М О Т И В И
към присъда по НОХД № 414 / 2019 г.
по описа на РС – Варна,
постановена на 21. 05.
2019 г.
Подс. И.И.П., ЕГН : **********,***, българин,
български гражданин, средно образование, неженен, работи, неосъждан, е предаден
на съд с обвинение по :
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1
от НК, затова, че на 28. 08. 2017 г. в гр. Варна, причинил на С.А.А. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
челюст /косо счупване на тялото на долната челюст между първите резци/, при
която се затруднява дъвченето и говореното за период от около 1. 5 месеца при
обичайно протичане на оздравителния процес и липса на усложнения.
Представителят
на РП – Варна поддържа така възведеното обвинение. Счита, че извършеното от подсъдимия деяние се
доказва по несъмнен начин от събраните в хода на производството доказателства. Моли съда да наложи наказание при
приложение на чл. 55 от НК, ориентирано над минималния размер. Изразява
становище гражданския иск да бъде уважен изцяло, както и да се присъдят
направените по делото разноски.
С протоколно определение
съдът е конституирал
като страна в процеса – граждански ищец и частен обвинител – С.А.А..
Пред съда бе изразено становище подсъдимия да бъде признат за виновен по така
предявеното му обвинение, като му бъде наложено наказание при приложение на чл.
55 от НК, чийто размер да бъде над минималния, както и да бъде уважен в цялост
гражданския иск. Претендира се и за присъждане на направените по делото
разноски.
Защитата намира,
че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин, като не е налице
осъществяване от обективна и субективна страна на състава. Моли съда да признае
подзащитния й за невиновен, както и граждански иск да не бъде уважаван.
Подсъдимият намира,
че не е виновен по възведеното му обвинение, като моли да бъде оправдан.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка :
Подс. И.И.П. и свид. С.А.А. били съученици и приятели. Вечерта на 27. 08. 2017 г.
двамата осъществили контакт, при който се уговорили да се видят с идеята да
изяснят противоречия в своите взаимоотношения. Срещнали се в ранните часове на
28. 08. 2017 г. в гр. Варна, на паркинга на МОЛ – Варна. Дотам всеки от тях
отишъл сам с моторно превозно средство. На мястото нямало трети лица.
Двамата
започнали разговор, при който си повишили взаимно тон. Подс.
И.И.П. хванал с ръце тениската на свид.
С.А.А. и го притиснал към моторното превозно средство.
Свидетелят от своя страна го бутнал с ръце. Подсъдимият му нанесъл два
последователни удара с ръце, свити в юмруци, в областта на лицето, причинявайки
му счупване на челюст /косо счупване
на тялото на долната челюст
между първите резци/.
Свид. С.А.А. се прибрал в дома си. Дотам отишъл и подс. И.И.П.. Свид.
В.А.А. виждайки състоянието на свид.
С.А.А. настояла да посетят специализирано медицинско
заведение, до което подс. И.И.П.
да не ги придружава.
Първоначално
отишли в МБАЛ „Св. Анна“ АД, откъдето предвид спецификата на травматичното
увреждане били препратени към МБАЛ „Св. Марина“ АД, където свид.
С.А.А. бил диагностициран и
лекуван.
За случая
били информирани органите на реда, като било образувано наказателно
производство.
Съдебно - медицинската
експертиза : на 28. 08. 2017 г. С.А.А. е претърпял
инцидент, при който е получил следните увреждания – оток на долната устна, косо
счупване на тялото на долната челюст между първите резци. Във връзка с
получените травми същият е приет в Клиника по лицево – челюстна хирургия при
МБАЛ „Св. Марина“ АД, където е извършена операция със закрито наместване на
челюстта и поставяне на шини. Посоченото увреждане на челюстта е получено по
общия механизъм на действие на твърди, тъпи предмети, в резултат на удар с или
върху такъв. Морфологията му отговаря да е възникнало по време и начин,
отразени в материалите по делото, а именно при удар с юмрук в областта на
долната челюст, нанесен на 28. 08. 2017 г. Фрактурата на долната челюст изпълва
медико – биологичния признак счупване на челюст, при което се затруднява
дъвченето и говореното за период около 1. 5 месеца, при обичайно протичане на
оздравителния процес.
Комплексна
съдебно – психиатрична – психологична експертиза : И.И.П.
не страда от психично разстройство. Към момента на извършване на деянието – 28.
