№ 31
гр. Смолян, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20225400500408 по описа за 2022 година
С Решение № 265/31.10.2022г., постановено по гр.д.№ 626/2022г. по описа на Смолянския
районен съд е осъдена Областна дирекция на МВР-гр.С., с Булстат:***** ,със седалище и
адрес на управление гр.С., бул.”Б.” **** да заплати на К. Т. Р., ЕГН ********** с адрес
гр.С., ул.“С.“ *** сумата от 1 390,03 лв., представляваща дължимото допълнително
възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 08.01.2020г.– 30.06.2022г.,
получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент
1,143, сумата от 110,86 лв., представляваща мораторна лихва за забава, считано от първо
число на месеца, следващ тримесечието през който е положен труда до датата на
предявяване на иска -01.07.2022г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска-01.07.2022г. до окончателното й изплащане, както и да заплати на К.
Т. Р., ЕГН ********** с адрес гр.С., ул.“С.“ *** сумата от 284,40 лв., представляваща
левовата равностойност на неосигурена безплатна храна и ободряващи напитки за периода
08.01.2022г. до 30.06.2022г., сумата от 55,91 лв., представляваща мораторна лихва върху
дължимата сума, считано от първо число на месеца, следващ този, за който се дължи
левовата равностойност на полагащата се храна и напитки до датата на предявяване на
иска01.07.2022г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска01.07.2022г. до окончателното й изплащане, както и са му присъдени направените
разноски по водене на делото в размер на 500,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Недоволна от така постановеното решение е Областна дирекция на МВР-С.,
представлявана от ст.комисар К. П.. С въззивна жалба вх.№ 6123/16.11.2022г. се излагат
оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, поради нарушаване на
материалния закон.
Изразено е несъгласие с мотивите на районен съд, че е налице празнота в уредбата в
ЗМВР и подзаконовите актове за неговото прилагане по отношение приравняването на
нощният труд към дневния и заплащането му като извънреден, поради което е приложима
нормата на чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.Според жалбоподателя съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното
1
време през нощта е 8 часа за всеки 24- часов период. Нощен е трудът, който се полага между
22:00 и 6:00 ч. По аргумент на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови
смени - сумирано за тримесечен период. Извънреден е трудът, полаган от служителя по
разпореждане или без такова, но със знанието и без противопоставянето на работодателя,
който труд попада извън установеното за служителя работно време по график. Според
жалбоподателя нормата на чл. 187, ал. 7 (сега ал. 8) от ЗМВР ограничава извънредния труд,
който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а съгласно
чл. 187а, ал. 4 от ЗМВР, редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над
ограниченията по чл. 187, ал. 8 се регламентира с наредбата по чл. 187 ал. 10 от
ЗМВР.Твърди още, че в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР, действително е било предвидено
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове труд, положен между
22:00 и 6:00 часа за отчетния период, да се умножават по 0.143, а полученото число да се
сборува с общия брой отработени часове за отчетния период. Въззивният жалбоподател
счита, че тази наредба е неотносима за процесния период, тъй като е отменена с Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,
режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР,
отменена с решение № 8585/11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/2016 г. на ВАС и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът
на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. В чл. 3, ал. 3 и на двете е указано, че служителите в МВР може да
полагат труд през нощта между 22:00 и 6:00 часа, без работните часове да надвишат средно 8
часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. не е възпроизведена в следващите две наредби, а напротив - законодателят
се е отказал от въпросното преизчисляване. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба №8121з-
776/29.07.2016 г. положеният труд извън редовното работно време се компенсира при
условията и в размерите, определени в специалния ЗМВР. Следователно е направен извод,
че положеният нощен труд, ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа, не се
явява извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по определената в заповедта на
министъра на вътрешните работи тарифна ставка. Работното време на държавните
служители в МВР се отчита и заплаща по специален ред и е недопустимо по аналогия на чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ преобразуването на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове с
коефициент 1.143. Преобразуването е приложимо за трудовите правоотношения, при които
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 от КТ), а
нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140 ал. 1 от КТ).
Според жалбоподателя съотношението е 8 ч./7 ч., т. е. 1.14285 или приблизително 1.143
колкото е въведеният в НСОРЗ коефициент. Той е предназначен да изравни
продължителността на нощния с дневния труд, като определи възнаграждението на
работника или служителя тъй, че когато работи 7 часа през нощта, да получава трудово
възнаграждение за 8 часа. Или превръщането на нощните часове в дневни по НСОРЗ е
въведено с цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден
труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 от КТ. Според жалбоподателя правилото на чл. 9. ал. 2 от
НСОРЗ е неприложимо за служителите на МВР, тъй като за тях специалният закон
предвижда нормална продължителност на работното им време от 8 часа дневно и допуска
нормалната продължителност и на нощното време да е до 8 часа. НСОРЗ е подзаконов
нормативен акт, издаден да регулира отношенията по КТ; това е изрично предвидено в чл. 2,
ал. 2, като в чл. 2, ал. 3 приложението на наредбата е изключено за служителите по трудово
правоотношение в държавната администрация. Направен е извод, че след като НСОРЗ е
неприложима дори спрямо категория лица, заети по трудово правоотношение, за които е
предвидена специална нормативна уредба по чл. 107а от КТ, то на още по-голямо основание
НСОРЗ е неприложима спрямо лица по служебно правоотношение, чиято трудова дейност
се регламентира от специалния ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 10 от ЗМВР делегира на
министъра на вътрешните работи приемането на наредба за реда за организацията,
разпределянето, отчитането на работното време на държавните служители в МВР. Такава
наредба е приета и е действала през процесния период. Развито е оплакване, че се касае за
нормативно решение да не се прилага правилото за умножаване на часовете нощен труд с
коефициент, а не за празнота в правото, нуждаеща се от преодоляване и попълване чрез
2
прилагане на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. За разлика от трудовите правоотношения, които са
между равнопоставени правни субекти, служебните правоотношения се регулират от
принципите на властническия метод. При различие в субектите и метода на правно
регулиране, нормите на трудовото законодателство не могат да бъдат субсидиарно или по
аналогия прилагани по въпроси в административно правната уредба досежно служебните
правоотношения на държавните служители - полицейски органи. Направено е и оплакване,
че специалният ЗМВР и съпътстващата го подзаконова уредба уреждат изчисляването и
заплащането на видовете труд, т.е. налице е изрично законодателно разрешение,
нормативният акт не е непълен, уредбата на Кодекса на труда по подобни случаи не
отговаря на целите му и не може да се прилага по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗНА. Субсидиарно
приложение нормите на Кодекса на труда би било допустимо само, ако е предвидено в
прилагания ЗМВР. Специалният закон не съдържа генерално правило, което да препраща за
всички неуредени хипотези към общия Кодекс на труда, уреждащ правоотношенията по
трудов договор, респ. към подзаконови нормативни актове, детайлизиращи приложението на
норми от КТ. В определени, неуредени в специалния закон, хипотези е налице изрично
препращане напр. чл. 190, ал. 1, 3 и 4 от ЗМВР, чл. 142, ал. 5 от ЗМВР, вкл. чл. 188 ал. 2 от
ЗМВР препраща към специалната закрила по Кодекса на труда за полагащите нощен труд.
