Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.01.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №8065
по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №8065/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С.”
ЕАД *** срещу решение №78361 от 28.03.2019 г постановено
по гр.д.№30060/18 г на СРС , 78 състав , с което са отхвърлени исковете на
въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да бъде признато за
установено , че Н.Г.З. ЕГН ********** от гр.София му дължи сумата от 5128,24
лева - незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2014 г –
м.04.2017 г ; за апартамент
№52 в
гр.София , ж.к.********,
ведно със законната лихва от 24.11.2017 г до
окончателното заплащане на посочената главница ; както и сумата
от 606,64 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 16.09.2015 г – 26.10.2017
г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 29.11.2017
г по ч.гр.д.№83047/17 г на СРС , 78 състав .
Въззивникът “Т.С.” ЕАД излага доводи за неправилност на
решението на СРС , тъй като според писмо от 07.07.2015 г на СО , Район „Искър“
процесното жилище се обитава от Н.Г. Л.. Вярно е , че Л.е била изведена от
имота като член на семейството на П.Щ , но видно от писмото е продължила да го
обитава . Наемател на общински имот също може да бъде потребител на топлинна
енергия .
Въззиваемата страна е подала писмен
отговор , в който оспорва въззивната жалба . Безспорно наемното правоотношение
на ответницата е прекратено и няма данни тя да е потребител на топлинна енергия
за имота и да е обвързана от ОУ на ищеца
Третото
лице “Т.с.” ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С.” ЕАД на 04.04.2019
г и е обжалвано в срок на 18.04.2019 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите
в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се
констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013
г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За
да отхвърли исковете
СРС е приел , че съгласно
чл.153 ал.1 ЗЕ потребители на топлинна енергия са собствениците и притежателите
на вещно право на ползване върху топлофициран имот в ЕС . Видно от представени от СО р-н „Искър“
писмени доказателства ответницата е била настанена в общинско жилище , но още
преди процесния период наемния й договор е бил прекратен .
Решението на СРС е правилно .
Процесните искове са предявени на договорно основание , като ищецът
твърди , че ответницата е клиент на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ . Съгласно чл.153
ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия...“ и имат това качество до датата на прекратяване по реда на
чл.153, ал.2 ЗЕ на топлоснабдяването за абонатната станция на сградата или за
нейно отклонение (чл.153, ал.3 ЗЕ). Качеството потребител следва от притежанието на правото на собственост или вещно право на
ползване върху този имот , като собственикът или ползвателят имат
качеството на потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на
съответното право върху имота и съответно по силата на това обстоятелство от
тази дата са и в договорни отношение с ищцовото дружество .
С Тълкувателно решение №2/2017 г от 17.05.2018 г на ОСГК
на ВКС се допусна и правни субекти извън посочените в чл.153
ЗЕ лица /собственици и ползватели на топлофицирани имоти/ да бъдат
потребители на топлинна енергия . Докато лицата по чл.153 ЗЕ се считат за
потребители по силата на закона , то третите лица ползващи имота на договорно
основание /наематели, заематели за послужване и др./ следва да имат сключен договор за продажба на топлинна енергия за
съответния имот с топлопреносното предприятие . В тълкувателното решение е
посочено изрично , че договорът с третото лице подлежи на доказване от ищеца ,
като най-често за наличие на договорни отношения свидетелства откриване на партида . Отново според
тълкувателното решение качеството потребител на топлинна енергия не се
презюмира от факта на ползване на имота .
В случая ищецът не е представил
доказателства , че е налице договор между него и ответника . Действително , в
писмо от 07.07.2015 г на СО , р-н „Искър“ се твърди , че процесното жилище е
общинско и се обитава от ответницата . Доколкото касае частно-правни наемни
отношения във връзка с общинско жилище писмото – по отношение на факта за
ползване на имота - се явява частен свидетелстващ документ . Като такъв писмото
съставлява доказателство за изявлението , което се съдържа в него и че е
направено от подписалото го лице /формална
доказателствена сила/. Писмото е оспорено от ответницата и не доказва
удостоверените в него факти – че ответницата е ползвала имота за
процесния период . Отделно , издателят на писмото има интерес да твърди
ползване на имота от други лица , тъй като самият
той /Столична община/ е потребител на
топлинна енергия за процесното общинско жилище по чл.153 ЗЕ .
Видно от заповед №654 от 20.06.2012 г
на кмета на СО , р-н „Искър“ , наемният
договор на П.Щ и на ответницата като член на домакинството й е прекратен още
през 2012 г . Дори ответницата да е продължила фактически да ползва имота ,
според вече цитираното тълкувателно решение това не е достатъчно , за да се
счете , че тя е потребител на топлинна енергия . Ответницата не е лице по чл.153 ЗЕ , а липсва молба за откриване на
партида или писмен договор между страните .
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да се потвърди .
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №78361 от 28.03.2019 г постановено
по гр.д.№30060/18 г на СРС , 78 състав .
Решението
е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД ЕИК ****** .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.