Р Е Ш Е Н И Е
№4129/10.10.2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесети септември, през две хиляди и деветнадесета
година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. М.
при участието секретаря Д. П., като разгледа докладваното
от съдия Михайлов гр. дело
№ 5007 по описа на Варненски
районен съд за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен иск от *******************, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от К Х Д за осъждане на П Р Б, ************************да заплати сумата от 3600 лева, съставляващи имуществени вреди произтичащи от
заплатено възнаграждение за процесуално представителство в съдебното
производство по АНД №784/2018г. по описа на ВОС и ВАНД №348/2018г. по описа на
Апелативен съд- Варна, на осн. чл. 49 ЗЗД.
В исковата молба се излагат
твърдения, че по предложение на Варненска окръжна прокуратура с искане за
налагане на имуществена санкция на юридическо лице е образувано АНД №784/2018г.
по описа на ВОС, по което дело е постановено съдебно решение, с което искането
на ВОП е оставено без уважение. Депозиран е протест пред от прокуратурата, като
е образувано ВАНД №348/2018г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което
решението на първоинстанционния съд е потвърдено. По двете дела ищцовото
дружество е сторило разноски в размер от по 1800 лева под формата на заплатено
възнаграждение за процесуално представителство.
В срокът си за отговор по чл. 131 ГПК П Р Б, чрез прокурор при ВРП изразява становище за недопустимост на
предявения иск, а в евентуалност излага съображения за неговата
неоснователност, като оспорва същия и по размер. Излага съображения, че
разноските по делото са завишение, като възнаграждението за процесуално
представителство не следва да превишава минималните определени размери.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Присъединено по делото е
АНД № 784/2008г. по описа на ВОС, което е образувано въз основа на предложение
на прокурор при ВОП –Силвиян Иванов, на осн. чл. 83г,
ал.6, т.1 ЗАНН да бъде наложена на ищеца имуществена санкция в размер на 39748
лева.
С решение №
230/21.08.2018г., постановено по АНД № 784/2018г. на ВОС е отхвърлено искането на ВОП, като на ищеца
не е наложена имуществена санкция.
С решение №
189/29.10.2018г., постановено по ВАНД №348/2018г. на Апелативен съд – Варна е
потвърдено решение № 230/21.08.2018г.,
постановено по АНД № 784/2018г. на ВОС.
Представен по делото е
договор за правна защита и съдействие от 20.08.2018г., по силата на който
ищецът е възложил на процесуален представител да осъществява процесуално
представителство по образуваното АНД № 784/2018г. на ВОС, като е уговорено
възнаграждение в размер на 1800 лева.
Представен по делото е
договор за правна защита и съдействие от 22.10.2018г., по силата на който
ищецът е възложил на процесуален представител да осъществява процесуално
представителство по образуваното ВАНД № 348/2018г. на Апелативен съд -Варна,
като е уговорено възнаграждение в размер на 1800 лева.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Искът намира правното си основание в общата разпоредба на чл.49 ЗЗД и подлежи на разглеждане по общия исков
ред.
Съгласно нормата на
чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени
от него при
или по повод
изпълнението на тази работа.
Според ППВС № 7/1958г. отговорността по
чл.49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия;
тя има обезпечително-гаранционна функция; тази отговорност не произтича от
вината на лицето, което е възложило работата, и затова няма място за
възражение, че то е невиновно, и за доказване на неговата невиновност. Лицето,
което е възложило работата може да се освободи от тази отговорност, ако се
установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква
вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни
или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа.
Според ППВС № 9/1966г. отговорност по
чл.49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму: а/ Когато
вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез
действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или от характера на работата. б/ Когато вредите са
причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.
В този случай вредите се явяват причинени по повод изпълнението на възложената
работа. Отговорност по чл.49 ЗЗД съществува и когато причинителят на
увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване
на възложената работа.
За да
е налице отговорност по чл.49 ЗЗД, е необходимо първо да се установи
отговорност по реда на чл.45 ЗЗД на физическо лице, на което е възложена
работа, при и по повод изпълнението на която е станало увреждане. Или,
за да бъде уважен такъв иск, е необходимо да бъдат налице всички
елементи от сложния юридически факт на непозволеното увреждане, които са
1. вреда, претърпяна от пострадалия;
2. причинно-следствена връзка между нея
и деянието
;
3. причинителят-служител
да има вина за причинените вреди,
4. вредите да са причинени при
или по повод
на изпълнението на работата,
възложена от ответника
5. причинителят
да е лице, на което отговорното
по чл.49 ЗЗД юридическо лице е възложил някаква работа,
Субективният
елемент от състава на деликта-вината, разбирана като конкретно психично
отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира,
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В настоящия случай се претендират вреди, сторени разноски по заплащане на възнаграждение за процесуално
представителство с оглед внесено предложение от прокурор при ВОП, да бъде
наложена имуществена санкция на ищеца на основание ЗАНН. Искането с влязло в
сила съдебно решение е отхвърлено, като производството в съдебна фаза се е
развило пред Варненски окръжен съд, явяващ се първа инстанция, съответно и пред
Варненски апелативен съд, като въззивна инстанция.
От събраните по
делото доказателства съдът приема, че в първоинстанционното
и въззивното производства ищецът е сторил разноски в общ размер на 3600
лева, които се явяват заплатено възнаграждение за процесуално представителство.
Не се оспорва, че уговореното възнаграждение е реално заплатено, като този факт
се установява и от договорите за правна защита и съдействие, в които е
отразено, че уговореното възнаграждение е заплатено в брой, поради което в тази
част представените частни диспозитивни документи имат
характер на разписка.
За да бъде
уважена претенцията по чл.49 ЗЗД е необходимо да се установи на първо място възлагането
на работа и на второ място наличието на осъществен деликт от лицето на което е възложено изпълнението на работата, при и по повод на която
се твърди, че са причинени
вреди, т.е. да е налице отговорност по реда на чл.45 ЗЗД от прекия причинител
на вредата. В исковата молба се твърди,
че причинените на ищеца
имуществени вреди са в резултат на образуваните
срещу него производства по ЗАНН, в резултат от искания на ВОП, действаща
чрез съответния прокурор.
Съгласно чл.132 от Конституцията на Република България, при
осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите
не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените
от тях актове,
освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. От цитирания
текст следва, че магистратите имат функционален имунитет и носят отговорност за действията си извършени
при осъществяване на функциите си и при постановяване актовете сисамо в случай на умишлено престъпление от общ характер, каквито твърдия за
извършено умишлено престъпление липсват в исковата молба.
В този смисъл и съдебната практика по идентичен спор, обективирана в
съдебно решение от 16.10.2018г., постановено по гр. дело 1589/2018г. на ВОС.
При тези съображения липсата на предпоставка от фактическия състав на чл.
49 ЗЗД, а именно извършителя на възложената работа да отговаря за вреди по чл.
45 ЗЗ, предполага и неоснователност на исковата претенция, поради което същата
следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
Отхвърля предявения иск от *******************, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от К Х Д за осъждане
на П Р Б, ************************да заплати сумата от 3600 лева, съставляващи имуществени
вреди произтичащи от заплатено възнаграждение за процесуално
представителство в съдебното производство по административно –наказателно дело
№784/2018г.
по описа на Варненски окръжен съд и въззивно
административно – наказателно дело №348/2018г. по описа на Апелативен съд-
Варна, на осн. чл. 49 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :