№ 3624
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110130925 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49
ЗЗД от ищеца „ЗД Евроинс“ АД срещу ответника Столична община за
заплащане на сумата от 882.71 лева, представляваща регресно вземане за
възстановяване на платено от ищеца застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско на МПС“, ведно със законната лихва от датата на
подаването на исковата молба /30.05.2024 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че на 16.12.2023 г., на Околовръстен път, гр. София,
пред № 6, е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Мазда 3“ с рег. № ****,
при движение в посочения пътен участък, попада в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно, резултат на което върху автомобила са
нанесени материални щети на предна лява гума и джанта.
Сочи се че по силата на застрахователна полица №
505001000007854/09.09.2021 г. за застраховка „Каско на МПС“, сключена
между ищеца и собственика на увредения автомобил, ищецът е поел да носи
риска от настъпване на имуществено увреждане на автомобила.
Твърди се, че в изпълнение на договорните си задължения,
застрахователят е изплатил на 29.12.2023 г. и на 12.02.2024 г. застрахователно
1
обезщетение по сметка на собственика на автомобила и на сервиза, отстранил
щетите върху джантата, равняващо се на сумите, необходими за отстраняване
на щетите по автомобила, възлизащо на сумата от 881.71 лева.
Счита, че отговорност за нанесените вреди носи ответникът, тъй като
вредите са настъпили в резултат на противоправно бездействие от страна на
ответника, имащ нормативно уредено задължение да се грижи за поддръжката
на процесния пътен участък.
Сочи, че с плащане на застрахователното обезщетение, в полза на
ищеца е възникнало регресно вземане за изплатеното застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ срещу причинителя на вредата -
ответника Столична община.
Твърди, че е изпратил регресна покана до ответника, но не е
последвало доброволно плащане на претендираната сума.
Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Столична
община.
Оспорва се пасивната материална легитимация на ответника по спора,
с аргументи, че процесния пътен участък не се стопанисва от Столична
община, а от АПИ. По същество на спора ответникът оспорва изложената в
исковата молба фактическата обстановка, при която е настъпила вредата,
описания механизъм на увреждането, както и наличието на причинна връзка
между описаните вреди и събитието. Прави възражение за съпричиняване.
Оспорва иска и като недоказан по размер, а в случай, че бъде доказана
претенцията, същата се оспорва като завишена.
Моли за отхвърляне на предявените искове, претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Софийският районен съд, 76 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като обсъди
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са от ищеца обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД в
2
тежест на ищеца е да докаже по делото следните обстоятелства: че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане,
вследствие на противоправното бездействие на лице, на което ответникът е
възложил работа, e настъпило събитие, за което застрахователят носи риска;
наличието на причинно – следствена връзка между всички твърдени вреди и
процесното вредоносно събитие; факта на плащане на застрахователно
обезщетение по процесната имуществена застраховка, както и действителният
размер на вредите, настъпили в причинна връзка със събитието.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е
да докаже изпълнение на възникналите парични задължения, както и всички
свои защитни възражения.
Разпоредбата на чл. 410 КЗ урежда специално суброгационно право в
отклонение от общото правило на чл. 74 ЗЗД, съгласно което, при настъпване
на застрахователно събитие, застрахователят, след изпълнение на своето
договорно задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, встъпва
в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато причинител на
вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД,
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите,
причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното
изпълнението.
За доказване на фактите, включени в предмета на спора, пред
Софийски районен съд са събрани писмени и гласни доказателствени
средства, като изготвена и съдебна автотехническа експертиза.
Въз основа на анализа на горните доказателства, съдът приема
следното:
Установява се от представения по делото в заверен препис екземпляр
на застрахователна полица № 50500100007854/09.09.2021 г. за застраховка
„Каско на МПС“, сключена между ищеца и лизингополучателя на увредения
автомобил, с период на валидност от 09.09.2021 г. – 08.09.2026 г., че към
датата на твърдяното ПТП /16.12.2023 г./ ищецът е носил риска от настъпване
на имуществено увреждане на автомобила при уговорено застрахователно
покритие „Пълно Каско“.
Установява се приетите по делото писмени доказателства, че във
връзка с процесното ПТП пред застрахователя е образувана ликвидационна
3
преписка по щета № **********/18.12.2023, като съгласно изготвените описи
на щетите /л. 9 и л. 12/ са установени уврежданията върху предна лява гума и
джанта на автомобила. Установено, че гумата същата подлежи на подмяна, а
джантата на ремонт.
