РЕШЕНИЕ
№ 324
гр. Велико Търново , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгений Пачиков
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20214100500455 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Р. Т. Т. с постоянен адрес гр.В.Търново, чрез
пълномощника й адв.М. от ВТАК, против съдебно решение №520/29.04.2021г., постановено
по Гр.д.№.../2021г. по описа на РС – В.Т., с което са отхвърлени предявените от въззивника
Р. Т. Т. срещу В.у. „Св. Св. К. и М.“ искове с правно основание по чл.344 ал.1 т.1 КТ – за
отмяна на уволнението, извършено на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ със Заповед №РД-10-
1823/30.11.2020г., и по чл.344 ал.1 т.2 КТ – за възстановяване на ищцата на заеманата до
уволнението длъжност „библиотекар“ в Дирекция „Научна, проектна и библиотечно –
издателска дейност“ към Информационно – библиотечен и издателски комплекс в
Университетска библиотека при В.у. „Св. св. К. и М., и е осъдена Р. Т. Т. да заплати на В.у.
„Св. св. К. и М.“ сумата от 700лв. – разноски по производството. Релевира оплаквания за
неправилност на обжалваното първоинстанционно съдебно решение, като постановено в
противоречие с материалния закон, изключително необосновано, до степен на съмнение за
спазването на един от основните принципи, визирани в чл.12 от ГПК, и при наличие на
нарушени съдопроизводствени правила, по съображения, подробно развити в жалбата.
Позовава се на нарушаване на чл.193 ал.1 КТ. Твърди, че в разрез с всички факти по делото,
не малка част от които изобщо не са обсъдени от първостепенният съд, съдът е постановил
едно необосновано решение, формирайки погрешни изводи. Излага, че
първоинстанционният съд не е коментирал и взел предвид факта, че в няколко от
1
процесните случаи, видно от представените от самия ответник писмени доказателства –
извлечения от главната книга и ел. профили на студентите, всъщност не са извършени част
от описаните в оспорената заповед нарушения. Твърди пълно несъответствие в процесния
акт между фактическо описание и сочени като нарушени вътрешноведомствени нормативни
актове, вкл. и длъжностна характеристика на ищцата. Твърди липса на системност по
смисъла на чл.190 ал.1 т.3 КТ. Излага, че дори и да се приеме, че са извършени вменените на
Т. нарушения, то наличието на три или повече нарушения не е достатъчно условие да се
обоснове дисциплинарно наказание „уволнение“, както и липса на извършен от районния
съд контрол по отношение преценката на работодателя относно критериите по чл.189 ал.1
КТ, които се вземат предвид при определяне на дисциплинарното наказание. Излага, че не е
взето предвид от съда и дисциплинарното минало на ищцата. Моли съда, да постанови
съдебно решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно решение, вместо
което постанови друго, с което уважи предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ.
С въззивната жалба съдът е сезиран с искане по чл.38 ал.2 ЗА за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищцата - адв.М. от ВТАК в
хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 ЗА.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ответника В.у. „Св. Св. К. и М.“, чрез пълномощника му адв.Б. от ВТАК, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното
първоинстанционно съдебно решение потвърдено като правилно, законосъобразно и
обосновано, по съображения, подробно развити в отговора. Претендира направените по
делото разноски.
В СЗ въззивникът Р. Т. Т. лично и чрез пълномощника си адв.М. от ВТАК поддържа
въззивната жалба и моли да бъде уважена, респ. обжалваното първоинстанционно решение
отменено, вместо което постановено друго, с което предявените от нея искове по чл.344 ал.1
т.1 и т.2 от КТ бъдат уважени като основателни и доказани по съображения, развити в
писмена защита.
В СЗ въззиваемата страна ВТУ „Св. Св. К. и М.“, чрез адв.И.Б. от ВТАК, редовно
упълномощен, оспорва въззивната жалба по изложените в отговора на същата съображения,
доразвити в представена писмена защита.Претендира направените по делото съдебни
разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
2
допустима.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.
При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели,
очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба,
разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а обжалваното съдебно решение е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Предмет на разглеждане по делото пред Р..с.– В..Т. са били предявени от ищцата Р. Т.
Т., чрез пълномощника й адв.И.М. от ВТАК, против ответника ВТУ „Св. Св. К. и М.“ с
адрес гр.В.Т. конститутивни иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване на
уволнението й, обективирано в Заповед №.../30.11.2020г. на проф. д-р Х.Б. – ректор на ВТУ
„Св. Св. К. и М.“, за незаконно и неговата отмяна, и иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2
от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението й длъжност
„библиотекар“ в Дирекция „Научна, проектна и библиотечно – издателска дейност“ към
Информационно – библиотечен и издателски комплекс в Университетска библиотека при
ВТУ „Св. Св. К. и М..“.
В ИМ са изложени твърдения, че на ищцата с атакуваната и горепосочена заповед е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за системни нарушения на трудовата
дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на възложената работа, неспазване на
нормативите при издаване на документи, предвидени във вътрешната нормативна уредба на
ВТУ и определени при възникване на ТПО, посочени в уволнителната заповед. Твърди се,
че оспорената заповед, с който на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, е изцяло незаконосъобразна, поради опорочаване на дисциплинарната
процедура и липса на каквито и да било системни нарушения на трудовите задължения,
изразяващи се в неизпълнение на възложената работа, неспазване на нормативите при
издаване на документи, предвидени в закони и други нормативни актове, извършени от
страна на наказаното лице. Позовава се, че задължението на органа на дисциплинарна власт
по чл.193 ал.1 от КТ в случая е сторено повърхностно, едностранчиво и преднамерено.
Сочи, че при абстрахиране по отношение на първия, описан в процесната заповед за
уволнение случай, за който Т. е имала по-ясен спомен при даване на обясненията си и е
разполагала с разпечатка на част от водената кореспонденция със специализантката Д., то по
отношение на останалите три случая, поради отдалечеността им във времето е невъзможно
да даде адекватно и информирано становище. Твърди, че ищцата практически е лишена от
реализирането на правото си да даде обяснения за дисциплинарните нарушения, които й се
вменяват, което е съществен порок на дисциплинарната процедура, с довод и за
непредоставен й от работодателя разумен и достатъчен срок за писмени обяснения. Твърди
липса на доводи в атакуваната заповед за уволнение, навеждащи дори на мисълта за
възможно умишлено извършване на сочените за допуснати нарушения на трудовата
3
дисциплина или поради небрежност. Сочи наличие на пълно несъответствие между
цитираните като нарушени разпоредби от вътрешната нормативна уредба на ВТУ, вкл. и
длъжностна характеристика на ищцата, и посоченото от работодателя в какво се изразяват
системните нарушения на трудовата дисциплина. Оспорва да е извършила вменените й с
атакуваната заповед за уволнение четири дисциплинарни нарушения. Относно нарушението
по т.1 от заповедта за уволнение относно случая с В.К.Д. навежда, че в периода до
25.02.2020г., когато според органа на дисциплинарна власт и прекия й ръководител е
извършено дисциплинарното нарушение, ищцата е предала изпратените й от
специализантката Д. курсови работи на хартиен носител и на флашка на съответните
преподаватели и след проведени разговори с тях са я уверили, че същите са оценени и няма
пречка да изготви процесното уверение. Относно нарушението по т.2 от атакуваната
заповед за уволнение за случая със С..Г.С. твърди, че няма допуснато нарушение, т.к.
