№ 13480
гр. София, 21.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело №
20241110107749 по описа за 2024 година
В Ъ З Р А Ж Е Н И Е
от съдия Иванка Болгурова – съдия-докладчик по гр.д. №7749/2024г. по
описа на Софийски районен съд
С правно основание чл.8.3 от Правилата за определяне и поставяне на
индекси на съдебните актове за резултатите от инстанционната проверка и от
производствата за възобновяване на наказателни дела.
ОПРЕДЕЛИ:
В законоустановения двуседмичен срок, считано от връщането на делото в
Софийски районен съд, изразявам несъгласие с поставения индекс „1-3а” на
определение № 31196/31.07.2024г., като моля същият да бъде преразгледан
като в случай, че въззивният съдебен състав, постановил съдебния акт по
в.гр.д. №13680/2024г. по описа на СГС възприеме доводите ми за основателни,
моля да бъде поставен индекс 1-4д.
Считам, че поставеният индекс 1-3а – изцяло отменен съдебен акт поради
нарушение на закона, е напълно погрешен.
При поставяне на индекса от извършения инстанционен контрол следва да
се отчете, че по въпроса дали и какво адвокатско възнаграждение се дължи на
длъжника по заповедното производство, след проведено исково производство
1
е налице изключително противоречиво практика както на СГС, така и
на ВКС. Съгласно част от съдебна практика – Определение №45/23.01.2019г.
по ч.т.д. №3074/2018г. на ВКС, I ТО, Определение №140/19.03.2020г. по ч.т.д.
№236/2020г. на ВКС, II ТО и др., ответникът няма право на отделно
адвокатско възнаграждение в заповедното производството за подадено
възражение и такова не следва да му бъде присъждано в исковото
производство, тъй като подаването на възражение не е израз на
материалноправна защита и разноски в полза на длъжника не следва изобщо
да бъдат присъждани. Съгласно друга практика на ВКС възнаграждението на
процесуалния представител на длъжника се определя съгласно чл.7, ал.7, вр.
ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Според друга част от практиката, възнаграждението се
определя съгласно чл.6, ал.1, т.1 НМРАВ, а според четвърта практика,
споделена от настоящия въззивен състав, възнаграждението се определя
съгласно чл.6, ал.1, т.5 НМРАВ. В цитираните съдебни актове е възприето, че
производството по издаване на заповед за изпълнение се развива едностранно,
в това производство длъжникът не е длъжен да мотивира възражението си, а
би могъл да подаде възражение по образец, предвид липсата на законово
изискване за мотивиране на възражението изходът от правния спор не е
обусловен от мотивирането или липсата на мотивиране на възражението, т.е.
съдът не изследва основателността на възражението. Доколкото по въпроса
дали е дължимо възнаграждение за адвокат при подаване на възражение по
чл.414 от ГПК и по какъв начин следва то да се определи, липсва
тълкувателно решение, както и предвид съществуващата спорна съдебна
практика, намирам, че поставеният индекс би следвало да бъде 1-4д.
Този индекс 1-4д касае обективното наличие на противоречива
практика на ВКС и липсата на постановено тълкувателно решение по този
въпрос, какъвто е настоящият случай.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2