка НАП от 21.12.2020 г.;
Длъжностна характеристика; Молба от 18.03.2021 г.; Заповед № 11/08.07.2020
г.
Приобщените по делото писмени доказателства не съдържат
противоречия, поради което не се налага подробното им обсъждане.
Писмените доказателства, доколкото съдържат релевантни за делото факти,
са посочени и обсъдени по-горе в изложението относно приетата за
установена фактическа обстановка.
Гореописаните писмени доказателства бяха преценени от съда както
3
поотделно, така и в тяхната съвкупност, след което съдът ги прие като
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и в резултат на това за съда се
налага следният обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
При изложените фактически констатации и съображения, съдът намира
за доказано, че обвиняемата А.Б., като:
В периода от неустановена дата през 2021 г. до 16.06.2021 г. в гр. Д. в
съучастие с Л.А.Б. като извършител, съставила неистински частен документ -
трудов договор № ***, на който е придаден вид, че е сключен между Р.В.К. в
качеството му на *** и фирма „.....“.. като *** и го употребила на 16.06.2021 г.
пред С.Н.П. - .... в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Д., за да докаже,че
съществува трудово правоотношение между Р.В.К. и фирма „...“.., от
обективна и субективна страна е осъществила състава на престъпление по
престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
престъпен състав. Деянието по чл. 309 от НК е двуактно престъпление. От
обективна страна е необходимо както съставяне на неистински или
преправяне на истински частен документ, така и неговата употреба от дееца,
за да докаже съществуването или не, прекратяването или изменението на
някое право, задължение или правоотношение.
В настоящия случай обективираните в писмените и гласни
доказателства по делото данни сочат по безспорен начин времето и мястото
на извършване на процесното деяние. В тази насока са както всички писмени
доказателства, приложени по делото, така и показанията на разпитаните
свидетели, приобщени по надлежния ред.
Писмените и гласни доказателства сочат до категоричния правен извод,
че обвиняемата Б. е осъществил една от формите на изпълнителното деяние
по чл. 309, ал. 1 от НК – съставяне на неистински частни документи. В тази
насока се явява и заключението по приобщеното по надлежния ред
заключение по назначената графическа експертиза, според която подписът в
графа „***/..“ в двата екземпляра на трудов договор № ...., сключен между
фирма „...“ .. и св. Р.В.К., са изпълнени от обв. Л.А.Б., а за *** подписите
били изпълнени от обв. А.В.Б..
Видно от доказателствата по делото, обвиняемата А. Б. на 16.06.2021 г. е
употребила пред св. С.Н.П. - .... в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич
Трудов договор № ... г., за да докаже, че съществува трудово правоотношение
между Р.В.К. и фирма „...“ ...
С представяне на процесния документ пред ДИТ Добрич
престъплението се явява довършено, тъй като по този начин същият е бил и
употребен.
4
Няма спор, че инкриминираният документ е частен, тъй като е съставен
от лице, които не е длъжностно по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК.
Документът е и неистински по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК, тъй като
представлява непосредствено материализиране на конкретно писмено
изявление от лице, различно от това, което е посочено в документа като негов
автор. Без значение в това отношение е и съдържанието на документа – дали
последният отразява вярно или лъжливо обективните факти.
Същият анализ на доказателствата води до категоричния правен извод и
по отношение на другия обвиняем – именно, че Л.Б. от обективна и
субективна страна е осъществил престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2 от НК, като в периода от неустановена дата през 2021 г. до 16.06.2021 г. в
гр. Добрич в съучастие с А.В.Б. като извършител, съставил неистински частен
документ - трудов договор № ***, на който е придаден вид, че е сключен
между Р.В.К. в качеството му на *** и фирма „.....“ .. като *** и го употребил
на 16.06.2021 г. пред С.Н.П. - .... в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Д., за
да докаже, че съществува трудово правоотношение между Р.В.К. и фирма
„...“ ...
И по отношение на този обвиняем съдът намира за безспорно
установени всички елементи на възведения престъпен състав. Деянието по чл.
309 от НК е двуактно престъпление. От обективна страна е необходимо както
съставяне на неистински или преправяне на истински частен документ, така и
неговата употреба от дееца, за да докаже съществуването или не,
прекратяването или изменението на някое право, задължение или
правоотношение.
В настоящия случай обективираните в писмените и гласни
доказателства по делото данни сочат по безспорен начин времето и мястото
на извършване на процесното деяние. В тази насока са както всички писмени
доказателства, приложени по делото, така и обсъдените по-горе показания на
разпитаните свидетели.
Писмените и гласни доказателства съобразно направения от съда анализ
сочат до категоричния правен извод, че обвиняемият Б. е осъществил една от
формите на изпълнителното деяние по чл. 309, ал. 1 от НК – съставяне на
неистински частен документ. В тази насока се явява и заключението по
приобщеното по надлежния ред заключение по назначената графическа
експертиза, според която подписът в графа „***/...“ в двата екземпляра на
трудов договор № ... г., сключен между фирма „...“ .. и св. Р.В.К., са
изпълнени от обв. Л.А.Б., а за *** подписите били изпълнени от обв. А.В.Б..
След това обв. Б. е представила трудовия договор на контролния орган
ДИТ Добрич, т. е. употребила е документът, за да докаже, че е налице
5
трудово правоотношение между Р.В.К. и фирма „...“ ... С представяне на
процесния документ пред ДИТ Добрич престъплението се явява довършено,
тъй като по този начин същият е бил и употребени.