въпросното свидетелство от 12.12.2019г. е издадено след осъществен контакт и дадено
разрешение от преподавателя по дисциплината „Информационни и комуникационни
технологии в управление на образованието“. Относно нарушението по т.3 от заповедта за
уволнение за случая с Д.П.К. оспорва да е извършено с твърдения, че е изготвила
процесното свидетелство от 12.12.2019г. след осъществен контакт и дадено разрешение от
преподавателя по всички посочени дисциплини, който е бил в дълъг отпуск от работното си
място в друго учебно заведение, поради временна неработоспособност и не е била налице
опция да изпълни и задълженията си, произтичащи от гражданския договор, който има към
ЦК, а именно да нанесе оценките на специализантката по съответните дисциплини в
главната книга и електронната система. Във връзка с вмененото й нарушение по т.4 от
заповедта за уволнение относно специализанта И.А.А. излага твърдения, че единствено
предметът „Управление на човешките ресурси“ липсва като оценка в главната книга и в
електронната система, както и че на същия е зачетена оценката по дисциплината
„Управление на човешките ресурси“ от висшето му образование по специалност
„Маркетинг“, който въпрос е консултиран и уточнен със съответния преподавател, предвид
което в случая твърди липса на каквото и да било нарушение на трудовата дисциплина, а
точно обратното – ищцата е изпълнила задължението си да издаде в срок полагащото се на
специализанта свидетелство за завършена специалност „Здравен мениджмънт“. Твърди, че
инспекторът може да издава единствено уверение, но не и свидетелства за професионална
квалификация, както и че никъде в заповедта за уволнение не се откриват посочени
нормативи за издаване/изготвяне на цитираните изходящи документи. Твърди, че дори и да
се счете, че е осъществила нарушенията, за които й се търси дисциплинарна отговорност,
наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение“ не съответства на тежестта на
извършените нарушения, с довод за неспазване от работодателя на критериите по чл.189
ал.1 от КТ, в т.ч., че не е съобразено чистото й дисциплинарно минало, както и че Т. е
давана за пример в работата си и то лично от Директора на ЦК в Отчет за дейността на
Центъра за квалификация към ВТУ „Св. Св. К. и М.“ за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г.,
както и в Отчета на проф. д-р Х.И.Б. за развитието на ВТУ мандатния период от м. май
2015г. до м. май 2019г.
4
С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор ответникът ВТУ „Св. Св.
К.и М..“ гр.В.Т.., чрез пълномощника си адв.Б. от ВТАК, заема становище за процесуална
допустимост, но неоснователност на предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ.
Твърди, че налагането на дисциплинарното наказание на ищцата е извършено
законосъобразно и при строго спазване на процедурните правила, в т. ч. разпоредбата на
чл.193 ал.1 КТ. Оспорва като неоснователни ищцовите твърдения за неосигурена на Т.
реална възможност да даде обяснения с довод, че срокът от 2 дни е разумен, предвид обема
на докладните, констатираните нарушения са формални, издаден е документ, без да са
налице обективни предпоставки за издаването му, в обясненията си ищцата не е поискала
удължаване на срока за даване на обяснения, както и че заповедта за уволнение не е
издадена непосредствено след изтичане на срока за даване на обяснения и ако ищцата е
имала желание да допълни по някакъв начин своите обяснения, тя е имала тази възможност
във времето. Твърди, че дисциплинарното наказание по отношение на ищцата е наложено,
съобразно предвидените в чл.194 ал.1 от КТ срокове. Твърди осъществяване на системни
нарушения на трудовата дисциплина от ищцата, за които с атакуваната заповед й е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ изцяло при съобразяване на критериите по
чл.189 ал.1 КТ. Твърди, че от докладните на прекия ръководител на ищцата е видно, че в
работата на Т. се наблюдава трайно незачитане на установения ред на
документообработване. Претендирал е направените по делото съдебни разноски.
Правно релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото
доказателствен материал, са следните:
Безспорен между страните е факта, който и се установява от събраните по делото
писмени доказателства, в частност ЛТД на ищцата, че между страните по делото е
съществувало ТПО, възникнало от сключен между тях трудов договор №.../10.09.1990г.,
като по силата на Допълнително споразумение №.../07.11.2017г. към същия, ищцата Р. Т. Т.,
считано от 13.11.2017г., е назначена от длъжност „Инспектор, студентско състояние“, на
длъжност „Инспектор“, клас професии: Техници и приложни специалисти, код НКП
33433005, с място на работа Ректорат – Център квалификация /ЦК/. По силата на
Допълнително споразумение №../14.01.2020г. към трудовия договор ищцата, считано от
01.01.2020г. е назначена от длъжност „Инспектор“ на длъжност „Инспектор“, клас
професии: Техници и приложни специалисти, код НКП ..., срок на договора – безсрочен, с
място на работа – Ректорат – Администрация – Център квалификация /ЦК/.
Видно от ЛТД на ищцата, с Докладна записка доц. д-р Д..С. – зам. – ректор по
учебната част сезира Ректора на ответния ВТУ, във връзка с извършването на проверки по
подадени два сигнала от проф. д-р А.В.Г., временно изпълняващ длъжността Директор на
Центъра за квалификация /ЦК/, за установени множество слабости, пропуски и нарушения в
работата на ищцата Р.Т., инспектор в Центъра за квалификация /ЦК/, като предлага същата
да бъде преназначена на свободната длъжност „организатор учебен процес“ в
Педагогически факултет.
5
С молба от 18.05.2020г. ищцата моли да бъде преназначена на свободната длъжност
„Организатор учебен процес“ в Педагогически факултет при ответния ВТУ.
По силата на Допълнително споразумение №.../20.05.2020г. към трудов договор
№.../10.09.1990г. Т. е назначена от длъжност „Инспектор“ на длъжност „Организатор
/учебен процес/, считано от 20.05.2020г., с място на работа: Педагогически факултет.
По силата на допълнително споразумение №../09.06.2020г. към трудовия договор
ищцата, считано от 11.06.2020г. е назначена от длъжност „Организатор /учебен процес/ на
длъжност „Библиотекар“ с място на работа – Ректорат – Администрация – Дирекция
Научна, проектна и библ. изд. дейност – Информационно – библиотечен и издателски
комплекс – Университетска библиотека, срок на договора – безсрочен.
С атакуваната от ищцата Заповед №.../30.11.2020г., изд. от Ректора на ответния ВТУ,
на основание чл.188 т.3 от КТ вр. чл.189 ал.1, чл.190 ал.1 т.3, чл.194 ал.1 и чл.195 ал.1 от
КТ, е наложено на ищцата Р. Т. Т., понастоящем на длъжност „библиотекар“ в Дирекция
„Научна, проектна и библиотечно – издателска дейност“ към Информационно –
библиотечен и издателски комплекс, в Университетска библиотека при ответния ВТУ,
дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ е прекратено и
ТПО с ищцата, считано от датата на връчване на заповедта, за извършени системни
нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на възложената работа,
неспазване на нормативите при издаване на документи, а именно е нарушила задълженията
си, както следва:
1. Вменени с: чл.94 ал.1 в „раздел VI, Център за квалификация, от Правилник за
администрацията и документооборота във ВТУ „Св. Св. К. и М..“ – „Чл.94 /1/
Изходящите документи /уверения, академични справки, служебни бележки и др./ се
подготвят от инспектора. Уверенията и академичните справки се извеждат
автоматично от електронната студентска програма, а служебните бележки се извеждат
ръчно.След регистрация се предоставят на получателя в електронен вариант или лично
/на хартиен носител/.
2. чл.94 ал.3 Инспекторът студентско състояние извършва и следните дейности:
10.Изготвя уверения, академични справки, служебни бележки за текущата преддипломна
педагогическа практика за страната и чужбина, за НОИ и т.н.
и 3. Точка 6. От Длъжностна характеристика за длъжност „Инспектор“ в „Център за
квалификация“ – раздел III. Описание на длъжността, точка 2.Основни трудови задължения,
точка 6.“подготвя и заверява книжките на специализантите за подпис от Директора на ЦК,
6
изготвя уверения и подготвя академични справки за страната и чужбина“, точка 9.“изготвя
свидетелства и удостоверения за професионална квалификация на завършилите, представя
ги за подпис на Ректора на университета и Директора на ЦК, като прилага към тях опис и
заповед за зачисляване, подпечатва ги и ги извежда в книгата за регистриране и следи за
заплатените такси при издаване на документите в съответствие с ректорска заповед“,
като на 25.02.2020г. е издала уверение на специализантката В.К.Д., записана през
учебната 2017 – 2018г. в специалност „Библиотекознание и библиография“, дистанционна
форма на обучение, при два неположени изпита /по дисциплина „Психология и социология
на четенето“ и „Съвременни информационни технологии“/, в което е посочила, че
уверението се издава на специализантката за това, че същата е завършила специалност
„Библиотекознание и библиография“ и получава професионална квалификация
„библиотекар, библиограф“; свидетелството е в процес на изготвяне. Към датата на издаване
на уверението, специализантката е имала два неположени изпита – по дисциплините
„психология и социология на четенето“ и „съвременни информационни технологии“.
Такива не са отразени нито в електронната система, нито в главната книга. Така посоченото
в уверението, че специализантката е завършила специалността си не е вярно и съответно тя
не би могла да получи свидетелство,
както и тези, вменени с : 1. Чл.94 ал.3 в „Раздел VI, Център за квалификация от Правилник
за администрацията и документооборота във ВТУ „Св. св.К. и М..“ – Инспекторът
студентско състояние извършва и следните дейности:
6.води главните книги и вписва учебните дисциплини по учебен план, съдейства на
преподавателите за навременното внасяне на оценките в главните книги;
13. Изготвя свидетелствата за придобитата допълнителна професионална квалификация,
представя ги за подпис на директора на Центъра за квалификация и ректора, извежда ги в
регистрационна книга, контролира внасянето на държавна такса, след което предоставя
свидетелствата на специализантите срещу подпис“.
