№ 2356
гр. София, 21.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:А.ПЛ.Д.
като разгледа докладваното от А.ПЛ.Д. Частно наказателно дело №
20241110202049 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК и по чл. 111, ал. 3
от НПК.
Инициирано е с жалба, подадена от пълномощник на П. П. П., срещу
постановление от 11.08.2023 г. на прокурор при Софийска районна
прокуратура (СРП), с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т.
1 и чл. 243, ал. 2 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП №
2358/2019 г. по описа на 02 РУ СДВР, пр. пр. № 50127/2019 г. по описа на
СРП, което е образувано на 14.11.2019 г. за престъпление по чл. 206, ал. 1 от
НК.
Според жалбоподателя, постановлението за прекратяване на
наказателното производство е необосновано, тъй като е в противоречие със
събраните доказателства по делото. Твърди се, че в хода на наказателното
производство са събрани доказателства, въз основа на които се установява по
безспорен начин, че С.Г.Х. е извършил престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК,
както и други престъпления. В тази връзка се сочи определение на СРС,
постановено по повод предходно прекратяване на наказателното
производство, което е било отменено със задължителни указания относно
прилагането на закона, като се сочи, че указанията на съда не са били
изпълнени от страна на прокурора и не са извършени каквито и да е
процесуално-следствени действия. Жалбоподателя изразява недоволство и
срещу частта на атакуваното постановление, с която е оставено без уважение
искането на жалбоподателя за връщане на лек автомобил, марка „*****”,
модел „*****” с рег. № СВ **** МС, който е приобщен като веществено
доказателство по делото. В тази връзка се изразява становище, че в случая не
е налице спор относно собствеността на автомобила по смисъла на чл. 113 от
НПК, поради което отказът за връщане на посоченото МПС е
незаконосъобразен. Отделно от това се заявява, че връщането на автомобила
не би осуетило разкриването на обективната истина по случая. Ето защо е
направено искане за отмяна на обжалваното постановление на прокурора и за
1
връщане на делото със задължителни указания относно прилагането на
закона.
Софийски районен съд, като взе предвид подадената жалба и
материалите по досъдебното производство, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу
подлежащо на съдебен контрол постановление на прокурор, подадена е от
легитимирано за това лице и в законоустановения седемдневен срок
(доколкото липсва надлежно удостоверяване относно връчването на препис
от атакувания акт на жалбоподателя при което срокът се счита спазен).
С постановление от 14.11.2019 г. на прокурор при СРП образувано ДП
№ 2358/2019 г. по описа на 02 РУ СДВР, пр. пр. № 50127/2019 г. по описа на
СРП за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, извършено през 2019 г. Законен
повод за образуване на производството е съобщение (сигнал) до органите на
досъдебното производство от пострадалия П. П. П.. Видно от самия сигнал е,
че в същия се твърди, че на 10.08.2019 г. П. П. П. е предоставил на негов
познат на име С. собствения си лек автомобил, марка „*****” с рег. №
СВ****МС, за да го покара, след което автомобилът не му бил върнат.
Самото предаване на вещта се осъществило в гр. София, ж. к. „Надежда” –
*****.
В хода на досъдебното производство не е привлечен обвиняем.
В резултат от извършената процесуална и процесуално-следствена
дейност по делото са събрани следните доказателствени източници:
Писмени доказателства – справка относно собственост на лек
автомобил /л. 55/; договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите /л. 83/; сметка към полица за застраховка /л. 84/; копие на
свидетелство за регистрация на МПС - част втора /л. 86-87/; договор за
покупко-продажба на МПС от 01.8.2019 г. /л. 88/; приходна квитанция /л. 89/;
удостоверение за застрахователна стойност на МПС /л. 90/; копие
свидетелство за регистрация на МПС – част първа /л. 91/; вайбър
кореспнденция /л. 92-105/; протокол за доброволно предаване от 27.03.2020 г.
/л. 153/; приемателен опис /л. 156/;
Писмени доказателствени средства – протокол от 10.01.2020 г. за
претърсване и изземване /л. 74-75/; протокол от 26.03.2020 г. за претърсване и
изземване /л. 140-141/;
Гласни доказателствени средства – показания от 04.12.2019 г. на
свидетеля П. П. П. /л. 56-57/; показания от 21.01.2020 г. на свидетеля К.Д.И.