08. 2017 г. същият не е бил в състояние на краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието, не е страдал от умствено недоразвитие
и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Неговото физическо и психично състояние му позволява да
възприема правилно фактите и да дава достоверни обяснения по тях. Към момента
на извършване на деянието той не е бил в състояние на физиологичен афект, с
всички характерни за това симптоми и фази. Няма никакви симптоми на стесняване
на съзнанието му, породени от уплах, смущение,
притеснение или афект. При психологичното изследване като първостепенна
особеност и черта се регистрира т. н. реактивна агресивност, която е свързана с
потребността на лицето да се докаже, да завоюва, да доминира над другите около
него и да отстоява своите възгледи и мнения дори ако се наложи да действа по –
агресивно. Формална особеност при него е условен рефлекс, формиран в
индивидуалното развитие.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена като обсъди поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно : обясненията на подс. И.И.П., показанията на свид. С.А.А., свид. В.А.А.,
свид. Л. И. Х., свид. Д. П.
Д., свид. А. Б. Р., съдебно – медицинска експертиза,
комплексна съдебно – психиатрична – психологична експертиза, вкл. и
разясненията на вещите лица, дадени в съдебно заседание, протокол за доброволно
предаване, писмени материали, приети и приобщени към доказателствения
материал.
Съдът не
кредитира обясненията на подс. И.И.П.
относно това, че вследствие на бутането от свид. С.А.А. е загубил равновесие, както и, че след това този
свидетел е предприел придвижване към него.
Безспорно се
установи по делото, че свид. С.А.А.
е бутнал подс. И.И.П. с
ръце. Това е направил след като подсъдимият го е хванал с ръце за тениската и
го е притиснал към моторно превозно средство. Няма никакви обективни находки
това да е било със сила, респективно да позволява твърдяната от подсъдимия
загуба на равновесие. Относно подсъдимия не са налице никакви доказателства за
причиняване вследствие на това на някакво телесно увреждане, дори на някакви
следи по тялото. Още повече изолирано от целия доказателствен
материал е твърдението, че свид. С.А.А. след това е предприел придвижване към подс. И.И.П.. Движенията на свидетеля са били ограничени вследствие
хващането за тениската и притискането към моторно превозно средство, а
непосредствено след бутането, той получава от подсъдимия два последователни
удара с присвити в юмруци ръце, от което получава сериозно травматично
увреждане. В
този смисъл съдът приема заявеното
за защитна версия, целяща да измени фактическата обстановка и настъпилата последица,
която се оборва от кредитирания доказателствен
материал.
В останалата
част съдът кредитира обясненията на подс. И.И.П., доколкото същите са последователни, съпоставени с другите доказателства непротиворечиви, кореспондират с показанията на свидетелите. Следва да се има
в предвид, че обясненията са не само средство
за защита, но и доказателствено средство, което следва да се
цени наред с всички останали източници на доказателства.
Същите обясняват авторство, начин на извършване.
Съдът
кредитира показанията на свид. С.А.А., свид. В.А.А.,
свид. Л. И. Х., свид. Д. П.
Д., свид. А. Б. Р., доколкото същите са безпристрастни,
логични и вътрешно непротиворечиви, кореспондират с останалия кредитиран по делото доказателствен материал. Същите изясняват авторство, начин на извършване,
последици.
Пряк очевидец
на случилото се е бил свид. С.А.А..
Именно неговите показания разкриват напълно авторството и механизма на
причиняване на телесното увреждане. Действително същият е страна по делото, но
показанията му са с характер на реално преживяно и са наситени с емоционален пълнеж, като се подкрепят по
безпротиворечив начин от съдебно – медицинска експертиза, комплексна съдебно – психиатричнна – психологична експертиза, вкл. и
разясненията на вещите лица, дадени в съдебното заседание.
Показанията
на свид. В.А.А., свид. Л. И. Х., свид. Д. П. Д., свид. А. Б. Р. нямат пряка насоченост относно авторство и
механизъм на причиняване на телесното увреждане, доколкото тези свидетели не са
възприели пряко и непосредствено случилото се. Същевременно изложеното от тях
напълно подкрепя непосредствените последици за пострадалия. Следва да се отбележи,
че при съпоставяне показанията на тези свидетели помежду им се откриват някои несъщесвени несъответствия, но съдът отдава това на изминалия
период от време, както и връзка между част от тях с някоя от страните, но това
по никакъв начин не променя приетото от съда.