3.Чл.14 от Правилника за устройството и дейността на Центъра за квалификация към ВТУ
„Св. Св. К.. и М..; „Успешно завършилите обучението си лица получават документ, както
следва: 1.Свидетелство за професионална квалификация – за лицата, придобили
допълнителна квалификация. 2.Удостоверение за професионална квалификация – за лицата,
завършили успешно краткосрочен /тематичен, интензивен/ курс.“
и 4. Точка 6 от Длъжностна характеристика за длъжност „Инспектор“ в „Център за
квалификация“ – раздел III. Описание на длъжността, точка 2.Основни трудови задължения,
точка 9.“изготвя свидетелства и удостоверения за професионална квалификация на
завършилите, представя ги за подпис на Ректора на университета и Директора на ЦК, като
прилага към тях опис и заповед за зачисляване, подпечатва ги и ги извежда в книгата за
7
регистриране и следи за заплатените такси при издаване на документите в съответствие с
ректорска заповед“.
II.1 като на 12.12.2019г. на С.Г.С., специализант в специалност „Учителска
правоспособност“ /учител по математика/, дистанционна форма на обучение, фак.
№**********, е издала свидетелство /диплома/, серия ВТУ – 2020, у.и. №..., регистр.
№...08.05.2020г. за висше образование с образователно – квалификационна степен по
специалност „учителска правоспособност“ и професионална квалификация „учител по
математика“, въпреки че в главната книга и в електронната система липсва оценка по
дисциплината „Информационни и комуникационни технологии в управление на
образованието“;
II.2. на 12.12.2019г. на Д.П.К., специализант в специалността „Учителска правоспособност“
/учител по икономика/, задочна форма на обучение, фак.№**********, е издала
свидетелство /диплома/, серия ВТУ – 2019, у.и. №..., регистр.№.../12.12.2019г. за висше
образование с образователно – квалификационна степен по специалност и професионална
квалификация „учител по икономика“, въпреки че в главната книга и в електронната
система специализантката няма оценка от положен държавен практикоприложен изпит по
икономика, както и оценки по други четири дисциплини от втори семестър: Методика на
обучението по икономика, Хоспитиране по икономика, Стажантска практика по икономика
и Текуща практика по икономика;
II.3. на 12.12.2019г. на И.А.А., специализант в специалността „Здравен мениджмънт“,
задочна форма на обучение, фак.№..., е издала свидетелство /диплома/, серия ВТУ – 2019,
у.и.№..., регистр.№.../12.12.2019г. за висше образование с образователно – квалификационна
степен по специалност „здравен мениджмънт“, въпреки че в главната книга липсват оценки
по дисциплините Планиране е прогнозиране и Управление на човешките ресурси, а в
електронната система липсват също две оценки: по Икономика на здравеопазването и
Управление на човешките ресурси.
Оспорената от ищцата Заповед № .../30.11.2020г., с която й е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, й е връчена на 02.12.2020г.
С покана №ЧР-11-738/02.10.2020г., връчена на ищцата на 02.10.2021г. /петък/
работодателят е изискал от нея на основание чл.193 ал.1 от КТ да даде писмени обяснения
относно дисц. нарушение по т.1 от заповедта за уволнение, а именно относно изготвено от
Т. уверение №.../25.02.2020г. на специализантката В.К.Д., като й е предоставил срок от два
дни за писмени обяснения от получаване на поканата.С поканата по чл.193 ал.1 от КТ на
ищцата е връчена и Докладна записка с изх.№.../15.09.2020г. от проф. д –р А..Г. – ВрИД
Директор на ЦК, в която е отразено, че към датата на издаване на уверението
специализантката е имала два неположени изпита по дисциплините „Психология и
социология на четенето“ и „Съвременни информационни технологии“, които не са отразени
8
нито в електронната система, нито в главната книга, т.е. посоченото в уверението, че
специализантката е завършила специалността си „Библиотекознание и библиография“, не е
вярно и няма как свидетелството й да бъде в процес на изготвяне. Ищцата е дала писмени
обяснения до работодателя относно изготвеното от нея уверение №3323/25.02.2020г., в
което е посочила, че го е издала след представяне на курсови задания от специализантката
В.К.Д. преди 25.02.2020г., приложила е копие на водената кореспонденция със
специализантката В. Д. – електронно писмо от 31.01.2020г., видно от което курсовите
работи са изпратени на хартиен носител и на флашка преди 31.01.2020г., както и че
оценките се нанасят от съответните преподаватели, съобразно тяхната натовареност и
ангажименти, като се има предвид, че същите са на граждански договор към ЦК. В
писмените си обяснения от 05.10.2020г. ищцата е посочила, че няма абсолютно никакъв
достъп до документацията, свързана с предмета на исканите писмени обяснения.
С изготвеното и подписано от ищцата в качеството й на длъжностно лице уверение
№33223/25.02.2020г. е удостоверено, че В.К.Д., факултетен №...., е била записана през
2017/2018г. учебна година във втори семестър на първи курс, дистанционна форма на
обучение за придобиване на образователно – квалификационна степен „проф.
квалификация“ по специалност „Библиотекознание и библиография“, Център за
квалификация, както и в уверение на това, че е завършила спец. „Библиотекознание и
библиография“ и получава професионална квалификация „Библиотекар, библиограф“ и
свидетелството е в процес на изготвяне.
От електронно писмо от специализантката Д. до ищцата от 31.01.2020г. се
установява, че поради технически проблеми и смяна на сървъра се оказало, че част от
курсовите работи на Д. не са получени и следователно нямат оценки, като след разговор с
ищцата, Д. е изпратила всички курсови работи на хартиен носител и на флашка, които да
бъдат предадени на съответните преподаватели.
Видно от разпечатка от електронна система „Е- студент“ от профила на В. Д., изпитът
по „Съвременни информационни технологии“ е положен на 25.09.2020г. и получена оценка
„отличен 6“, съответно изпитът по „Психология и социология на читателите и четенето“ е
неположен, следователно към момента на изготвяне от ищцата на процесното уверение –
25.02.2020г. същата е имала два неположени изпита по горепосочените дисциплини. Видно
от свид. показания на А.Г.- ВрИД Директор на Център за квалификация /ЦК/, които съдът
прецени по реда на чл.172 ГПК, но които кредитира като обективно и достоверно дадени,
доколкото кореспондират на останалите събрани по делото доказателства и не се
разколебават от други такива, към датата на издаване на процесното уверение 25.02.2020г., в
главната книга не са нанесени две оценки на специализантката Д., изпитана е по едната
дисциплина на 25.09.2020г., в която част свид. показания кореспондират на разпечатката от
електронна система „Е – студент“ от профила на Д., а по другата дисциплина е изпитана на
18.09.2020г., т.е. и по двете дисциплини е изпитана 7 месеца след изготвяне на процесното
уверение.
9
Във връзка с вмененото на ищцата дисц. нарушение по т.2 от процесната заповед за
уволнение на Т. е връчена на 28.10.2020г. /сряда/ покана от същата дата по чл.193 ал.1 КТ за
даване на писмени обяснения относно изготвено от същата Свидетелство от 12.12.2019г. на
С.Г.С. която се е обучавала в специалността „Учителска правоспособност“ /учител по
математика/, дистанционна форма на обучение, фак.№..., към която е приложено копие от
докладна записка с изх.№.../30.09.2020г. от проф. д-р А.Г. – Врид Директор на ЦК, от която е
видно, че свидетелството е изготвено, при липса в главната книга две оценки на
специализантката, а в електронната система липсва една оценка, като дисциплината, за
която няма оценка, дори не е възложена, а възлагането на учебните дисциплини в
електронната система е едно от основните задължения на инспекторката. С поканата за
писмени обяснения по чл.193 ал.1 от КТ на ищцата е определен срок за даването им от 2 дни
от получаването й.
Приети от работодателя са писмените обяснения от ищцата вх.№ЧР-11-
824/03.11.2020г., с които Т. го информира във връзка с изготвено от нея свидетелство на С.