Развито е оплакване, че последното препращане, противно на приетото от съда, касае само
специалната закрила, не и правилото за превръщане на нощния труд в дневен с коефициент,
като за служителите в МВР този коефициент (съотношение) е „1“ и нужда от такава
трансформация няма, а това обяснява и липсата в ЗМВР и в посочената наредба на
министъра на вътрешните работи на разпоредба, сходна на тази по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
Твърди се още, че липсата на подобна норма в посочения подзаконов акт не е празнота, а
решение на изпълнителния орган, съобразено със спецификата на полагания от служителите
на МВР труд, цялостната уредба, на който се съдържа в ЗМВР, с което се обосновава
незаконосъобразност на правните изводи на съда, че е налице празнота в ЗМВР и
издадените въз основа на него наредби, която да налага субсидиарното приложение на КТ, а
още по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ, и по-
конкретно нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 г. (НСОРЗ) за преобразуването на часовете нощен
труд с коефициент 1,143. Твърди още, че с Решение от 24.02.2022 г. по дело № 262/2020 г.
съдът на Европейския съюз се произнесе по преюдициално запитване относно действието на
чл. 8 и чл. 12 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003
г. за някои аспекти на организацията на работното време, като посочените разпоредби
следва да бъдат тълкувани в насока, че не е необходимо националната правна уредба, която
е относима към нормалната продължителност на нощния труд, да урежда по-кратък нощен
труд на работниците от публичния сектор полицаи и пожарникари от предвидената в закона
нормална продължителност на работа през деня. Възприета е позиция, че при всички случаи
в полза на тези работници трябва да съществуват други мерки за организация под формата
на продължителност на работното време, за плащане обезщетение или сходни придобивки,
кои,г позволяват компенсиране на особената тежест на полагания нощен труд. Касателно
действието на чл. 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съдът възприема,
че се допуска определената в закон на държавата - членка нормална продължителност на
нощния труд от 7 часа за работници в частния сектор да не се прилага за работници в
публичния сектор, в т. ч. за полицаи и пожарникари. Основно и съществено е разликата в
третирането да е обоснована от обективен и разумен критерий, който е свързан с допустима
от закона цел на посоченото законодателство и да е съразмерна на тази цел. Правомощие
единствено на националните съдилища е да преценят и проверят релевантните категории
работници, съобразно националното законодателство и да преценят налице ли е сходство в
положението им. Подход на законодателя е да извежда особени уредби за определени сфери
на дейност на държавата и за работещите в тях, които се различават помежду си от една
страна, а от друга - от тези по трудово правоотношение. Обект на такова специфично
уреждане е налице при служителите в сферата на отбраната, вътрешната сигурност,
правосъдната дейност и др. С разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на
служителите по ЗМВР е специфично уреден и диференциран от самия закон, с оглед
осъществяваните държавни дейности и изпълнявани различни функции, на които са
корелативни определени предимства и ограничения: на работещи по трудово
правоотношение, по служебно правоотношение по общия закон за държавната служба_
особените държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност,
чийто статут е уреден само със ЗМВР. В националното законодателство е урегулирана
различна продължителност на нощния труд за различните категории работници, което се
3
определя от характера на извършваната от тях дейност и особености на трудовите функции
на полагащите нощен труд - лекари, санитари, медицински сестри, шофьори, строители,
военнослужещи или цивилни служители в МО. Независимо дали работниците полагат
нощен труд в частния или в публичния сектор, обективен е подходът на законодателя
относно разграничението по отношение на продължителността на нощния труд, обусловено
единствено от характерните функции, които осъществява всяка различна категория
служители. Същевременно във всеки един отрасъл са предвидени различни мерки за
компенсиране на нощния труд, под форма на продължителност и организация на работното
време и почивките, по-високо заплащане, повисоки обезщетения, пенсионно и здравно
осигуряване, застраховане за сметка на бюджета или сходни придобивки, които позволяват
да се компенсира тежестта на нощния труд - право на ранно пенсиониране, по-благоприятен
режим за заплащането му, допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични
дейности и работа при специфични условия на труд, безплатна храна и ободряващи
напитки. Предвид така изложените съображения, в конкретния случай няма основание да се
извършват преизчисления с коефициент 1,143 заради полагане на нощен труд от ищеца,
респ. да се достига до резултат на положен извънреден труд. Твърди се още, че след като
съдът е уважил иска за заплащане на претендираната сума за възнаграждение за положен
извънреден труд от разлика между отработените часове нощен труд и превръщането им в
дневен труд за претендирания период, е постановил един неправилен съдебен акт, който
следва да бъде отменен. Позовава се на практика обективирана в Решение № 264033 от
17.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 338/2021 г.; Решение № 415/13.07.2022 г. по в. гр. д. №
939/2020 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград; Решение № 123/26.04.2022 г, по в. гр. д.
№ 3018/2020 г. по описа Окръжен съд - Стара Загора; Решение от 21.04.2022 г. по в. гр. д. №
330/2020 г. по описа на Окръжен съд Ловеч: Решение № 260009/17.05.2022 г. по в. гр. д. №
581/2020 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, Решение № 398/05.07.2022 г. по в. гр. д. №
339/2022 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград и др. Излага и оплаквания, че
решението в частта, с която е уважена втората искова претенция на ищеца, относно
претендираната левовата равностойност на неосигурената безплатна предпазна храна и
ободряващи напитки за посочения исков период е незаконосъобразно. Според
жалбоподателя съгласно чл. 181, ал. 3 от ЗМВР (редакция д.в. бр. 97(05.12.2017 г.), за
извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите по
чл. 142, ал. 1, т. 1 - 3 и ал. 3, се осигурява безплатна храна, като на служителите по чл. 142,
ал. 1, т. 1 - 3 и ал. 3, полагащи труд през нощта от 22:00 до 6:00 ч., се осигуряват ободряващи
напитки. Направен е извод от редакцията на правната норма, действаща за малка част от
сочения от ищеца период - 01.01.2020 г. - 01.08.2020 г., не е била налице предвидена
възможност горепосочената храна и напитки да бъдат компенсирани със заплащането на
левовата им равностойност. Налице е съществена разлика между безплатната храна по ал. 1
на чл. 181 от ЗМВР и предпазната храна и ободряващите напитки по ал. 3 от същата
разпоредба. Първата представлява допълнително натурално трудово възнаграждение, докато
предпазната храна и ободряващите напитки по ал. 3 са с целево предназначение и ако не са
предоставени към момента, същите губят своя смисъл. Аргумент в тази насока е и
разпоредбата на чл. 10 от Наредба № 8121з-904 от 30.07.2015 г. за определяне на условията
и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на Министерството на
вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда
на служителите, и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от
22:00 до 06:00 ч., според която ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари.