/л. 60/; показания от 10.01.2020 г. на свидетеля С. Х. /л. 78-81/; показания от
10.04.2020 г. на свидетеля С.А. /л. 112/; показания от 04.09.2020 г. на
свидетеля С.А. /л. 114/; показания от 04.06.2021 г. на свидетеля Венета
Атанасова /л. 120/; показания от 14.09.2021 г. на свидетеля Венета
Атанасова /л. 131-132/; показания от 14.04.2021 г., дадени при очна ставка
между свидетелите П. П. и С. Х. /л. 134-136/; показания от 27.03.2020 г. на
свидетеля С. Х. /л. 147-148/; показания от 27.03.2020 г. на свидетеля Кралю
Кралев /л. 149/; показания от 27.03.2020 г. на свидетеля Димитър Андонов
2
/л. 150/; показания от 27.03.2020 г. на свидетеля Г.В. /л. 151/; показания от
27.03.2020 г. на свидетеля М. Д. /л. 152/; показания от 26.01.2023 г. на
свидетеля С. Х. /л. 35-36, Том втори/;
Веществени доказателства: лек автомобил, марка „*****”, модел
„*****” с рег. № СВ **** МС; 1 брой контактен ключ; свидетелство за
регистрация – част първа; свидетелство за регистрация – част втора.
От показанията на свидетеля П. П. се установява, че е собственик на лек
автомобил, марка „*****“, модел „*****“, с рег. № СВ **** МС, както и че на
10.08.2019 г. е предоставил автомобила на С. Х. с уговорка последният да го
покара три дни, след което, в случай че колата му хареса, да я закупи от П. на
цена от 20 000 лева. Свидетелят П. предал автомобила на Х. заедно с 1 брой
автомобилен ключ, като в самия автомобил се намирал още 1 брой
автомобилен ключ за колата заедно с 2 броя свидетелства за регистрация,
съответно част първа и част втора. Да-три дни по-късно свидетелят П.
започнал да звъни по телефона на Х., като при телефонен разговор му казал,
че трябва или да му върне джипа или да му го заплати. Междувременно
свидетелят П. установил, че неговият автомобил е обявен в сайт на фирмата
на Х., който се занимавал с отдаване на автомобили под наем. Свидетелят П.
неколкократно опитал да разговаря с Х., за да му върне лекия автомобил, но
последният все намирал оправдание и отлагал.
В показанията, дадени на 10.01.2020 г. свидетелят С. Х. е заявил, че
през месец август 2019 г. е постигнал съгласие с П. П. последният да му
продаде собствения си лек автомобил марка „*****“, модел „*****“, с рег. №
СВ **** МС за сумата от 4120 евро. По този повод свидетелят Х. дошъл на
място в гр. София, за да прехвърлят автомобила, но поради липса на данъчна
оценка за автомобила, покупко-продажба не била оформена по съответния
законов начин. Свидетелят Х. сочи, че е заплатил продажната цена на П., след
което взел колата заедно с всички документи за същата, поради което бил
спокоен. Сочи, че заедно с него при сключването на „сделката“ е бил С.А.А..
След около 3-4 месеца (с оглед разпита на свидетеля на 10.01.2020 г., при
което е заявил „преди около два месеца този въпросният П. започна да ме
притеснява по нощите и да си иска обратно автомобила..“) свидетелят П.
започнал да „притеснява“ Х., като претендирал да му върне автомобила.
Свидетелят Х. отрича да е задържал автомобила против волята на неговия
собственик, като твърди, че в края на месец октомври 2019 г. П. П. е отишъл
лично в гр. Свиленград, ул. „Сан С.о“ № 65, в сервиза на Х., без да го
предупреждава, при което си взел джипа. Същевременно свидетелят Х.
твърди, че впоследствие се уговорил с П. да му върне заплатената цена за
автомобила, но това така и не се случило. Свидетелят изрично заявява, че за
твърдяната да е предадена от него на П. сума от 4120 евро не са съставени
никакви документи, но свидетел на предаването станал С.А.А., който от своя
страна предоставил сумата в заем на Х.. Свидетелят Х. твърди, че е заплатил
цялата сума в евро на П., както заявява, че при осъществено на 10.01.2020 г.
претърсване и изземване в неговия автосервиз, автомобилът на П. не бил
открит, тъй като е върнат на собственика. Свидетелят Х. твърди, че не би
откраднал автомобила, още повече че и двата ключа му били предадени
3
лично от свидетеля П., ведно с всички документи на автомобила.
На 26.03.2020 г. е извършено претърсване на двор към имот, находящ се
в с. Орлов дол, общ. Тополовград, ул. „*****“ № 11, стопанисван от Г.
Борисова Величкова, при което е открит паркиран в двора на къщата и иззет
лек автомобил, марка „*****“, модел „*****“, с рег. № СВ **** МС.
В тази връзка е проведен разпит на свидетеля Г.В., която е заявила, че
18.11.2019 г. я е посетила М. „Ф.“ от гр. Тополовград, която я помолила да
оставят в двора на нейната къща някаква кола, след което отишла на място на
адреса и заедно с още една жена и един мъж – около 40 годишни и оставили
колата. Същите тези мъж и жена били и при осъщественото претърсване, при
което автомобилът е иззет от полицейските служители.