.Г.С., че няма достъп до учебната документация и не може да отговори коректно, като излага
обяснения по същество, че съгласно длъжностната й характеристика е задължена
единствено да съдейства за навременното внасяне на оценките в главните книги, както и че
до електронната система имат достъп и други служебни лица, а освен това самата тя никога
не е имала право и задължение да нанася каквито и да било оценки в електронната система.
В писмените си обяснения ищцата е посочила, че става дума за случай от декември 2019г. и
моли да й бъде предоставен достъп до материалите, свързани със случая, за да вземе
адекватно и информирано становище по казуса.
Относно дисц. нарушение по т.2 от заповедта за уволнение от приетата като
доказателство по делото разпечатка от електронна система „Е- студент“ от профила на
специализантката С.С. се установява, че не е възложена дисциплината “Информационни и
комуникационни технологии в управление на образованието“, респ. че по същата липсва
оценка, съответно налична е оценка „отличен 6“ по различна от горепосочената дисциплина
- по „Информационни и комуникационни технологии в обучението и работа в дигитална
среда“ с преподавател доц. д-р С.Л.Г. - Л.. Видно от главна книга с данни за С.С., липсва
подпис на преподавател Л. срещу нанесена оценка „6“ по учебен модул „ИТ в управление“,
като на специализантката е издадена диплома, серия ВТУ – 2020, у.и. №112212, регистр.
№735/08.05.2020г.
Относно дисц. нарушение по т.3 от процесната заповед за уволнение работодателят с
Покана №.../28.10.2020г., връчена на ищцата на 28.10.2020г. /сряда/, на основание чл.193
ал.1 от КТ й е поискал да даде писмени обяснения относно изготвено от нея Свидетелство от
12.12.2019г. на Д.П.К., която се е обучавала в специалност „Учителска правоспособност
/учител по икономика/“, задочна форма на обучение, факт №..., като е определен от
работодателя на ищцата срок от 2 дни за даване на писмени обяснения от получаване на
10
поканата. С поканата по чл.193 ал.1 от КТ на ищцата е връчено и копие от Докладна записка
с изх.№...01.10.2020г. от проф. д-р А..Г. според която в главната книга специализантката
няма оценка от положен държавен практикоприложен изпит, както и оценки по други
четири дисциплини от втория семестър. Приети от работодателя са писмени обяснения от
ищцата вх.№.../03.11.2020г., с които Т. го информира, че няма достъп до учебната
документация и не може да отговори коректно, въпреки което дава обяснения по същество
на вмененото й дисц. нарушение, че във връзка с твърдението, че липсва оценка от ДППИ,
както и оценки по други четири дисциплини от втория семестър на специализантката, които
да са нанесени в главната книга, напомня, че съгласно длъжностната й характеристика, е
задължена единствено да съдейства за навременното внасяне на оценките в главните книги.
В писмените си обяснения ищцата е посочила, че става дума за случай от декември 2019г. и
моли да й бъде предоставен достъп до материалите, свързани със случая, за да вземе
адекватно и информирано становище по казуса.
Видно от разпечатка от електронна система „Е- студент“ от профила на Д..П.К.,
неположени са изпитите по семес. дисциплини – Методика на обучението по икономика,
Стажантска практика по икономика, Текуща педагогическа практика по икономика,
Хоспитиране по икономика. Видно от главна книга с данни за Д.К., срещу положен ДППИ
по икономика в графа оценка е вписано „№5/20.11.2019г. проф. Е. П.“ – липсва оценка и
подпис на преподавател, както и липсват нанесени оценки и подпис на преподавател по
учебни модули от II семестър, а именно по Методика на обучението по икономика,
Стажантска практика по икономика, Текуща педагогическа практика по икономика,
Хоспитиране по икономика, като са вписани данни за издадена диплома, серия ВТУ – 2019,
у.и.№..., регистр. №.../12.12.2019г.
От приета електронна кореспонденция между П.Т. ЦК, специалност: Учителска
правоспособност – 2, и проф. Е.П. от 17.12.2019г. се установява запитване към проф.П., че
вече минал и декември месец, а нямат нанесени оценки и съответно отговор от
преподавателя, че няма място за притеснение, „На всички оценките са нанесени още
септември в главните книги. Моля уведомете и останалите колеги. Нямам достъп до старата
система. Веднага се обърнете към г-жа Т.. От болницата на ВМА, с огромно уважение“. От
свид. показания на А.Г. – ВрИД Директор ЦК се установява, че Е.П. е една от методистите и
до последно е водила занятията си, била провела практиките си и когато се установило, че
заболяването й е трайно, бил привлечен заместник. Свид. Г. установява, че ако
преподавателят е възпрепятстван по някакъв начин, трябва да напише докладна до самия
директор, но до свидетеля това не е достигало официално.
Във връзка с дисц. нарушение по т.4 от процесната заповед за уволнение на ищцата с
покана №ЧР-11-836/03.11.2020г., връчена й на 05.11.2020г. /четвъртък/ са изискани от
работодателя на основание чл.193 ал.1 КТ писмени обяснения относно изготвено от същата
Свидетелство от 12.12.2019г. на И.А.А., който се е обучавал в специалността „Здравен
мениджмънт“, задочна форма на обучение, факт №.., като й е определен срок от 2 дни за
11
даване на обяснения от получаване на поканата. С поканата за даване на обяснения от
ищцата по реда на чл.193 ал.1 КТ й е връчена Докладна записка №.../30.10.2020г. от проф. д-
р А.В.Г., ВрИД Директор ЦК, според която Т. е изготвила свидетелство на И.А.А., като в
главната книга липсват две оценки на сцециализанта, в електронната система липсват също
две оценки – едната липсва и в главната книга, а другата е нанесена в главната книга.
Приети от работодателя са писмени обяснения от ищцата №.../10.11.2020г., с които по повод
изготвено от нея свидетелство на И.А.А., го информира, че няма достъп до учебната
документация и не може да отговори коректно, въпреки което е дала обяснения по
същество, както и е отбелязала, че става сума за случай от декември 2019г. и моли да й бъде
предоставен достъп до материалите, свързани със случая, за да вземе адекватно и
информирано становище по казуса.
Видно от главна книга с данни за И.А.А., по дисциплините за втори семестър
„Планиране и прогнозиране“ и „Управление на човешките ресурси“ са нанесени оценки и
по двете „добър 4“ без посочване срещу тях име на преподавател и без оценките да са
подписани от преподавател. Видно от разпечатка от електронна система „Е- студент“ от
профила на И.А.А., неположени са изпитите по дисциплини „Икономика на
здравеопазването“ и „Управление на човешките ресурси“, а по „Планиране и прогнозиране“
е нанесена оценка „добър 4“. Видно от главна книга с данни за И.А.А. записания като
неположен, според данните от електронната система, изпит по „Икономика на
здравеопазването“, според Главна книга е положен с вписана оценка „отл. 6“ доц.П., която
оценка е подписана. Следователно безспорно установено е, че неположен е само изпит по
„Управление на човешките ресурси“. От данните в главната книга за специализанта И.А.А.
се установява, че е завършил в ответния ВТУ висше образование по специалност
„Маркетинг“, в учебния план на която дисциплина /л.183 от първоинстанционното дело/, се
включва дисциплината „Управление на човешките ресурси“. По делото липсват обаче
доказателства на специализанта И.А.А. да е бил признат към момента на изготвяне от
ищцата на процесното свидетелство, серия ВТУ – 2019, у.и.№.., регистр.№../12.12.2019г.,
изпит по „Управление на човешките ресурси“ по реда, предвиден в чл.93 ал.3 т.8 от
Правилник за администрацията и документооборота във ВТУ „Св. Св. К. и М.“. Видно от
свид. показания на А.Г. – ВрИД директор на ЦК, в процесния случай с И.А. признаване на
оценка не е направено – процедурата не е изпълнена.
От събраните по почин на ответника свид. показания на А.Г. – ВрИД директор на ЦК
се установява, че не е бил уведомяван от служителите в ЦК, че има проблем с нанасянето на
оценките, че сега се процедира така, че да няма ненанесени оценки, всички преподаватели и
методисти са предупредени за нанасянето на оценките и за провеждането на изпитите, има
инструкция, приета след напускането на ищцата.
В първоинстанционното производство по почин на ищцата са събрани гласни
доказателства чрез разпит на трима свидетели.