Направено е оплакване, че в случая е налице специална правна норма, изключващо
паричната компенсация на ободряващите напитки, което на още по-голямо основание
следва да се приеме, че не следва да бъде изплащана равностойността им и съответно и
ЗМВР не предвижда такава възможност. На последно място, правото да се получават
безплатна храна и ободряващи напитки произтича от характера на труда (работа на смени)
като разпоредбата чл. 181, ал. 3 от ЗМВР (редакция д.в.бр. 97/05.12.2017 г.) не вменява на
работодателя задължение за парично възмездяване, а задължение за постигане на определен
резултат - неутрализиране влиянието на вредни за човешкото здраве фактори от работната
среда, респ. на изтощителния ефект от полагането на работа на смени. Според
жалбоподателя правото на безплатна предпазна храна и ободрителни напитки по чл. 181, ал.
3 от ЗМВР (редакция д.в. бр. 97/05.12.2017 г.) е неимуществено право за разлика от правото
на безплатна храна по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР,представлява натурално възнаграждение за
труд, като в този смисъл неизпълнението на задължението за осигуряване на предпазна
храна и ободряващи напитки, не поражда задължение за заплащане на левовата им
равностойност, противно на приетото от съда. Позовава се на практика обективирана в
4
Решение от 26.01.2016 г. по в. гр. д. № 255/2015 г. на Окръжен съд - Силистра, Решение №
314 от 08.10.2020 г. по в. гр. д. № 451/2020 г. на Окръжен съд - Русе, Решение № 216 от
09.06.2011 г. по гр. д. № 718/2010 г. на ВКС, IV г. о.
Направено е искане съдът да отмени изцяло атакуваното съдебно решение и да
отхвърли като неоснователни и недоказани предявените в обективно и субективно
съединение искове.Претендират се направените разноски пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание редовно и своевременно призован жалбоподателят се
представлява от гл.юрисконсулт Кр.В., който поддържа изцяло депозираната въззивна
жалба.
В съдебно заседание въззиваемият К. Р. редовно и своевременно призован не се явява
и се представлява от пълномощника си адв.М.О.,която поддържа становище за
еноснователност на въззивната жалба,както и поддържа депозирания в срока по чл.283ал.1
ГПК писмен отговор.
С писмения отговор К. Т. Р., депозиран чрез пълномощника му адвокат М. О. се поддържа
неоснователност на депозираната въззивна жалба и се предлага окръжният съд да я остави без
уважение като потвърди обжалваното съдебно решение. Поддържа се изцяло депозираният в
срока по чл.263 ГПК писмен отговор, съгласно който е установено по делото, че за периода от
08.01.2020г. до 30.06.2022г. ищецът е положил нощен труд по служебното си правоотношение с
ответника, като през този период положеният нощен труд не е приравняван в дневен с коефициент
1,143, какъвто е бил регламентиран с Наредба № 81213-407/11.08.2014 г., а след нейната отмяна
поради липса на подобна регламентация в последващите по време Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. и Наредба № 8121з776/29.07.2016 г.Наредба № 8121з-36/07.01.2020г„ в сила от
10.01.2020г., Наредба № 8121з1174/21.10.2020г., в сила от 03.11.2020г. и Наредба № 8121з-
1353/15.12.2020г., в сила от 01.01.2021г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи
реда за V организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи - с чл.9 ал.2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. За исковия период главницата
възлиза на 1390,03 лв., а мораторната лихва е в размер на 110,86 лв. поддържа се, че спорно между
страните е обстоятелството дали на ищеца се полага допълнително възнаграждение за положения
нощен труд след преизчисляване и приравняване към дневен такъв с коефициент 1,143. Твърди се
също така, че работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5 дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР) При работа на смени работното време се
изчислява сумирано на тримесечен период. В този случай е възможно полагането на нощен труд в
часовия интервал 22-06ч., като работните часове не следва да надвишават 8 часа на всеки 24 часа.
Направен е и довод, че нормата на чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР (в редакцията, действаща през
процесния период) предвижда при работа на смени, трудът извън работното време и при
отработени до 70 часа за тримесечния период да се заплаща като извънреден труд с 50%
увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл.187, т.9 от ЗМВР е указано, че с
наредба на Министъра на вътрешните работи се определя редът за организацията и
разпределението на работното време, отчитането му, за компенсиране на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките
на държавните служители. През процесния период действат последователно Наредба № 81213-
776/29.07.2016 г„ Наредба № 8121з-36/07.01.2020г., в сила от 10.01.2020г., Наредба № 8121з-
1174/21.10.2020г„ в сила от 03.11.2020г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г., в сила от
01.01.2021г., в които липсва изрично правило за преизчисляване с коефициент 1,143 при сумирано
отчитане на работното време на положения нощен труд. Това не означава, обаче, че не следва да се
приложи посочената наредба и такова преизчисление не следва да се извърши. Това е така, т.к.
законодателят е въвеждал последователно в различни нормативни актове регламентиращи
полагането на нощен труд редица закрили на последния. В ЗМВР изрично е посочено в чл.188, ал.2
от ЗМВР, че държавните служители, които полагат нощен труд се ползват със специалната закрила
по КТ. В чл.140, ал.1 от КТ пък е разписано, че нормалната продължителност на седмичното
работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. КТ е
основата на регулацията на правоотношенията между работници/служители и работодател, като в
случаите на специална категория служители, каквито са и държавните, не може да се
регламентират по-лоши условия на труд от общите. В случая става въпрос и за специална закрила
на нощния труд, при което общите правила следва да намерят приложение и по отношение на
държавните служители, чийто правоотношения се регламентират по ЗМВР. В чл.188, ал.2 от ЗМВР
изрично е записано, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00
5
ч., се ползват със специалната закрила по КТ. ЗМВР предвижда , че при работа на смени е
възможно полагането на нощен труд, който не следва да надвишава 8 часа за всеки 24 часа. Това не
дерогира, обаче, закрилата на нощния труд и не следва да се тълкува като изравняване на
условията на полагане на дневния с нощния труд. Приемане на противното би означавало
поставяне на държавните служители в неравностойно положение с обикновените работници и
служители. Също така би лишило от смисъл дадената изрична защита на нощния труд на
служителите по ЗМВР в чл.188, ал.2. По изложените съображения, в случая приложение следва да
намери разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ , при което с оглед сумираното изчисляване на
работното време на работещ на смяна държавен служител по ЗМВР се прилага принципа на
превръщане на нощните часове в дневни с К 1,143. Приетата по делото експертиза е приложила
това правило и е установила броя на извънредно положените часове, както и размера на
дължимото заплащане за тях. Направен е извод, че претенцията за заплащане на извънреден труд за
исковия период, след преобразуването на положените часове нощен труд в дневен се явява
основателна и доказана и правилно е била уважена от PC Смолян до посочените в ССЕ размери.