И тук следва да се отбележи, че инкриминираният документ е частен,
тъй като е съставен от лице, които не е длъжностно по смисъла на чл. 93, т. 1
от НК. На следващо място, документът е и неистински по смисъла на чл. 93,
т. 6 от НК, тъй като представлява непосредствено материализиране на
конкретно писмено изявление от лице, различно от това, което е посочено в
документа като негов автор. Без значение в това отношение е и съдържанието
на документа – дали последният отразява вярно или лъжливо обективните
факти.
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, маловажен случай е този,
при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В конкретния казус
се касае до така нареченото в теорията „формално престъпление”. Фактът на
съставяне на неистинския частен документ и неговата употреба осъществява
състава на съответното престъпление, поради което не е необходимо да има
или да няма вредни последици. В действителност обвиняемите са с чисто
съдебно минало, не са били освобождавани от наказателна отговорност по
реда на раздел IV от глава VIII от Общата част на НК, в пряк и непосредствен
резултат от инкриминираното деяние не са настъпили имуществени вреди.
Изхождайки от това съображение обаче не може да се говори, че се касае до
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от този вид, поради което деянието не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай.
При горните съображения съдът намери, че от обективна страна с
деянието си всека един от обвиняемите е осъществил всички съставомерни
елементи на престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК.
От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено при
форма на вината – пряк умисъл, тъй като обвиняемите са съзнавали
общественоопасния му характер, предвиждали са неговите общественоопасни
последици и са искали настъпването им.
Обвиняемите са действали и с общ умисъл, тъй като всека от тях е
предвиждал общественоопасните последици на своето деяние и тези, които
ще настъпят от деянието на другия съучастник, съзнавал е
общественоопасния характер на всяко деяние и се е съгласил с извършването
на престъплението и е искал настъпването на неговите последици.
6
Доказателствата по делото сочат по безспорен и категоричен начин, че всеки
от обвиняемите е осъществил отделните действия на двуактното
престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, като двамата са съставили документа, а
обв. Б. го е употребила по надлежния ред, като всеки от тях ясно е съзнавал
действията на другия, бил е съгласен с тях и е искал настъпването на вредните
последици.
Отношенията между обвиняемите представляват отношения между
съизвършители на едно и също наказуемо от закона деяние, което означава,
че престъплението е извършено при особена форма на извършителство, а
именно – съизвършителство по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК.
Причина за извършване на деянието е незачитането на установения в
страната правов ред от страна на двамата обвиняеми.
С оглед гореизложените правни изводи съдът прие за безспорно
доказано, че обв. Б. е осъществила от обективна и субективна страна
вмененото й с повдигнатото обвинение по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК
и я призна за виновна.
За да определи наказанията на обвиняемата Б., съдът се съобрази не
само с предвиденото в НК наказание, но и степента на обществена опасност
на конкретно извършеното от него деяние и данните за личността, и
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността му:
Обвиняемата А.В.Б. е ...., ЕГН **********.
Съдът намира, че деянието е извършено при наличие единствено на
смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, добри
характеристични данни по местоживеене и липса на образувани други
наказателни производства.
В санкцията на правната норма на чл. 309, ал.1 от НК, законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода до две години. Б. е с чисто съдебно
минало, не е била освобождавана от наказателна отговорност по реда на
раздел IV от глава VIII от Общата част на НК. В пряк и непосредствен
резултат от инкриминираното деяние не са настъпили имуществени вреди.
С оглед наличието на материално-правните предпоставки, визирани в
чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намери, че следва да освободи обв. Б. от
наказателна отговорност, като й бъде наложено административно наказание
глоба в минималния предвиден от законодателя размер, а именно глоба в
размер на 1 000 лв., което би изпълнило целите на административно-
наказателната репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН, вземайки предвид факта,
че обществената опасност, както на деянието, така и на самия извършител са
невисоки, както и съобразявайки се с имотното й състояние.
7
Тия обстоятелства мотивираха съда да приеме, че се касае за
инцидентна противоправна проява и поправяне и превъзпитание на
обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагане на минимално по размер
административно наказание глоба.
С оглед гореизложените правни изводи съдът прие за безспорно
доказано, че и обв. Б. е осъществил от обективна и субективна страна
вмененото му с повдигнатото обвинение по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от
НК и го призна за виновен.
За да определи наказанието на обвиняемия Б., съдът се съобрази не само
с предвиденото в НК наказание, но и степента на обществена опасност на
конкретно извършеното от него деяние и данните за личността, и констатира
следните обстоятелства от значение за отговорността му:
Обвиняемият Л.А.Б. ..., ЕГН **********.
Съдът намира, че деянието е извършено при наличие единствено на
смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, добри
характеристични данни по местоживеене и липса на образувани други
наказателни производства.
В санкцията на правната норма на чл. 309, ал.1 от НК, законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода до две години. Б. е с чисто съдебно
минало, не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел
IV от глава VIII от Общата част на НК. В пряк и непосредствен резултат от
инкриминираното деяние не са настъпили имуществени вреди.
С оглед наличието на материално-правните предпоставки, визирани в
чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намери, че следва да освободи обв. Б. от
наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание
глоба в минималния предвиден от законодателя размер, а именно глоба в
размер на 1 000 лв., което би изпълнило целите на административно-
наказателната репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН, вземайки предвид факта,
че обществената опасност, както на деянието, така и на самия извършител са
невисоки, както и съобразявайки се с имотното му състояние.
Тия обстоятелства мотивираха съда да приеме, че се касае за
инцидентна противоправна проява и поправяне и превъзпитание на
обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагане на минимално по размер
административно наказание глоба.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на двамата
обвиняеми за виновни, съдът ги осъди да заплатят по 146,25 лева по сметка на
ОД на МВР гр. Добрич, представляващи ½ от направените разходи по
досъдебното производство.
8
Така мотивиран, съдът постанови решението си!


25.05.2022 г. Председател:
9