12
От свид. показания на М. Ф., работила на граждански договор в ЦК при ответния
ВТУ с последен сключен договор от 2020г. се установява, че: „Има практика да се уведоми
инспекторът в „Център за квалификация“ и след това да нанеса оценката, защото сме имали
специализанти от доста далеч….Аз се обаждам на инспекторката /в случая на г-жа Т./ за
оценката и я нанасям на следващия ден или в електронната книга.“
От свид. показания на Цв. С., работила в ЦК при ответния ВТУ, първи период от
2004г. – 2009г., впоследствие от 2014г. – 2018г., като „организатор учебен процес“, се
установява, че честа практика е, заданията, които са поставени като курсови задачи, да се
изпращат на имейл на инспектора, като последния уведомява самия преподавател, че има
получени такива курсови работи. Св. С. установява, че ако специализантът е в някаква
невъзможност и му е нужен документ – уверение, че е положил съответния изпит, той
отново звъни на инспектора, последният звъни на преподавателя, за да удостовери има ли
оценка, положен ли е изпитът и как да процедира – да издаде уверение или не. Св. С.
установява, че ако изпитът е бил курсово задание и е изискано в писмен вид и съответният
преподавател е имал възможност да го прегледа и оцени, отново по същия начин – с
телефонно обаждане или по имейл на инспектора се подава информация за съответния
специализант и оценка за положените изпити. От показанията на св.С. се установява, че
имало механизъм, който би могъл да задължи преподавател да си нанесе оценка, но той бил
неформален.
Св. П., била специализант, задочна форма на обучение в ответния ВТУ по
„Физкултура и спорт“, установява, че няма спомен да е имало забавяне в оценяването, в
електронната им поща е получавана информация за оценяването, получавали файлове от
даден преподавател след подканяне от тяхна страна, ищцата също им е пращала оценки, че
преди да получи свидетелство за завършено обучение била положила всички изпити.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове с правно основание по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ са процесуално
допустими.
По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна:
В процесният случай с атакуваната от ищцата Заповед №.../30.11.2020г. на Ректора на
ответния ВТУ на същата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени
по време на заемане на длъжност „инспектор“ в Център за квалификация в ответния ВТУ
четири нарушения на трудовата дисциплина, квалифицирани от работодателя като системни
нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190 ал.1 т.3 от КТ, както и на
основание чл.330 ал.2 т.6 КТ е прекратено ТПО на ищцата. Атакуваната заповед за
дисциплинарно наказание е издадена от компетентен за това орган – от работодателя, и
13
удовлетворява изискванията за форма, визирани в чл.195 ал.1 от КТ – заповедта е писмена и
мотивирана, като в същата са посочени нарушителят, нарушенията, и кога са извършени,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага за системни нарушения на
трудовата дисциплина. Спазени са сроковете за налагане на дисциплинарни наказания по
чл.194 ал.1 КТ.
Позоваването от ищцата още с ИМ на нарушаване на разпоредбата на чл.193 ал.1 от
КТ, досежно четирите вменени й от работодателя с атакуваната заповед за дисциплинарно
наказание нарушения на трудовата дисциплина, е неоснователно. На основание
императивната норма на чл.193 ал.1 КТ, работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените
му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. В чл.193 КТ не се въвежда
изискване за вземането на обяснения в рамките на „дисциплинарно производство“, нито
изискване за специална форма за искане и приемане на обясненията. Съгласно трайната
съдебна практика, когато обясненията са дадени по повод дисциплинарното нарушение, за
което е наложено наказанието и тези обяснения са достигнали до работодателя,
изискванията на чл.193 ал.1 КТ са изпълнени – наказанието е наложено при възможност за
работодателя за цялостна преценка на фактите, свързани с дисциплинарното нарушение. В
случаите, когато дисциплинарното наказание е наложено за повече от едно дисциплинарни
нарушения, какъвто е процесният, при все, че ищцата е наказана за четири нарушения на
трудовата дисциплина, квалифицирани от работодателя като системни такива, съдът следва
да разгледа трудовия спор само спрямо тези от тях, за които изискванията на чл.193 ал.1 КТ
са изпълнени. /Така Решение №1431/18.10.2004г. по гр.д.№2460/2002г., III г.о. на ВКС/.
В процесният случай безспорно преди налагане на дисциплинарното наказание на
ищцата с атакуваната заповед работодателят е изпълнил задължението си по чл.193 ал.1 от
КТ да приеме писмените й обяснения за всяко едно от четирите нарушения на трудовата
дисциплина, описани в заповедта за уволнение, и да събере и оцени посочените
доказателства, с което формалните изисквания на чл.193 ал.1 от КТ са изпълнени.
Писмените обяснения са дадени от ищцата именно по повод четирите дисциплинарни
нарушения, за които, квалифицирани от работодателя с атакуваната заповед по чл.195 ал.1
КТ като системни такива, на ищцата е наложено дисц. наказание „уволнение“ и обясненията
са достигнали до работодателя, с което изискванията на чл.193 ал.1 КТ са изпълнени и
тяхното изпълнение от работодателя, противно на твърденията на въззивника /ищца/, не е
формално.
Условието на чл.193 ал.1 КТ стои на преценка в трудовия спор, както с оглед
съдържанието на искането за даване на обяснения, с цел, за да бъде работникът или
служителят в състояние да разбере за кои негови действия, третирани като дисциплинарни
нарушения се искат обяснения, така и с оглед дадения от работодателя срок за депозиране
на писмени обяснения, с цел работникът или служителят да има реална възможност да се
защити, а работодателят да вземе предвид обясненията му. Дали даденият срок е бил
14
разумен и достатъчен, за да осигури реално възможността за даване на обяснения се
преценява с оглед обстоятелствата на конкретния случай, като не бива да се забравя, че
законът не е въвел формални изисквания за тази процедура. Затова поначало разумен и
достатъчен е този срок за писмени обяснения, който позволява на дисциплинарно уличеният
след като се ориентира във фактите, да изложи обмислен коментар на твърденията, или
отговор на въпросите в писмена форма, да изрази субективното си отношение, вкл., ако е
допуснал нарушението. Работникът или служителят може да даде обяснение, но той не е в
положение да доказва и това следва да се отчита при преценката за разумен срок, тъй като е
достатъчно да бъде насочен работодателя към доказателства и факти, които добросъвестно
да събере и оцени.
В процесният случай относно нарушението по т.1 от заповедта за уволнение във
връзка с изготвено от ищцата уверение №.../25.02.2020г. на специализантката В.К.Д., от
съдържанието на искането /покана/ и на връчената с поканата на ищцата Докладна записка
изх.№.../15.09.2020г. е в състояние работникът/служителят – ищца по делото да разбере за
кои нейни действия като инспектор в ЦК при ответния ВТУ, третирани като дисциплинарно
нарушение, работодателят й иска обяснения по реда на чл.193 ал.1 КТ, а именно за
изготвяне на уверение, че специализантката е завършила специалност и за получена
професионална квалификация и че свидетелството й е в процес на изготвяне, при
неположени два изпита по двете дисциплини, посочени в докладната записка, доказателство
за което са и дадените от ищцата писмени обяснения по същество на нарушението и по
всички въпроси, които го касаят, в т.ч. и приложени към обясненията писмени
доказателства, които работодателят да събере и оцени. Съдът счита, че даденият от
работодателя на ищцата срок от 2 дни за писмени обяснения във връзка с нарушението по
т.1 от заповедта за уволнение е разумен и достатъчен, щом в рамките на същия, дори и като
времетраене да е кратък, Т. е изготвила и депозирала писмени обяснения пред работодателя,
изразяващи позицията й по всички твърдения за конкретното нарушение, депозирала е и
писмени доказателства, макар и да не е в положение да доказва, и доколкото обясненията й
са взети предвид от работодателя преди налагане на дисциплинарните наказания.
Обстоятелството, че във връчената й докладна записка едната дисциплина, по която
специализантката Дингилска е имала неположен изпит към датата на изготвяне на
уверението – „Психология и социология на читателите и четенето“ е посочена като
„Психология и социология на четенето“ не разколебава горният извод за спазена процедура
по чл.193 ал.1 КТ, досежно това нарушение, доколкото е ясно фактическото основание, за
което работодателят търси и работникът/служителят съответно в случая е дала писмени
обяснения.