В разпит на свидетеля М. Д. същата заявява, че е съседка на С. Х., който
живее в гр. Свиленград, както и че през 2019 г. при нея отишли С. и жена му
и я помолили да оставят при нея автомобила си – бял джип. Гаражът на Д. се
оказал не достатъчно голям, поради което тя се сетила за нейна приятелка от
с. Орлов дол, а именно Г., с която се свързала и се разбрала да оставят колата
в двора на нейната къща. За да не дава много обяснения, свидетелката Д.
казала на Г., че въпросната кола е на нейната дъщеря. Всичко това М. Д.
направила единствено, за да направи услуга на своите съседи С. и жена му.
На 27.03.2020 г., след извършеното претърсване и изземване на лекия
автомобил е проведен разпит в качеството на свидетел на С. Х.. При този
разпит свидетелят заявява, че поддържа вече дадените от него показания по
делото, като излага обстоятелства, идентични на вече заявените. Редом с това
обаче, свидетелят заявява, че автомобилът е негов, поради което отказва да
предаде ключовете за него. При този разпит свидетелят Х. твърди, че често
пътува, поради което решил да остави автомобила си при негова съседка – М.
„Ф.“, но автомобилът не влязъл в нейния гараж, поради което го оставили при
Г. в с. Орлов дол, тъй като Х. искал автомобилът да е под постоянен надзор.
На 26.01.2023 г. С. Х. отново е разпитан в качеството на свидетел по
делото, при което поддържа твърдението си за това, че процесният автомобил
му е продаден от П. П., както и че сделката не била оформена нотариално.
Потвърждава, че именно той е оставил колата в с. Орлов дол, но твърди, че
впоследствие я предал доброволно на полицейските служители.
От проследените до тук доказателствени източници следват съществени
за случая изводи. Първият е, че при разпита на С. Х., проведен на 10.01.2020
г. същият е заявил неистина, а именно че в края на месец октомври 2019 г. П.
П. е отишъл лично в гр. Свиленград, ул. „Сан С.о“ № 65, в сервиза на Х., без
да го предупреждава, при което си взел джипа, както и че при осъществено
на 10.01.2020 г. претърсване и изземване в неговия автосервиз, автомобилът
на П. не бил открит, тъй като е върнат на собственика. Изводът в тази
насока е категоричен, тъй като така заявените от свидетеля обстоятелства са
опровергани по обективен начин от проведени впоследствие процесуално-
следствени действия – претърсване и изземване от 27.03.2020 г., при което
автомобилът е открит в с. Орлов дол и от проведените разпити на свидетелите
Величкова и Д., от които става ясно, че автомобилът е закаран и оставен там
4
през месец ноември 2019 г. от С. Х. и съпругата му и свидетелката Д., т. е.
към датата на първия разпит на свидетеля Х. на 10.01.2020 г. автомобилът
вече е бил оставен от него в с. орлов дол. Освен това при разпита от
26.01.2023 г. свидетелят е заявил, че е предал автомобила доброволно на
полицейските служители, което също не кореспондира с реалността, предвид
че автомобилът е открит при извършено претърсване и иззет от полицейските
служители по този повод, а и автомобилът е издирван продължително време
преди това. Вторият съществен за случая извод е, че с оглед констатираното
лъжесвидетелстване и наличие на съществени противоречия в показанията на
свидетеля Х., очевидно показанията на този свидетел не могат да се оценят
като достоверни. С оглед на това не може да се прецени като вярно
отражение на действителността и версията на този свидетел за това, че е
заплатил автомобила на свидетеля П. и че последният неоснователно го
притеснявал, претендирайки от него връщане на автомобила.
С оглед на това настоящият съдебен състав не може да сподели като
правилен и справедлив крайният резултат от постановения прокурорски акт,
който се обжалва понастоящем, тъй като този резултат не кореспондира с
доказателствата по делото, от които става ясно, че е налице обсебване по чл.
206, ал. 1 от НК и лъжесвидетелстване по чл. 290, ал. 1 от НК.