Горните изводи се подкрепят и с постановяване на Решение от 24.02.2022 г. по дело С262/ 2020 г.
на Съда на Европейския съюз. Съгласно цитираното решение член 8 и член 12, буква а) от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно
някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат
да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на
такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се
компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Изложените по - горе изводи не се
променят и от приетото в т. 2 от цитираното решение на СЕС, че членове 20 и 31 от Хартата на
основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително
за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна на тази цел. В мотивите на решението се приема, че що се отнася до обосноваността на
евентуалната разлика в третирането, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна
практика разликата в третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен
критерий, тоест когато е свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и е
съразмерна на тази цел (решение от 29 октомври 2020 г., Veselibas ministrija, С 243/19,
EU:C:2020:872, т. 37 и цитираната съдебна практика). Приема се, че възприетото становище, че в
член 187, алинеи 1 и 3 от Закона за МВР нормалната продължителност на труда през деня и през
нощта е еднаква и затова съотношението между нормалната продължителност на труда през деня
и тази през нощта е 1 и не налага преобразуване не отразява допустима от закона цел, годна да
обоснове разлика в третирането. Посочва се, че няма пречка за държавите членки да вземат
предвид бюджетни съображения успоредно със съображения от политически, социален или
демографски порядък и да въздействат върху естеството или обхвата на мерките, които смятат да
приемат, но такива съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес. В
решението се сочи, че ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в
третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по
отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува
националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната
разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи
признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази
разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел (решение от 6
октомври 2021 г., Sumal, С 882/19, EU:C:2021:800, т. 71 и цитираната съдебна практика). Твърди се
също така, че изложените от ответника доводи за естеството на извършваната дейност, с което се
обосновава различното третиране не могат да бъдат възприети като обективен и разумен критерий,
свързан с допустима от закона цел за неприлагане преобразуването на часовете положен нощен
труд в дневен. Поддържа се също така, че посочените по-горе придобивки са свързани именно със
специфичния характер на длъжността, а не конкретно с полагането на нощен труд. Показателно в
тази връзка е, че до м. август 2016 г. наредбите на министъра на МВР са предвиждали
преобразуване на нощните часове в дневни, като отпадането му след този момент не е обосновано
с никаква допустима от закона цел. Но дори и да се приеме, че подобна цел е налице, както бе
посочено по-горе в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита и
6
компенсиране на особената тежест на положения нощен труд. Следва да се отбележи, че
допълнително възнаграждение за прослужено време, което е в по-висок размер от това на
служителите по трудово правоотношение, по-висок размер на платения годишен отпуск,
обезщетение в по-висок размер при прекратяване на служебното правоотношение, по-
благоприятен режим на заплащане на извънредния труд, получаване на безплатна храна или
левовата й равностойност, ободряващи напитки при полагане на нощен труд, работно и
униформено облекло, пенсиониране при условията на първа категория труд са мерки, които
отчитат цялостната специфика на работата на полицаите и пожарникарите, която предполага
особени рискове (включително за здравето и живота им), физическо и умствено натоварване,
защото е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на
престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна
безопасност и защита на населението (чл.2 от ЗМВР). В този смисъл, полицаите и пожарникарите
са изложени на повишен риск при изпълнение на задълженията си 24 часа в денонощието и
цитираните мерки не са относими към „компенсиране" на нощния труд. Според мотивите на
Решението на СЕС (т.76 и т.77 от същото) тезата, че след като нормалната продължителност на
труда през деня и през нощта е еднаква, т.е. съотношението между дневен и нощен труд е 1, и не се
налага преобразуване, сама по себе си не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове
разлика в третирането на полицейските служители спрямо тези, за които се прилага КТ.
Аргументът, че запазването на подобен механизъм за преобразуване би изисквало значителни
допълнителни финансови средства, също не може да се приеме. Ето защо следва да се приеме, че
не съществува обективен и разумен критерий защо липсва механизъм за преобразуване на
нощните часове труд в дневни по отношение на полицейските служители, до 20.07.2020г. (ДВ
бр.60/2020), а след тази дата - защо този труд следва да се преобразува с коефициент 1, тоест да не
се преобразува. С посоченото изменението на разпоредбата на чл.187,ал.1 и 4 от ЗМВР,
обнародвано в ДВ бр.60/2020г., в сила от 11.07.2020г., с което е предвидено по ал.1, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, както и че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент 1,
а не с коефициент 1,143, както е по КТ и по ЗДСл. (ал.4), неравенството в третирането на
държавните служители в МВР по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, полагащи нощен труд е закрепено
законово, като не е съобразено с Директива 2003/88 ЕО, с Хартата на основните права на
Европейския съюз, с практиката на СЕС, както и с разпоредбата на чл.188,ал.2 ЗМВР, която
предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се
ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. По този начин посочените служители в МВР
се поставят в неравностойно положение спрямо работещите по трудови договори по КТ и
държавните служители по ЗДСл. В случая разликата в третирането на тази категория служители,
каквито са полицаите и пожарникарите, не се основава на обективен и разумен критерий и не е
свързана с допустима от закона цел, както е посочено в Решението на СЕС по дело С-262/2020, с
което се приема, че обяснението за липсата на механизъм за преобразуване на нощните часове
труд в дневни в специалния закон със съображения от икономически и правен порядък не могат да
се приемат като аргументи и не могат да представляват цел от общ интерес. След като преди
отмяната на Наредба № 8121-407/11.08.2014г. тези служители са били еднакво третирани с
останалите държавни служители, полагащи нощен труд, чиито правоотношения са уредени в
ЗДСл. и с тези, работещи по трудови договори по КТ, а впоследствие със законодателното
изменение на чл.187 от ЗМВР,обнародвано в д.в.бр.60/2020г. и наредбите по неговото прилагане,
държавните служители по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР са поставени в неравностойно положение, без
да е обоснована тази разлика в третирането им с обективен и разумен критерий, като се приема, че
бюджетните съображения не могат да бъдат такъв критерий, то разпоредбите на чл.187,ал.1 и ал.4
от ЗМЕР, които въвеждат разлика в третирането на определената категория служители, каквито са
полицаите в сравнение с другите категории работници и служители, намиращи се в сходно
положение, са несъвместими с правото на Съюза и налага съдът да тълкува тези разпоредби като
вземе предвид не само текста, но и контекстът и целта на съответните разпоредби от правото на
съюза, както и цялостното вътрешно право. Съгласно чл.5,ал.4 от КРБ, международните договори,
ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила са част от вътрешното
право,като те имат предимство пред вътрешните норми, които им противоречат. Като се има
предвид, че т.1 от решението на СЕС посочва, че във всички случаи в полза на тази категория
работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното
време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд и след като разпоредбата на чл.188 ал.2 ЗМВР по
отношение на нощния труд препраща към закрилата по КТ, то поради несъвместимостта на
чл.187,ал.4 от ЗМВР с правото на Съюза ще следва да се приложи закрилата по КТ, респективно по
чл.9,ал.2 от Поради тази PC Смолян правилно е тълкувал националното право във възможно най-
7
голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като се
вземе предвид цялото вътрешно право, с което е гарантирал пълната ефективност на тази
разпоредба и е достигнал до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел - т. 79 от
Решението на СЕС.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за непредоставена безплатна
предпазна храна PC Смолян се поддържа,че съдът правилно го е уважил, тъй като се установи, че
въпреки нормативно установеното право на служителя да получава безплатна храна и ободряващи
напитки заради специфичните условия на труд, при които е работил по време на 12 -часови
дежурства, такива не са му били осигурявани за компенсиране поне на част от здравословните
аспекти на непрекъсваемия работен процес в режим на дежурства с продължителност по-голяма от
нормално установената 8-часова такава и при неблагоприятни температури, и поради това,
единствената възможност, с която разполага към предявяване на иска е да бъдеобезщетен с
левовата им равностойност.