Изпълнени в случая са изискванията на чл.193 ал.1 КТ и по отношение на останалите
три вменени на ищцата дисциплинарни нарушения по т.2,3,4 от заповедта за уволнение във
връзка с изготвени от Т. свидетелства /дипломи/ за висше образование на специализантите
С.Г.С., Д.П.К. и И.А.А. при нарушаване на чл.14 т.1 от Правилника за устройството и
15
дейността на ЦК към ВТУ „Св. Св. К. и М. и на т.2.9. от раздел III от длъжностната
характеристика за длъжността „Инспектор“. Константна е съдебната практика, че
словестното изразяване по чл.193 и по чл.195 КТ може да е различно, същественото е от
съдържанието на заповедта и от искането на работодателя до работника/служителя за даване
на обяснения да следва несъмненият извод за това кой е дееца и за същността на
фактическото основание, за което работодателят търси обяснения, съответно налага
дисциплинарно наказание и те да са идентични. Възможно е при поискване на обяснения,
работодателят да не е напълно или точно индивидуализирал деянията, и да ги е посочил
точно и с всички индивидуализиращи белези едва в заповедта за уволнение. В този случай
важно е да няма съмнение, че наказанието е наложено за онези деяния, за които са поискани
и дадени обяснения - обезпечено е правото на работника /служителя да направи своите
възражения/, работодателят действително има възможност да ги прецени. С поканите от
работодателя до ищцата за даване на писмени обяснения, досежно вменени на Т.
дисциплинарни нарушения по т.2,3,4 от заповедта за уволнение, са връчени и съответните
докладни записки за всяко едно от констатираните нарушения по тези точки, и от тях става
ясно кой е дееца и за същността на фактическото основание, за което работодателят търси
обяснения – издаване на свидетелства /дипломи/, невярно удостоверяващи успешно
приключило обучение. Макар и с поканите за писмени обяснения до ищцата по чл.193 ал.1
КТ, досежно нарушенията по т.2,3,4 от заповедта за уволнение, и във връчените с тях
докладни записки да не се съдържа конкретно посочване на дисциплините, по които липсват
оценки на тримата специализанти С.С., Д.К. и И.А.А., в главната книга и в електронната
система, т.е., дори и с искането по чл.193 ал.1 КТ работодателят да не е напълно и точно
индивидуализирал деянията, но е направил това точно и с всички индивидуализиращи
белези в заповедта за уволнение, няма съмнение, че наказанието е наложено за онези деяния,
за които са поискани и дадени обясненията – че е изготвила свидетелства на специализанти,
макар и в главната книга и в електронната система да липсват оценки по някои от
дисциплините. Съдът приема и че, независимо, че с поканите за даване на писмени
обяснения по реда на чл.193 ал.1 КТ на ищцата са поискани от работодателя обяснения за
отдалечени във времето деяния по т.2,3,4 от уволнителната заповед, извършени от Т., докато
е заемала длъжност „инспектор“, съответно заемаща вече друга длъжност „библиотекар“
към момента на дисциплинарната процедура, поради което няма достъп до документацията
по случая, и след преценка на конкретните обстоятелства по случая, даденият от
работодателя на ищцата срок от по 2 дни за писмени обяснения, досежно тези случаи, макар
и кратък, е бил разумен и достатъчен. Това е така, доколкото в рамките на същия ищцата е
изготвила и депозирала пред работодателя писмените си обяснения, с които е изразила
позиция по същество по твърденията за конкретните нарушения, и преди налагането на
дисциплинарното наказание тези обяснения са взети предвид от работодателя, и именно
затова в случая не следва да се прилага аналогично разрешението, дадено в установената
практика на ВКС за случаите, при които поради недостатъчен срок служителят не е могъл да
даде обяснения, такива липсват напълно, или са частични, не по негова вина. Макар и с
писмените си обяснения, дадени във връзка с вменените й нарушения по т.2,34 от заповедта
16
за уволнение, ищцата да е информирала работодателя, че няма достъп до учебната
документация и не може да отговори коректно, същата, ориентирайки се във фактите, е дала
обяснения по същество, от които се извлича и субективното й отношение към нарушенията,
които й се вменяват от работодателя. Макар и в трите случая относно нарушенията по
т.2,3,4 от заповедта за уволнение да е поискала предоставяне на достъп до материалите,
свързани със случая, Т. не е поискала изрично продължаване на срока на писмени
обяснения. От друга страна, уважаването или отхвърлянето на подобни искания е въпрос на
работодателска преценка, която не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, отделно от
контрола за спазване на правилото по чл.193 ал.1 КТ, чието нарушаване от работодателя в
случая не е установено. Не на последно място, обстоятелството, че даденият от
работодателя на ищцата срок по чл.193 ал.1 КТ от 2 дни за писмени обяснения тече
едновременно от 28.10.2020г., т.е. съвпада за нарушенията по т.2 и т.3 от заповедта за
уволнение, не променя извода за разумен и достатъчен срок за всяко от тези нарушения, при
депозирани от ищцата в рамките на същия по всяко от тези нарушения писмени обяснения с
изложени доводи по същество, при все и че ищцата като работник/служител не е в
положение да доказва.
В обобщение, работодателят е спазил задължението си по чл.193 ал.1 КТ, досежно
всяко от вменените на ищцата с атакуваната заповед четири дисциплинарни нарушения,
поради което не са налице предпоставките за приложение на чл.193 ал.2 КТ, и съдът следва
да разгледа спора по същество.
Съгласно чл.186 от КТ, виновното неизпълнение на трудовите задължения е
нарушение на трудовата дисциплина. В процесният случай дисциплинарната отговорност на
ищцата е ангажирана с атакуваната заповед по чл.195 ал.1 КТ за системни нарушения на
трудовата дисциплина по смисъла на чл.190 ал.1 т.3 КТ. Теорията и практиката възприемат
наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина, когато работникът/служителят
е извършил три или повече нарушения. Предвид забраната по чл.189 ал.2 КТ системност
има, когато и трите нарушения все още не са санкционирани, или когато поне едно от тях не
е санкционирано, а наказанието за останалите не са заличени по реда на чл.197 или чл.198
КТ. За наличието на основанието по чл.190 ал.1 т.3 КТ съставомерна е както съвкупността
на три и повече еднородни нарушения на трудовата дисциплина, така и съвкупността от три
или повече разнородни нарушения, стига да е изпълнено условието –
работникът/служителят да не е бил санкциониран за тях, или да не е бил санкциониран поне
за едно от тях, а наказанието за останалите да не е заличено по описания ред. /Решение
№55/01.03.2011г. по гр.д.№1972/2009г., Г. К., IV г.о. на ВКС./ Това предполага съдът да
разгледа съставлява ли всяко едно от четирите вменени на ищцата нарушения
дисциплинарно такова и извършено ли е от ищцата, както и налице ли е признакът
системност по смисъла на чл.190 ал.1 т.3 КТ.
Безспорно доказано по делото е, че към момента на изготвяне от ищцата в качеството
й на инспектор в ЦК при ответния ВТУ на процесното уверение №33223/25.02.2020г. в
17
полза на специализантката В.К.Д. последната е имала два неположени изпита – по
дисциплините „Психология и социология на читателите и четенето“, отразен като
неположен в електронната система, и по „Съвременни информационни технологии“,
последният положен, видно от електронната система, едва на 25.09.2020г., т.е. 7 месеца след
изготвяне на процесното уверение.Действително по делото не е представена главна книга с
данни за В.К.Д., но от свид. показания на св.Г. – ВрИД Директор ЦК, се установява, че към
дата 25.02.2020г. в главната книга за специализанта Дингилска не са нанесени оценки по
двете дисциплини, като по едната специализанта е изпитана на 25.09.2020г., а по другата е
изпитана на 18.09.2020г.. Следователно, с изготвяне от ищцата на уверение №../25.02.2020г.,
с което е удостоверено, че В.К.Д. е завършила спец. „библиотекознание и библиография“ и
получава професионална квалификация“ „библиотекар, библиограф“ и свидетелството е в
процес на изготвяне, и което удостоверяване е невярно, т.к. към тази дата специализанта е
имала два неположени изпита по горепосочените дисциплини и следователно не е
завършила и не би могла да получи свидетелство, ищцата е нарушила трудовите си
задължения, вменени с длъжностната й характеристика по т.2.6. от раздел III за длъжност
„Инспектор“, според които изготвя уверения, които в качеството им на официални
свидетелстващи документи следва да удостоверяват действителното фактическо положение,
а именно завършено висше образование, което деяние безспорно съставлява нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл.186 КТ. Установява се от електронната
кореспонденция /л.82 от първоинстанционното дело/, че специализантката Д. е изпратила
към 31.01.2020г. всички курсови работи на хартиен носител и на флашка, към който момент
все още не е било приключило оценяването им. Недоказано е ищцовото твърдение, че към
датата на изготвяне на процесното уверение – 25.02.2020г. курсовите работи на Д. са били
предадени от ищцата на съответните преподаватели и че след проведени разговори с тях са я
уверили, че същите са оценени и няма пречка да издаде процесното уверение. Събраните
гласни доказателства по почин на ищцата чрез показанията на свидетелите Ф. и С.