Изготвените и приети по
делото съдебно – медицинска експертиза, комплексна съдебно – психиатрична –
психологична експертиза, вкл. и разясненията на вещите лица, дадени в съдебно
заседание, съдът счита за обективно и компетентно дадени. Същите изясняват
начин на извършване, последици, психичен статус. В. л. Д.Г.В. е категорично, че
за да настъпи косо счупване на тялото на долната челюст между първите резци е
необходимо да е налице удар в областта на брадата, като няма значение дали
пострадалия се движи или е неподвижен. За в. л. Р.В.Б. и в. л. Р.С.Г. не
съществува съмнение, че подсъдимия не е бил в състояние на физиологичен афект,
не са налице симптоми за стесняване на съзнанието, породени от уплах, смущение, притеснение или афект, същият се
характеризира с т. н. реактивна агресивност, свързана с потребността да се
докаже, да завоюва, да доминира над другите, да отстоява своите възгледи и
мнения, дори ако се наложи по – агресивно, не се забелязва инстинкт за
самосъхранение или самозащита. Следва да се акцентира на изключителните
професионализъм и авторитет с които се ползват вещите лица, както и да бъде
отбелязано, че заключенията им са в пълен унисон с кредитирания по делото
доказателствен материал.
Останалите събрани
писмени доказателства и доказателствени средства съдът кредитира изцяло като
прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със
събраните гласни доказателства и са относими към предмета на доказване по
делото. Същите допринасят за събирането на данни относно осъществяването на
състава от обективна и субективна страна.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните
правни изводи на съда :
За да се
осъществи от обективна и субективна страна състава на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1
от НК е необходимо наказателно - отговорно лице умишлено да причини на
физическо лице средна телесна повреда. Обект на престъплението са обществените
отношения, осигуряващи телесната неприкосновеност, физическата цялост и
здравето на личността, а субект - вменяемо физическо лице.
От обективна страна
безспорно се установи, че на посоченото време и място, подс.
И.И.П. е извършил активни действия, насочени към
телесното здраве на свид. С.А.А..
Подсъдимият е нанесъл на свидетеля два удара с присвити в юмруци ръце в
областта на долната челюст, т. е. налице е относимост между нанесено и настъпило
счупване на челюст /косо счупване на тялото на долната челюст между първите
резци/, което е обусловило затруднение в дъвченето и говореното за период от
около 1. 5 месеца при обичайно протичане на оздравителния процес и липса на
усложнения, което в конкретния
случай е средна телесна повреда по смисъла на закона. Горното
съдът прие въз основа на кредитирания по делото доказателствен
материал.
От субективна
страна деянието е извършено умишлено. Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, т. е. желаел е извършването, като е предвиждал
съставомерните последици и е искал тяхното настъпване. Горното съдът извежда от неговото цялостно
поведение, обективирано по делото, в частност от вида и последователността на
действията му.
Като причина
за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и
незачитането на подсъдимия с обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността
на телесната цялост.
Следва
изрично да бъде отбелязано, че в конкретния случай не може да се приеме, че е
налице неизбежна отбрана, доколкото от доказателствата по делото с необходимата
категоричност не се установяват признаците за допустимост, както и изискванията за начин на извършване. Видно от кредитирания по делото доказателствен материал от страна
на пострадалия не е имало такова активно поведение, при което да сме изправени
пред изискването нападение. Същия извод следва и за другите два елемента – не е била
налице непосредственост и противоправност, доколкото съответно липсват започнато
увреждане, неправомерно действие. Няма как да се приеме, че действията на
пострадалия са били насочени и целящи увреждане личността на подсъдимия, като няма данни да са
налице и съответни травматични увреждания на последния. Не следва да се признае правото на подсъдимия за защита на личността и физическата му цялост от деяние на пострадалия и тази защита да не е изразена с идентично действие, което да
съответства както на описания характер на нападението, така и на опасността, възникнала от него. Такава отбрана няма да
надвишава нужните мерки за запазване на
физическата цялост на подсъдимия, когато е била обект на нападение и едва тогава може да се приеме, че възникнала опасност
може да се
преустанови с действие от такъв характер. По изложените съображения съдът прие, че не е налице обстоятелство, изключващо обществената опасност на деянието, а именно неизбежна отбрана, което да е основание за признаване на подсъдимия за
невиновен.
В продължение
на изложеното следва да бъде споменато, че не е налице и превишаване пределите
на неизбежната отбрана, дължащо се на уплаха или смущение. Това съдът извежда
от свидетелските показания и становища на вещите лица. В свидетелските
показания не се съдържат дори данни по време на извършване на самото
престъпление или след това в подсъдимия да са се наблюдавали уплаха или
смущение. Вещите лица са категорични, че при подсъдимия не са налице симптоми
за стесняване на съзнанието, породени от уплах,
смущение, притеснение или афект.
В контекста
на изложеното следва да бъде акцентирано, че телесната повреда не е причинена
в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка
обида, клевета или друго противозаконно действие, от което са настъпили или е
било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни.