Предвид гореизложеното и доколкото не се оспорва, че претендираните суми не са
заплатени от ответника се твърди, че исковите претенции са основателни и доказани до размера,
установен от ССЕ, който напълно съответства на изменения в хода на производството размер.
Моли окръжният съд да потвърди Решение № 256/31.10..2022г., постановено по гражданско дело
№ 626/2022г. по описа на PC Смолян като правилно и законосъобразно.
Смолянският окръжен съд след като взе предвид оплакванията в жалбата,
становищата на пълномощниците страните в съдебно заседание и след преценка на
събраните по делото доказателства съобрази следното:
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд,
поради което съдът пристъпи към разглеждане нейната основателност.
От събраните по делото доказателства, а и няма спор между страните, между ищеца
и ответника съществува са обвързани от служебно правоотношение, по силата на което през
процесния период от 08.01.2020г. до 30.06.2022г. ищецът К. Т. Р. заема длъжността старши
полицай в РУ гр.Ч. и на основание чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР е със статут на държавен
служител. Ищецът е работил на 12-часови работни смени по график, като е полагал по 8
часа нощен труд за времето от 22.00 до 06.00 часа.
Вещото лице по назначената и изслушана съдебно икономическа
експертиза,неоспорена от страните Е. К. установява, че за процесния период е действала
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. /обн.в ДВ бр.60 в сила от 02.08.2016г./ за реда за
организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, Наредба № 8121з[1]908/02.08.2018г. и Наредба
№ 8121з-1353/15.12.2020г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, в
които е регламентирано, че работното време на държавните служители в МВР се изчислява
в работни дни–подневно, а за работещите на 8,12 и 24-часови смени-сумирано за тримесечен
период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00
и 6.00 часа и работните часове нощен труд не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24 часов период.
Според експертизата за процесния период от 08.01.20209г. до 30.06.2022г. ищецът е
отработил общо 1125 часа нощен труд(табл.1к.4),след приравняването им по методологията
на чл.9 ал.2 Наредба за структура и организация на работната заплата , (издадена на
основание КТ), съгласно която при сумирано отчитане на работното време нощните часове
се преизчисляват в дневни с коефициент равен на съотношението на нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, а полученият коефициент е 1,143.
Според експертизата разликата в часовете нощен труд след приравняването им по
посочената Наредба е 141 часа(таблица 1, колона 5). В заключението е посочено също така,
че извънредния труд на служителите в МВР се заплаща с 50% увеличение върху основното
месечно възнаграждение, като обща сума на неначислените и неизплатени възнаграждения
за положен нощен труд за процесния период е в размер на 1390, 03 лева, подробно изчислен
по тримесеция съгласно таблица 1 колона 7. Според вещото лице размерът на законната
лихва за забава върху дължимата сума, считано от първо число на месеца, следващ
тримесечния период за който е дължимо до 30.06.2022г. е в размер на 110,86 лева, отразен в
8
таблица 1, колона 8.
Вещото лице след направена справка е констатирало, че за периода от 08.01.2020 г. до
30.06.2022 г. на К. Т. Р. не са предоставяни безплатна предпазна храна и ободряващи
напитки. Размерът на левовата равностойност на неосигурената на ищеца храна за положен
от него труд със специфичен характер за периода 08.01.2020 г. до 31.07.2020 г. е 213.60 лева,
помесечно отразен в Таблица 2, к.2. За периода от 01.08.2020 г. до 30.06.2022 г. на ищеца е
заплатена левовата равностойност за полагаемите му се такива.Размерът на лихвата върху
всяко месечно задължение, считано от първо число на месеца, следващ този, за който се
дължи левовата равностойност на полагащата се храна за процесния период до 30.06.2022 г.
(датата на иска) е 49.27 лева съгласно отразеното в таблица 2, к.З.
Според вещото лице размерът на левовата равностойност на неосигурените
ободряващи напитки за положен от ищеца нощен труд за периода 21.11.2019 г. до 30.06.2022
г. е 70.80 лева, помесечно отразен в Таблица 3, к.З.Размерът на лихвата върху всяко месечно
задължение, считано от първо число на месеца, следващ този, за който се дължи левовата
равностойност на полагащите се ободряващи напитки за положен от ищеца нощен труд за
процесния период до 30.06.2022г. (датата на иска) е 6.64 лева съгласно отразяването в
таблица 3, к.4.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват
на обжалването и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в
мотивите на решението е правилно установена фактическа обстановка при правилно
приложение на относимите материално правни норми и законосъобразни правни изводи
относно предявените и разгледани в обективно и субективно съединение облигационни
претенции на ищеца пред Смолянския районен съд по реда на чл.178,ал.3,т.1 във вр. с
чл.187,ал.5,т.2 (сега ал.7) от ЗМВР за заплащане на допълнително възнаграждение за
положен нощен труд при преизчисляване на положен нощен труд в дневен през периода от
08.01.2020г. до 30.06.2022г.,ведно с акцесорните претенции за заплащане на мораторна
лихва и законна лихва от подаване на исковата молба, както и исковете за непредоставена
безплатна предпазна храна и ободряващи напитки, ведно с акцесорните искове за забава
върху месечното задължение,считано от първо число на месеца,следващ този за който се
дължи левовата равностойност за полагащите се ободряващи напитки и безплатна предпазна
храна.