установяват само принципно, че е имало случаи на комуникация между инспектор и
преподаватели относно това има ли поставена оценка по телефон, по имейл /св.Ф./, както и
издаване на уверение на специализант след удостоверяване по телефон от преподавател на
инспектора, има ли положена оценка на специализант, положен ли е изпитът и как
инспектора да процедира – да издаде ли уверение или не /св.С./, но не доказват, че в
конкретния случай с В.Д. курсовите й работи са били оценени и изпитите по двете
дисциплини проведени преди издаване на процесното уверение.
Безспорно ищцата с изготвяне на свидетелство /диплома/, серия ВТУ – 2020, у.и. №...,
регистр. №.../08.05.2020г. на специализанта С..Г.С., въпреки че в електронната система
липсва оценка по дисциплината „Информационни и комуникационни технологии в
управление на образованието“, която дисциплина дори не е възложена, и липсва оценка по
същата и в главната книга, доколкото оценката „6“ по „ИТ в управление“ не е подписана от
преподавател, е нарушила трудовите си задължения, визирани в длъжностната
характеристика за длъжност „инспектор“ по т.2.9. от раздел III, както и тези по чл.94 ал.3
18
т.13 от Правилник за администрацията и документооборота във ВТУ „Св. Св. К. и М.“ и
разпоредбата на чл.14 т.1 от Правилник за устройството и дейността на Центъра за
квалификация към ВТУ „Св. Св. К.и М., доколкото е изготвила свидетелство /диплома/ на
специализант, който към тази дата не е успешно завършил обучението си, тъй като не е
изпълнил всички задължения по учебния план на съответната специалност, поради което
деянието й съставлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.186 КТ.
Недоказано е ищцовото твърдение, че свидетелството на специализанта С.Г.С. е издадено
след осъществен от ищцата контакт и дадено разрешение от преподавателя по дисциплината
„Информационни и комуникационни технологии в управление на образованието“,
доколкото по делото не са ангажирани никакви доказателства в тази насока. От друга страна
това ищцово твърдение е и своеобразно признание на неизгодния за ищцата факт, че
дисциплина „Информационни и комуникационни технологии в управление на
образованието“ е част от учебния план по специалността.
На следващо място, безспорно доказано по делото е, че ищцата е изготвила
свидетелство /диплома/, серия ВТУ-2019, у.и. №..., регистр.№../12.12.2019г. на
специализанта Д.П.К., въпреки че в главната книга и в електронната система
специализантката няма оценка от положен държавен практикоприложен изпит по
икономика, както и оценки по други четири дисциплини от втори семестър: Методика на
обучението по икономика, Хоспитиране по икономика, Стажантска практика по икономика
и Текуща практика по икономика, с което е нарушила трудовите си задължения, визирани в
длъжностната характеристика за длъжност „инспектор“ по т.2.9. от раздел III, както и тези
по чл.94 ал.3 т.13 от Правилник за администрацията и документооборота във ВТУ „Св. Св.
К. и М.“ и разпоредбата на чл.14 т.1 от Правилник за устройството и дейността на Центъра
за квалификация към ВТУ „Св. Св. К. и М.“, доколкото е изготвила свидетелство /диплома/
на специализант, който към тази дата не е успешно завършил обучението си, тъй като не е
изпълнил всички задължения по учебния план на съответната специалност, поради което
деянието й съставлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.186 КТ.
Установимо от главната книга с данни за Д.П.К. е вписан номер на протокол от положен
ДППИ по икономика с председател на ДИК проф.Е. П., но липсва оценка и подпис на
преподавател, следователно ДППИ по икономика не е положен от К.. За останалите четири
гореизброени дисциплини, по които също липсват в главната книга поставени оценки и
подпис от преподавател, както и са неположени според електронната система, в последната
не са нанесени данни за преподавател относно три от тях /Стажантска практика по
икономика, Текуща педагогическа практика по икономика и Хоспитиране по икономика/, а
като преподавател по Методика на обучението по икономика е посочена гл. ас. д-р Р.С.П..
Въпреки това, дори и с оглед вписаните, макар и твърде нечетливо, данни за преподавател в
главна книга, да се приеме, че преподавател и по четирите дисциплини, по които липсват
оценки в главна книга и в електронната система е също проф. Е. П., която е и по ДППИ по
икономика, това обстоятелство не оборва извода за извършено от ищцата дисциплинарно
нарушение по т.3 от заповедта за уволнение. Действително по делото от свид. показания на
19
А.Г. – ВрИД Директор ЦК и от приетите разменени електронни писма между проф.Е.П. и
специализанта П.Т. се установява, че към 17.12.2019г. проф. П. е била в болница на ВМА,
че заболяването й е било трайно, нямала е достъп по старата система и е била
възпрепятствана в своевременно нанасяне на оценки от положени изпити. По делото обаче
липсват каквито и да било доказателства относно ищцовото твърдение, че е изготвила
процесното свидетелство на Д.К. на 12.12.2019г. след осъществен контакт и дадено
разрешение от преподавателя по всички посочени дисциплини, т.е. не се доказва към
момента на изготвянето му Д.К. да е била положила ДППИ по икономика, както и
останалите четири дисциплини от втори семестър, а само оценките по тях да не са били
нанесени.
Безспорно по делото се установи и че ищцата на 12.12.2019г. е изготвила
свидетелство /диплома/, серия ВТУ – 2019г., у.и. №..., регистр.№.../12.12.2019г. на
специализанта И.А.А., въпреки липсваща оценка както в главната книга, така и в
електронната система по дисциплината „Управление на човешките ресурси“, с което е
нарушила трудовите си задължения, визирани в длъжностната характеристика за длъжност
„инспектор“ по т.2.9. от раздел III, както и тези по чл.94 ал.3 т.13 от Правилник за
администрацията и документооборота във ВТУ „Св. Св. К. и М. и разпоредбата на чл.14 т.1
от Правилник за устройството и дейността на Центъра за квалификация към ВТУ „Св. Св. К.
и М.“, доколкото е изготвила свидетелство /диплома/ на специализант, който към тази дата
не е успешно завършил обучението си, тъй като не е изпълнил всички задължения по
учебния план на съответната специалност, поради което деянието й съставлява нарушение
на трудовата дисциплина по смисъла на чл.186 КТ. Видно от главна книга с данни за
специализанта И.А.А., същият има завършена предходна специалност „Маркетинг“, като по
делото липсват каквито и да било доказателства относно ищцовото твърдение положеният
от специализанта изпит по „Управление на човешките ресурси“ по предходната му
специалност „Маркетинг“ да му е бил признат от преподавателя към датата на изготвяне на
свидетелството – 12.12.2019г. по реда, предвиден в чл.94 ал.3 т.8 от Правилник за
администрацията и документооборота във ВТУ „Св. Св. К. и М.“.
В обобщение, безспорно доказано по делото е извършването от ищцата на четирите
описани в атакуваната заповед за уволнение нарушения на трудовата дисциплина, които не
са санкционирани, поради което са налице системни нарушения на трудовата дисциплина по
смисъла на чл.190 ал.1 т.3 КТ, за които на Т. е наложено оспореното дисциплинарно
наказание „уволнение“.
Доколкото е доказано извършването от ищцата на системни нарушения на трудовата
дисциплина по смисъла на чл.190 ал.1 т.3 КТ, съдът следва да извърши контрол за спазване
от работодателя на критериите по чл.189 ал.1 от КТ при определяне на дисциплинарното
наказание. На основание чл.189 ал.1 от КТ, при определяне на дисциплинарното наказание
се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както
и поведението на работника или служителя. Уредбата на дисциплинарната отговорност е
20
изградена върху принципа за съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на
нарушението. Основният критерий, който е и израз на посочения по- горе принцип на
уредбата – това е тежестта на нарушението. Този критерий се основава на цялостната
характеристика на деянието – както от обективна, така и от субективна страна. За тежестта
на нарушението от значение е преди всичко значимостта на неизпълненото задължение.
Съгласно константната съдебна практика, тежестта на допуснатото нарушение се определя с
оглед характера на изпълняваната работа; с оглед характера на възложените трудови
функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие; доколко са
свързани с по - висока степен на отговорност при изпълнение на работата. Следва да се
съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са
повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя; доколко от
неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици.