Установява се, че за ремонта на автомобилната джанта
застрахователят е издал възлагателно писмо /л. 26/, а сервизът, отстранил
щетите /“Стар Моторс“ ЕООД/ е издал фактура с основание „техническо
обслужване джанта алуминиева“ за сумата от 683.21 лева. От описаните във
фактурата /л. 28/ индивидуализиращи белези на МПС, се установява, че
ремонтът касае процесният увреден автомобил.
Видно е от представената по делото фактура, удостовряваща
извършено плащане на ПОС терминал, че лизингополучателят е закупил нова
гума NOKIAN на стойност 332.50 лева. С ръкописен текст върху документа е
посочено, че на възстановяване подлежи 40% от стойността на гумата /поради
приложен коефициент на овехтяване/ – т.е. 199.50 лева.
Установява се от представеното по делото платежно нареждане /л. 31/,
че сумата от 199.50 лева е изплатена на 29.12.2023 г. по сметка на
лизингополучателя на автомобила.
От представеното по делото платежно нареждане /л. 32/ се
установява, че застрахователят е изплатил по сметка на сервиза, отстранил
щетите върху джантата, сумата от 683.21 лева, съгласно издадената от сервиза
фактура.
От събраните по делото писмени доказателства – протокол за ПТП
№ 1897749, съставен от полицейските органи след посещение на мястото на
инцидента /ползващ се със задължителна за съда доказателствена сила за
установените пряко от съставителя обстоятелства – в това число, наличието
на неравност на пътното платно/, от приетата и неоспорена от страните
съдебна автотехническа експертиза, както и от събраните свидетелски
показания на водача на процесното МПС – Й. М. И., които съдът кредитира
като обективно и добросъвестно дадени, съдът намира, че по делото се
установява следният механизъм на ПТП:
На 16.12.2023 г., на Околовръстен път, гр. София, пред № 6, е
настъпило ПТП, при което лек автомобил „Мазда 3“ с рег. № ****, при
движение в посочения пътен участък, попада в необезопасена и необозначена
4
дупка на пътното платно, резултат на което върху автомобила са нанесени
материални щети на предна лява гума и джанта.
Установява се от приетата и неоспорена от страните съдебна
автотехническа експертиза, че описаните щети върху автомобилната гума се
намират в пряка-причинно следствена връзка от процесното ПТП.
Установената дупка по пътното платно представлява "препятствие на
пътя" по смисъла на § 6, т. 37 от ДР ЗДвП, тъй като нарушава целостта на
пътното покритие и създава опасност на движението.
От установеното от фактическа страна се установява, че
пътнотранспортното произшествие е настъпило на улица "Околовръстен път"
в гр. София, която е част от републиканската пътна мрежа (Решение № 945 на
МС от 01.12.2004 г., издадено на основание чл. 4, ал. 1 ППЗП), но в рамките
на урбанизирана територия. С оглед на това, в случая задължение за текущ
ремонт на пътното платно е на Столична община – арг. от противното на чл.
30, ал. 5 от Закона за пътищата, доколкото няма данни за постигната друга
договореност между Столична община и Агенция "Пътна инфраструктура"
(чл. 30, ал. 6 ЗП, чл. 48, т. 2, б. "в" ППЗП).
Съдържанието на задължението за поддръжка на пътното платно
включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна
нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на
неговите съоръжения и принадлежности - чл. 47 ППЗП, пар. 1, т. 13 и т. 14 ДР
на ЗП.
Предвид нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП, Столична община, като лице,
което стопанисва конкретния пътен участък, чрез своите служители има
задължение да го поддържа в изправно състояние, да сигнализира незабавно
препятствията по него и ги отстранява във възможно най-кратък срок. В
случая, наличието на несигнализирана дупка на пътното платно представлява
препятствие на пътното платно, поради което именно Столична община като
отговорна за текущата му поддръжка, е задължена да вземе мерки за
сигнализиране и отстраняване на препятствието.