Направените от жалбоподателя оплаквания касателно неправилност на атакуваното
решение относно изчисляване на заплащането на положените часове нощен труд – дължи ли
се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен, съответно дължи ли се заплащане
на извънреден труд за така преобразуваните часове нощен труд, както и доколко в случая е
приложима Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при наличието
на специални норми в ЗМВР и подзаконовите актове за неговото прилагане, както и
поддържаното, че районният съд не е съобразил изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ
бр.60 от 07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020г., касаещо част от процесния период, с което
изменение в чл.187,ал.1 ясно и точно е посочено, че нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица, а нормалната продължителност на работното време през нощта е 8
часа за всеки 24-часов период, като съгласно чл.187,ал.4 ЗМВР при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта, който безспорно е
1.Направено е оплакване, че съдът като не е съобразил това изменение, действащо за част от
процесния период от 11.07.2020 г. до 30.04.2022г., съдът е постановил незаконосъобразно
решение.
Според настоящия състав по делото е установено, че съществува служебно
правоотношение по ЗМВР, доколкото ищецът е държавен служител в РУ Ч. по смисъла на
9
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, поради което приложимият закон, уреждащ този вид обществени
отношения е ЗМВР. Не е спорно и обстоятелството, че с оглед характера на заеманата
длъжност ищецът е работил на 12-часови смени, като е полагал труд през нощта (от 22.00 до
06.00 часа), по график,съгласно протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00 и
6.00 часа ,а отработеното работно време се е изчислява сумирано, за което обстоятелство
също липсва спор между страните. Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като съгласно чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР
сред предвидените допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица, съгласно чл. 187,ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира,
че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Съгласно ал.5
от същата разпоредба в редакцията й, обн. В ДВ бр. 81/2016г., действаща за част от
процесния период, (сега ал.7 на чл.187) работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и
с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за
служителите на ненормиран работен ден, а за служителите, работещи на смени - с
възнаграждението за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период, като
извънредния труд, според ал.6 в редакцията й обн.в д.в. бр.81/2016г.(сега ал.7) се заплаща с
50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи според чл.187,ал.9( сега ал.10) от ЗМВР. За част от процесния период е
действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн. д.в., бр. 60/2.08.2016 г., в сила от
2.08.2016 г.). Преди това са действали Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. в сила от
01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (обн.ДВ, бр. 69 от
19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., ДВ бр.40 от 02.06.2015г.) Текстовете на чл. 3, ал. 3
от трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно чл.31,ал.2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014г. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 1,143. В следващите две
Наредби № 8121з-592/25.05.2015г. и № 8121з-776/29.07.2016г., както и в издадената
впоследствие Наредба № 8121з-36/07.01.2020г., в сила от 10.01.2020г. последните две
приложими за процесния период 01.05.2019г. до 30.04.2022г., липсва изрична регламентация
за преизчисляване на нощния труд в дневен. С изменението на ЗМВР, обнародвано в
д.в.бр.60/07.07.2020г., в сила от 11.07.2020г. в чл.187,ал.1 от ЗМВР е предвидено, че
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период.Нощен е трудът от 22.00 часа до 6.00 часа.Приета е нова ал.4 на чл.187, според която
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с
коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работното време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1
или с коефициент 1. Същата е регламентацията и в издадените впоследствие Наредба №
8121з-11744/21.10.2020г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г. Доколкото в действащите за
процесния период наредби липсва изрична норма, предвиждаща превръщането на часовете
положен нощен труд в дневен, за разлика от чл.31,ал.2 от наредбата от 2014г.
,регламентираща, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава с коефициент 1,143, в
цитираните наредби, действали през процесния период е предвиден редът за отчитане на
отработеното време между 22.00 и 6.00 часа с изготвянето на протокол и лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане броя на отработените часове, но не е
предвиден алгоритъм за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Ето изводът на районният съд, че е налице празнота е правилен. Според настоящият
състав липсата на такава норма не следва да се възприема като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата. Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората
10
група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно
приложение по отношение на тях. Същото разрешение се отнася и за служителите по
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Съгласно изричната разпоредба на чл.179,ал.1 от ЗВМР на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през
нощта от 22,00 до 6,00 ч., а чл. 188, ал. 2 ЗМВР регламентира, че държавните служители,
които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда. Следователно при наличие на посочената непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР и предвид изричната
разпоредба на чл.179,ал.1 от ЗВМР, предвиждаща, че на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, както и
препращането на чл.188,ал.2 от ЗМВР към КТ следва субсидиарно да се приложи КТ и по
специално чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
регламентираща,че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място,т.е. приложим е коефициентът 1,143.
На основание изложеното положеният от ищеца нощен труд подлежи на
възмездяване чрез преизчисляването му с коефициент 1,143 за част от претендиран период ,
след като с разпоредбата на чл.188,ал.2 от ЗМВР за държавните служители, които полагат
нощен труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., е налице изрично препращане към специалната
закрила по КТ, а такава се съдържа именно в чл.140,ал.1 от КТ. Възприемането на обратното
разрешение, каквото се твърди във въззивната жалба, че в действащите за процесния период
Наредби не се съдържа текст, който да предвижда заплащането на положен нощен труд да се
увеличава с коефициент 1,143, т.е. 7 часа нощен труд да се приравняват на 8 часа дневен, а е
предвидено 8 часа нощен труд да се равняват на 8 часа дневен труд, то такова разрешение би
довело до лишаване на държавните служители в системата на МВР от тези допълнителни
възнаграждения за нощен труд, като по този начин би ги поставило в неравностойно
положение спрямо останалите държавни служители и служителите по трудово
правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно
чл.67,ал.7,т.1 от ЗДСл и чл.261 от КТ. Полагането на нощен труд, без оглед на вида на
извършваната работа, нарушава биологичните ритми и е свързано с вредни за организма
последици, които се компенсират чрез допълнителното заплащане и различното отчитане на
нощния труд. Горното тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип за равенство
и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл.6 от КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС. По
спорния въпрос с оглед формираната противоречива съдебна практика с Разпореждане от
26.02.2020г. е образувано Тълкувателно дело № 1/2020 г. за приемане от ОСГК на ВКС на
тълкувателно решение по въпроса: "При отчитане и заплащане на положените часове нощен
труд от служители на Министерството на вътрешните работи приложими ли са
разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) или следва да
се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и
на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?". Една част от съдебните
състави, както и настоящият, приемат, че в Закона за МВР и в приложимите наредби към
него, с изключение на отменената Наредба № 8121з-407/2014г., липсва правна
регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с
коефициент 1, 143 (такъв коефициент е бил регламентиран в отменената Наредба № 8121з-
407/2014 г.) и поради това следва да се прилагат разпоредбите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата(чл.9,ал.2), а именно, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време, което според тези съдебни състави е в
съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация. В
същия смисъл е и Решение № 311/08.01.2019 г. по гр. дело № 1144/2018 по описа на ВКС, ІV
г.о. по чл. 290 от ГПК.