Действително са налице данни, че между подсъдим и пострадал е съществувало
натрупано напрежение, но не и такива, че по време на деянието първия е бил в
състояние на силно раздразнение. Дори и да се приеме последното, няма
как да се аргументира това да е предизвикано от пострадалия с насилие, тежка
обида, клевета или друго противозаконно действие, доколкото единственото което
свидетеля е извършил е да се опита да отдели от себе си подсъдимия, бутайки го,
което по никакъв начин не покрива критериите за насилие, още по – малко за
останалото, изрично изброено от закодателя. За
пълнота следва да бъде акцентирано, че дори и хипотетично да се приеме
последното, няма как това да е предпоставка за настъпване или такава възможност
за тежки последици за подсъдимия или негови ближни, което е задължително условия.
За пълнота
следва да бъде отбелязано, че подсъдимия не е бил в състояние на физиологичен афект. Вещите лица са категорични, че при подсъдимия не са
налице симптоми за стесняване на съзнанието,
породени от уплах, смущение, притеснение или афект, като не са настъпили и характерните за това
последователни фази. В подкрепа на това са и свидетелските показания за
състоянието на подсъдимия преди, по време и след случилото се.
Относно вида и размера на наложеното :
За да бъде индивидуализирано наказанието, следва да се отчетат
обществената опасност на деянието и дееца,
смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства, подбудите за извършване.
Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът отчете установени
трудови навици, изразеното съжаление
относно претърпените болки и страдания от страна на пострадалия, наличие на добри характеристични данни, ползване с добро име в обществото, чисто съдебно минало,
доказващо формирано трайно правилно отношение към законоустановения
ред в страната, като извършеното се явява изолиран
акт в неговото поведение, като отегчаващи такива изключителна арогантност при извършване, като подбуди - незачитане телесната неприкосновеност, слаби морално – волеви задръжки, неспазване на установения в страната правов ред. В обобщение на горното съдът счита,
че то води до извода за сравнително ниска степен на обществена опасност на
дееца и завишена такава на деянието.
Тези обстоятелства
мотивираха съда да му наложи наказание при наличие на многобройни смекчаващи
вината обстоятелства. В този смисъл съдът счете за справедливо да определи на
подсъдимия наказание при приложение на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б от НК „Пробация“, ориентирано над минималния размер, изразяваща се
в следните пробационни мерки : на осн. чл. 42 А, ал. 2, т. 1 от НК –
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година, с
периодичност два пъти седмично, на осн. чл. 42 А, ал.
2, т. 2 от НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок
от една година, като прие, че по – голяма снизходителност към дееца ще е не
само неоправдана, но и наказанието не би съответствало на извършеното.
Така наложеното дава възможност
на подсъдимия да се поправи и превъзпита към спазване на законите и добрите
нрави, както и да се въздейства предупредително върху него. Съдът прецени, че
наказание в този размер би се оказало достатъчно за постигането на целите по
чл. 36, ал. 1 от НК, с оглед особеностите на конкретните деяние и деец. Съдът
намира, че същото ще принуди подсъдимия да преосмисли отношението си към
обществените отношения в областта на телесната неприкосновеност, грубо нарушени
в конкретния случай.
По отношение предявения граждански иск :
Съдът намира, че предявения граждански иск е допустим, доколкото
настъпилите за пострадалия неимуществени вреди имат за източник деянието на подсъдимия, което
е предмет на обвинението. Същият се явява доказан по основание предвид обстоятелството,
че съдът прие, че обвинението по чл. 129, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК е доказано по несъмнен начин. Размерът на неимуществените вреди следва да овъзмезди
пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието въпреки, че те нямат цена. В процесния случай бяха събрани доказателства
установяващи претърпените болки, страдания, унижение, последвала след деянието травматика от страна на
пострадалия. С оглед правомощията си и предвид изложеното,
съдът счита за справедливо гражданския иск да бъде уважен за сумата от 3 000 лв. /три
хиляди лв./, ведно със законна лихва, считано от датата на извършване на
деянието – 28. 08. 2017 г., до окончателното изплащане на сумата, като в останалата
част, а именно разликата между уважената и предявената сума беше отхвърлена.
Подсъдимият
беше осъден да заплати в полза на държавата сумата от 120 лв. /сто и двадесет
лв./, представляваща 4 % държавна такса върху размера на уважения иск, в полза
на гражданския ищец сумата от 2 150 лв. /две хиляди сто и петдесет лв./, в
полза на държавата, по сметка на ОД – МВР – Варна сумата от 304. 06 лв. /триста
и четири лв. и шест ст./, в полза на държавата, по сметка на РС – Варна сумата
от 150 лв. /сто и петдесет лв./, последните три представляващи направени по
делото разноски.
Вещественото
доказателство - 1 бр. диск, беше отнето в полза на държавата, като след влизане
на присъдата в законна сила, следва да остане към материалите по делото.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :