РЕШЕНИЕ
№ 2196
гр. Пловдив, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20215330206611 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-6207-000356 от
05.04.2021г., издадено от Началник РУ Труд при ОД на МВР-Пловдив, с
което на З. П. М. с ЕГН ********** от гр.Пловдив е наложено на основание
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДВП административно наказание глоба в размер на
50 /петдесет/ лева за нарушение по чл. 137А, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят М., в жалбата си моли съда да отмени изцяло
атакуваното наказателно постановление тъй като поради здравословен
проблем не може да слага обезопасителен колан.В съдебно заседание се явява
лично и поддържа жалбата.В пледоарията си в подкрепа на представените
документи/ ТЕЛК решение за 96% пожизнена инвалидност/ г-н М. показа на
съда закачена за тялото му медицинска принадлежност без която същия не
може поради безвъзвратно тежко нарушение на отделителната система,
вследствие на тежка хирургична интервенция.
Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище, че
жалбата е неоснователна и прави възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение в случай, че е над минимума в наредбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА - подадена е от нарушителя и това е
направено в срок, а разгледана по съществото е ОСНОВАТЕЛНА.
1
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на
29.03.2021г. около 15.30 часа в с.Труд, управлява л.а. Фолксваген голф с рег.
номер ***лична собственост без да е сложил обезопасителен колан с който е
оборудван автомобила.За така описаното нарушение на водача М. бил
съставен АУАН с бл. номер 547866 от 29.03.2021г. за гореописаното
нарушение, което било квалифицирано по чл.137А от ЗДВП.Впоследствие
било издадено и обжалваното наказателно постановление с оглед
констатациите в АУАН.
Съдът следва да отбележи, че кредитира изцяло писмените
доказателства по преписката, а именно:АУАН, оправомощителна Заповед,
справка за нарушител, както и гласните такива изразяващи се в разпит на
св.А.-актосъставител.От тях съда достигна до извода, че М. е управлявал
МПС, без да е сложил обезопасителен колан с който е оборудван автомобила.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно
от представената оправомощителна заповед.Същото се отнася и за издадения
АУАН.В двата акта нарушителя е точно индивидуализиран и не буди
съмнение неговата идентичност.
Налице са обаче нарушения в хода на административнонаказателното
производство досежно нарушението по чл.137А, ал.1 от ЗДВП изразяващи се
в следното. Налице е нарушение на разпоредбата на чл.42, т.5 от ЗАНН тъй
като в АУАН като нарушена разпоредба е посочена тази на чл.137А от
ЗДВП.Впоследствие с наказателното постановление, като нарушената норма е
вписана чл.137А, ал.1 от ЗДВП, но фактически за това нарушение по този
текст на нарушителя не е било предявено обвинение с акта и едва с
наказателното постановление за пръв път му е вменено нарушение под тази
правна квалификация.Следва да се отбележи, че чл.137А от ЗДВП има две
алинеи с няколко подточки.
В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната
практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство,
аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя
предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна,
връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и
надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят
следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на
защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и
предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1
ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).
В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно
значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г.
по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното
съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на
всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация.
Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до
2
неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на
повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват
правото на защита на наказаното лице.
Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното
обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС,
следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото
съдържание.
В случай, че не се споделя становището за нарушение на процесуалните
правила то според съда категорично е налице в случая хипотезата на чл.137а,
ал.2, т.2 от ЗДВП, тъй като жалб.М. се явява лице, чието физическо състояние
не позволява използването на обезопасителен колан.Това е така предвид
представената медицинска документация от която е видно, че М. е с 96%
пожижнена инвалидност, вследствие на „екстирпация на ректума“, налагащо
постоянно носене на прикрепено за стомаха издуто медицинско изделие
регулиращо отделителната система, което жалбоподателя демонстрира както
съда вече отбеляза и по време на пледоарията си.Именно поради последното
като силно реабилитиращо основание съдът намира, че наказателното
постановление следва да се отмени.
Предвид това
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-6207-000356 от
05.04.2021г., издадено от Началник РУ Труд при ОД на МВР-Пловдив, с
което на З. П. М. с ЕГН ********** от гр.Пловдив е наложено на основание
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДВП административно наказание глоба в размер на
50 /петдесет/ лева за нарушение по чл. 137А, ал.1 от ЗДвП като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3