При наличието на неяснота в правната уредба съдът следва да тълкува закона, като
търси целта на закона съобразно чл. 46 ЗНА. Повече от очевидно е, че единствената цел на
законовите разпоредби относно заплащането на труда на служителите в МВР е да се спази
конституционната повеля на чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България
заплащането да съответства на извършената работа. Нощният труд, положен от
11
служителите на МВР, безспорно разстройва биологичния ритъм на живота и нервната
система, обмяната на веществата и нормалния метаболизъм и може да е вреден за здравето,
поради което следва да получи адекватно заплащане. Повече от очевидно е, че предвиденото
в заповед на министъра заплащане от 0,25 лв. на час нощен труд нито има характера на
допълнително трудово възнаграждение, нито съответства по какъвто и да било начин на
конституционното задължение трудовото възнаграждение да е съответно на положения
труд.
Според настоящия състав тези изводи не противоречат и на постановеното Решение
от 24.02.2022г. на съда на ЕС по дело С-262/2020, образувано по преюдициално запитване
от РС- Луковит по дело със същия предмет на спора. Не може да има спор, че с това
решение не се отговаря конкретно на основния спорен по настоящето дело въпрос относно
приложимостта на общата правна уредба на трудовите правоотношения и в
правоотношенията с държавните служители в МВР, доколкото в обхвата на
компетентността на СЕС са включени общностните норми и вътрешноправните разпоредби,
които съдържат такива норми, а не националното право и функцията на този съд е не да
тълкува националните правни норми. Независимо от това следва да се подчертае, че съдът
на ЕС е достигнал до същите правни изводи, въз основа на които по-голяма част от
българските съдилища (в това число и настоящият) до този момент са постановили
решенията си, а именно: че чл.8 и чл.12,б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейският
парламент и на Съвета от 04.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на
работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не налагат да се приема национална
правна уредба, която да предвижда ,че нормалната продължителност на нощния труд за
работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в
полза на тези работници трябва да има други мерки за защита, под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки,
които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.
Посочено е, че Директива 2003/88/ЕО макар да не налага да се приеме особена норма, която
специфично да урежда нормалната и пределна продължителност на нощния труд, задължава
държавите-членки да следят да е гарантирано спазването на принципа за защита на
безопасността и здравето на работниците,като в полза на полагащите нощен труд работници
да има други мерки за защита. Както е установено по делото и в натрупана съдебна практика
в ЗМВР такива мерки не са предвидени поради липсата на изрична регламентация за
възможността положения труд да бъде адекватно възмезден. В тази връзка сочените от
процесуалния представител на въззивника "компенсационни механизми“ като това, че
служителите, които са първа категория труд ползват привилегиите по чл.69 от КСО, че имат
30 дни платен годишен отпуск и за всяка прослужена година получават по 1 ден
допълнително до достигане на 40 дни годишен отпуск, че получават обезщетения при
прекратяване на служебното правоотношение, че получават допълнително възнаграждение
за прослужено време, че имат по-благоприятен режим за заплащане на извънредния труд, че
имат право на почивки в работния ден, на междудневна, междуседмична и почивка в
празнични дни, че получават допълнително възнаграждение за храна и ободряващи напитки,
не може да се приеме, че представляват допълнителна защита или обезщетение по смисъла
на Директивата и решението на СЕС по преюдициалното запитване. Тези придобивки
ползват всички държавни служители на МВР, а не само полагащи нощен труд, поради което
на тях не може да се придава качеството на обезщетение, след като не са насочени
специално към категорията служители, полагащи нощен труд, нито пък се предоставят
поради и съобразно продължителността на труда им през нощта. Или с оглед даденото в
решението на СЕС разрешение нощният труд на служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР
следва да бъде обезщетяван, но в специалния ЗМВР и наредбите по неговото прилагане не е
предвидено такова обезщетение, което да компенсира своеобразната тежест на нощния труд,
нито пък има методология за изчисление на такова обезщетение, каквато е имало в
отменената Наредба от 2014г.
Изводите на въззивния съд не се променят и от възприетото в т.2 от посоченото
решение на СЕС, според което чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на Европейския
съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на
държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за
полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий ,т.е свързана е с допустима от закона цел на посоченото законодателство
12
и е съизмерима с тази цел. В мотивите на решението се приема, че липсата на механизъм в
посочените Наредби за преобразуване на нощните часове в дневни се обяснява със
съображения от правен и икономически характер, но подобен аргумент не може да се
приеме, тъй като такива съображения от икономически, политически ,социален или
демографски порядък сами по себе си не представляват цел от общ интерес. В решението на
СЕС е посочено, че ако не е основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика
в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд
въвеждат по отношение на различните категории работници, намиращи се в сходно
положение би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай
националния съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед
на текста и целта на съответната разпоредба от първичното право, като вземе предвид
цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да
гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и достигне до разрешение,
съответстващо на преследваната с нея цел(решение от 6 октомври 2021г. Sumalq С-882/19,
EU:C: 2021:800, т.71) С посоченото изменението на разпоредбата на чл.187,ал.1 и 4 от
ЗМВР, обнародвано в д.в. бр.60/2020г., в сила от 11.07.2020г., с което е предвидено по ал.1,
че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период, както и че според ал.4, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни, с коефициент 1, а не с коефициент 1,143, както е по КТ и по
ЗДСл. неравенството в третирането на държавните служители в МВР по
чл.142,ал.1,т.1,полагащи нощен труд, е закрепено законово, като не е съобразено с
Директива 2003/88 ЕО, с Хартата на основните права на Европейския съюз, с практиката на
СЕС, както и с разпоредбата на чл.179,ал.1 от ЗМВР, предвиждаща, че на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд
през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение и с разпоредбата на чл.188,ал.2 от ЗМВР, която предвижда, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната
закрила по Кодекса на труда. По този начин посочените служители в МВР, полагащи нощен
труд се поставят в неравностойно положение спрямо работещите по трудови договори по
КТ и държавните служители по ЗДСл., полагащи нощен труд. В случая разликата в
третирането на тази категория служители, каквито са полицаите и пожарникарите, не се
основава на обективен и разумен критерий, поставен от законодателя и не е свързана с
допустима от закона цел, която да оправдае по-неблагоприятните условия за полагане на
нощен труд от работещите в публичния сектор, каквито са полицаите и пожарникарите.
Както е посочено в Решението на СЕС по дело С-262/2020, с което се приема, че
обяснението за липсата механизъм за преобразуване на нощните часове труд в дневни в
специалния закон със съображения от икономически и правен порядък не могат да се
приемат като аргументи и не могат да представляват цел от общ интерес. След като преди
отмяната на Наредба № 8121- 407/11.08.2014г. тези служители са били еднакво третирани с
останалите държавни служители, полагащи нощен труд, чиито правоотношения са уредени в
ЗДСл. и с тези, работещи по трудови договори по КТ, а впоследствие със законодателното
изменение на чл.187 от ЗМВР, обнародвано в д.в. бр.60/2020г. и наредбите по неговото
прилагане, държавните служители по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР са поставени в неравностойно
положение, без да е обоснована тази разлика в третирането им с обективен и разумен
критерий, като се приема, че бюджетните съображения не могат да бъдат такъв критерий, то
разпоредбите на чл.187,ал.1 и ал.4 от ЗМВР, които въвеждат разлика в третирането на
определената категория служители, каквито са полицаите и пожарникарите в сравнение с
другите категории работници и служители, намиращи се в сходно положение, са
несъвместими с правото на Съюза и налага съдът да тълкува тези разпоредби като вземе
предвид не само текста, но и контекстът и целта на съответните разпоредби от правото на
съюза, както и цялостното вътрешно право, уреждащо трудовите и служебните
правоотношения, респективно чл.179,ал.1 и чл.188,ал.2 от ЗМВР. Съгласно чл.5,ал.4 от КРБ,
международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в
сила са част от вътрешното право, като те имат предимство пред вътрешните норми, които
им противоречат. Като се има предвид, че т.1 от решението на СЕС посочва, че във всички
случаи в полза на тази категория работници трябва да има други мерки за защита под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях
нощен труд и след като разпоредбата на чл.179,ал.1 от ЗВМР изрично предвижда
допълнително възнаграждение за полагането на нощен труд, а чл.188,ал.2 от ЗМВР по
отношение на нощния труд препраща към закрилата по КТ, то поради несъвместимостта на
13
чл.187,ал.4 от ЗМВР с посочените разпоредби от ЗМВР и с правото на Съюза ще следва да
се приложи закрилата по КТ, респективно по чл.9,ал.2 от НСОРЗ и преизчисляването на
часовете положен нощен труд в дневен да става с коефициент 1,143.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че исковата претенция за заплащане
на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен, се явява доказана по основание и размер, съгласно заключението на
вещото лице по приетата ССчЕ, като сумата от 1 390,03 лева за периода от 08.01.2020г. до
30.06.2022г. се явява дължима от въззивника, както и сумата от на 110,860 лева,
представляваща мораторна лихва за забава, считано от І-во число на месеца, следващ
тримесечния период, за който се дължи до 30.05.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска[1]20.05.2022г. до окончателното изплащане на
сумите.
За прецизност следва да бъде отбелязано,че посочената с въззивната жалба практика
на окръжни съдилища в страната, с които се обосновава основателност на въззивната жалба
не е задължителна за настоящия състав.
Неоснователна е въззивната жалба относно оплакването незаконосъобразност на
постановения съдебен акт, в частта,с която е присъдена левовата равностойност на
неосигурената от работодателя на служителите безплатна предпазна храна по смисъла на
чл.142 ал.1т.1 ЗМВР, за извършваните от тях дейности, свързани със специфичния характер
на труда, както и за неосигурени ободряващи напитки за полагащите труд през нощта от
22,00 до 6,00 ч.
Вещото лице по назначената и изслушана пред районен съд съдебно счетоводна
експертиза,неоспорена от страните дава заключение,че за процесния период от 08.01.2020г.
до 31.07.2020г. на ищеца не са предоставяни безплатна храна и ободряващи напитки.
Размерът на левовата равностойност на неосигурената храна за положения от ищеца труд
със специфичен характер за процесния период е в размер на 213.60лева, а на законната
лихва върху всяко месечно задължение,считано от първото число на месеца,следващ този за
който се дължи левовата равностойност на полагащата се храна процесния период е сума в
размер на 55.91лева.Размерът на левовата равностойност на неосигурените ободряващи
напитки на ищеца за периода от 21.11.2019година до 30.06.2022година според вещото лице е
70.80лева помесечно,отразен в таблица 3к.3, а размерът на лихвата върху всяко месечно
задължение,считано от първото число на месеца следващ този,за който се дължи левовата
равностойност на полагащите се на ищеца ободряващи напитки за положен нощен труд е
сумата 6.64лева.
Законосъобразен е извода на районния съд за основателност на претенцията по чл.
181 ал.3 ЗМВР за периода от 08.01.2020г. до 31.07.2020г., когато е влязло в сила
изменението на посочената разпоредба, обн. в д.в. бр.60/2020г. и предвиждащо задължение
за работодателя да осигури левовата равностойност на полагащата се безплатна храна и
ободряващи напитки. По делото не е спорно, че ищецът е служител по смисъла на чл.142,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР и осъществява дейности, свързани със специфичния характер на
труда,както и че полага труд през нощта, поради което работодателят е длъжен да му
осигури безплатна храна и ободряващи напитки ,като съгласно ал.4, размерът им се
определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи. Според ал.5, условията
и редът за предоставяне на сумите се определя с наредба на министъра на вътрешните
работи. Съгласно чл.2, т.7 от Наредба № 8121з-904 /30.07.2015г. за определяне на условията
и реда за предоставяне на безплатна храна, тя се полага за периода от 22.00 до 06.00 ч. за
работа при средноденонощни температури под +10 °С и над +30 °С по данни от
Националния институт по метеорология и хидрология. Сумата за храна за исковия период е
изчислена от експертизата, а след като ответникът не е представил доказателства за
плащането на тези суми, последните са дължими.
Сумите са установени по размер от експертизата и правилно са присъдени за
главница, ведно с мораторната лихва, както и законната от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Като е достигнал до същите крайни изводи първоинстанционният съд е постановил
14
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК се дължат на
въззиваемия направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 500 лева
за заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
пред въззивния съд от адв.О., които са своевременно поискани, надлежно документирани и
следва да се възложат в тежест на жалбоподателя.
Неоснователно е направеното в хода на разглеждане делото от въззивния съд
възражение на въззивника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
тъй като съгласно чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения дължимото минимално адвокатско възнаграждение е в размер
на 507 лева.
Мотивиран от гореизложеното Смолянският окръжен съд в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 256/31.10.2022г., постановено по гр.д.№ 626 /2022г.
по описа на Смолянския районен съд.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-С. с адрес гр.С., бул.“Б.“ **** да
заплати на К. Т. Р., ЕГН ********** с адрес гр.С., ул.“С.“ *** разноски по водене на делото
в размер на 500.00(петстотин) лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15