Следователно, констатираното препятствие на пътното платно, е
резултат от неизпълнение на задълженията на служители на ответника община
за поддържане на пътното платно, така че преминаването през него да е
безопасно. От изложеното следва, че е налице противоправно поведение под
5
формата на бездействие, което е основание за ангажиране на отговорността на
Столична община в качеството й на възложител на работата.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването
на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за
чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност
винаги е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и произтича от
вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са
възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да
правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на
други лични основания за освобождаването им от отговорност.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят
по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или
по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът е бил задължен да
осъществява дейностите по поддържането на пътя, включително да означи
съответната неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед
предупреждаване на участниците в движението, както и да отстрани
съответни препятствия във възможно най-кратък срок – така чл. 167, ал. 1
ЗДвП. Неизпълнението на тези негови задължения е довело до настъпване на
процесния пътен инцидент, пряка последица от който са нанесените върху
автомобила вреди.
Предвид изложеното, съдът намира, че събраните доказателства
формират достатъчно стабилна доказателствена маса, позволяваща
еднозначни изводи за правно релевантните факти, поради което съдът намира
за доказани твърденията на ищеца за настъпило застрахователно събитие и на
нанасяне на имуществени вреди върху автомобила вследствие на
противоправно бездействие от страна на ответника.
Относно размера на регресната претенция за заплатено
застрахователното обезщетение:
По отношение на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, съдът приема, че КЗ предвижда, че застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
6
настъпване на събитието, като целта е да се стигне до пълно репариране на
вредоносните последици. От заключението на вещото лице по съдебната
автотехническа експертиза, неоспорена от страните по делото, се установява,
че средната пазарна стойност на щетите възлиза на сумата от 1041.18 лева –
т.е. повече от претендираните от застрахователя 882.71 лева.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на
застрахователя, който се е суброгирал в правата на застрахования, е
възникнало вземане в размер на изплатеното застрахователно обезщетение,
ведно с ликвидационните разноски /каквито в случая не се претендират/, за
сумата от 882.71 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане.
Ответната страна не твърди, а и не се установява по делото да е
погасила същото чрез плащане или чрез друг погасителен способ, поради
което предявеният иск се явява изцяло основателен.
По отношение на заявеното от ответника възражение за
съпричиняване:
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение
за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача
на застрахованото при ищеца МПС.
От събраните по делото доказателства не е установено чрез
провеждането на пълно и главно доказване, че водачът на увреденото МПС с
поведението си е допринесъл по някакъв начин за реализирането на
произшествието и/или за настъпването на вредоносния резултат, което да е
предпоставка за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Ответникът, който носи тежестта, не доказа, че поведението на водача
на МПС не е било съобразено с конкретната пътна обстановка или че същият е
управлявал с превишена скорост. Липсват доказателства, които да сочат, че
водачът на лекия автомобил се е движел с несъобразена скорост или под
въздействието на алкохол – напротив, от събраните по делото доказателства
/протокол за ПТП и свидетелски показания/ се установява, че водачът е
управлявал МПС с разрешената за пътния участък скорост, но въпреки това,
както и поради обстоятелството, че съседните пътни ленти са били заети от
други участници в движението, не е успял да предотврати настъпването на
7
вредите.
Освен това, несигнализираните неравности на пътя не представляват
предвидимо за водача на МПС препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
за да е налице задължение за последния да избира скоростта, така че да може
да спре.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има само ищецът.
В исковото производството пред Софийски районен съд заявотелят е
доказал извършването на разноски в размер на 50 лева – държавна такса, 300
лева – депозит за САТЕ, 50 лева – депозит за призоваване на свидетел.
Претендирал и разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът
определя на сумата от 100 лева, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. с чл. 25 НЗПП и при съобразяване с действителната правна и фактическа
сложност на делото и продължителността на производството. Общо разноски
в исковото производство – 500 лева.
Същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ 00069637, да заплати на
„ЗД Евроинс “ АД, ЕИК *********, на основание чл. 410 КЗ, сумата от
882.71 лв., представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца по
застраховка „Каско на МПС“ застрахователно обезщетение по щета №
**********/18.12.2023, за настъпило на 16.12.2023 г. застрахователно събитие
с участието на МПС „Мазда 3“ с рег. № ****, ведно със законната лихва
върху претендираната сума от датата на подаването на исковата молба
/30.05.2024 г./ до пълното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ 00069637, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „ЗД Евроинс “ АД, ЕИК *********, сумата от
500 лева – сторени разноски в исковото производство пред първата
инстанция.
8
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9