От първостепенно значение за обсъждане на постановлението по
същество е то да е изготвено в съответствие с изискванията на процесуалния
закон, което в случая не е налице. Видно от съдържанието на прокурорския
акт е, че не е осъществена изискуемата обективна, всестранна и задълбочена
проверка, оценка и анализ на доказателствата по делото, като в мотивната
част липсва съответна на доказателствата мотивировка. Прокурорът не е
изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 13, чл. 14 и чл. 22 от НПК и е
постановил акт, с който необосновано е прекратил наказателното
производство. Прокурорът голословно е приел, че от показанията на
свидетеля Х. се установяват значими обстоятелства, без да изложи каквито и
да е мотиви защо приема за достоверни тези свидетелски показания. Няма
яснота по какъв начин прокурорът е формирал убеждението си относно
съществените въпроси, като не е изложил съображения за това кои
доказателства приема за достоверни – изцяло или частично, по какви причини
и в крайна сметка каква фактическа обстановка извежда на базата на
процесуалните правила. В случая е налице дейност в противоречие с
изискванията на НПК, в резултат от която е налице незаконосъобразен и
неправилен прокурорски акт, с който се решава съдбата на воденото
наказателно производство. В тази връзка следва да се отбележи, че това е
втори опит на прокурора необосновано да прекрати воденото наказателно
производство, като с определение на СРС от 02.03.2022 г. са направени почти
идентични с настоящите констатации и са дадени указания на прокурора,
останали напълно пренебрегнати и неизпълнени. В резултат от всичко това е
налице бездействие и неоснователно забавяне развитието на наказателното
производство. Видно от съдържанието на прокурорския акт е, че в същия са
изложени неясни и разсъждения относно липсата на доказателства за
извършено престъпление, които не кореспондират с доказателствата, събрани
5
по реда и със средствата на НПК. Ето защо в случая е налице формално
основание за отмяна на атакуваното постановление, което не е изготвено по
правилата на НПК, но следва да се постави акцент върху това, че изводът за
липса на доказателства за извършено престъпление и за наличие на основание
за прекратяване на наказателното производство е необоснован и
опровергаващ се от доказателствата по делото.
По тези мотиви съдът приема, че обжалваното постановление следва да
се отмени в частта, с която е прекратено наказателното производство по ДП
№ 2358/2019 г. по описа на 02 РУ СДВР, пр. пр. № 50127/2019 г. по описа на
СРП, а делото следва да се върне на СРП за осъществяване на оценка и
анализ на доказателствата съобразно изискванията на НПК.
По отношение на частта от постановлението, с която прокурорът е
оставил без уважение искането на П. П. П., ЕГН: ********** за връщане на
лек автомобил, марка „*****”, модел „*****” с рег. № СВ **** МС, съдът
приема, че жалбата е неоснователна и постановлението следва да се потвърди
в тази негова част. Видно от доказателствата по делото, а именно от
показанията на свидетелите П. и Х. е, че е налице спор относно собствеността
на автомобила, тъй като всеки един от двамата твърди да е собственик на
процесната вещ. Разрешаването на въпроса относно собствеността на вещта е
неизменна част от процесуалната дейност по делото и с оглед спецификата на
твърдяната престъпна дейност, но това не може да се случи в хода на
настоящото съдебно производство. Настоящият съдебен състав не разполага с
възможност да формира решаващ извод относно собствеността на вещта,
поради което не би могъл да постанови връщането й на когото и да е от
спорещите. Ето защо обжалваното постановление следва да се потвърди в
частта, с която е оставено без уважение искането за връщане на приобщения
като веществено доказателство лек автомобил.
Обстоятелството, че по делото е приобщен като веществено
доказателство автомобил, също би следвало да мотивира органите на
досъдебното производство към проява на активност в насока ускоряване
развитието на производството и своевременно изясняване на обективната
истина по случая.
По изложените мотиви, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление от 11.08.2023 г. на прокурор при Софийска
районна прокуратура (СРП), в частта, с която на основание чл. 243, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 243, ал. 2 от НПК е прекратено наказателното
производство по ДП № 2358/2019 г. по описа на 02 РУ СДВР, пр. пр. №
50127/2019 г. по описа на СРП.
ВРЪЩА делото на Софийска районна прокуратура за продължаване на
процесуално-следствените действия съобразно указанията на съда,
6
съдържащи се в мотивната част на настоящото определение.
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 11.08.2023 г. на прокурор при
Софийска районна прокуратура (СРП), в частта, с която е оставено без
уважение искането на П. П. П. за връщане на приобщеният като веществено
доказателство лек автомобил, марка „*****”, модел „*****” с рег. № СВ ****
МС по ДП № 2358/2019 г. по описа на 02 РУ СДВР, пр. пр. № 50127/2019 г. по
описа на СРП.
Препис от определението да се изпрати на Софийска районна
прокуратура, на жалбоподателя и пострадал П. П. П. и на повереника адв.
Т.Л. – САК.
Определението на съда в частта, с която е отменено
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство, може да се обжалва и протестира пред Софийския градски
съд в седемдневен срок от съобщаването на горепосочените лица.
В останалата част определението на съда е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7