/Така Решение №167/14.05.2013г. по гр.д.№1102/2012г., Г.К., IV гр. о. на ВКС/.
Изхождайки от горепосочените критерии за преценка тежестта на допуснато
нарушение, съдът счита, че в процесният случай допуснатите от ищцата системни
нарушения на трудовата дисциплина, за които е дисциплинарно наказана, съставляват тежки
нарушения на трудовата дисциплина, доколкото се изразяват в изготвяне на неистински
/неверни/ официални свидетелстващи документи, невярно удостоверяващи успешно
приключило обучение – уверение за завършена специалност и получена професионална
квалификация и за свидетелство в процес на изготвяне и изготвени 3 броя свидетелства
/дипломи/ за висше образование с образователно – квалификационна степен по съответната
специалност, без да са били налице съответните предпоставки за това към момента на
изготвянето им, а именно – без да са били изпълнени всички задължения по учебния пран на
съответната специалност от съответните специализанти, с което безспорно се уронва
престижа на ответния ВТУ като държавна образователна институция, чиято основна дейност
е именно провеждане на обучение и удостоверяване на завършен курс на обучение. При
извода за извършени от ищцата системни тежки нарушения на трудовата дисциплина, за
които е наказана дисциплинарно с атакуваната заповед за уволнение, съдът съобрази
характера на изпълняваната работа, както и характера на възложените на ищцата трудови
функции да изготвя официални свидетелстващи документи – уверение, чийто автор е в
качеството й на длъжностно лице, съответно да изготвя свидетелства /дипломи/ за
професионална квалификация на завършилите, като ги представя за подпис на Ректора на
Университета и Директора на ЦК, които сочат на оказано от работодателя по-високо
доверие, като отчете и обстоятелството, че с допуснатите от ищцата четири процесни
системни нарушения на трудовата дисциплина се нарушават в значителна степен
отношенията на доверие между работник/служител и работодател. Допуснатите от ищцата
процесни системни нарушения на трудовата дисциплина са тежки и доколкото са свързани с
по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата, изискваща изготвяне от
инспектора на уверения и свидетелства /дипломи/ като официални свидетелстващи
документи, едва след като са изпълнени от специализанта всички задължения по учебния
21
план на съответната специалност, като в процесните четири случая от ищцата не е
процедирано по изискуемия за това начин, с което е изготвила неистински /неверни/
официални свидетелстващи документи, всяко едно от които системни нарушения на
трудовата дисциплина разкрива висока степен на обществена опасност. Съдът, освен
обективната страна на деянията, отчете и субективната такава, като приема, предвид липсата
на доказателства за форма на вина – умисъл, че същите са извършени при небрежност, която
форма на вина, с оглед обективната страна на деянията, не изключва извода за допуснати
тежки нарушения на трудовата дисциплина. В случая се касае и до допуснати от ищцата
четири нарушения на трудовата дисциплина за период от пет месеца, които са не малък брой
и обуславящи системност и които със своята повторяемост обективно сочат към значително
виновно неизпълнение от ищцата на трудовите си задължения, изразено в неспазване на
нормативите при издаване на официални свидетелстващи документи за завършено
образование. Значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение в
случая е свързана с възможните неблагоприятни последици, които могат да настъпят за
работодателя, вследствие от изготвените от ищцата неверни, удостоверителни за завършено
висше образование документи, които деяния дори и само с факта на простото им
извършване уронват престижа на ответния ВТУ като учебно заведение, чиято основна
дейност е да извършва обучение и да удостоверява успешно приключилия учебен процес.
Обстоятелството, че изготвените процесни свидетелства /дипломи/ понастоящем не са
анулирани, не променя извода за допуснати от ищцата тежки системни нарушения на
трудовата дисциплина, чиято противоправност се преценява към момента на извършването
им.
При преценката за спазване на критериите по чл.189 ал.1 КТ съдът съобрази и
обстоятелствата, при които са извършени от ищцата системните нарушения на трудовата
дисциплина. Съдът отчете, че в ЦК се обучават специализанти при дистанционна и задочна
форми на обучение и съществувалия и към процесния период организационен проблем в ЦК
по ненавременно нанасяне на оценки в главните книги от преподавателите, които не са
щатни към ЦК и липсата към процесния период на нормативно уреден механизъм за
преодоляването му, но счита, че тези обстоятелства не биха могли да обусловят налагане на
по-леко наказание на ищцата за допуснатите нарушения, доколкото от една страна са били
възможни начини за преодоляването му чрез надлежно сезиране от инспектора на прекия
ръководител, което е допустимо дори и при липса на нормативно уреден с вътрешни
партикуларни актове ред за това, а от друга страна, с оглед задълженията на ищцата за
спазване на въведените с вътрешно нормативни актове правила при издаване на документи.
При преценка на поведението на работника или служителя като критерий по чл.189
ал.1 КТ съдът съобрази чистото дисциплинарно минало на ищцата, доколкото към момента
на връчване на атакуваната заповед по чл.195 ал.1 КТ същата няма влезли в сила наложени
дисциплинарни наказания. Макар и в ЛТД на ищцата да са налични данни, в т.ч. сред тях и
докладна записка изх.№.../12.05.2020г. за установени множество слабости, пропуски и
22
нарушения в работата на ищцата, докато е заемала длъжност „инспектор“ в ЦК, то съдът не
съобразява тези факти, доколкото при преценката на „дисциплинарно минало“ на работника
или служителя не могат да се вземат предвид предишни негови нарушения, за които не е
наказван дисциплинарно. Съдът отчете, че дадената положителна оценка за работата на
ищцата като инспектор в ЦК в Отчет от проф. Х.Б. за развитието на ответния ВТУ за
мандатен период от м. май 2015г. до м. май 2019г. е за период, извън процесния, в рамките
на който са извършени процесните дисциплинарни нарушения.
След преценка на всички критерии по чл.189 ал.1 КТ и най- вече на значителната
тежест на допуснатите от ищцата системни нарушения на трудовата дисциплина и след
преценка на базата на всички посочени нарушения в тяхната последователност и цялост и
при съобразяване, че е налице повторяемост на нарушенията, сочеща на устойчивост в
неправомерното поведение на работника/служителя и доколкото поведението на ищцата в
крайна сметка нарушава в значителна степен отношенията на доверие между
работник/служител и работодател, и след като прецени и безкритичното отношение на дееца
/която твърди, че била опазвала авторитета на университета, издавайки документи с невярно
съдържание, но в срок/, съдът счита, че наложеното на ищцата с атакуваната заповед за
уволнение най- тежко дисциплинарно наказание „уволнение“ съответства по тежест на
извършените системни нарушения на трудовата дисциплина, поради което дисциплинарното
уволнение на ищцата е извършено законосъобразно, предвид което предявеният от ищцата
конститутивен иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаването му за незаконно и неговата
отмяна се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на предишната работа:
Искът е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността на главния иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна и предвид акцесорният характер на иска по
чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на предишната работа, същият следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
До идентичен правен резултат на отхвърляне на конститутивните искове по чл.344
ал.1 т.1 и т.2 от КТ, като неоснователни и недоказани, е достигнал и първоинстанционният
съд, поради което обжалваното съдебно решение се явява правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено, респ. въззивната жалба отхвърлена, като неоснователна и
недоказана.
По разноските:
23
Въззивницата не е претендирала /както и не е направила/ съдебни разноски във
въззивното производство, поради което съдът не дължи произнасяне.
С оглед изхода по спора и доколкото насрещната страна не е осъдена за съдебни
разноски, претенцията на пълномощника на въззивника – адв.М. от ВТАК за присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл.359 КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците
и служителите, поради което и независимо от изхода по спора, в тежест на въззивницата не
следва да бъде възлагана ДТ за производството.
Изходът на спора обуславя основателност на претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на направените съдебни разноски за въззивното производство, съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК /за заплатено адв. възнаграждение за един адвокат/ в
доказан размер от 650лв., които следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.1 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №.../29.04.2021г., постановено по Гр.д.№../2021г. по
описа на РС – В.Т.
ОСЪЖДА Р. Т. Т. с постоянен адрес гр.В.Т., ул.“И.Д.“ №.., бл..., вх.“А“, с ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на В.. у. „Св. Св. К. и М.“ , седалище и адрес на управление –
гр.В.Т. ул.“Т.Т.“ №.., ЕИК..., сума в размер на 650 лв. /шестотин и петдесет лева/,
представляваща направени във въззивното производство съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните в едномесечен срок от
връчването му, при наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24